№ 21889
гр. София, 21.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110107861 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника *** за допълване на определение от
17.05.2023 г. по гр.д. № 7861/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.
Изложени са съображения, че производството е прекратено поради оттегляне на
исковете от страна на ищцата, с оглед на което ответникът има право на разноски на
основание чл.78, ал.4 ГПК. Отправя се искане за допълване на определението на съда
посредством присъждане на ответника на разноски в размер на сумата от 3 968, 40 лв.
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ищцата М. С. А.,
с който отправя искане молбата да бъде оставена без уважение по съображения, че до
датата на постановяване на прекратителното определение ответникът не е отправил
искане за присъждане на разноски, нито е ангажирал доказателства за извършването
им.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
В случая се иска допълване на определение, с което производството по делото е
прекратено, на основание чл.232 ГПК – поради оттегляне на исковете.
Искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК /представянето на списък на разноските по
ч.80 ГПК не е предпоставка за допустимост на искането по арг. от т.8 на ТР № 6/2012 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото се иска допълване, а не
изменение на определението в частта за разноските/, поради което същото е
процесуално допустимо.
Ищцата М. С. А. е предявила искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, вр.
чл.344, ал.1, т.2 КТ, вр. чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***,
с който оспорва исковете. Със същия е заявена претенция за разноски.
С определение от 19.04.2023 г. делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание на 17.05.2023 г. от 09:45 часа.
След провеждане на първото по делото заседание, в което се е явил процесуален
представител на ответника, на съдията-докладчик е докладвана молба вх. №
137628/17.05.2023 г., постъпила по имейл на 16.05.2023 г. в 16:43 часа за оттегляне на
исковете.
Съдът, като е взел предвид, че молбата е била подадена преди провеждане на
първото по делото открито съдебно заседание – по имейл на 16.05.2023 г., 16:43 часа, с
оглед на което и по арг. чл.232 ГПК съгласие на ответника за прекратяване на
производството не се изисква, с определение от 17.05.2023 г. е прекратил същото.
Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото. В случая същото е прекратено по причина извън поведението на ответника
– оттегляне на исковете. Молбата за оттегляне на исковете е депозирана от страна на
ищцата, след като исковата молба е била връчена за отговор, съответно – такъв е
постъпил по делото, по което е било насрочено открито съдебно заседание.
Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за
прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск,
връщане на искова молба, връщане на жалба/, то искането за присъждане на разноски
може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на
определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК. Ищецът
е дал повод за завеждане на делото, поради което ответникът е направил разходи, за да
осигури защитата си Правилото е, че се присъждат всички разноски, които са
направени, въз основа на доказателствата, които са представени по делото /в посочения
смисъл – определение № 76 от 14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4562/2018 г. на ВКС, III ГО/.
С молбата по чл.248 ГПК е представен договор за правна защита от 20.03.2023
г., с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3 968, 40 лв. с
ДДС, от което: 936 лв. по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и 3 032, 40 лв. по иска
по чл.344, ал.1, т.3 КТ, платимо в 7-дневен срок от подписване на договора и
представянето на фактура. От страна на Адвокатско дружество „Захариев и Методиев“
е издадена фактура за сумата от 3 968, 40 лв. с ДДС, като от същата е видно, че е
налице регистрация по ДДС. Представено е преводно нареждане от 11.05.2023 г. за
сумата от 3 968, 40 лв.
С оглед изложеното определението следва да бъде допълнено, като в полза на
ответника бъде присъдена сумата от 3 968, 40 лв. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл.248 ГПК, определение от 17.05.2023 г. по гр.д. №
7861/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските, както следва:
2
ОСЪЖДА М. С. А., ЕГН ********** да заплати на ***, ЕИК ***, на основание
чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 3 968, 40 лв. разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с
частна жалба пред СГС.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3