№ ......, 30.10.2020 г., гр. Пазарджик
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Гражданско
отделение, в закрито заседание проведено на тридесети октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Ангел Ташев
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1402 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова
молба от М.С.Б., с ЕГН **********,*** , чрез пълномощник – адвокат Е.И. ***,
със съдебен адрес:***, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40 -46, представлявано от С.К.К..
Обстоятелства, на които ищецът основава
претендираното право и предявения иск:
В исковата молба, уточнена с молба с вх.
№ 260189/26.08.2020 г. се твърди, че ищцата С. на 03.09.2018 г. е сключила с
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за кредит, по силата на който са й предоставени
заемни средства в размер на 750 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 35
%, ГПР в размер на 41,68 %, срок за погасяване на заема – 26 седмици и размер
на двуседмична погасителна вноска от 63,27 лева. В клаузата на чл.4 от договора
било установено задължение за заемателя за предоставяне на обезпечение под
формата поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от
заемодателя. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение заемателят се
задължил да заплати неустойка в общ размер на 339,04 лева, която той следва да
плаща разсрочено, заедно с погасителната вноска, като по този начин размерът на
погасителната вноска нараства на 89,35 лева.
Ищецът твърди, че е усвоил сумата по
кредита, но счита, че не дължи плащания за лихва и неустойка, тъй като
договорът е нищожен поради сключването му в нарушение на разпоредбите на чл.5 и
чл.11, т.10 ЗПК. Сочи, че
посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително приложения,
поради това, че уговореното в чл.4, ал.2 от договора плащане, макар и
установено като неустойка, по правната си същност представлява скрита добавка
към възнаградителната лихва. По този начин нараства и размерът на ГПР, но
същият не е обявен на потребителя съгл. чл.5 от ЗПК и не е посочена в договора
действителната му стойност. Твърди, че размерът на плащането по чл.4, ал.2 от
договора, наречено "неустойка", представляващо скрито възнаграждение
за ползването на финансовия актив, не е включен при определяне на годишния
процент на разходите, поради което и посоченият в договора годишен процент на
разходите също не отговаря на действителния.
Счита, че с включването на клаузата за
неустойка в този размер се е формирал размер на договорната лихва, противоречащ
на добрите нрави, тъй като е налице явна нееквивалентност между предоставената
услуга и уговорената цена, което нарушава принципа на добросъвестност.
Същевременно сочи, че с включване на клаузата за неустойка в посочения размер
се е достигнало до сключване на договора за кредит при заобикаляне на закона и
в частност на правилото, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че
уговорената в договора неустойка е нищожна, тъй като е загубила присъщите си
обезпечителна и обезщетителна функция като излага подробни съображения в тази
насока. Позовавайки се на нормите на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие
със закона. Счита, че действителният размер на възнаградителната лихва, който
следва да плати, противоречи на добрите нрави, което влече нищожност на
акцесорното лихвено задължение. Последното от своя страна води до нищожност на
целия договор, тъй като същият нормативно е уреден като лихвоносен и не би бил
сключен като безлихвен.
По тези съображения моли договорът да
бъде прогласен за нищожен поради противоречие с добрите нрави на уговорения
лихвен процент по кредита; поради заобикаляне на закона- разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК и поради
противоречие на договора със закона – с
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. При условията
на евентуалност – да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от
договора поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона и
противоречие със закона.
Правна квалификация:
При така изложените твърдения съдът е
сезиран с обективно евентуално съединени установителни искове с правно основание:
- чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК за нищожност на
сключения между страните договор за кредит от 03.09.2018 г. поради противоречие
с добрите нрави на уговорения лихвен процент по кредита; поради заобикаляне на закона
– разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК; както и поради
противоречие на договора със закона – с
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
- чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожност на
клаузата по чл.4, ал.2 от договора за кредит, поради накърняване на добрите
нрави- като прекомерна, поради заобикаляне на ограничението за максимален
размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК; както и поради противоречие със закона – с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран
отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез процесуалния му
представител- юрисконсулт Диляна Николова.
Обстоятелства, на които ответникът
основава възраженията си:
В отговора на исковата молба се излага
становище за недопустимост на иска, тъй като ищцата е погасила изцяло
задълженията си по договора и разполага с осъдителен иск за връщане на
заплатените без основание суми.
По същество намира иска за
неоснователен. Сочи, че уговореният лихвен процент не представлява единствено
възнаграждение за ползване на главницата до нейното връщане, а е цена на
услугата по предоставяне на заема. Поради това тази цена не следва да се приравнява
на възнаградителна лихва и да се обсъжда съответствието й с добрите нрави.
Оспорва твърдението на ищеца, че уговореният в договора лихвен процент
противоречи на добрите нрави, като счита, че няма пречка с оглед договорната
свобода страните да уговарят размер на договорната лихва, който да надвишава
размера на законната лихва при забава, както и че противоречие с добрите нрави
не може да има, когато цената е ясно и конкретно посочена, а услугата не е
задължителна за потребителя, а той сам решава дали да я ползва или не.
