№ 5
гр. Котел, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йовка Ж. Бъчварова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело №
20212210100217 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.135 от ЗЗД. Ищец в производството е Т.
АТ. ЗЛ., а ответници са К. СТ. СТ., дружество „Бургаска солна компания“
ЕООД, С. К. СТ. и „Уникредит Булбанк“ АД.
Ищецът твърди, че ответникът К.С. му дължал сумата 56000.00 лева на
основание запис на заповед с падеж 30.07.2015г. Вземането било признато с
решение № 48/19.07.2019г, постановено по гражданско дело № 488/2018г на
ОС Сливен, потвърдено с решение № 115/18.12.2019г, постановено по
въззивно гражданско дело № 388/2019г на Апелативен съд Бургас,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 83/22.02.2021г,
постановено по търговско дело № 695/2020г на ВКС, ІІ т.о.
Със запорно съобщение № 16978/21.06.2018г на ЧСИ Таня Маджарова,
рег. № 803 на КЧСИ, бил наложен запор върху дружествените дялове,
притежавани от ответника К.С. в дружеството – ответник „Бургаска солна
компания“ ЕООД.
Въпреки наложения запор, дружество „Бургаска солна компания“
ЕООД, действащо чрез управителя си К.С., продало на ответника С.С. – син
на ответника К.С., собствеността върху недвижим имот, находящ се в
урбанизираните територии на село Жеравна, община Котел, заснет с
идентификатор № 29283.501.641 по кадастралната карта на селото, с площ
1
507 кв.м, в който били построени следни сгради : паянтова еднофамилна
жилищна сграда на два етажа, заснета с идентификатор № 29283.501.641.1,
състояща се от първи етаж със застроена площ 117 кв.м, състоящ се от четири
стаи, салон, стълбище и санитарен възел, и втори етаж със застроена площ
117 кв.м., състоящ се от четири стаи, салон и стълбище; едноетажна паянтова
лятна кухня, заснета с идентификатор № 29283.501.641.2 със застроена площ
30 кв.м., състояща се от една стая; едноетажна паянтова сграда – навес,
заснета с идентификатор № 29283.501.641.3 със застроена площ 30 кв.м;
едноетажна паянтова сграда – склад, заснета с идентификатор №
29283.501.641.4 със застроена площ 6 кв.м, при граници на целия имот : ПИ
№№ 29283.501.212, 29283.501.559, 29283.501.214, 29283.501.215 и
29283.501.642. Договорът бил сключен под форма на нотариален акт № 197,
том І, рег. № 1214, нотариално дело № 187/10.07.2019г на нотариус Красимир
Панайотов, рег. № 667 на Нотариалната камара, с район на действие този на
РС Котел. Цената на сделката била 3500.00 лева.
С нотариален акт № 179, том ІІ, рег. № 2005, нотариално дело №
386/2019г на същия нотариус, ответникът Симеон Стефанов учредил в полза
на ответника „Уникредит Булбанк“ АД договорна ипотека върху описания
недвижим имот, като обезпечил вземанията на банка по договор за банков
револвиращ кредит № 0101/424/13112019 от 13.11.2019г, по силата на който
„Уникредит Булбанк“ АД предоставило на кредитополучателя „Виа Салариа“
ЕООД, представлявано от С.С., и солидарния длъжник С.С. револвиращ
кредит в размер на 400000.00 лева.
Ищецът счита, че двете сделки – за покупко-продажба и за ипотека, го
увреждат, тъй като осуетявали възможността му да насочи изпълнение върху
имота. Твърди, че ответникът С.С. бил син на ответника К.С. и следвало да се
приложи презумпцията за знание за увреждане.
Моли съда да обяви на основание на чл.135 от ЗЗД и двете сделки за
относително действителни в отношенията между ищеца и страните по
сделките.
Заявена е претенция за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори и от четиримата
ответници.
Отговорите на ответниците К.С. и дружество „Бургаска солна
2
компания“ ЕООД са обективирани в общ документ : Оспорва се активната
легитимация на ищеца да атакува сделките, тъй като не бил кредитор на някоя
от страните по тях. Прехвърлител по първата сделка било дружеството, а не
ответникът К.С., спрямо когото ищецът имал вземане. Налагането на запор
върху дружествените дялове на ответника К.С. в „Бургаска солна компания“
ЕООД не придавало на ищеца качеството на кредитор на дружеството. Чрез
избрания от ищеца процесуален ред не можело да се стигне до целения от
него резултат, тъй като той не би се удовлетворил от изпълнение върху
имота. Дружеството „Бургаска солна компания“ ЕООД не било в
производство по ликвидация и ако такова бъде открито, ищецът не би се
конкурирал с неговите кредитори и би се удовлетворил едва след като
кредиторите бъдат удовлетворени.
Правят се следните възражения и оспорвания :
Ищецът не бил кредитор на прехвърлителя „Бургаска солна компания“
ЕООД.
Към датата на първата сделката – 10.07.2019г, вземането на ищеца към
К.С. не било изискуемо и ликвидно.
Сделката не била увреждаща интересите на кредитора – ищец.
Презумпцията за знание не била приложима, предвид разрешенията в
ТР № 3/15.11.2013г на ВКС по тълкувателно дело № 3/2013г, ОСГТК.
Ответникът К.С. бил изразил волята на юридическото лице, което
представлявал, а не своята собствена воля.
Следвало да се докаже целта за увреждане, която не се презюмирала.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
Ответникът С.С. е подал отговор, в който се оспорва ищецът да е
кредитор на ответника „Бургаска солна компания“ ЕООД. Оспорва да е знаел
за наличие на вземане на ищеца към ответника К.С.. Презумпцията за знание
била неприложима, тъй като едната страна по договора за покупко-продажба
била юридическо лице, което а приори изключвало възможността на родство.
Липсата на знание за увреждане се отнасяла и до договора за ипотека.
Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД също оспорва у ищеца да е
3
налице правен интерес, тъй като бил кредитор на ответника К.С., а не на
прехвърлителя по сделката „Бургаска солна компания“ ЕООД.
Възразява се срещу редовността на исковата молба.
Правят се следните възражения и оспорвания :
Ищецът не бил кредитор на „Бургаска солна компания“ ЕООД, въпреки
наложения запор върху дяловете на ответника К.С. в дружеството, откъдето
следвал и извод за липса на увреждане. Щом като първата сделка била
действителна, такава се явявала и следващата сделка за ипотека.
Договорът за ипотека бил възмезден, тъй като обезпеченият договор за
кредит не би бил сключен, без да е сключен договорът за ипотека.
Възмездността на договора за ипотека изключвала приложението на
презупмцията за знание и било в тежест на ищеца да го докаже.
Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените
разноски.
С определение № 145/26.10.2021г, постановено по реда на чл.140 от
ГПК, са разрешени предварителните въпроси по редовността на исковата
молба и по допустимостта на предявения иск, вкл. и тези, повдигнати от
ответника „Уникредит Булбанк“ АД с отговора срещу исковата молба.
В съдебно заседание ищецът Т.З. се явява лично и се представлява от
адвокат Д. П. от АК Бургас, която поддържа предявения иск. Разноските се
претендират по списък.
Ответникът „Бургаска солна компания“ ЕООД се представлява от
представителя по закон К.С. и по пълномощие от адвокат М. Г. от АК Бургас,
която поддържа отговора и направените с него възражения и оспорвания.
Ответникът К.С. се явява лично и се представлява от адвокат М. Г. от
АК Бургас, която поддържа отговора и направените с него възражения и
оспорвания.
Ответникът С.С. не се явява. Представлява се от адвокат М. Г. от АК
Бургас, която поддържа отговора и направените с него възражения и
оспорвания.
Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД не изпраща представител в
съдебно заседание. Отговорът и направените с него възражения и оспорвания
се поддържат чрез писмени становища, подадени от представителя по
4
пълномощие – адвокат Димитър П. от САК. Разноските се претендират по
списък.
