№ 1645
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100108511 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Комисия за отнемане
на незаконно придобито имущество /Комисията/, с която са предявени искове
за отнемане в полза на държавата на имущество, както следва:
I. От И. Т. Т.. ЕГН **********:
- 1 909 дружествени дяла с номинална стойност по 100 лв. (сто лева)
всеки, на обща номинална стойност 190 900 лв., представляващи 100% от
капитала на „ТАД ГРУП“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 4 466 дружествени дяла с номинална стойност по 100 лв. (сто лева)
всеки, на обща номинална стойност 446 000 лв. от капитала на „СБ БОЯ.“
ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-8“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-9“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
1
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-10“ ЕООД, ЕИК:*********;
-50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% ог капитала на „НАВИ-11“ ЕООД ЕИК:*********;
-50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-12“ ЕООД, , ЕИК:*********;
-50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-13“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-14“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-15“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-20“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-21А“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-22“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-23“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-24“ ЕООД, ЕИК:*********;
- сумата в размер на 2 000 лв., получена от продажбата на дяловете от
2
капитала на „ИС БИЛДИНГ“ ЕООД („НАВИ-4“ ЕООД до 28.04.2014 г.),
ЕИК:*********;
- сумата в размер на 125 600,42 лв., представляваща предоставен заем от
И. Т. Т., ЕГН:********** на „НАВИ-6“ ЕООД, ЕИК:*********;
II. От „САБУЕЙ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:*********:
- 5 950 (пет хиляди деветстотин н петдесет) дружествени дяла с
номинална стойност по 20 лв. (двадесет лева) всеки, на обща номинална
стойност 119 000 лв., представляващи капитала на „НАВИ-2“ ЕООД,
ЕИК:*********, внесени от И. Т. Т. като непарична вноска в „САБУЕЙ
БЪЛГАРИЯ ЕООД;
- 1 550 (хиляда петстотин и петдесет) дружествени дяла с номинална
стойност по 20 лв. (двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 31 000
лв., представляващи капитала на „НАВИ-7“ ЕООД, ЕИК: *********, внесени
от И. Т. Т. като непарична вноска в „САБУЕЙ БЪЛГАРИЯ ЕООД;
- 2 550 (две хиляди петстотин и петдесет) дружествени дяла с номинална
стойност по 20 лв. (двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 51 000
лв., представляващи капитала на „НАВИ-16“ ЕООД, ЕИК: *********, внесени
от И. Т. Т. като непарична вноска в „САБУЕЙ БЪЛГАРИЯ ЕООД;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
капитала на „НАВИ-17“ ЕООД, ЕИК: *********, внесени от И. Т. Т. като
непарична вноска в „САБУЕЙ БЪЛГАРИЯ ЕООД;
-50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
капитала на „НАВИ-ЕЙТИЙН“ ЕООД, ЕИК: *********, внесени от И. Т. Т.
като непарична вноска в „САБУЕЙ БЪЛГАРИЯ ЕООД;
-50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
капитала на „НАВИ-19“ ЕООД, ЕИК: *********, внесени от И. Т. Т. като
непарична вноска в „САБУЕЙ БЪЛАРИЯ ЕООД;
-50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
капитала на „НАВИ-ФОУР“ ЕООД, ЕИК:*********, внесени от И. Т. Т. като
3
непарична вноска в „САБУЕЙ БЪЛГАРИЯ ЕООД.
Ищецът поддържа, че ответникът И. Т. бил привлечен като обвиняем по
досъдебно производство № 142/2019 г. по описа на СО-СП, пр. пр. 1573/2019 г.
по описа на Специализираната прокуратура, за престъпление по чл. 108а, ал.1,
вр. с чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК – за това, че за времето от неустановена дата
през 2019 г. до 15.07.2019 г. в Р.България, гр.София, в съучастие, като
подбудител, с К.Г.Б.-извършител, умишлено склонил К.Г.Б. да извърши
престъпление, а именно - с цел да създаде смут и страх в населението да
извърши престъпление по чл.319б от НК, като неправомерно копира
компютърни данни, три имена, ЕГН на български граждани, ЛНЧ на чужди
граждани, имена на фирми, ЕИК на фирми, данъчноосигурителна информация
от подадени годишни декларации на физически и юридически лица, както и
данни, получени в НАП от други институции в Р.България и данни, получени
в НАП по международния обмен на информация на информационната
система VAT REFUND, ползвана от НАП, съхранявана на сървър в сградата на
НАП на адрес: гр.София, бул. „Дондуков“ №52, като деянието представлява
немаловажен случай.
Престъплението попада в предметния обхват на чл. 108, ал.1, т.1 от
ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ .
В рамките на образувана проверка Комисията е установила, че в периода
от 07.08.2009 г. до 07.08.2019 г. проверяваното лице и свързаните с него лица,
са придобивали имущества, като е налице несъответствие между законния
доход на ответника и придобитото имущество, като несъответствието е
значително – в размер на 1 306 213,11 лева, поради което и предявява
процесните искове за отнемане на имущество.
След даване на указания от страна на съда по реда на чл.129, ал.2 от
ГПК, с уточнителна молба от 23.09.2022г. ищецът изрично е
индивидуализирал имуществата, които признава, че ответникът е притежавал
към началото, респ. към края на проверявания период.
Ответниците депозират писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорват допустимостта на производството и основателността на
предявените искове. Навеждат изрично възражение за злоупотреба с право по
см. на чл.19, ал.2 и чл.57, ал.2 от КРБ от страна на Комисията, за отсъствие на
легитимна цел, липса на право на иск, евентуално – ненадлежното му
4
упражняване и излагат подробни аргументи в тази връзка. Считат исковата
молба за нередовна и молят същата да бъде оставена без движение. Оспорват
да е налице значително несъответствие между нетния доход на ответника Т. за
периода на проверката и придобитото от него имущество. Сочат, че само
признатите от Комисията приходи на ответника и бившата му съпруга за
периода възлизат на 3 698 180,47 лв. и напълно покриват пълната стойност на
всички активи, които са придобити през и са налични в патримониума му в
края на проверявания период. Излагат подробни твърдения за пропуски и
неправилни изводи в анализа на Комисията. Оспорват всички твърдения за
отсъствие на законен източник на средствата, които са били обект на
заверяване на банковите сметки на ответника и бившата му съпруга,
съответно на заверяване на банковите му сметки по нареждане на трети лица –
чрез банкови трансфери или вноски на каса. Оспорват изключването като
приходи, съответно невключването в проходната част на икономическия
анализ на парични средства, предоставени в заем на свързани с ответника Т.
юридически лица, на суми от дивиденти, на вноски по банкови сметки от
трети лица, комисионни възнаграждения, дарение от родителите на В. Т.а и др.
Оспорват твърденията на Комисията за стойностите на наличности към
началния и крайния момент на извършената проверка, както и твърденията за
извършени през проверявания период от ответниците разходи за покупка на
МПС, дружествени дялове и предоставяне на заеми с посочените в исковата
молба размери. Излагат подробни фактически твърдения относно приходите и
разходите на проверяваното лице за периода на проверката, като и относно
извършваните от него в същия период сделки. Поддържат, че общите доходи
на ответника и неговата бивша съпруга за проверявания период възлизат на
сумата от 5 260 000 лв. и всички сделки, осъществени през проверявания
период са с установими източници на средства за придобИ.е на
имуществените права. Сочат и допълнителни доходи от трудови и извън
трудови правоотношения, които ответникът и бившата му съпруга са
реализирали през проверявания период, извън установените от КОНПИ.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
От ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че по повод
постъпило уведомление от Специализираната прокуратура /закрита/ с изх.
№1573/25.07.2019 г., регистрирано с вх. № УКВПКОНПИ-979/25.07.2019 г., от
5
което се установява, че лицето И. Т. Т. с ЕГН ********** е привлечен в
процесуалното качество на обвиняем по досъдебно производство № 142/2019
г. по описа на СО-СП, пр. пр. 1573/2019 г. по описа на СпП /закрита/, за
извършено престъпление по чл. 108а, ал.1 вр. с чл.20, ал.3, вр.ал.1 от НК,
което попада в приложното поле на чл.108 ал.1, т.1 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/,
с Протокол №ТД10СФ/УВ-10547/07.08.2019 г. е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето.
В хода на проверката е извършено изследване на имущественото
състояние за периода 07.08.2009 г. до 07.08.2019 г., което включва придобито
от лицето и контролираните от него лица имущество, получени парични
средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи от
проверяваното лице.
С Решение №2195/13.04.2022 г. на КПКОНПИ /сега КОНПИ/ е
образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество срещу ответниците. Взето е решение да се внесе искане
в СГС за допускане на обезпечение на бъдещите искове по чл.153, ал.1 от
ЗПКОНПИ, в изпълнение на което е внесено мотивирано искане за
обезпечение на бъдещ иск на КПКОНПИ /сега КОНПИ/ в Софийски Градски
съд на осн. чл.116, ал.1 от ЗПКОНПИ/сега ЗОНПИ/, вр. чл.390, ал. 1 от ГПК.
С Определение № 3654/21.04.2022 г. по ч.гр.д. 4074/2022 г. по описа на
Софийски Градски съд е допуснато обезпечение на бъдещите искове на
Комисията срещу ответниците.
На основание решение № 2874/04.08.2022 г. Комисията е пристъпила
към предявяване на настоящите искове.
Предявените искове са за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество с правно основание чл.153 от ЗОНПИ / загл. изм. - ДВ,
бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) .
Възраженията на ответника за недопустимост на производството, следва
да се преценят като неоснователни. Със Закона за отнемане на незаконно
придобитото имущество (загл.изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023
г.) се уреждат условията и реда за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество. Съгласно чл. 141 от закона по реда на този закон се
отнема незаконно придобито имущество. Според чл. 5, ал. 1 от закона за
незаконно придобито се смята имуществото, за придобИ.ето на което не е
6
установен законен източник. Съгласно чл. 107, ал.1 Комисията образува
производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да
се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно
придобито, а съгласно ал.2 обосновано предположение е налице, когато след
проверка се установи значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице. Съдът намира, че доколкото са налице твърдения за
установено след извършена проверка значително несъответствие, въз основа
на което може да се направи обосновано предположение, че имуществото,
предмет на исковете за отнемане, е незаконно придобито от ответниците,
исковете са допустими. Въпросът за това налице ли е в действителност такова
несъответствие, респ. дали имуществото е придобито със средства от законен
произход и съществува ли потестативното право на държавата за отнемане, е
въпрос по съществото на спора.
По въпроса за допустимостта на производството, съдът съобразява
решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по делата C‑319/19 и C‑234/18 и
приема, че конфискацията, уредена в ЗОНПИ, попада извън обхвата на
минималните правила, които Директива 2014/42 установява, респ. държавите
членки могат да предвиждат по-широки правомощия в националното си
право. Освен това, в решението по делото Й. и други срещу България
Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ приема, че законът от 2012 г.
преследва легитимна цел от обществен интерес, а именно: да се предотврати
незаконното придобИ.е на имущество чрез престъпления или
административни нарушения (§ 111). Следва да се приеме, че това разрешение
е приложимо и за ЗОНПИ, който урежда т.нар. гражданска конфискация по
идентичен начин с отменения Закона за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество от 2012г.
На последно място, следва да се приеме, че решенията на КОНПИ имат
процедурната роля да сезират съда било с иск, било с искане за налагане на
обезпечителни мерки, но сами по себе си не са от естество да породят правни
последици за гражданите. Такива последици би имал съдебният акт. Поради
което и следва да се приеме, че актовете на КОНПИ нямат самостоятелно
значение и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, вкл. и косвен.
Евентуални пороци, допуснати в самото производство по извършване на
проверката, довели до неверни изводи в извършения от Комисията анализ, не
7
водят до недопустимост на исковото производство, защото пред съда и двете
страни имат правото да ангажират относимите според тях доказателства, като
изводите на Комисията за наличието на несъответствие нямат обвързващ съда
характер, напротив – подлежат на доказване на общо основание, по реда на
процесуалния закон и при спазване на принципа за състезателното начало.
За да е редовна исковата молба, с която се предявява иск с пр. осн. чл.
153 от ЗОНПИ, тя трябва да съдържа твърдения за всички правнорелевантни
факти, съставляващи основанието на иска, включително и относно вида и
стойността на имуществото, което ищецът признава, че ответникът е
притежавал в началото и в края на изследвания период. В изпълнение на
дадените от съда указания по реда на чл.129, ал.2 от ГПК, с молби от
23.09.2022г. /л. 224-227 от том 57 на делото/ и 02.05.2023г. /л.13 -25 от том 58 /
ищецът е навел съответните твърдения, поради което дори да се приеме, че
първоначалната искова молба е страдала от нередовности, то същите са били
отстранени.
Исковите претенции са допустими и редовни и подлежат на разглеждане
по същество.
Основателността на исковете предполага установяването на следните
предпоставки:
На първо място, ответникът следва да е привлечен като обвиняем за
престъпление, включено в предметния обхват на чл. 108 ЗОНПИ.
На следващо място, следва да се установи по делото, че е налице
несъответствие между придобитото от ответника в проверявания период
имущество и нетния му доход, което следва да е „значително“ по смисъла на
пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, тоест да надвишава 150 000 лв. за целия
проверяван период.
На последно място – и тази предпоставка за основателност на иска
представлява отрицателен факт - за придобИ.ето на имуществото, предмет на
претенцията за отнемане, следва по делото да не се установява законен
източник на средства.
Доказването на първите две предпоставки е изцяло в тежест на
ищцовата страна, доколкото именно тя, като процесуален субституент на
държавата, упражнявайки нейното потестативно право на отнемане, черпи от
8
установяването им положителни за себе си правни последици. Това е така,
защото по силата на чл.107, ал.2, вр. ал.1 от ЗОНПИ, когато Комисията
установи посоченото значително несъответствие, се прилага презумпцията
/обоснованото предположение/, че даденото имущество е незаконно
придобито и тогава Комисията образува производство за отнемане
на незаконно придобито имущество. За незаконно придобито по смисъла на
чл.5, ал.1 от ЗОНПИ се смята имуществото, за придобИ.ето на което не е
установен законен източник.
Тази презумпция обаче е оборима. Ето защо, при установяване по делото
на „значително несъответствие“ в посочения по-горе смисъл, в
доказателствена тежест на ответника е да установи, че конкретното
имущество, чието отнемане се претендира, е придобито със средства от
законен произход, с които лицето е разполагало към момента на придобИ.ето.
Наличието на първата предпоставка се установява от посочените по-
горе писмени доказателства – ответникът е бил привлечена като обвиняем за
извършването на престъпление, посочено в чл.108, ал.1, т.1 от ЗОНПИ.
За установяването на втората предпоставка по делото са събрани
писмени и гласни доказателства и е изслушано заключението на съдебно-
икономическа експертиза.
Изхождайки от нормата на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, за да се направи
извод дали е налице значително несъответствие, следва да се извърши
съпоставка между имуществото на ответника и нетния му доход, при отчитане
дадените легални дефиниции на понятията "имущество" и "нетни доходи" с
разпоредбите на пар. 1, т. 4 и пар. 1, т. 8 вр. пар 1, т. 2 и т. 9 от ДР на закона.
При установяване на релевантните за спора обстоятелства, съдът
възприема значението на термините "доходи", "приходи", "разходи",
"източници на финансиране", "брутен доход", "нетен доход", така, както са
разяснени с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 97/18.05.2018 г.
по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV ГО. В тази връзка, съдът приема, че
„доход“ са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на
лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените
разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат
законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може
да е забранена със закон (дейността може да е абсолютно забранена, да е
9
подчинена на особен режим, който позволява само на определени лица да я
извършват или да е забранено извличането на доход от тази дейност) или
незабранена. Само доходите от забранена със закон дейност са незаконни (те
са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите
към съответния момент закони), всички останали доходи от всякакви
възможни дейности са законни (те са неизброими).
Затова доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“
НК, когато той произтича от надлежно установено по реда на НПК
престъпление, ако придобитото чрез престъплението (според терминологията
на НК) не подлежи на връщане или възстановяване. На това основание по
наказателноправен ред може да бъде отнета равностойността на придобитото
чрез престъплението, ако то липсва или е отчуждено. По гражданскоправен
ред не може да бъде отнет доход, а имущество.
Придобито имущество са всички имуществени блага, които субектът
някога е притежавал; а отчуждено имущество е придобито имущество, което в
последствие е напуснало патримониума на собственика, тъй като е преминало
в собственост на друго лице (чрез сделка, по давност или публичен акт с
отчуждително действие).
Притежавано имущество е придобито имущество, което продължава да
се намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или
изоставено, нито е потребено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено),
унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което е било
придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е
отчуждено, изоставено, потребено, обезценено (в т.ч. повредено или
изхабено), унищожено или погинало. Притежаваното имущество има
придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за
неговото придобИ.е, както и стойност при отчуждаване, която показва какъв
паричен ресурс е получен при отчуждаването му (след приспадане на
разходите за подобрения).
Посочените разрешения са били възприети и в Тълкувателно решение №
4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което по
гражданскоправен ред на отнемане подлежи налично имущество, което
съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица.
Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може
10
да бъде отнето от него. Aко имуществото се намира у свързани лица, то се
отнема от тях, ако е отчуждено в полза на трети лица по противопоставим на
държавата начин - на отнемане подлежи равностойността му, а ако
отчуждаването е непротивопоставимо - имуществото се отнема от
приобретателя.
Източниците на финансиране могат да бъдат собствени и привлечени:
собствени са наличното имущество и доходите /приходите минус разходите за
осъществяването на дейността/, а привлечени са кредитите и субсидиите
/безвъзмездни помощи/ или даренията /грантове/. Не винаги източникът на
финансиране е източник на забогатяване. Източник на забогатяване не може
да е нито наличното имущество /то се трансформира в новопридобитото/,
нито кредитите, защото с получаването им възниква задължение за тяхното
връщане. Източникът на финансиране е незаконен, ако доходът е незаконен.
Във всички останали случаи източникът на финансиране е законен. Кредитът
е законен източник на финансиране, но получаването му не обогатява
кредитополучателя. Кредитът обяснява временното превишение на
придобитото имущество над дохода. Забогатяване ще е налице, когато
кредитът бъде върнат от доходи или безвъзмездни помощи и дарения. Ако
кредитът още не е върнат или бъде върнат от осребряване на придобитото или
друго налично имущество, няма да е налице забогатяване.
Незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в
патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през проверявания
период, което е налично в края на този период. Не може да се установява
незаконност, на която и да било част от имуществото, което проверяваното и
свързаните с него лица са притежавали в началото на изследвания период. В
пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ е посочено значението на понятието "значително
несъответствие" - онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150000 лева за целия проверяван период.
Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на
проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода
и ако това увеличение надхвърля посочения в пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ
размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване
въпросът дали даден доход има законен характер - решение № 50116 от
03.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 732 от
12.12.2024 г. по гр. д. № 2652/2023 г. на III г. о. на ВКС.
11
При така направените уточнения и дадените отговори на правни
въпроси, съдът намира, че следва на първо място чрез сравнение между
стойността на притежаваното имущество в началото на проверявания период и
стойността на имуществото в края на проверявания период, да се определи
дали имуществото на ответника се е увеличило и ако да - дали увеличението
е с над 150 000 лв.
Ако превишение със стойност над посочената е налице, е необходимо да
се изследва дали е налице несъответствие между същото и нетния законен
доход на лицето, изчислен като разлика между приходите и разходите на
проверяваното лице и семейството му за проверявания период. Следва да
бъдат отнети само наличните имущества, за чието придобИ.е бъде установено,
че лицето не е разполагало със средства от законен произход към момента на
придобИ.ето.
Увеличението на имуществото на ответниците се установява от приетите
по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната по делото
съдебно-икономическа експертиза.
Ответникът Т. е разведен, като бившата му съпруга В. Т.а е включена в
кръга на проверяваните лица. Сключеният през 2005г. граждански брак е
прекратен с Решение от 15.12.2016г. на Варнеския РС.
Установява се, че на 21.07.2016 г. в рамките на проверявания период И. и
В. Т.и са придобили по сключен договор за покупко-продажба на употребяван
автомобил Ауди, Q3 с рег.№ В**ВК за сумата от 10 000,00 EUR
равностойност 19 558,30 лева.
За периода от 07.08.2009 г. до 07.08.2019 г. проверяваните лица И. Т. и
В. Т.а са направили разходи за покупка на дружествени дялове в размер на 886
188.00 лева /таблица №13 от заключението на СИЕ/.
На 22.07.2015 г. от разплащателна сметка в лева с IBAN: BG **** 13 с
титуляр Събуей България ЕООД е извършен паричен превод към Артекс
Инженеринг АД с основание „предварителен договор от 21.07.2015 г. от
името за сметка на И. Т." в размер на 88 748.00 лева. Вещото лице е
изключило тази сума от раздел имущество, тъй като същата не е платена от И.
Т.. На 23.12.2016 г. И. Т. е придобил 14 636 дяла от капитала на СБ БоЯ. ООД,
собственост на Нави 5 ЕООД, Нави 7 ЕООД, Нави 8 ЕООД, Нави 9 ЕООД,
12
Нави 10 ЕООД, Нави 11 ЕООД, Нави 12 ЕООД, Нави 13 ЕООД, Нави 14
ЕООД, Нави 15 ЕООД, Нави 17 ЕООД, Нави Фоур ЕООД, като задължението
му към дружествата от групата „Нави" са прихванати срещу вземания,
уредени в споразумения от 20.12.2016 г. Тъй като реално няма движение на
парични средства от И. Т. към отделните дружества за покупка на дялове, то
експертизата не отчита разхода за придобИ.е на дяловете и същите не
фигурират в Таблица№13.
От извършената проверка на приложените по делото доказателства
вещото лице е констатирало, че И. Т. е декларирал в годишната си данъчна
декларация /ГДД/ по чл.50 от ЗДДФЛ предоставени заеми на юридически лица
в размер на общо 1 549 592.65 лева. Непогасените остатъци по предоставените
заеми от И. Т. на юридически лица съгласно ГДД са представени в Таблица
№14 от заключението на СИЕ.
Съгласно подадена ГДД от 30.04.2015г. през 2014 г. е върнат заем на
Нави Уан ЕООД в размер на 160 000 лв.
Доходите, приходите и източниците на финансиране на И. Т. Т. за
периода от 07.08.2009 г. до 07.08.2019 г. са както следва:
Началното салдо по разплащателни сметки, открити от проверяваните
лица И. Т. и В. РадославоваТ.а е в размер на 1 062,07 лева. За същия период са
установени доходи от трудови правоотношения, помощи и обезщетение,
дивиденти, други доходи /подробно описани в Таблица №4 на заключението/,
доходи получени с основание „като подотчетно лице“ /таблица №5 от
заключението/, обща сума по върнати заеми в размер на 1 224 150.38 лева,
приходи от получени кредити и заеми в общ размер на 843 200.00 лева, доходи
от трудови правоотношения на проверяваните лица, извън декларираните с
ГДД, в размер на 4 932.90 лв. за И. Т. и 30 676.92 лв. за В. Т.а.
Разходите на семейството за същия период са формирани от: разходи за
издръжка съгласно данните на НСИ /приложение №1 към заключението/,
разходи за пътувания и престой в чужбина /приложение №2 към
заключението/, разходи за погасителни вноски по кредити /таблица №7 от
заключението/, погашения по кредитни карти в размер на 1 095 765.28 лева
/таблица №8 от заключението/, плащания на ПОС /след приспадане на
разходите за издръжка по НСИ/, в общ размер на 675 868,73 лева /таблица
№9/, преводи към трети лица в общ размер на 24 950.80 лева и други разходи в
13
общ размер на 22 796.33 лева /таблица №11/.
Изчисленият нетен доход за процесния период на ответника Т. е в размер
на 2 729 165.73 лева.
При съпоставка между нетните доходи на лицето и придобитото
имущество, вещото лице е констатирало наличие на съответствие между тях
в размер на 277 574.74 лв. за целия период – Вариант 1 на заключението. В
този вариант на заключението се налага извод, че ответникът и бившата му
съпруга са разполагали с достатъчно средства за придобИ.ето на имуществото
си за проверявания период, поради което липсва „значително несъответствие“
по смисъла на § 1, т.3 от ЗОНПИ.
В приложение №6 към експертизата вещото лице е направило
изчисленията с корекции, както следва:
Корекция на посочените в Приложение №3 ред 9 и ред 27 предоставени
и върнати заеми, тъй като същите са декларирани от И. Т., без реално да са
предоставени пряко от него на посочените дружества-заематели, нито да са
върнати от заемателите на него. По сключените и декларирани договори за
заем, посочени в ГДД, И. Т. е предоставил заем на дружества от групата на
„Нави " от името на трето лице и са върнати от заемополучателите на трето
лице. Вещото лице подробно е описало в заключението сключените и
посочени в ГДД заеми между заемодателя И. Т. с Нави Фоур ЕООД, Нави
6ЕООД, Нави 10 ЕООД, Нави 11 ЕООД, Нави 12 ЕООД, Нави 13 ЕООД, Нави
14 ЕООД и Нави 17 ЕООД. Установено е, че от всички предоставени и
върнати суми, декларирани в ГДД, само една е излязла от банкова сметка на И.
Т. и тя е в размер на 164 000 дева - предоставена на Нави 13 ЕООД. Една сума
е и върната по личната сметка на И. Т. в размер на 1 500,00 лева- от Нави-6
ЕООД. По тази причина, следвайки действителния финансов поток, в този
вариант на заключението вещото лице не е отчело сумите по заемите /освен
изрично посочените, върнати по лична сметка на ответника/ нито като приход,
нито като разход, като е изложило съображения, че същите нито са
предоставени от лични средства на ответника, нито са върнати на него.
По отношение на сумите за закупуване на дружествени дялове, вещото
лице прави следната корекция: От извършената проверка на приложените по
делото доказателства е установено, че на 22.07.2015 г. от разплащателната
сметка в лева с IBAN: BG ***** с титуляр Събуей България ЕООД е извършен
14
паричен превод към Артекс Инженеринг АД с основание „предварителен
договор от 21.07.2015 г . от името и за сметка на И. Т.“ в размер на 88 748.00
лева. Експертизата извършва корекция на сумата за 2015 г. като я намалява с
88 748,00 лева, тъй като същата не е заплатена от И. Т. и не следва да участва
в разходите за покупка на дружествени дялове, въпреки че купувач е И. Т., тъй
като превода не е излъчен от негова лична сметка. Така разходите за
придобИ.е на дялове се намаляват от 866 188,00 лева - подробно олисани в
Таблица №13 за целия процесен период от 07.08.2009 г. до 07.08.2019 г. на
777 440 лв.
На 23.12.2016 г. И. Т. Т. придобива 14 636 дяла от капитала на СБ БоЯ.
ООД, собственост на дружества от групата „Нави", като задълженията му за
плащане на цената са прихванати срещу вземания, уредени в споразумения от
20.12.2016 г. Тъй като реално няма движение на парични средства от И. Т. към
отделните дружества за покупка на дялове, експертизата не отчита разход за
придобИ.ето им и същите не фигурират в Таблица №13.
В този вариант на заключението експертизата установява съответствие
между нетните доходи на проверяваните лица и придобитото от тях
имущество в размер на 385 517,01 лв.
Изготвен е и трети вариант на експертното заключение, въз основа на
поставени от ответната страна задачи, който съдът няма да коментира
подробно, освен в частта относно крайния му извод, който също констатира
съответствие между нетните доходи на проверяваните лица и придобитото от
тях имущество в размер на 573 586,53 лв.
По делото е проведен разпит на свидетелите К.И., Г.Г. и Д.Р..
Разпитана, св. И.ова заявява следното:
Познава ответника Т. и е запозната с дейността на дружеството „Сабуей
България“. В периода 2013 – 2020г. е обслужвала счетоводно всички
юридически лица, на които Т. е едноличен собственик. Като негов служител е
наясно, че чрез фирма САБУЕЙ БЪЛГАРИЯ ответникът е бил представител на
марката САБУЕЙ за България, държал е франчайз правата и по-късно със
САБУЕЙ РУМЪНИЯ е бил представител на марката за конкретна част на
Румъния, отделно имал заведения за бързо хранене САБУЕЙ. В началото
били три обекта, после се увеличили. Всеки от обектите се оперирал от
различна фирма от групата Нави – 1,2,3 и т.н. Били общо около 24, но не са
15
работили по едно и също време. От 2014г. започнал ръст, имало сезонни
обекти, които не просъществували дълго. За всеки нов обект се създавало ново
юридическо лице, което да го оперира, заведенията не се смесвали.
През 2016 г. Т. започнал нов бизнес с IT услуги, който се оперирал от
друга фирма.
И. бил едноличен собственик на всички дружества и техен управител,
сам си ръководел бизнеса. Свидетелката била назначена като служител в
САБУЕЙ БЪЛГАРИЯ ЕООД и от там извършвали счетоводни услуги за всички
дружества, срещу издаване на фактура и договор за абонаментно обслужване.
По оперативни нужди на дружествата първоначално, когато броят на
ресторантите започнал да се увеличава, се изтеглили много големи банкови
кредити. Работели с конкретна банка и теглели кредити, обезпечени със
закупеното оборудване. Другата част за първоначалното финансиране на
обектите, се покривала от налични средства по банковите сметки на другите
дружества. Заведенията били доста оборотни по онова време и разполагали с
доста парични средства. Спомня си, че също много голяма сума от тези
средства била разпределена като дивиденти в полза на И. Т. и паричните
средства се прехвърлили от едната на другата банкова сметка като договор за
заем от името на И. Т. към дружествата Нави, които закупили пет обекта на
Слънчев бряг и така се стартирало с увеличение на ресторантите.
Първоначалано идеята била, след като се използват оборотните средства и
фирмите заработят, да се възстановят сумите на И. Т. но в последствие се
закупили нови обекти, за които също трябвали нови средства и инвестиция,
които банковите кредити не гарантирали на 100 % и така започнало
прехвърляне на средства от една банкова сметка на друга банкова сметка под
формата на заеми. Някои от обектите не реализирали достатъчно оборот, за да
покрият задълженията си за текущи разходи - основно наеми, осигуровки,
заплати, в който случай пак се прехвърляли средства като търговски заем от
едното дружество в другото. Погасяването на заемите доста често се
извършвало със споразумения за прихващане. Случвало се част от цената по
договор за придобИ.е на дялове от дружеството да бъде платена чрез
прихващане с
вземането по договорите за заем. Спомня си и за увеличение на капитала на 4-
5 дружества с неразпределена печалба, натрупана в дружеството, както и за
16
това, че апортирали активи на дружествата от Слънчев бряг, от Златни пясъци
- около 7 дружества - с апортна вноска, активите им се вляли в капитала и в
дейността на дружеството САБУЕЙ БоЯ. ЕООД.
Разпитан, св. Г. заявява,че познава И. Т., работил е за него от 2008 до
2021 г. на различни позиции - отговорник на смЯ., мениджър и франчайз-
консултант. Структурата на развИ.ата дейност на Т. чрез САБУЕЙ БЪЛГАРИЯ
ЕООД била следната - в различни градове имало ресторанти на различни
франчайз - получатели, лично негови дружества, като всеки месец свидетелят
имал задължението да ги менажира, да им прави проверки, контрол, обучение
за нови ресторанти и т.н. Т. бил изпълнителен директор на веригата за
България и за Румъния от 2012 г., а малките дружества си ги управлявал
лично. Когато един ресторант не бил достатъчно оборотен, за да покрива
разходите си, оперативното финансиране се осъществявало чрез прехвърляне
на средства от една фирма в друга. Всякакви разплащания – към доставчици и
др., се подписвали лично от Т.. Никой друг не е разходвал средства на
дружествата.
Разпитана, св. Р. заява, че е била служител на „Сабуей България“ ЕООД
на длъжност мениджър „бизнес развитие“ във връзка с франчайза на веригата
за бързо хранене „Сабуей“. Заявява, че отв. Т. упражнява правата да прави
подбор на кандидати за франчайз за територията на България и Румъния, да ги
одобрява, да ги запознава с условията и стандарта на „Сабуей“ и съответно да
спомага процеса по избор на локация, подготовка на договор за наемане на
помещението и т.н. Той е агент - физическо лице, подписало договор със
„Сабуей Интернешънъл“ - представителството на американската компания със
седалище в Холандия. След назначаването на свидетелката през 2013г., тя
поела тези функции. Т. си останал управител, едноличен собственик на
капитала в дружествата, които менажира, като всички решения и правомощия
били негови, и цялата документация, която е свързана с продажбата на
франчайз, договори и пр., се подписвали от него. Свидетелката го
подпомагала в дейсността, като се срещала с кандидати за франчайз,
обяснявала условията и т.н. Отделно И. Т. стопанисвал и ресторанти, всеки
един под шапката на отделно дружество, на което той пак се явявал едноличен
собственик на капитала, което било по изисквания на „Сабуей“. Като агент Т.
получавал комисионни при продажба на франчайз лиценз, които му се
изплащат от дейността във връзка с развитието на пазара в България по
17
отношение на веригата и отделно от това - договорите за франчайз за всеки
ресторант, който той отварял, даващ му правото да използва стандартите на
„Сабуей“ и да продава съответните сандвичи по регламенти и изисквания,
определени от бранда. Свидетелката работила за И. Т. до 2022г., когато
договорът му за агентийство изтекъл и не бил подновен.
За периода, в който е била служител, свидетелката си спомня, че във
връзка с открИ.ето на нов ресторант ползвали финансиране от банка – една и
съща банка, като 10% или 20% било самоучастие, останалото банков кредит.
Самоучастието се осигурявало от И. Т., тъй като той вече имал действащи
ресторанти и същевременно бил агент. Приходите от тези дейности му давали
възможност да покрие това самоучастие.
Съдът, като обсъди показанията на свидетелите, които не се
опровергават, а напротив – подкрепят се от останалите доказателства по
делото, намира, че същите са достоверни, логични и последователни, поради
което следва да бъдат кредитирани. Доколкото същите кореспондират със
заключението на СИЕ в неговия втори вариант, отчитащ именно финансовия
поток между отделните дружества от групата „Нави“ така, както е описан и от
свидетелите, вкл. и касателно погасяванията на вземанията за цената по
сключените договори за покупка на дялове чрез прихващане със задължения
по договори за заем, съдът намира, че следва да бъде кредитиран варианта 2
на експертизата по приложение №6. Но следва да се има предвид най-вече
обстоятелството, че в нито един от вариантите на заключението, експертизата
не установява недостиг на средства у Т.и за придобИ.е на имуществото,
предмет на исковете за отнемане. Не е налице не само „значително“ по
смисъла на § 1, т.3 от ЗОНПИ, а и каквото и да било несъответствие. Във
всеки един от вариантите на експертизата разликата между стойността на
придобитото имущество и нетните доходи на проверяваните лица, е
положителна величина, като различието идва само по отношение на нейния
размер, обяснимо с различната методика, следвана от Комисията и вещото
лице в частност касателно отразяването на сумите по процесните заеми като
разход, респ. на върнатите по тях суми като приход, за което, както съдът вече
отбеляза по-горе, се кредитира като верен подходът на вещото лице, което е
следвало реалния финансов поток и движение на сумите по банкови сметки.
Следователно, не се установява втората предпоставка за основателност
18
на предявените искове, а именно – наличието на „значително несъответствие“
по смисъла на § 1, т.3 от ЗОНПИ. При това положение, разглеждането на
третата предпоставка се явява безпредметно. Исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
За пълнота на мотивите, съдът отбелязва и следното:
Европейският съд по правата на човека в решението по делото Й. и
други срещу България приема, че законът от 2012 г. преследва легитимна цел
от обществен интерес, а именно: да се предотврати незаконното придобИ.е на
имущество чрез престъпления или административни нарушения (§ 111). Както
съдът отбеляза по-горе, становището е приложимо и към действащия сега
ЗОНПИ, в който гражданската конфискация е уредена по идентичен начин със
закона от 2012г. /за разлика от първия закон за конфискацията от 2005г. –
ЗОПДИППД /отм./, който има съществени различия със сега действащия
режим/.
За да е в съответствие с член 1 от Протокол 1 към Европейската
конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/ – Защита на собствеността, намесата в
правото на собственост трябва да бъде законосъобразна, да е в обществен
интерес и да постига справедлив баланс между изискванията на общия
интерес и правата на страната, чието имущество се засяга (така § 98 от делото
Й. и други срещу България).
ЕКПЧ е част от приложимото право и се ползва с предимство пред
нормите от вътрешното право, които й противоречат (чл. 5, ал. 4
Конституцията на Република България). Следва да бъдат съобразени
разясненията, дадени в цитираното по –горе решение на ЕСПЧ, съгласно което
"очевидната презумпция, направена в Закона от 2012 г., че ответниците в
производствата за отнемане не само са замесени в неуточнени престъпни или
незаконни дейности, но и че това е било така в продължение на много години
(сравни съображенията по делото Т. и други, цитирано по-горе, § 206). Тази
особеност произтича от общия подход на Закона от 2012 г., който счита, че не е
необходимо да се търси установяване на такива дейности, но въпреки това
очевидно предполага, че те са източник на имуществото, което трябва да бъде
отнето. Макар Съдът да е наясно, че организираната престъпност понякога
може да прибягва до по-сложни методи за придобИ.е на имущество, което
затруднява проследяването на произхода му, той не може да не отбележи
19
същевременно, че със Закона от 2012 г. е премахната важна гаранция,
съдържаща се в Закона от 2005 г., а именно изискването да се установи
някаква връзка между имуществото, което трябва да бъде отнето, и
предикатното престъпление." Съдът посочва още, че "за да бъде отнемането
по Закона от 2012 г. в съответствие с изискванията на член 1 от Протокол № 1,
е от съществено значение, като противовес на разгледаните по-горе
потенциални недостатъци, националните съдилища да предоставят някои
данни относно нарушенията, наказателни или административни, за които се
твърди, че са били извършени, и да са показали по обоснован начин, че може
да има връзка между тези нарушения и въпросното имущество.".
В конкретния случай, ангажирани са по делото доказателства, че с
определение от 24.09.2024г. на СГС по нчд №4051, влязло в законна сила на
15.10.2024г., е изменено постановление на СГП от 21.06.2024г., с което
частично е прекратено наказателното производство по ДП №142/2019г. по
описа на СО – СГП, пр.пр. 16911/2022г. по описа на СГП по отношение на
обвиняемия И. Т. Т. в частта относно основанието за прекратяване на
наказателното производство, като същото следва да се счита прекратено на
осн. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. От приетия по делото заверен
препис от определение се установява, че образуваното срещу ответника и
послужило като повод за образуване на проверката по реда на ЗОНПИ
наказателно производство, е прекратено, като приетото за релевантно от съда
основание за прекратяване е „деянието не е извършено или не съставлява
престъпление“. В мотивите на съдебния акт е посочено, че установеното от
фактическа страна налага извода, че И. Т. Т. не е осъществил деянието, за
което е привлечен към наказателна отговорност. Очевидно е, че няма как да
бъде обоснован извод за каквато и да било връзка между придобитото от
ответника имущество и деянието, за което И. Т. е бил привлечен към
наказателна отговорност и за което съответният компетентен орган е приел, че
няма данни да е извършено от него. Твърдения за друга извършена от
ответника непозволена от закона дейност, потенциален източник на незаконно
забогатяване, не са наведени от ищеца. Така изложеното подкрепя извода за
неоснователност на предявените искове.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има ответната страна.
20
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените по делото разноски за депозит за вещо лице и адвокатска
защита, съгласно ангажираните писмени доказателства и списъка по чл.80 от
ГПК. Наведеното от страна на ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното възнаграждение за адвокат, съдът намира за неоснователно.
Установената към момента практика, след постановяването на решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, е в смисъл, че при преценка наличието
или липсата на прекомерност на разноските на страната за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът съобразява
особеностите на конкретното дело – фактическа и правна сложност,
материален интерес, обем на предоставената защита. В конкретния случай,
съдът взема предвид материалния интерес на делото от 982 500,42 лв.,
наличието на особена фактическа и правна сложност, което произтича от
спецификата на производствата с пр. осн. чл.153 от ЗОНПИ, изключителния
обем на доказателствата – делото е организирано в 58 тома, по същото са
проведени шест о.с.з., разпитани са трима свидетели, изслушано е
заключението на СИЕ. Въз основа на посочените критерии съдът намира, че
заплатеното адвокатско възнаграждение от 60 000 лв. с включен ДДС, е
адекватно и справедливо на вида на спора и нивото му на сложност,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа.
Присъждането на по-ниско от това възнаграждение, в каквато насока са
съображенията на ищеца, се явява непропорционално и неадекватно на
положения от адвоката труд и интереса на делото.
На осн. чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС държавна такса по предявената искова молба. По
иска с пр. осн. чл. 153 от ЗОНПИ държавна такса се дължи, но не се внася
предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото.
Налице е трайно формирана съдебната практика към момента, че законът
предвижда недължимост на таксата единствено на етап сезиране на съда (така
Определение № 2366 от 3.08.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4777/2022 г.,
Определение № 13 от 12.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3107/2020 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 191 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4768/2019 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 50225 от 8.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2152/2021 г., III г.
о., ГК). Ето защо, ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по
предявените искове в размер на 39 300,02 лв.
21
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА
НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО (КОНПИ), БУЛСТАТ
********* с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6, ет.6 искове за
отнемане в полза на държавата на имущество, както следва:
I. От И. Т. Т., ЕГН **********:
- 1 909 дружествени дяла с номинална стойност по 100 лв. (сто лева)
всеки, на обща номинална стойност 190 900 лв., представляващи 100% от
капитала на „ТАД ГРУП“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 4 466 дружествени дяла с номинална стойност по 100 лв. (сто лева)
всеки, на обща номинална стойност 446 000 лв. от капитала на „СБ БОЯ.“
ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-8“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-9“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-10“ ЕООД, ЕИК:*********;
-50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% ог капитала на „НАВИ-11“ ЕООД, ЕИК:*********;
-50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-12“ ЕООД, ЕИК:*********;
-50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-13“ ЕООД, ЕИК:*********;
22
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-14“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-15“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-20“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-21А“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-22“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-23“ ЕООД, ЕИК:*********;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
100% от капитала на „НАВИ-24“ ЕООД, ЕИК:*********;
- сумата в размер на 2 000 лв., получена от продажбата на дяловете от
капитала на „ИС БИЛДИНГ“ ЕООД („НАВИ-4“ ЕООД до 28.04.2014 г.),
ЕИК:*********;
- сумата в размер на 125 600,42 лв., представляваща предоставен заем от
И. Т. Т., ЕГН:********** на „НАВИ-6“ ЕООД, ЕИК:*********.
II. От „САБУЕЙ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:*********:
- 5 950 (пет хиляди деветстотин н петдесет) дружествени дяла с
номинална стойност по 20 лв. (двадесет лева) всеки, на обща номинална
стойност 119 000 лв., представляващи капитала на „НАВИ-2“ ЕООД,
ЕИК:*********, внесени от И. Т. Т. като непарична вноска в „САБУЕЙ
БЪЛГАРИЯ ЕООД;
- 1 550 (хиляда петстотин и петдесет) дружествени дяла с номинална
23
стойност по 20 лв. (двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 31 000
лв., представляващи капитала на „НАВИ-7“ ЕООД, ЕИК: *********, внесени
от И. Т. Т. като непарична вноска в „САБУЕЙ БЪЛГАРИЯ ЕООД;
- 2 550 (две хиляди петстотин и петдесет) дружествени дяла с номинална
стойност по 20 лв. (двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 51 000
лв., представляващи капитала на „НАВИ-16“ ЕООД, ЕИК: *********, внесени
от И. Т. Т. като непарична вноска в „САБУЕЙ БЪЛГАРИЯ ЕООД;
- 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
капитала на „НАВИ-17“ ЕООД, ЕИК: *********, внесени от И. Т. Т. като
непарична вноска в „САБУЕЙ БЪЛГАРИЯ ЕООД;
-50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
капитала на „НАВИ-ЕЙТИЙН“ ЕООД, ЕИК: *********, внесени от И. Т. Т.
като непарична вноска в „САБУЕЙ БЪЛГАРИЯ ЕООД;
-50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
капитала на „НАВИ-19“ ЕООД, ЕИК: *********, внесени от И. Т. Т. като
непарична вноска в „САБУЕЙ БЪЛАРИЯ ЕООД;
-50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност по 20 лв.
(двадесет лева) всеки, на обща номинална стойност 1 000 лв., представляващи
капитала на „НАВИ-ФОУР“ ЕООД, ЕИК:*********, внесени от И. Т. Т. като
непарична вноска в „САБУЕЙ БЪЛГАРИЯ ЕООД.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО (КОНПИ), БУЛСТАТ ********* с адрес: гр.
София, пл. „Света Неделя“ №6, ет.6 на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на
И. Т. Т., ЕГН ********** и „САБУЕЙ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:*********
сумата от 63 000 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО (КОНПИ), БУЛСТАТ ********* с адрес: гр.
София, пл. „Света Неделя“ №6, ет.6 да заплати по сметка на СГС държавна
24
такса от 39 300,02 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
25