Оспорва твърдението на ищеца, че
неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като се позовава на
същността на неустойката като форма на договорна отговорност, служеща за
обезщетение на вредите от неизпълнение, при отчитане на факторите като
свободата на договаряне, равнопоставеността между страните и функциите на
неустойката. Сочи, че дори да се приеме, че неустойката е прекомерна, то това
не я прави нищожна, а нейният размер следва да се намали. Отрича неустойката да
е добавък към договорната лихва, с което се увеличава ГПР, тъй като според чл.
19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Счита, че в случая е неприложима нормата на чл. 33, ал. 1
от ЗПК, тъй като периодът, за който е начислена неустойката е от изтичане на
тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а
законната лихва се дължи от настъпване на падежа до изплащане на задължението.
Тъй като в случая лихвата е фиксирана,
твърди, че липсва задължение в договора да се съдържа информацията по чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК. Счита, че няма нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
тъй като уговореният ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва,
определена с постановление на Министерски съвет.
Оспорва твърдението на ищеца, че
договорът е нищожен, тъй като клаузите му са неравноправни. Сочи, че договорът
е сключен по предложение (искане) на кредитополучателя, поради което той е
могъл да влияе върху съдържанието му и освен това договорът не е сключен при
общи условия, а при индивидуални уговорки между страните. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. Моли да не
бъде допускан третия въпрос към съдебно-счетоводната експертиза, тъй като е
формулиран неточно и подвеждащо.
Претендират се разноски.
По
допустимостта на производството: Не е основателно възражението на
ответника за недопустимост на иска поради изплащане на задълженията по договора
за кредита, тъй като предметът и обемът на търсената съдебна защита се определя
от волята на ищеца.
Доказателствени искания:
С исковата молба
ищцата е направила искане за приемане на представени писмени доказателства.
Съдът намира, че представените
от ищцата писмени доказателства следва да бъдат допуснати до събиране като
допустими, относими и необходими.
По доказателственото искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза в случай, съдът намира, че същото
е допустимо и относимо към предмета на делото и следва да бъде уважено.
На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК БЕЗСПОРНО
между страните и ненуждаещо се от доказване е, че на 03.09.2018 г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит, по който ищцата е получила
заемната сума.
На
основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните
факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между
тези факти.
В тежест
на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване противоречието
с добрите нрави на уговорения лихвен процент по кредита; заобикаляне на ограничителната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на
ГПР; противоречието на съдържанието на договора с изискването на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК, а по предявения под евентуалност иск – да установи
противоречието със закона – разпоредбите
на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК; заобикаляне
на ограничението за максимален размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК;
както и противоречието с добрите нрави- като прекомерна на клаузата, съдържаща се в чл. 4, ал.
2 от договора за потребителски кредит.
В тежест на
ответника е да докаже наведените правоизключващи възражения.
На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да
се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
Съдът приканва страните към
постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят
време и разноски и ще разрешат правния спор по начин, удовлетворяващ и двете
страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание
чл.140 от ГПК, РС Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството
по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2020 год. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение и отговора на
исковата молба на ищцата
СЪОБЩАВА
на
страните проекта си за доклад по делото.
ДОПУСКА
представените
с исковата молба писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА
съдебно-
счетоводна експертиза с вещо лице Милена Лавчиева и задача, след като се
запознае с материалите по делото и извърши проверка в счетоводството на
ответника, да изготви заключение като даде отговор на поставените в исковата
молба въпроси от ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ депозит, явяващ
се възнаграждение за вещото лице в размер на 200 лева, вносим в 1-седмичен срок
от ищцата от получаване на съобщението.
УКАЗВА на ищцата в посочения срок да представи
доказателства за внесения депозит по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна
експертиза с ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, че при
неизпълнение указанието на съда подлежи на санкциониране по реда на чл. 91, ал.
2 от ГПК за затрудняване хода на съдебното производство с „Глоба“ от 100,00 до
1200,00 лева.
ДА
СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Милена Лавчиева, след внасяне на депозита, С УКАЗАНИЕ за представяне на
заключенията най-малко една седмица
преди датата на насроченото съдебно заседание и представяне на
Справка-декларация по чл.23, ал.2 от НАРЕДБА № 2 от 29.06.2015г. на МП за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
БЕЗСПОРНО между страните
и ненуждаещо се от доказване е, че на 03.09.2018 г. между страните е сключен
договор за потребителски кредит, по който ищцата е получила заемната сума.
УКАЗВА
на
страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на ищцата,
че носи доказателствената тежест да докаже при условията на пълно и главно
доказване противоречието с добрите нрави на уговорения лихвен процент по
кредита; заобикаляне на ограничителната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на
ГПР; противоречието на съдържанието на договора с изискването на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК, а по предявения под евентуалност иск – да установи
противоречието със закона – разпоредбите
на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК; заобикаляне на ограничението за максимален размер на
ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК; както и
противоречието с добрите нрави- като
прекомерна на клаузата, съдържаща се в чл. 4, ал. 2 от договора за
потребителски кредит.
УКАЗВА на ответника, че следва да докаже
наведените правоизключващи възражения
ПРИКАНВА страните към
спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за извънсъдебно
уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при
постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при
приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78,
ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че на
основание чл.238, ал. 1 от ГПК, ако
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, на
основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, последиците по чл. 238, ал. 2 от ГПК, че
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: