№ 21342
гр. С., 22.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110111744 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу К. В. К., Ц. В. К. и Д. М. К., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на
разделна отговорност – всеки по 1/3 от следните суми: 380,32 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.06.2021 г., ведно със законна лихва от 01.03.2024 г. до изплащане на
вземането; 107,45 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 22.02.2024 г.; 2,02 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г., ведно със законна лихва от
01.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и 0,67 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2021г. до 22.02.2024г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците К. В. К. и Ц. В.
К., в качеството им на съсобственици, а Д. М. К., в качеството му на наследник на М. В. К.,
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в
изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2020 г. – м.06.2021 г. на ответниците
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул. „К. Ал. Д.“ № 57, вх. „Ж“,
ет. 5, ап. 13, която потребителите не заплатили в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Извън срока по чл. 131 ГПК ответникът К. В. К. е подала отговор на исковата молба, с
който твърди, че е сключила споразумение с „Топлофикация С.“ ЕАД и е заплатила нейната
1
част от задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц. В. К. не е подала отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. М. К., чрез назначения му особен представител –
адв. Я., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер, за което излага подробни съображения.
Третото лице – помагач „НЕЛБО” АД на страната на ищеца не е взело становище по
спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответниците, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в
т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
**-*, дело № **** от 27.11.1997 г., се установява, че на посочената дата Г. С. К. и В.Т. К.
придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. С.,
бул. „К. Ал. Д.“ № 57, вх. „Ж“, ет. 5, ап. 13.
От приложената по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. (л.38) се установява, че Г. С. К. и В.Т. К. са починали и са оставили за свои
наследници по закон три деца, а именно М. В. К., К. В. К. и Ц. В. К..
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
51, том IV, рег. № ****, дело № ******* от 24.06.2021 г., се установява, че на посочената
дата М. В. К., К. В. К. и Ц. В. К. продали на трето за спора лице техния съсобствен
недвижим имот, находящ се в гр. С., бул. „К. Ал. Д.“ № 57, вх. „Ж“, ет. 5, ап. 13.
Представен е по делото и споразумителен протокол от 24.06.2021 г. между М. В. К., К.
В. К. и Ц. В. К., от една страна в качеството им на продавачи, и трето за спора лице, в
качеството му на купувач, с който посочените лица постигнали съгласие за следното: сумите
по всички сметки, включително и изравнителни такИ., изготвени от „Софийска вода“ АД,
„Топлофикация С.“ ЕАД, „ЧЕЗ Електро България“ АД, „С. газ“ АД и етажна собственост, за
периода до 29.06.2021 г. за процесния недвижим имот се заплащат от продавачите, а сумите
след 29.06.2021 г. се заплащат от купувача.
2
Установява се също така, че М. В. К. е починал на 06.10.2021 г. и е оставил за
наследник по закон своя син Д. М. К..
При това положение, въз основа на доказателствата по делото и на основание чл. 5, ал.
1 от Закона за наследството следва да се приеме, че ответниците К. В. К. и Ц. В. К., в
качеството им на съсобственици, а Д. М. К., в качеството му на наследник на М. В. К.,
следва да отговарят за доставената и потребена топлинна енергия по договорно
правоотношение с ищеца за исковия период (м.05.2020 г. – м.06.2021 г.). В този смисъл
доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, което се доказва от писмените доказателства, представени от процесуалния
представител на ищеца в проведеното на 13.11.2025 г. открито съдебно заседание. По делото
не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците, респ. техните наследодатели
са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в исковата молба, като
всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от
секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на
възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната
енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, както и от общите
условия на ищеца, се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която
е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен
отчет и изравнителни сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
3
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „НЕЛБО” АД.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: в процесния имот е имало 2 броя
отоплителни тела – радиатори с монтирани ИРРО, като за двата отчетни периода не е бил
осигурен достъп за отчет на уредите, за което са били съставени протоколи от 02.05.2021 г. и
16.05.2021 г.; за процесния период има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана
мощност на отоплителните тела, умножена по МСРС; през посочения период ТЕ за
отопление, отдадена от сградна инсталация, е изчислена по съответната формула на база
пълната отопляема кубатура 98 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата,
представен на вещото лице; за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи
части; поради неосигурения достъп до имота за исковия период има служебно изчислена ТЕ
за БГВ на база един брой потребител, при служебно определен разход 140л. на денонощие;
технологичните разходи в абонатната станция били приспаднати от топлофикационното
дружество; топломерът е преминал метрологична проверка през 31 месеца, вместо през 24
месеца, но при проверките на същия не са констатирани отклонения извън допустимите
стойности.
По отношение на общия размер на действително потребеното количество топлинна
енергия за процесния период (м.05.2020 г. – м.06.2021 г.) следва да се посочи, че съобразно
заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 789,69 лв., както и
сумата от 2,02 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.01.2021 г. до 30.06.2021г. Същевременно ищецът претендира от ответниците сумата в общ
размер на 380,32 лв. за главница за топлинна енергия, от която по 1/3 от всеки ответник. Ето
защо с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да се приеме,
че всеки от ответниците дължи по 126,77 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. – м.06.2021 г., ведно
със законната лихва от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и по 0,68 лв. -
главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от м.01.2021 г. до м.06.2021 г., ведно със законната лихва от 01.03.2024 г. до
изплащане на вземането.
В отговора на исковата молба К. В. К. е признала предявените спрямо нея искови
претенции до размера от претендираните от ищеца 1/3 ид. част, като от представения от
ответницата К. фискален бон от 26.08.2024 г., както и от становището на ищеца от
07.10.2025 г., се установява, че на посочената дата (26.08.2024 г.) К. В. К. е заплатила в полза
на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД сумата в общ размер на 372,19 лв., с която били погасени:
126,77 лв. – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2020 г. – м.06.2021 г.; 35,82 – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.02.2024 г.; 0,68 лв. – главница,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от м.01.2021 г. до м.06.2021 г.; 0,22 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 22.02.2024г., 8,70 лв. - законна лихва върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 01.03.2024 г. до датата
на плащането, както и 200 лв. – разноски за държавна такса за производството по делото,
изчислена съразмерно с квотата на ответницата. За пълнота следва да се отбележи, че със
заплатените от К. В. К. суми ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД не може да погасява разноски
за юрисконсултско възнаграждение по делото, тъй като същото се определя от съда с
крайния акт по съществото на спора. С извършеното от К. В. К. в хода на процеса плащане
на процесните суми се погасява съдебно предявеното вземане, поради което исковете за
4
главници и лихви следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.
Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, предявените
срещу ответниците Ц. В. К. и Д. М. К. искове за главници за топлинна енергия и дялово
разпределение следва да бъдат уважени до горепосочените размери, както следва: всеки от
тях дължи по 126,77 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. – м.06.2021 г., ведно със законната лихва от
01.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и по 0,68 лв. - главница, представляваща
стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.01.2021 г.
до м.06.2021 г., ведно със законната лихва от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането.
Относно исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отбележи, че по
отношение задълженията за процесния период приложение намират Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото спрямо ответниците Ц. В. К. и Д. М. К. ищецът се
легитимира като кредитор на вземане за главница за топлинна енергия в размер на по 126,77
лв., следва да се приеме, че претенциите за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия се явява установена в своето основание за пълня предявен размер от по
35,82 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 22.02.2024г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получени от ответниците Ц. В. К. и Д. М. К. покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните
претенции в тази част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Във връзка с възраженията на особения представител на ответника Д. М. К. относно
представения към исковата молба договор от 13.10.2002 г. и приложението към протокол от
ОС на етажните собственици следва да се отбележи и следното:
В случая етажните собственици на процесната сграда, след взето решение на
проведено Общо събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на трето лице. В чл. 4, ал. 1 от Правилника за управлението, реда и надзора в
етажната собственост – ПУРНЕС (в приложима редакция – Изм. - ДВ, бр.76/1978 год.,
понастоящем отм.), изрично е предвидено правомощие на общото събрание да решава
въпроси, свързани с ползването на общите части от сградата. Обстоятелството дали
ответниците, респ. техните наследодатели са дали съгласие за сключването на такъв договор
не води до извода, че не е налице редовно проведено общо събрание. А и законността на
взетото решение не може да бъде изследвано в рамките на настоящото производство. За
оспорване на редовността на проведеното общо събрание е съществувал друг ред за защита,
а именно чрез атакуване на решението с конститутивен иск пред съответния съд по реда на
ПУРНЕС (отм.).
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски има както ищецът (съразмерно с уважената
част от исковете и посочените квоти от собствеността), така и ответниците Ц. В. К. и Д. М.
К..
По общото правило на чл. 78 ГПК, присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на закона
е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В
този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
5
понесените от съответната страна вреди. В случая ответниците не са заплатили
своевременно (преди подаване на исковата молба) дължимите от тях суми, поради което
отговарят за направените от ищеца разноски.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД е сторил разноски, както следва: 600 лв. – за
държавна такса, от които 200 лв. са били заплатени в хода на процеса от К. В. К., 350 лв. –
депозит за СТЕ, 400 лв. – депозит за особен представител на Д. М. К., като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.
Спрямо К. В. К. ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съразмерно с квотата й следва да бъде определено на сумата от 33,33 лв. (100 : 3).
Спрямо Ц. В. К. ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 200 лв., за
СТЕ в размер на 175 лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което
съразмерно с квотата й следва да бъде определено на сумата от 33,33 лв.‚ т.е. общо 408,33
лв. Съразмерно с уважената спрямо Ц. В. К. част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 407,78 лв.
Спрямо Д. М. К. ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 200 лв., за
СТЕ в размер на 175 лв., за особен представител в размер на 400 лв., като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съразмерно с квотата й следва да бъде определено на
сумата от 33,33 лв.‚ т.е. общо 808,33 лв. Съразмерно с уважената спрямо Д. М. К. част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 807,24 лв.
Ответниците Ц. В. К. и Д. М. К. не са сторили разноски, поради което такИ. не следва
да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“ № 723, вх. „Б“, ет. 3, ап.
68, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 126,77 лв. - главница, представляваща 1/3 от цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.06.2021 г. за
имот, находящ се в гр. С., бул. „К. Ал. Д.“ № 57, вх. „Ж“, ет. 5, ап. 13, ведно със законната
лихва от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането; 35,82 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.02.2024 г.; 0,68 лв. –
главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от м.01.2021 г. до м.06.2021 г., ведно със законната лихва от 01.03.2024 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата в размер на 0,22 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2021 г. до 22.02.2024г.
ОСЪЖДА Д. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Г.“ № 5, вх. „В“, ет. 5, ап.
50, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 126,77 лв. - главница, представляваща 1/3 от цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.06.2021 г. за
имот, находящ се в гр. С., бул. „К. Ал. Д.“ № 57, вх. „Ж“, ет. 5, ап. 13, ведно със законната
лихва от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането; 35,82 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.02.2024 г.; 0,68 лв. –
главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
6
за периода от м.01.2021 г. до м.06.2021 г., ведно със законната лихва от 01.03.2024 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата в размер на 0,22 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2021 г. до 22.02.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. С., ул.
„Ястребец” № 23Б, срещу К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.-6“, бл. ***, вх.
„А“, ет. 6, ап. 15, осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за заплащане на следните суми: 126,77 лв. - главница, представляваща 1/3 от цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.06.2021 г. за
имот, находящ се в гр. С., бул. „К. Ал. Д.“ № 57, вх. „Ж“, ет. 5, ап. 13, ведно със законната
лихва от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането; 35,82 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 22.02.2024 г.; 0,68 лв. –
главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от м.01.2021 г. до м.06.2021 г., ведно със законната лихва от 01.03.2024 г. до
изплащане на вземането, както и 0,22 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 22.02.2024г., поради извършено в хода на
процеса плащане.
ОСЪЖДА Ц. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“ № 723, вх. „Б“, ет. 3, ап.
68, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 407,78 лв. – разноски за производството пред
СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Г.“ № 5, вх. „В“, ет. 5, ап.
50, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 807,24 лв. – разноски за производството пред
СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.-6“, бл. ***, вх. „А“, ет. 6,
ап. 15, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 33,33 лв. – юрисконсултско възнаграждение
за производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на ФДР „НЕЛБО” АД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7