В срока по чл.149, ал.3 от ГПК адвокат П. и адвокат П. представят
писмени бележки, в които развиват подробни съображения по съществото на
спора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна :
Ответникът К.С. е управител и едноличен собственик на капитала на
ответното дружество „Бургаска солна компания“ ЕООД със седалище и адрес
на управление в село Жеравна, община Котел.
Ответникът К.С. е баща на ответникът С.С..
Ответникът С.С. е управител и едноличен собственик на капитала на
дружество „Виа салариа“ ЕООД със седалище в град Бургас.
С решение № 48/19.07.2019г, постановено по гражданско дело №
488/2018г на ОС Сливен, потвърдено с решение № 115/18.12.2019г,
постановено по въззивно гражданско дело № 388/2019г на Апелативен съд
Бургас, недопуснато до касационно обжалване с определение №
83/22.02.2021г, постановено по търговско дело № 695/2020г на ВКС, ІІ т.о,
било признато за установено на основание чл.422 от ГПК в отношенията
между ищеца Т.З. и ответника К.С., че ответникът К.С. дължи на ищеца Т.З.
сумата 56000.00 лева ведно със законната лихва от 18.04.2018г до
окончателното ù изплащане, на основание запис на заповед от 13.05.2015г, за
което в полза на ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по частно гражданско дело № 186/2018г на РС Котел.
Ответникът К.С. бил осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер
5940.00 лева.
Въз основа на издадения по заповедното производство изпълнителен
лист било образувано изпълнително дело № 20188030401065 на ЧСИ Таня
Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, с район на действие този на ОС Бургас.
Със запорно съобщение № 16978/21.06.2018г, изпратен до Търговския
регистър, ЧСИ наложил запор върху всички дружествени дялове,
притежавани от ответника К.С. в „Бургаска солна компания“ ЕООД, до
5
размера на дължимата към 21.06.2018г от ответника К.С. сума в общ размер
80637.05 лева.
Към него момент ответникът „Бургаска солна компания“ ЕООД бил
собственик на недвижим имот, находящ се в урбанизираните територии на
село Жеравна, община Котел, заснет с идентификатор № 29283.501.641 по
кадастралната карта на селото, с площ 507 кв.м, в който били построени
следни сгради : паянтова еднофамилна жилищна сграда на два етажа, заснета
с идентификатор № 29283.501.641.1, състояща се от първи етаж със застроена
площ 117 кв.м, състоящ се от четири стаи, салон, стълбище и санитарен
възел, и втори етаж със застроена площ 117 кв.м., състоящ се от четири стаи,
салон и стълбище; едноетажна паянтова лятна кухня, заснета с
идентификатор № 29283.501.641.2 със застроена площ 30 кв.м., състояща се
от една стая; едноетажна паянтова сграда – навес, заснета с идентификатор №
29283.501.641.3 със застроена площ 30 кв.м; едноетажна паянтова сграда –
склад, заснета с идентификатор № 29283.501.641.4 със застроена площ 6 кв.м,
при граници на целия имот : ПИ №№ 29283.501.212, 29283.501.559,
29283.501.214, 29283.501.215 и 29283.501.642. Описанието е съобразно
отразяването на имота и сградите в кадастралната карта на село Жеравна,
одобрена със заповед № РД-18-11/30.03.2005г.
Във връзка с бизнес дейността на дружество „Виа салариа“ ЕООД, през
2019г били предприети преговори от страна на управителя му – ответника
С.С., както и от ответника К.С., с клона на „Уникредит Булбанк“ АД в град
Бургас. Тъй като се договарял кредит в размер на 400000.00 лева с
кредитополучател дружество „Виа салариа“ ЕООД, банката поставила
условие за предоставяне за надлежно и достатъчно обезпечение. На банката
било предложено обезпечение под формата на ипотека върху описания имот в
село Жеравна, която да се учреди от страна на собственика „Бургаска солна
компания“ ЕООД. Тъй като обаче юридическите консултанти на банката
установили запора върху дяловете, притежавани от К.С. в посоченото ЕООД,
преценили, че евентуална ипотека би била уязвима, поради което
препоръчали вдигане на наложения запор.
С молба от 28.05.2018г ответникът К.С., като длъжник по описаното по
– горе изпълнително дело, поискал вдигане на наложения върху дяловете
запор и замяната му с депозит на сумата по записа на заповед по сметка на
6
ЧСИ до приключване на исковото производство. Ищецът Т.З., като взискател
по изпълнителното дело, дал съгласие за вдигане на запора. На 11.06.2019г
ЧСИ издал в полза на К.С. удостоверение № 14745, че след постъпване на
сумата по дълга в размер на 70476.39 лева по набирателната сметка на ЧСИ,
запорът върху дяловете ще бъде вдигнат. Междувременно обаче от страна на
банката предложили на ответниците К.С. и С.С. последният да придобие
собствеността върху имота в село Жеравна и поради тази причина запорът
върху дяловете не бил вдигнат, вкл. и към момента -
https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?
uic=*********.
С оглед осигуряване на обезпечението на кредита на „Виа салариа“
ЕООД, ответникът „Бургаска солна компания“ ЕООД, представляван от
ответника К.С., продал на ответника С.С. собствеността върху имота в село
Жеравна за сумата 3500.00 лева. Договорът бил сключен с нотариален акт №
197/10.07.2019г, том І, рег. № 1214, нотариално дело № 187/2019г на нотариус
Красимир Панайотов, рег. № 667 на Нотариалната камара, с район на
действие този на РС Котел.
На 13.11.2019г в град Бургас между ответника „Уникредит Булбанк“
АД, от една страна, и от друга „Виа салариа“ ЕООД, като кредитополучател,
и ответника С.С., като солидарен длъжник и ипотекарен длъжник, бил
сключен договор № 0101/424/13112019, по силата на който банката
предоставила на кредитополучателя и солидарния длъжник револвиращ
кредит в размер на 400000.00 лева, а кредитополучателят поел задължение да
го ползва, усвоява, ползва целево и връща заедно с начислените лихви и пр. в
предвидените в договора срокове. Крайният срок на издължаване на
главницата е до 13.11.2022г.
На 18.11.2019г бил сключен договор за ипотека, по силата на който
ответникът С.С., като ипотекарен длъжник, учредил в полза на ответника
„Уникредит Булбанк“ АД ипотека върху недвижимия имот в село Жеравна за
обезпечаване на всички и на което и да е от вземанията на банката по
договора за кредит и всички евентуални последващи анекси – главница,
лихви, такси, комисионни, неустойки, разноски и всички разходи, и до
окончателното погасяване от страна на кредитополучателя, респ. от
солидарния длъжник, суми в пълен размер, както и съдебните разноски по
7
принудителното събиране на кредита.
Горната фактическа обстановка съдът изгради след анализ на цялата
доказателствена съвкупност. Писмените доказателства съдът кредитира с
оглед доказателствената сила, която им придава ГПК. От доказателствения
материал съдът изключва представената от ищеца експертиза, тъй като не е
назначена по реда на ГПК. От друга страна, въпросът за пазарната цена на
имота в село Жеравна не е обстоятелство, което да подлежи на установяване.
Гласните доказателства съдът кредитира в тяхната цялост – показанията на
свидетелите Ася Николова, Светлозар Милушев и Константин Младенов.
Доколкото не противоречат на останалите доказателства, съдът възприема
като достоверни и обясненията, дадени от ответника К.С., вкл. и като законен
представител на ответника „Бургаска солна компания“ ЕООД.
Въз основа на тези факти съдът направи следните правни изводи :
По допустимосттта на предявения иск : Както съдът указа на страните с
доклада по делото, дали ищецът е кредитор на „Бургаска солна компания“
ЕООД – прехвърлител по договора за покупко-продажба, е въпрос по
съществото на делото. Изследването на качеството на кредитор е въпрос на
материалноправна, а не на процесуалноправна легитимация.
Материалноправната легитимация означава дали ищецът е носител на
материалното право, което е заявил за защита пред съд, който въпрос е по
съществото на делото и не касае неговата допустимост.
Като страни по делото са конституирани страните по сделките, чиято
относителна недействителност ищецът иска да бъде обявена от съда – за
покупко-продажба и за ипотека. Кредитополучателят „Виа салариа“ ЕООД не
е страна по нито една от тези сделки, поради което не е процесуално
легитимиран да бъде страна по спора – така определение № 67/18.01.2010г,
постановено по частно търговско дело № 815/2009г на ВКС, І т.о.
Производството обаче срещу ответника К.С. следва да се прекрати, тъй
като той в лично качество не е участвал като страна по нито една от сделките,
чиято относителна недействителност се иска да бъде прогласена. Ответници
са страните по сделките и тяхното участие е условие на допустимост на
процеса – така решение № 151 от 27.07.2011г, постановено по гражданско
дело № 785/2010г на ВКС, III г.о. Участието на други ответници, извън кръга
на страните, които са участвали по атакуваните сделки, е недопустимо.
8
Установено е със сила на пресъдено нещо в отношенията между ищеца и
ответника К.С., че последният дължи на ищеца определена парична сума.
Спорът по настоящото дело се свежда до въпроса дали ищецът е кредитор и
на „Бургаска солна компания“ ЕООД, едноличен собственик на дяловете на
което е ответникът К.С..
Разгледан по същество, предявеният иск е неоснователен, тъй като
ищецът няма вземане срещу „Бургаска солна компания“ ЕООД. Ищецът е
кредитор на физическото лице К.С. и в рамките на образувано срещу
физическото лице изпълнително производство наложил запор върху дяловете
му в „Бургаска солна компания“ ЕООД по реда на чл.517 от ГПК. Според
посочената разпоредба, запор върху дял от търговско дружество се налага
чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията, който
има действие от вписването му, а АВ уведомява дружеството за вписания
запор. Когато изпълнението е насочено върху всички дялове, както е в случая,
съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния
съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля
иска, ако установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди
приключване на първото по делото заседание, а ако прецени, че искът е
основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в ТР,
след което се извършва ликвидация. По делото няма доказателства ЧСИ Таня
Маджарова да е овластила ищеца да предяви иск по чл.517 от ГПК за
прекратяване на „Бургаска солна компания“ ЕООД, нито такова производство
да е било инициирано от страна на ищеца.
В решение № 165 от 19.05.2016г, постановено по търговско дело №
883/2014г на ВКС, II т. о., даден отговор на касационен въпрос, идентичен на
сложения за разрешаване по настоящото дело, в следния смисъл :
Взискателят, който в качеството си на кредитор с изискуемо вземане към
длъжник-съдружник в дружество с ограничена отговорност, е насочил
изпълнение върху дела на този съдружник в дружеството, с отправянето на
изявление по чл.517, ал.3 от ГПК не придобива качеството на кредитор и на
търговското дружество. С връчването на това изявление настъпва
прекратяване на участието на длъжника като съдружник в дружеството и
възниква вземането му спрямо дружеството за изплащане на равностойността
на дела му, но не възниква ново, различно по съдържание, вземане на
кредитора - взискател спрямо търговското дружество. Качеството му на
9
кредитор на съдружника в дружеството с ограничена отговорност не го
превръща в кредитор и на търговското дружество.
С оглед гореизложеното и след като ищецът не доказа да е кредитор на
прехвърлителя „Бургаска солна компания“ ЕООД, е безпредметно да се
обсъжда дали са налице и останалите предпоставки на чл.135 от ЗЗД както
досежно договора за покупко-продажба, така и по отношение договора за
ипотека, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
По претенциите на страните за разноски:
Предвид неоснователността на предявения иск, неоснователна се явява
и претенцията на ищеца за разноски в размер на 1100.00 лева, съобразно
списък по чл.80 от ГПК, представен в проведеното на 15.02.2022г открито
съдебно заседание.
Ответникът К.С., спрямо когото производството по делото се
прекратява, има право на разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК. В хода на
устните състезания неговият представител адвокат Г. заяви претенция за
разноски, без да е представила списък. Тъй като по делото липсват данни за
направени от този ответник разноски, претенцията е неоснователна.
Ответниците „Бургаска солна компания“ ЕООД и С.С. също заявяват
чрез техния представител адвокат Г. претенции за разноски, които са
неоснователни, тъй като по делото няма доказателства да са направили
такива.
Основателна се явява претенцията на ответника „Уникредит Булбанк“
АД за разноски в размер на 816.00 лева, които са платени за адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото, образувано
срещу К. СТ. СТ., ЕГН **********, град Бургас, ж.к. Възраждане бл.39, вх.2,
ет.6, ап.27.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен от Т. АТ.
ЗЛ., ЕГН **********, град Бургас, ул. *************, срещу „Бургаска солна
10
компания“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление село
Жеравна, община Котел, С. К. СТ., ЕГН **********, град Бургас, ж.к.
Възраждане бл.39, вх.2, ет.6, ап.27, и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление град София, площад Света
Неделя 7, да бъдат обявени за относителни недействителни в отношенията
между страните следните две сделки :
1/Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
10.07.2019г във форма на нотариален акт № 197, том І, рег. № 1214,
нотариално дело № 187/2019г на нотариус Красимир Панайотов, рег. № 667
на Нотариалната камара, с район на действие този на РС Котел, с който
ответникът „Бургаска солна компания“ ЕООД, с посочени данни, продал на
ответника С. К. СТ., с посочени данни, собствеността върху недвижим имот
находящ се в урбанизираните територии на село Жеравна, община Котел,
заснет с идентификатор № 29283.501.641 по кадастралната карта на селото, с
площ 507 кв.м, в който били построени следни сгради : паянтова
еднофамилна жилищна сграда на два етажа, заснета с идентификатор №
29283.501.641.1, състояща се от първи етаж със застроена площ 117 кв.м,
състоящ се от четири стаи, салон, стълбище и санитарен възел, и втори етаж
със застроена площ 117 кв.м., състоящ се от четири стаи, салон и стълбище;
едноетажна паянтова лятна кухня, заснета с идентификатор №
29283.501.641.2 със застроена площ 30 кв.м., състояща се от една стая;
едноетажна паянтова сграда – навес, заснета с идентификатор №
29283.501.641.3 със застроена площ 30 кв.м; едноетажна паянтова сграда –
склад, заснета с идентификатор № 29283.501.641.4 със застроена площ 6 кв.м,
при граници на целия имот : ПИ №№ 29283.501.212, 29283.501.559,
29283.501.214, 29283.501.215 и 29283.501.642, срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 3500.00 лева;
2/Договор, сключен на 18.11.2019г във форма на нотариален акт № 179,
том ІІ, рег. № 2005, нотариално дело № 386/2019г на нотариус Красимир
Панайотов, рег. № 667 на Нотариалната камара, с район на действие този на
РС Котел, по силата на който ответникът Симеон Кирилов Стефанов, с
посочени данни, учредил в полза на ответника „Уникредит Булбанк“ АД, с
посочени данни, договорна ипотека върху описания в точка първи от
настоящото решение недвижим имот, като обезпечил вземанията на
ответника „Уникредит Булбанк“ АД, с посочени данни, по договор за банков
11
револвиращ кредит № 0101/424/13112019 от 13.11.2019г, по силата на който
ответникът „Уникредит Булбанк“ АД, с посочени данни, предоставил на
кредитополучателя „Виа Салариа“ ЕООД, представлявано от С.С., и
солидарния длъжник С.С. револвиращ кредит в размер на 400000.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца Т. АТ. ЗЛ. за присъждане на
разноски по списък в общ размер 1100.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на ответниците К. СТ. СТ., „Бургаска солна
компания“ ЕООД и С. К. СТ. за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т. АТ. ЗЛ., с посочени
данни, да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, с посочени данни, сумата
816.00 (осемстотин и шестнадесет) лева, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част, имаща характер на
определение, може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата му част –
с въззивна жалба в двуседмичен срок пред същия съд.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
12