№ 14064
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110116407 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК,са искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД,
вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Ж. К. С. дължи
„Т.С.“ ЕАД сумата 331,83 лева за главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за имот в ************, за периода м.05.2018-м.04.2020г., ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 17.11.2021 г. до окончателното й изплащане, и 53,39 лева за
мораторна лихва за периода 15.09.2019-23.09.2021 г.; и П. Л. С. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата
331,83 лева за главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в
************, за периода м.05.2018-м.04.2020г., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 17.11.2021 г. до окончателното й изплащане, и 53,38 лева за мораторна лихва за
периода 15.09.2019- 23.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №65548/2021 г., СРС. Ответникът П. Л.
С., починал в хода на процеса на 25.06.2022 г., е заместен от наследници по закон - Ж. К. С.
и Т. П. К., на осн. чл. 227 от ГПК, с оглед на което ищецът претендира от Т. П. К. сумата
165,91 лева за главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в
************, за периода м.05.2018-м.04.2020г., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 17.11.2021 г. до окончателното й изплащане, и 26,70 лева за мораторна лихва за
периода 15.09.2019- 23.09.2021 г., съответно от Ж. К. С. 165,92 лева за главница и 27,13 лева
за лихва.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. Претендира се право на
обезщетение по чл.86 ЗЗД.
Ответникът Ж. К. С. не е подал отговор на искова молба.
Ответникът Т. К., чрез особен представител, е подал отговор на искова молба.
1
Оспорва исковете по основание и размер по съображение за липса на облигационна връзка
между страните и извършена доставка на топлинна енергия поради липса на измервателни
уреди. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страна на ищеца „Т.с.“ ЕООД счита исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното
От удостоверение за наследници на Л. П.в С. с изх. №РИС19-УГ51-6049/09.09.2019 г.
на Столична Община, район „Искър“, се установява, че е починал на 05.09.2019 г. и оставил
за наследници по закон – съпруга М. В. С. и възходящи -родители Ж. К. С. и П. Л. С., като
последният е починал в хода на процеса и оставил за наследници по закон -съпруга Ж. К. С.
и дъщеря Т. П. К..
Ищецът представя Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-
жилищния фонд по реда на НДИ от 10.12.1991 г., съгласно който Л. П.в С. и М. В. С.
придобиват правото на собственост върху ап. 24 в **********.
Ищецът представя молба-декларация на М. В. С., входирана в канцеларията му на
16.09.2019 г., с която е поискано на неино име откриване на партида за недвижимия имот,
което топлоснабдителното дружество е сторило- аб. №286301. Следва да се отбележи, че
молбата-декларация представлява по своето правно естество предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това
заявление и продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото
дружество е приело предложението й за сключване на индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия.
Според т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо качеството потребител на
топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху
имота, освен ако не се докаже, че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна
енергия с трето лице или само с един от собствениците на имота. Предмет на спора е период
на доставка на топлинна енергия от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. От писмените
доказателства се установи, че имотът е собственост на Л. П.в С. и М. В. С. до 05.09.2019 г.,
когато Л. С. е починал. За отчетния период 01.05.2018 г. до 31.08.2019 г. неплатени суми за
доставка на топлинна енергия са дължими от собствениците на имота, които по делото не
спори, а от писмените доказателства се установява, че са съпрузите Л. и М. С.и, чиято
отговорност е солидарна, на осн. чл. 32 от СК, до прекратяване на гражданския брак със
смъртта на единия. За задълженията (и за правата) на Л. С. за периода 01.05.2018-31.08.2019
г. отговарят неговите наследници по закон – на осн. чл. 9, ал. 2 от ЗН, а именно – съпругата
при квота 2/3, и за възходящите общо 1/3 или всеки един родител по 1/6 ид.ч. За останалата
част от исковия период писмените доказателства дават основание на съда да приеме, че
поради наличието на сключен с М. В. С. индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия по подаденото заявление-декларация, исковете се явяват неоснователни по
отношение на Ж. К. С. и Т. П. К., доколкото този договор правоизключва отговорността им.
От заключение на съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните и
преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия период 01.05.2018-
30.04.2020 г., г. реално потребеното количество топлинна енергия е на стойност сумата
2
1987,59 лв., като в нея не са включени лихви или стари задължения, като за сметка на ищеца
са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
17.11.2021 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 17.11.2018
г. Приложими за периода от 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са
влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на
паричното вземане за цена на топлинна енергия в конкретния случай се определя според
правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези
парични задължения стават изискуеми поначало на 45-то число, следващо месеца, за който
са дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност. В конкретния случай
падежът на плащане на сметката за м.09.2018 г. настъпва след 45 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят или на 15.11.2018 г. Ето защо наведеното възражение за
изтекла погасителна давност на ответника Ж. С. и Т. К., доколкото те отговарят за периода
01.05.2018-31.08.2019 г., е основателно за паричните вземания за главници за цена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. Предвид писмените доказателства и
изчисленията на вещото лице по СТЕ, съобразно правомощието по чл. 162 от ГПК, съдът
приема, че непокритите с давност суми за доставка на топлинна енергия са в размер на
сумата 876,82 лв. за релевантния период 01.10.2018 -31.08.2019 г., от които ¼ са задължение
на Ж. С., и 1/12 на Т. К..
От съдебна счетоводна експертиза, неоспорена от страните и ценена по реда на чл.
202 от ГПК, се установява, че за исковия период 01.05.2018-30.04.2020 г. са извършени
плащания за сумата общо 1050 лв., в хода на процеса, ежемесечно, не се твърди и не се
доказва основанието на плащането и от кого, но плащанията са отнесени за погасяване на
целия дълг, а именно за погасяване на законна лихва -229,31 лв., юрисконсултско
възнаграждение -50 лв., съдебни разноски -179,92 лв., мораторна лихва - 314,03 лв., 276,74
лв. – главница, предвид което са останали дължими суми - 1635,31 лв. за главница и 06,51
лв. – лихва. В табличен вид вещото лице индивидиуализира паричните вземания –главно и
акцесорно, в т.ч. по периоди, като лихвата за забава за периода 15.09.2019-23.09.2021 г. е
247,55 лв., а за 15.09.2020-23.09.2021 г. -72,99 лв. При това положение още тук следва да се
посочи, че при тези данни съдът приема акцесорните искове срещу ответниците за изцяло
неоснователни по причина, че лихвата за забава за периода, за който те отговарят, е погасена
чрез плащане.
За целия исков период главница за доставка на топлинна енергия е сумата 1951,95 лв;
за периода 01.10.2018 -31.08.2019 г. – 876,82 лв. Тъй като с платените 276,74 лв. за главници
са погасени такива и покрити с давност за периода 01.05.2018-30.11.2018 г., то следва да се
приеме, че след плащането поначало ответниците отговарят за периода 01.12.2018-
31.08.2019 г. Според чл. 76, ал.2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и
най-после главницата. Разноските по смисъла на тази норма са извънсъдебни, като в
съдебния процес се установи тяхната изискуемост и ликвидност. „Съдебните разноски (в
исковото и в заповедното производство, образувано по реда на чл. 410 ГПК) са част от
3
спорния предмет на настоящото съдебно производство, поради което те ще станат
изискуеми и ликвидни едва след влизане в сила на решението по делото. В този смисъл е
недопустимо по отношение на тях да се прилага правилото, уредено в чл. 76, ал. 2 ГПК“ –
така Решение № 4092/04.06.2014 г. по в. гр. д. № 11197/2012 Г. на СГС и др. Ето защо
отнесените суми за съдебни разноски за сумата общо 229,92 лв., като се приспадне дълга за
съдебни разноски на М. С., съобразно заповедта за изпълнение по ч.гр. дело №65548/2021 г.
по описа на СРС, то остатъкът от 167 лв. трябва да се отнесе за най-обремененото
задължение за главница, поради което следва да се считат за погасени главници за м. 12.2018
лв.-153,23 лв., и част за м.01.2019 лв., като последната след приспадане е 138,13 лв.
Изложеното обосновава извод, че ответниците отговарят за неплатени суми за периода
01.01.2019-31.08.2019 г., които възлизат общо на сумата 583,63 лв., а от тях - 145,90 лв.
дължи Ж. С., и 46,69 лв. Т. К., съразмерно на квотата им в съсобствеността върху процесния
топлоснабден имот, придобита по наследство. Търсеното парично задължение за главница е
дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна
мораторна лихва, но от датата следваща последното извършено плащане – 03.05.2023 г,
съгласно ССчЕ, доколкото до този момент начислената акцесорна претенция върху пълния
размер на главницата е погасена.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
съдебни разноски, като предвид Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на
заповедното производство. Ищцовото дружество, съразмерно на уважената част от исковете,
има право на съдебни разноски по отношение на отв. Ж. С. - за сумата общо 96,83 лева за
платени държавни такси, възнаграждение на вещи лица и юрисконсулт, а отв. Т. К. - 201,12
лв. за платени държавни такси, възнаграждение на вещи лица, на адвокат-особен
представител на ответника, и юрисконсулт, последното на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр.
чл. 37 от ЗПП, определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. К. С., с ЕГН:**********, лично и на осн. чл.
227 от ГПК, като наследник по закон на починалия в хода на процеса П. Л. С., с
ЕГН:**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, на основание на основание чл.
200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, сумата 145,90 лева за главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за имот в ************, за периода 01.01.2019-31.08.2019 г.,
ведно със законна лихва от 03.05.2023 г. до окончателното й изплащане; за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№65548/2021 г. по описа на СРС; като иска за главница над уважения размер от 145,90 лева
до пълния предявен размер от 497,75 лева и за периода 01.05.2018-31.12.2018 г. и 01.09.2019-
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.11.2021 г. до 02.05.2023 г.; и иска по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за сумата 80,08 лева –мораторна лихва за периода 15.09.2019-23.09.2021 г. –
ОТХВЪРЛЯ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. П. К., с ЕГН:**********, на осн. чл. 227 от
ГПК, като наследник по закон на починалия в хода на процеса П. Л. С., с ЕГН:**********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, на основание на основание чл. 200 от ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, сумата 46,69 лева за главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за имот в ************, за периода 01.01.2019-31.08.2019 г., ведно със законна
лихва от 03.05.2023 г. до окончателното й изплащане; за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №65548/2021 г. по описа
на СРС; като иска за главница над уважения размер от 46,69 лева до пълния предявен размер
4
от 165,91 лева и за периода 01.05.2018-31.12.2018 г. и 01.09.2019-30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 17.11.2021 г. до 02.05.2023 г.; и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 26,70
лева –мораторна лихва за периода 15.09.2019-23.09.2021 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ж. К. С., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 96,83 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело
№65548/2021 г. и гр. дело №16407/2022 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА Т. П. К., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 201,12 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело
№65548/2021 г. и гр. дело №16407/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем сървисис“
ЕООД на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5