О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………../……….08.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на пети август през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА
МАРКОВА
като разгледа
докладваното от съдията,
т.д. № 721/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба вх. № 14376/08.06.2020 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин X“,
бул. "Д-р П. Дертлиев", № 25, офис-сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу „ДРИЙМ” ООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, представлявано от Г.К., в качеството й на Синдик, със
служебен адрес гр. София, бул. „Кл. Охридски“, № 1А,
ет. 2, ап. 2, за установяване съществуване на вземането по издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019 г., по
ч.гр.д. № 19476/2019 г., на ВРС, XL с.
При служебна проверка, по реда на чл. 130 ГПК, относно допустимостта на производството, съставът на ВОС констатира,
следното:
Видно е
от фактическите твърдения в исковата молба и от материалите, съдържащи се в
приложената преписка от ч.гр.д. № 19476/2019 г., на ВРС, XL
с., че в полза на ищеца, в качеството му на цесионер
е била издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, възоснова
на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 417, т. 3 ГПК, а именно
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 168, т. II,
д. 265/2009 г, за сумата 147997.00 лв., представляваща законна лихва върху
просрочена главница по Договор за банков револвиращ
кредит № 637/05.10.2009 г., за периода 15.11.2010 г. – 30.09.2013 г. Заповедта
е издадена срещу длъжникът „ДРИЙМ” ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********,
представляван от Синдика.
В
исковата молба се сочи, че вземането предмет на издадената заповед за незабавно
изпълнение било остатък от общия размер на приетото вземане по посочения
договор за кредит, който остатък бил неизплатен. Видът и размерът на
задължението се установявали от представеното пред заповедния съд извлечение от
Списъка на кредиторите в несъстоятелността на „Дрийм“
ООД, към 12.11.2019 г. Сочи се още в исковата молба, че вземането по сключения Договор
за банков револвиращ кредит № 637/05.10.2009 г. било
обезпечено с ипотека, която тежала върху недвижимите имоти, описани в т. 4.1. и
4.2. от нотариалния акт за ипотека, които имоти били собственост на физическите
лица, посочени в исковата молба.
Искането
за издаване на заповед за незабавно изпълнение е обосновано с твърдения за
наличието на изключението, предвидено в хипотезата на чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ,
което макар и да не е изрично посочено в исковата молба, настоящият състав
приема, че се поддържа и в настоящото производство.
След
запознаване с материалите по делото, настоящият състав намира, че хипотезата на
чл. 637, ал. 6, т. 3 ТЗ не е налице, а настоящото производство като недопустимо
следва да бъде прекратено.
Безспорно
е, че цитираната разпоредба предвижда изключение от забраната след откриване на
производството по несъстоятелност, срещу длъжника да бъдат образувани нови
съдебни производства по имуществени дела, освен в случаите, когато се касае за
парично вземане, обезпечено с имущество на трети лица. Целта на това изключение
е даване възможност на кредитора, снабдявайки се с изпълнителен титул срещу
несъстоятелния длъжник, да проведе индивидуално изпълнение спрямо имуществото,
ипотекирано от трети лица за дълга на несъстоятелния, по силата на субективните
предели на изпълнителния лист, предвидени в разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК.
Спрямо тези лица, обезпечили чуждото задължение, кредитора не би могъл да
изпълнява по друг начин.
В случая
обаче, видно от представения нотариален акт за ипотека е, че собственици на
имотите, описани в т. 4.1. и 4.2. към момента на сключване на договора за
кредит и учредяване на договорната ипотека са лицата Д.И.Д. и С.П.Д.. След
смъртта на първия, по силата на наследствено правоприемство
дял от имотите са придобили и лицата И.Д.Ч.и П.Д.Д..
Всички тези физически лица обаче не попадат в хипотезата на трети лица,
обезпечили с имуществото си чуждо задължение. Това е така, защото видно от
представените доказателства – Договор за кредит и Анекси към него, всички те са
и страни по кредитното правоотношение – Солидарни длъжници,
т.е. лица, отговарящи за задължението наред и на самостоятелно основание с
несъстоятелния длъжник – кредитополучател „Дрийм“
ООД. Именно в качеството им на такива е дадено и обезпечението върху имотите,
описани в учредената договорна ипотека. Следователно тези лица са обезпечили
собствената си солидарна отговорност по сключения Договор за кредит, а не
чуждото задължение.
Посоченото
води до извода, че спрямо имуществото на тези лица, кредиторът не би могъл да
изпълнява, по силата на субективните предели на издаден срещу несъстоятелния
длъжник изпълнителен лист, на осн. чл. 429, ал. 3 ГПК, а само след като ангажира солидарната им отговорност за задълженията по
сключения договор по съответния ред. Да се приеме обратното би означавало да се
лишат лицата обезпечили собствената си отговорност по договора, от даденото
обезпечение и то без да бъдат слушани възраженията им.
Прекратяването
на производството налага обезсилване на издадената заповед и изпълнителен лист.
Мотивиран
от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по т. д. № 721/2020 г. по описа на ВОС, ТО,
образувано искова молба вх. № 14376/08.06.2020 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК
„Люлин X“, бул. "Д-р П. Дертлиев", № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу „ДРИЙМ” ООД (в несъстоятелност),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от Г.К.,
в качеството й на Синдик, със служебен адрес гр. София, бул. „Кл. Охридски“, № 1А, ет. 2, ап. 2, за установяване
съществуване на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019 г., по ч.гр.д. № 19476/2019 г., на
ВРС, XL с.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 9515/17.12.2019 г. и Изпълнителен лист №
9704/20.12.2019 г., по ч.гр.д. № 19476/2019 г., на ВРС, XL с.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба, пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: