№ 3429
гр. Варна, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20253110102750 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Д. И. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, *******, с която против „*** - Общо
Застраховане” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ****, е предявен иск за заплащането на сумата от 210,00 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата
от 8027,64 лева, дължимо за периода от 27.11.2023 г. до 04.02.2024 г.
Претендират се разноските по делото.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца
права:
На ****.2023 г., около 14:20 часа, в гр. Варна, на бул. „Христо
Смирненски“, възниква ПТП между управлявания от ищеца л.а.„****“, с рег.
№ **** и л.а. „****“, с рег. № ****, управляван от Н. Н., като последният е
виновен за настъпване на пътния инцидент. Твърди се, че при движение по
бул. „Христо Смирненски“ в посока бул. „8-ми Приморски полк“, преди да се
включи по бул. „8-ми Приморски полк“, движещият се пред ищеца л.а.,
внезапно спрял, поради преминаването на пешеходец, но водачът на
движещият се зад него л.а. марка „****“, с рег. № **** не успял да спре
безопасно и го блъснал. Сочи, че за възникналия пътен инцидент е бил
попълнен двустранен констативен протокол за ПТП, в който, като виновен за
1
произшествието е бил посочен водачът на л.а.„****“, с рег. № ****. Този
автомобил е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от
застрахователна компания „***-Общо застраховане“ ЕАД, със срок на
действие 04/04/2023 г. - 03/04/2024 г., която полица е валидна към датата на
ПТП.
Ищецът сочи, че на 27.11.2023 г. е уведомил застрахователя на виновния
водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и съставил опис-заключение по щета с № ****. В
описа като увредени детайли били посочени следните автомобилни елементи:
задна броня, врата на багажник, лайсна заден капак, калник заден десен,
престилка задна, водач задна броня ляв, стоп ляв, основа задна броня, основа
заден ляв калник, гума задна лява Kumbo ecowing ws31 195/65/R15, основа
заден ляв калник вътр., основа заден ляв калник, рог заден ляв, клапа
отдушник, калобран заден ляв, основа стоп ляв, буфер заден ляв и
декоративна кора багажник лява. Заявява, че като застрахователно
обезщетение получил сумата в размер на 2400,25 лв., което намира за
недостатъчно.
Въз основа на искова молба е било образувано гр.д. №1464/2024 г., по
описа на ВРС, като с решение № 2499/02.07.2024 г., ответното дружество
било осъдено да заплати на ищеца сумата от 8027,64 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения му лек
автомобил марка „****“, с рег. № ****, изразяващи се в увреждане на задна
броня, врата на багажник, лайстна заден капак, калник заден десен, престилка
задна, водач задна броня ляв, стоп ляв, основа задна броня, основа заден ляв
калник, гума задна лява Kumbo ecowing ws31 195/65/R15, основа заден ляв
калник вътр., основа заден ляв калник, рог заден ляв, клапа отдушник,
калобран заден ляв, основа стоп щит ляв, буфер заден ляв и декоративна кора
багажник лява, причинени в резултат на настъпило на ****.2023 г., ПТП, в гр.
Варна, което ПТП е било реализирано по вина на водача на лек автомобил
марка „****“, с рег. № ****, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, която сума представлява разликата над
изплатеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на 2400,25
лева до пълния размер на необходимата сума за възстановяване причинените
щети, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
2
исковата молба - 05.02.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.
Заявява, че на основание чл.45 ЗЗД виновният застрахован водач носи
отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от
застрахователя на основание функционалната отговорност. Сочи, че с
разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т.5 и чл. 494, т. 10 КЗ, приложим спрямо
застрахователното правоотношение, е ограничена функционалната
отговорност на застрахователя за дължимите от него на делинквента лихви
върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви за
забава, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл.429, ал. 3
КЗ). Твърди, че на 27.11.2023 г. е уведомил застрахователя за събитието,
настъпило на ****.2023 г., която намира, че следва да се приеме, като датата,
от която ответникът е изпаднал в забава. Претендира законната лихва за
периода от 27.11.2023 г. - датата на уведомяване до 04.02.2024 г. - датат преди
депозирането на исковата молба в съда, образувана в гр.д. № 1464/2024 г. по
описа на ВРС. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който признава основателността на предявения иск.
Потвърждава заявеното твърдение от ищеца, че с решение по гр.д. № 1464 по
описа за 2024 г. на ВРС, „*** – Общо застраховане“ ЕАД е било осъдено да
заплати на ищеца в настоящото дело, сумата от 8027,64 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек
автомобил марка „****", с peг. № ****, която сума представлява разликата над
изплатеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на 2400,25
лева до пълния размер на необходимата сума за възстановяване причинените
щети, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда - 05.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.432 ал.1 КЗ. Сочи, че с исковата молба,
образувана в гр.д. № 1464 по описа за 2024 г. на ВРС, ищецът е претендирал
осъждане на застрахователя да му заплати сума в размер на 100 лв.,
представляваща частичен иск от остатък в размер на 6599,75 лв., като
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди по собствения
му автомобил „****“, с peг. № ****, настъпили в резултат на ПТП,
реализирано по вина на водач застрахован при ответника по ЗЗГОА, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
3
заплащане на сумата. Сочи, че в тази искова молба не е формулирано искане
застрахователят да бъде осъден да заплати на ищеца лихва за забава,
начислена за периода от датата на уведомяването му за настъпилото
застрахователно събитие до депозирането на същата в съда, поради което
застрахователят не е бил осъден да заплати сумата за забава. Отделно, заявява,
че след извършеното доброволно плащане на присъдените суми по решението
постановено по гр.д. № 1564/24 г. на ВРС, до застрахователя не е изпратена
покана с искането обективирано в исковата молба станала причина за
образуване на настоящото дело, за заплащане на лихва за забава за периода от
уведомяването на „***-Общо застраховане“ ЕАД до завеждането на иска по
гр.д. № 1464/24 г. на ВРС, поради което застрахователя е бил в невъзможност
да извърши плащането доброволно. Поради това намира, че не е дал повод за
завеждане на делото и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските по същото
следва да се възложат в тежест на ищцовата страна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът присъди адвокатско
възнаграждение, в полза на ищеца, заявява че същото следва да бъде в
размерите, определени с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения или под установените
минимални от Наредбата, поради това, че исковата молба, образувана в
настоящото дело е почти изцяло взаимствана от тази по гр.д. №1464/2024 г. на
ВРС, извършеното признание на иска, както и обема на действията,
осъществени от процесуалния представител на ищеца.
В съдебно заседание, ищецът отправя искане за постановяване на
решение, при признание на иска, на основание чл.237, ал.1 ГПК. Ответникът
не се явява, не се представлява.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбите на чл.429,
ал.3 вр. ал.2 КЗ. Същият е допустим, поради което съдът дължи произнасяне
по основателността му.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, лихвите за забава на
застрахования по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума,
4
като от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Сочената разпоредба е
приложима в процесния случай, тъй отговорността на ответното дружество
произтича от обстоятелството, че към датата на пътния инцидент, между него
и деликвента е налице сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.1 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че
то се основава на признанието на иска.
Съдът намира че в процесния случай не са налице отрицателните
предпоставки, посочени в нормата на чл.237, ал.3 ГПК, определяща
хипотезите, при които съдът не може да постанови решение при признание на
иска, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави,
страната няма пречки да се разпорежда с него. Следва да се посочи още, че
признанието на иска обвързва съда, като същото не може да бъде оттеглено,
поради което не са налице пречки за съда да се произнесе с решение по реда
на чл.237, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се
следват сторените разноски по делото, в размер на 530 лева, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК. Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е
неприложима, доколкото не са налице кумулативно изискуемите
предпоставки. Макар да е признал основателността на предявения иск, с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото към
датата на подаване на исковата молба в съда, дължимата лихва не е заплатена,
а разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ ясно сочи начинът, по който се определя
началната дата за нейното начисляване.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. ал.2 ГПК, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*** - Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ****, да заплати на И. Д. И. ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, *******, сумата от 210,00 лева, представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 27.11.2023 г. до 04.02.2024 г. върху сумата от
8027,64 лева – застрахователно обезщетение за търпени от ищеца
имуществени вреди, нанесени на собствения му л.а. „****“, peг. № *****,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на ****.2023 г., в гр. Варна, по вина
на водача на л.а. „****“, с peг. № *****, застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, като застрахователното
обезщетение в размер на 8027,64 лева е присъдено с решение №
2499/02.07.2024 г. по гр. д. № 1464/2024 г. по описа на ВРС, в сила от
06.08.2024 г.
ОСЪЖДА „*** - Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ****, да заплати на И. Д. И. ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, *******, сумата от 530 лева, представляваща сторените
разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Всички присъдени суми могат да бъдат заплатени на по следната
адвокатска банкова сметка - *****, с титуляр адв. Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Окръжен
съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6