Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе,22.06.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА административно дело № 172 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)
във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Г.Н.С. против Заповед № 4569з-41/25.02.2020 г. на Началника на
Районно управление – Две могили при Областна дирекция на МВР гр. Русе (ОДМВР –
Русе), с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал.
1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата
на връчване на заповедта. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт поради издаването му при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона– основания за отмяна по чл.
146, т. 3-5 от АПК. Иска се от съда да отмени заповедта на началника на РУ –
Две могили, както и да присъди на жалбоподателя
сторените в производството разноски, съгласно представен списък. Твърди, че на
ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение при евентуално отхвърляне
на жалбата.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество и в представени
писмени бележки, излага становище за неоснователност на жалбата, поради което
иска от съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Възразява срещу дължимостта на адвокатско възнаграждение на
жалбоподателя при евентуално уважаване на жалбата, поради факта, че
пълномощника на жалбоподателя е и негов син.
Въз основа
на всички събрани по делото доказателства съдът прави следните фактически и
правни изводи:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед № 4569з-41/25.02.2020 г. на Началника на РУ – Две могили
при ОДМВР – Русе, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
по реда на ЗМВР. Заповедта е връчена на наказания служител в деня на издаването
й на 25.02.2020 г., видно от направеното саморъчно отбелязване в самия
административен акт. Жалбата срещу заповедта е депозирана от наказаното лице
чрез дисциплинарно-наказващия орган на 09.03.2020 г. При тези обстоятелства
съдът намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
производство е процесуално допустима
като подадена в законоустановения преклузивен срок от лице, за което е налице
правен интерес от оспорване на акт, за който изрично е предвидена възможност за
съдебен контрол.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Дисциплинарното
производство е започнало с издаването на Заповед № 4569з-155/18.12.2019 г. на
Началника на РУ – Две могили (л. 13-14 от преписката), с която е разпоредено на
основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР да бъде извършена проверка за изясняване на
постъпили данни за извършено от младши експерт – младши полицейски инспектор Г.Н.С.
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР,
изразяващо се в това, че неправомерно е издал общо 6 броя фишове на датите
01.10.2019 г. и 22.10.2019 г. за нарушения по ЗДвП, за които се предвижда
отнемане на контролни точки, въпреки дадените многократни указания с писма от
ГДНП и ОДМВР. Посочено е, че описаните действия на С. нарушават негово основно
задължение съгласно типовата му длъжностна характеристика да познава
нормативната уредба, дейността и функциите на полицията, структурата и задачите
на органите на МВР и на другите специализирани държавни и обществени органи,
ангажирани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.
Заповедта била издадена във връзка с получено в РУ – Две могили писмо рег. №
336р-30132/17.12.2019 г. на директора на ОДМВР – Русе и приложеното към него
писмо рег. № 328р-54887/12.12.2019 г. на ГДНП (л. 17-21 от преписката). В
последното ГДНП информира директора на ОДМВР – Русе за констатирани 11 случая
за дирекцията в Русе на неправомерно издадени фишове за нарушения, за които се
предвижда отнемане на контролни точки по ЗДвП. Десет от констатираните случаи
касаят работата на служители от РУ – Две могили. С цитираното писмо на
директора на ОДМВР – Русе било разпоредено на началника на РУ – Две могили да
образува дисциплинарни производства по чл. 205 от ЗМВР срещу служителите, които
са допуснали неправомерното издаване на фишовете. По отношение на жалбоподателя
производството било образувано с посочената заповед.
В хода на
проверката жалбоподателят бил поканен на 03.01.2020 г. да даде обяснения за
извършено от него дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (пропуски в
изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебните
задължения) се предвижда налагане на наказание „писмено предупреждение“ за срок
от три до шест месеца. Видно от съставения протокол рег. № 4569р-117/03.01.2020
г. (л. 58 от преписката), жалбоподателят отказал да даде писмени обяснения и
пожелал да бъде подпомаган в производството от друг служител на районното
управление. На същата дата С. подал искане до началника на РУ – Две могили УРИ
4569р-81/03.01.2020 г. (л. 56-57 от преписката), в което исканията си за
събиране в рамките на дисциплинарното производство на конкретно изброени в осем
точки доказателства.
Резултатите
от назначената със Заповед № 4569з--155/18.12.2019 г. на Началника на РУ – Две
могили дисциплинарна проверка са отразени в справка УРИ № 4569р-335/10.01.2020
г. (л. 7-12 от преписката). От нейното съдържание е видно, че извършилият
проверката служител е установил следните факти и обстоятелства:
В периода
01.10.2019 г. – 22.10.2019 г. мл.ПИ Д.Ш. и жалбоподателя мл.ПИ Г.С. са
изпълнявали служебни задължения, като са осъществявали контрол по ЗДвП, при
което са вземали отношение спрямо установените нарушители-водачи. От
приложените доклади за проверени лица и превозни средства (л. 24-26 от
преписката) се установява, че полицейските служители са извършвали проверки,
при които са съставили фишове и АУАН на водачи, нарушили различни разпоредби на
ЗДвП, като за констатирани нарушения по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП са съставени
фишове. По преписката са представени и копия от конкретните фишове №
00676688/01.10.2019 г., № 00676689/01.10.2019 г., № 00676694/22.10.2019 г., №
*********/22.10.2019 г., № 00676697/22.10.2019 г. и № 00676698/22.10.2019 г.
(л. 27-32 от преписката), съставени от жалбоподателя, от които е видно, че
санкционираните нарушения се изразяват в „нарушение напътен знак Б2- стоп“, за
които на основание чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП са наложени глоби в размер на
20 лева.
Считано от
21.01.2017 г., изменената разпоредба на чл. 186, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП не
допуска налагане на глоба с фиш за нарушения, за които е предвидено и отнемане
на контролни точки, а от 23.03.2018 г., съгласно изменението на чл. 6, ал. 1,
т. 8 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение (за краткост само Наредба № Iз-2539/2012 г.) „за
неспиране на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!" (чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП)“ е предвидено
отнемане на 8 контролни точки.
Във връзка
с това в справката от дисциплинарната проверка е отразена констатация, че жалбоподателят
на 04.04.2018 г., 17.08.2018 г. и 13.09.2019 г. е бил запознат срещу подпис с
дадени указания от ГДНП и ОДМВР – Русе до служителите на районните управления,
включително и тези от РУ – Две могили, относно цитираните промени в ЗДвП и
Наредба № Iз-2539/2012 г. (виж протоколи на л. 33, л.38 и л. 41).
Изготвената
справка съдържа и становище относно поисканите от жалбоподателя доказателства,
като част от тях са събрани, а друга част е прието, че са неотносими или са
общодостъпни.
Справката
завършва с извод, че в конкретния случай е налице извършено от жалбоподателя
дисциплинарно нарушение, представляващо нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Прието е, че като е издал 6 броя
фишове за извършени от водачи на МПС нарушения по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП със
санкционна норма чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за което е предвидено отнемане на
контролни точки, вместо да състави АУАН, съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДвП, Г.С.
не е изпълнил основно свое служебно задължение съгласно типовата длъжностна
характеристика за заеманата от него длъжност, с която служителят е запознат, а
именно: да познава нормативната уредба, дейността и функциите на полицията,
структурата и задачите на органите на МВР и на другите специализирани държавни
и обществени органи, ангажирани с противодействие на престъпността и опазване
на обществения ред. Направено е предложение до началника на РУ – Две могили на
жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
шест месеца на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1
от ЗМВР. Предложението относно срока на наказанието е аргументирано от една
страна с данните от кадровата справка на служителя (л. 51-52 от преписката),
според която същият не е наказван до момента, а награждаван пет пъти и от друга
страна с обстоятелството, че въпреки многократното запознаване с промените в
нормативните актове нееднократно е извършил действия – съставяне на фиш, в
противоречие с влезлите в сила изменения на разпоредбите.
На 14.01.2020
г. жалбоподателят е запознат с изготвената справка, отразяваща резултатите от
дисциплинарната проверка, за което саморъчно се е подписал върху нея (л. 12 от
преписката). На 15.01.2020 г. със справката е запознат и
дисциплинарнонаказващият орган. На 03.02.2020 г. до жалбоподателя е отправена
покана от началника на РУ – Две могили на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за
изслушването му или за представяне на писмени обяснения. На 05.02.2020 г. е
проведено изслушване, при което С. заявил, че не е съгласен с установеното в
справката както и с факта, че в хода на дисциплинарното производство не са
събрани част от поисканите от него доказателства. Отказал е да даде писмени
обяснения.
На
25.02.2020 г. началникът на РУ – Две могили е издал оспорената в настоящото
производство заповед (л. 1-2 от преписката) като възприел изцяло предложението
на разследващия дисциплинарен орган и на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл.
197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 от ЗМВР наложил на
жалбоподателя дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца от
датата на връчване на заповедта.
При така
установените фактически обстоятелства, които не се оспорват от страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 204, т. 4 от ЗМВР, дисциплинарните
наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 могат да бъдат налагани от служители на
висши ръководни и ръководни длъжности, какъвто в случая е и началникът на районно
управление, видно от т. 1-3 към раздел ІХ.1 на Част А от Класификатора на длъжностите
в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, утвърден със
Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи (обн.
ДВ, бр. 13/2017 г.). С оглед на това, оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – ръководен служител, на когото наказаното лице е подчинено.
На следващо
място оспорената заповед съответства на изискването за писмена форма и
съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Противно на твърденията на жалбоподателя
в заповедта са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено (справка УРИ № 4569р-335/10.01.2020
г.); правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието;
пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта е
съобразена и с утвърдения със Заповед № 8121з-749/24.06.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи образец за този вид заповед по Инструкция №
8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР (за краткост само Инструкция № 8121з-470).
Приложимите
към дисциплинарното производство спрямо служители на МВР процесуални норми са
тези на чл. 205 – 206, 208 и 210 от ЗМВР. При служебната проверка не се
установяват нарушения на административнопроизводствените правила. Привлеченото
към дисциплинарна отговорност лице е било надлежно уведомено и е взело участие
в дисциплинарното производство, като правото му на защита е било своевременно
упражнено. Дисциплинарната проверка е приключила в определения в заповедта срок.
Не е налице допуснато процесуално нарушение от страна на
дисциплинарнонаказващия орган с оглед твърденията на жалбоподателя, че в хода
на производството не били събрани поисканите от него доказателства. За
изясняване на случая действително дисциплинарнонаказващият орган, респективно
дисциплинарноразследващият орган е длъжен да събере всички доказателства,
включително посочените от служителя, срещу когото е образувано производството.
Това правило обаче не означава, че следва да бъдат събирани абсолютно всички
посочени от наказаното лице доказателства, а само онези от тях, които имат
отношение към конкретното дисциплинарно нарушение и обстоятелствата, при които
то е извършено. В конкретния случай дисциплинарноразследващият орган не е
игнорирал исканията на жалбоподателя за събиране на доказателства, а се е
произнесъл по тях, като е уважил част от исканията, а за друга част е сметнал,
че исканите доказателства са неотносими. Тези изводи на извършилия проверката
служител се споделят напълно от настоящия съд, доколкото въпросът дали е
провеждано изрично обучение на служителите в РУ – Две могили по реда на Наредба
№ 8121з-433/16.03.2017 г. за професионалното обучение на служителите в МВР
действително няма отношение към случая, както неотносима е и информацията за
реда и начина на обезпечаване на служителите в МВР, а така също и за
обновяването на софтуера на Системата за управление на Административнонаказателната
дейност в МВР и АИС „Пътна полиция“ във връзка с коментираните промени на ЗДвП
и Наредба № Iз-2539/2012 г.
В хода на
дисциплинарното производство на жалбоподателя е осигурено право на защита, като
същият е поканен двукратно за изслушване и/или даване на писмени обяснения,
включително и съобразно разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователно е
възражението му за допуснато нарушение на чл. 70 от Инструкция № 8121з-470 с
твърдение, че не му е било изрично разяснено правото в срок от 24 часа от
запознаване с изготвената справка да
даде писмени обяснения. Посочената норма всъщност не касае настоящия случай,
тъй като видно от текста на разпоредбата, същата се прилага при наличие на
данни за дисциплинарно нарушение, за което следва да се наложи дисциплинарно
наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 и 5 ЗМВР, а в случая наложеното дисциплинарно
наказание е по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Във връзка
с материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
Фактите по
делото са безспорно установени и от тях става ясно, че на 01.10.2019 г. и на
22.10.2019 г. жалбоподателя е издал общо 6 броя фишове на водачи на МПС за
извършени от тях нарушения на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, за които се налага
административно наказание по чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, въпреки че при
наличие на такова нарушение на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДвП следва да бъде
издаден АУАН поради това, че съгласно Наредба № Із-2539/2012 г. за това
нарушение е предвидено да бъдат отнемани контролни точки.
Безспорно
също така е установено по делото, че жалбоподателят трикратно срещу подпис е
бил запознаван с влезлите в сила промени в ЗДвП и Наредба № Із-2539/2012 г.
относно недопустимостта да бъдат издавани фишове за нарушения, за които е
предвидено отнемане на контролни точки и в частност именно за нарушението, за
което са съставени процесните 6 фиша.
Всички тези
обстоятелства са подробно описани в издадената от ответника заповед за налагане
на дисциплинарно наказание, поради което съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че в заповедта не са описани действията, с които
е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Независимо
от това съдът намира, че в настоящия случай оспорената заповед е издадена в
противоречие с материалния закон поради неправилното квалифициране на
извършеното дисциплинарно нарушение.
Дисциплинарнонаказващият
орган е приел, че с гореописаните действия жалбоподателят не е изпълнил свое
основно служебно задължение, регламентирано в типовата длъжностна
характеристика за заеманата длъжност, за което следва да бъде санкциониран по
чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 от ЗМВР. Според последната норма, дисциплинарно
наказание "порицание" се налага за неизпълнение на служебни
задължения. Прегледът на приложената по преписката типове длъжностна
характеристика (л. 54 от преписката) сочи, че в точка ІІ от нея, озаглавена
„Основни длъжностни задължения“, се включва изброяване на първо място на основните
служебни задължения на служителя, след което се съдържа подраздел „Познаване на
нормативните документи и професионални умения“, където са изброени познанията,
които следва да има съответния служител, за да изпълнява служебните си
задължения. Така макар изискванията за съответни познания от служителя да са
включени в раздела на основните му длъжностни задължения, всъщност не
съставляват такова служебно задължение, а изискване към служителя, за да може
същият качествено на изпълнява служебните си задължения. Този извод съответства
и на уредените с чл. 61 – чл. 107 от ЗМВР правомощия на полицейските органи,
които са основа за определяне на конкретните длъжности задължения на служителя.
Познанията, уменията и квалификацията, които следва да има съответния служител
не са част от служебните му задължения. Именно в продължение на тази логика
законодателят е уредил като отделен вид дисциплинарно нарушение случаите на
„пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност“ – чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, което се санкционира с
„писмено предупреждение за срок от три до шест месеца“.
В настоящия
случай описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание действия на
жалбоподателя сочат, че са налице именно пропуски в прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност и по-конкретно разпоредбата на
чл. 186, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 8 от Наредба №
Із-2539/2012 г., а не се касае за неизпълнение на служебни задължения както е
приел дисциплинарнонаказващият орган. Такова нарушение би било налице, ако
служителят не е изпълнил например задължението си да вземе съответно отношение
по установеното административно нарушение по ЗДвП, какъвто безспорно не е
настоящия случай.
Налагането
на дисциплинарно наказание въз основа на неотносима към установените факти
разпоредба влече незаконосъобразност на издадената заповед. Така макар с
действията си жалбоподателят безспорно да е извършил дисциплинарно нарушение,
същото не е правилно квалифицирано, а от там незаконосъобразно се явява и
наложеното дисциплинарно наказание.
Налице е противоречие
с материалноправни разпоредби, което е основание за отмяна на административния
акт по чл. 146, т. 4 от АПК. Жалбата на Г.Н.С. е основателна и заповед № 4569з-41/25.02.2020
г. следва да бъде отменена.
На
основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя направените в хода на производството разноски. Неоснователно е
възражението на ответника, че не се дължи репариране на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение поради това, че адвокатът – пълномощник
е син на жалбоподателя. Видно от представения поделото договор за правна помощ
и съдействие № 000004/2020 г., представителството се осъществява от адвокат по
реда на чл. 32, т. 1 от ГПК, а не по чл. 32, т. 2 от ГПК. Неправилно ответникът
се позовава на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата,
според която адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. В
тези случаи правната помощ е безплатна за представляваната страна, но при благоприятен
за нея изход от делото насрещната страна, която е осъдена за разноски, дължи
адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА (чл. 38, ал. 2 от ЗА). С оглед
на изложеното ответникът в настоящото производство дължи заплащането на
адвокатско възнаграждение, което във връзка с направеното от ответника възражение
и относно размера му, съдът, отчитайки липсата на фактическа и правна сложност
на спора, определя на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г.) в размер на 150 лева. В заключение ответникът следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 160 лв., включваща посочения
адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Н.С., Заповед № 4569з-41/25.02.2020
г. на Началника на РУ – Две могили при ОДМВР – Русе, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на министерство на
вътрешните работи, гр. Русе да заплати на Г.Н.С. от с. Пиргово, ЕГН ********** сумата
от 160,00 (сто и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
на основание чл. 211, изр. ІІ от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване
и е окончателно.
Съдия: