О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .………/………..07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА
КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №
1719 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ВГ-5“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 3, офис 10-11,
представлявано от Управителя Каталина-Кристина Драгои, чрез адв. Р.М. от АК -
Видин, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“№ 258, Варна Тауърс-Г,
представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги
Коршия, в качеството им на членове на Управителния съвет, с която са предявени осъдителни искове правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер 129 650,40 лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като
цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
октомври
В срока по
чл. 367 от ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД подава отговор
на исковата молба, чрез адв. А.Т., с който оспорва основателността на исковите
претенции.
С депозираната допълнителна искова молба ищецът
допълва твърденията си в първоначалната такава, като оспорва изложеното в
отговора.
В срока по
чл. 373 от ГПК ответникът подава допълнителен отговор, с който поддържа възраженията си
срещу основателността на предявените искове.
След запознаване с
материалите по делото, съдът прецени редовността на разменените книжа,
допустимостта на предявеният иск и счита следното:
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права на ищеца:
Сочи се в исковата и допълнителната искова
молба, че ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД на
основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № ДУА-1097/14.09.2007-3074/28.09.2007-4019-ВГ-27.05.2008
от 04.08.2008 г. и Договор за присъединяване на обект на независим производител
на електрическа енергия № 1022/02.10.2008-3095-ВГ-23.10.2008-4065-ВГ-12.11.2009
от 15.02.2010 г., сключени между ищеца и „Е.ОН България Мрежи" АД (от
10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Мрежи" АД, а от 29.01.2018 г. на
"Електроразпределение Север" АД).
Между ищеца и
ответника бил сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия № 87 от
17.02.2010 г., по силата на който „ВГ-5“ ЕООД, в качеството си на производител,
продава електрическа енергия, като „Енерго-Про Продажба“ АД изкупува ежемесечно
произведената електрическа енергия при условията на Договора, на Закона за
енергията от възобновяеми източници ("ЗЕВИ") и Наредба № 1 от
14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия по
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
Ищецът твърди, че за месец октомври
По отношение на
формиране на претендираната цена, ищецът излага твърдения, че към момента на
сключване на договора за изкупуване се
прилагала преференциалната цена, определена в Решение Ц-010/30.03.2010
г. на ДКЕВР, която се прилага за период от 15 години, т.е. от 09.12.2009 г. до
08.12.2024 г. за единия генератор и от 15.04.2010 г. до 14.04.2025 г. за другия.
С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ,
бр.35/03.05.2011г./, на основание пар.7 от ПЗР на същия, договорът за
изкупуване, сключен между страните, запазва действието си, като
преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила
на закона, т.е. тази по решение Ц-10.
С посоченото
решение бил въведен специален критерий за заплащане на цената на произведената
ел.енергия от вятърни електрически централи, като са определени две
преференциални цени за изкупуване на енергията, които се прилагат в зависимост
от това колко работни часа е достигнала централата. В т.8 на Решение Ц-10 е
определена цена от 188,29лв./MWh за централи работили до 2500 часа, а в т.9 е
определена цена от 172,95лв./MWh за централи работили над 2500 часа.
С последващо
изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015 г. са ограничени количествата енергия,
подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без същата да се променя, като
е предвидено, че се заплащат по преференциалната цена количествата енергия до
размера на „нетното специфично производство на ел.енергия”, а количествата
енергия, надхвърлящи нетното специфично производство, следва да се изкупуват по
цена за излишък на балансирания пазар. Понятието „нетно специфично
производство” е определено в пар.1, т.29 от ЗЕВИ.
Въз основа на така
приетите изменения е постановено Решение СП-1/31.07.2015 г., с което са
определени преференциални цени за изкупуване на енергията, като съгласно т.1.7
нетното специфично производство на вятърни ел.централи при определена цена от 188,29
лв., без ДДС /т.е. по т. 8 от Решение Ц-10/ е 2000kwh за вятърни ел.централи,
работещи до 2 250 часа, а съгласно т. 1.8 от Решение СП-1 нетното
специфично производство на вятърни централи при определена цена от 172,95 лв.,
без ДДС /т.е по т. 9 от Решение Ц-10/ е 2300 kwh за вятърни ел.централи,
работещи над 2 250часа.
С оглед на така
определените стойности на нетно специфично производство ел.енергия, за които се
прилага преференциалната цена по т.8 и т.9 от Решение Ц-10 в зависимост от
часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на
вятърна ел.централа, то ответникът следва да изкупува количествата ел.енергия,
произведени от централата на ищеца, по преференциална цена, до достигане на
максималното количество от 2000 kwh при условие, че централата не достигне 2250
ефективни годишни часове работа. В случай, че вятърната централа достигне тези
часове работа, то ответникът следва да изкупува произведената от нея енергия по
преференциалната цена по т.9 от Решение Ц-10.
Ищецът твърди още,
че в изпълнение на задължението си по чл. 21, ал. 1 от Договора за изкупуване е
издал Фактура № 84/31.10.2015 г. на стойност 138 046,55 лв. с ДДС като
продажна цена за електрическа енергия за количеството електрическа енергия
доставена на ответника през месец октомври
Обстоятелства, от които произтичат
възраженията на ответника:
Ответникът „ЕНЕРГО
– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр.Варна, с писмени отговори, чрез пълномощника си адв. А.Т.,
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Признава следните факти:
Не оспорва факта,
че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез
енергиен обект – ВаЕЦ „ВГ
Ответникът „Енерго
- Про Продажби" АД е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с
електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР (допълнена с
последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013 г. на ДКЕВР). Като краен снабдител по
силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува електрическата
енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма,
като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени,
определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.
„Национална
електрическа компания" ЕАД е титуляр на лицензия за извършване на
дейността обществен доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004 г.,
издадена от ДЕКВР.
Като обществен доставчик по силата на чл. 94 от ЗЕ „НЕК”
ЕАД е задължено да купува от „Енерго - Про Продажби" АД, в качеството му
на краен снабдител, количествата електрическа енергия, която „Енерго - Про
Продажби" АД е закупило по силата на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е
закупена от производителя.
Между „Енерго -
Про Продажби" АД /с предишно наименование „Е.ОН България Продажби"
АД/ и „ВГ-5" ЕООД е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 87 от 17.02.2010 г. По силата на
този договор „ВГ-5" ЕООД произвежда, доставя и продава електрическа
енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект - вятърни електроцентрали
„ВГ 12" и „ВГ 13" на „Енерго- Про Продажби" АД в качеството му
на купувач. Съгласно чл. 18 от Договора цената за продажба на електрическа
енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. Процесиите количества електрическа
енергия са продадени от ищеца на ответника по силата на сключения договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 87 от 17.02.2010 г.
По същество
оспорва начина на определяне на дължимата цена на произведената електроенергия,
като твърди, че приложима към договора е тази, определена с Решение Ц-10/30.03.2011
г. на ДКЕВР, като тя се дължи за количествата електрическа енергия до размера
на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което
са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количества надхвърлящи нетното специфично производство по цена за излишък на
балансиращия пазар.
Със Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници,
обнародван в ДВ бр. 56 от дата 24.07.2015 г. и влязъл в сила на 24.07.2015 г.,
била въведена промяна в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, с която общественият доставчик,
съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената
електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за
количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени
в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично
производство - по цена за излишък на балансиращия пазар. Съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, „нетно
специфично производство" е средногодишното производство на електрическа
енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на
преференциални цени след приспадане на собствените нужди. С Решение № СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР били определени различните стойности на нетно специфично
производство, съгласно които се прилагат и определените преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, в настоящия случай, определените в Решение Ц-10/30.03.2011
г. на КЕВР цени, като се прилага същият критерий на диференциация - до и над 2
250 годишни часове работа на ветровите генератори. Произведената и продадена
електрическа енергия над така определените в Решение СП-1/ 31.07.2015 г. нетни
количества се изкупува по цена на излишък.
Въз основа на
гореизложеното твърди, че през процесния период преференциалната цена,
приложима към договора, е тази, определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на
ДКЕВР, като тази цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера
на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което
са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количества надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар.
През септември
Ответникът уведомил надлежно и своевременно ищеца, че
производителите, попадащи в приложното поле на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г.,
следва да съобразят приложимите цени със съответния текст на Решение № СП-1 от
31.07.2015 г., както и със становището на „НЕК” ЕАД, дадено в качеството му на
краен купувач на процесната електрическа енергия, като фактурират количествата
електрическа енергия, надвишаващи годишното нетно специфично производство по
цена за излишък на балансиращия пазар. По изложените фактически и правни
съображения в отговора моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
В дадения
двуседмичен срок е постъпил отговор от третото лице -помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва се, че неоснователно
се претендира заплащане на произведената електроенергия по преференциална цена.
Тази цена се дължи до размера на нетното специфично производство, а за
количествата произведена електрическа енергия, нахвърлящи нетното специфично
производство, се прилага цена за излишък на балансиращия пазар. Изложени са
правни съображения по приложението на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
Относно
квалификацията на исковете: Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
На основание чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, съдът ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелствата:
-
Ищецът е
производител на електрическа енергия от възобновяем източник -вятърна
електрическа централа;
-
Ответникът е
краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността
крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от
ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР);
-
Като краен
снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува
електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на
същата норма;
-
„Национална
електрическа компания" ЕАД е обществен доставчик и титуляр на лицензия за
извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004
г., издадена от ДЕКВР;
-
Като обществен
доставчик, по силата на чл. 94 от ЗЕ, „НЕК" ЕАД е задължено да купува от
ответника, в качеството на последния на краен снабдител, количествата
електрическа енергия от възобновяеми източници, която крайният снабдител е
закупил от производителите на лицензионната му територия;
-
Процесиите
количества електрическа енергия са произведени и продадени от ищеца на
ответника в изпълнение на Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 87 от 17.02.2010 г., сключен
между „Енерго- Про Продажби" АД и „ВГ-5“ ЕООД;
-
Произведената
през м.октомври 2015 г. електрическа енергия в размер на 627,260 МВтЧ е платена
от ответното дружество по съответната цена за излишък на балансиращия пазар,
определена от „ЕСО" ЕАД. Ищецът е получил плащане от ответника в размер на
8 396,14 лв.;
-
Изкупените
количества ответникът е продал на „Национална Електрическа Компания" ЕАД,
в изпълнение на нормата на чл. 94 ЗЕ;
-
Процесиите
количества произведена електрическа енергия са получени от обществения
доставчик „Национална Електрическа Компания" ЕАД, в изпълнение на нормата
на чл. 94 ЗЕ;
-
Получаването на Фактура № 84/31.10.2015 г. на стойност 138 046,55
лв. с ДДС от ответника.
Факти,
подлежащи на доказване и разпределение на доказателствената тежест:
Ищецът
следва да установи при условията на
пълно и главно доказване фактите, от
които извлича изгодни за себе си правни последици съгл. чл.154, ал.1 ГПК, а
именно – наличието на договорно правоотношение, изпълнение на задължението си
по договора, механизма за определяне на приложимата цена, изпадането на
ответника в забава.
Ответникът носи
доказателствената тежест да установи правоизключващи и правопогасяващи спорното
право факти, на които основава своите възражения, в т.ч. заплащане на дължимата
цена за изкупената ел.енергия, както и обстоятелството, че изкупената
електроенергия се плаща по цена на излишък на балансиращия пазар
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на третото лице, че носи доказателствената тежест да
установи положителните факти, на които се позовава, а именно, че изкупената
електроенергия се плаща по цена на излишък на балансиращия пазар.
Общоизвестни
и ненуждаещи се от доказване са: данните
от електронните партиди в Търговския регистър на страните търговски дружества;
обстоятелствата, че ответникът е краен снабдител на електрическа енергия и
титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия, че
„Националната електрическа компания“ ЕАД е обществен доставчик и титуляр на
лицензия за дейността обществен доставчик на електрическа енергия, че с решение
№ 1115/28.01.2019 г. по адм. дело № 5284/2018 г. на Върховен административен
съд е обезсилено решение № 1177/23.02.2018 г. по адм. дело № 8522/2015 г. на
Административен съд – София град в частта му, с която е отменено решение № СП-1/31.07.2015
г. на КЕВР по т.1.8 и е оставено в сила в частта му, с която е отменено решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР по
т.1.7.
По доказателствените
искания на страните:
Следва да бъдат допуснати
за приемане представените с исковата молба, отговора на исковата молба, допълнителната
искова молба, допълнителния отговор на исковата молба, както и към становището
на третото лице-помагач писмени доказателства, като допустими и относими към
предмета на спора.
В исковата молба и в отговора е направено искане за
допускане са съдебно-техническа експертиза. Задачата на експертизата е относима
към предмета на спора, тъй като цели установяването на основанието и размера на
претенциите, поради което следва да бъде допусната.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 374 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на Част III, Гл. 32 „Производство
по търговски спорове”.
ДОПУСКА до събиране като
доказателства по делото приложените към исковата
молба, отговора на исковата молба, допълнителната искова молба, допълнителния
отговор на исковата молба, както и към становището на третото лице-помагач
писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на
съдебно-техническа експертиза, която след запознаване с материалите по
делото, извършване на необходимите проверки при страните и при необходимост на
друга релевантна информация да даде отговор на следните въпроси:
1. Кои технически характеристики определят дали една
вятърна централа може да работи ефективно до 2250 часа и над 2250 часа,
съответно кои от тези характеристики за заложени като критерии по решението на
КЕВР, съответно процесната централа от коя категория е?
2. През кой месец от 2015 г. /дата/
вятърната централа е достигнала 2250 часа работа?
3. Какво е нетното специфично
производство, използвано от КЕВР при определяне на преференциалната цена ел.
енергия, произвеждана от вятърните електрически централи работещи до и над 2250
часа в решение №Ц-10/30.03.2011 г.?
4. Каква би била дължимата цена за
произведена ел. енергия за количествата над определеното нетно специфично
производство?
5. Каква е цената на количеството
електроенергия, произведено от вятърната централа за м.10.2015 г., изчислена по
цени на излишък на балансиращия пазар, определени от „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 (петстотин)
лева, вносим по равно по 250,00 лв. от страните в 1-седмичен
срок от съобщаването по сметка на ВОС, с представяне на доказателства за това в
същия срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице Д.Д., който да се уведоми
след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на
вещото лице да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА
страните да окажат съдействие на вещото лице при изпълнение на задачата му като
ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение съдът може да
приеме за доказани обстоятелствата, чието доказване страните са препятствали,
по реда на чл. 161 ГПК.
ПРИКАНВА
страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията
си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра
по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.Определението не подлежи на
обжалване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.09.2019 г. от 10,00 часа, за
която дата и час да се призоват страните, с връчване на препис от настоящото
определение, като на ищеца и ответника бъде връчен и препис от становището на
третото лице-помагач, а на ищеца се връчи и препис от допълнителния отговор на
допълнителната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: