№ 3685
гр. Варна, 06.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно
гражданско дело № 20253100501652 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 55723/20.06.2025 г. по описа на
ВРС на „Енерго – Про Енергийни Услуги“ ЕАД, ЕИК *********, подадена
чрез процесуален представител, срещу решение № 1997/02.06.2025 г.,
постановено по ГД № 11403/2023 г. по описа на ВРС, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че М. М. Б., ЕГН **********,
адрес гр. Варна, ул. „Цар Симеон I" № 19, ет. 2, не дължи на „Енерго – Про
Енергийни Услуги“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. Варна, 9009, ТАУЪРС - Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258 сумата в
размер на 1776,98 лева /хиляда седемстотин седемдесет и шест лева и
деветдесет и осем стотинки, представляваща начислена цена на ел. енергия
5071 квтч по фактура № ********** от 12.07.2023 г. на стойност 1458,13 лв. за
месец юни 2023 г. и начислена цена на ел. енергия 4197 квтч, по фактура №
********** от 14.08.2023г. на стойност 318.85 лв. за месец юли 2023 г.,
издадена за партида с клиентски № **********, абонатен №********** и
кодов номер Z№32Z410103503102G за адрес на потребление в гр. Варна, ул.
„Цар Симеон I" №19, магазин, по предявения отрицателен установителен иск
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания за недопустимост на производството.
Изложено е, че липсва произнасяне на първоинстанционния съд по
възражението за неподведомственост на спора на граждански съд с оглед
сключено между страните арбитражно споразумение. Поддържа се, че
електрическата енергия се използва за стопанска дейност, както и че обектът,
до който се доставя енергията, е търговски.
Посочва, че ежемесечно фактурира дължимите от клиентите суми въз
основа на представени от мрежовия оператор („Електроразпределение Север“
АД) данни, както и че въззивникът не разполага с правомощия да извършва
1
проверки на измервателни средства, както и да следи тяхното техническо
състояние. Твърди, че коригира издадени фактури въз основа на информация,
предоставена от мрежовия оператор, както и че до момента на образуване на
производството такава информация не е постъпвала. С оглед тези твърдения
намира, че „Електроразпределение Север“ АД е надлежен ответник по
настоящото производство.
По съществото на спора излага, че между въззивника и въззиваемата
съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което
въззиваемата е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа
енергия в обект, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар
Симеон I“ № 19. Твърди, че електромерът, измерващ потреблението, е бил
годен. Намира, че процесните фактури са издадени за реално потребена
енергия от абоната, както и че същата е правилно остойностена.
Моли за отмяна на първоинстанционното решение, както и за
присъждане на сторените разноски за двете инстанции.
Въззиваемата, чрез процесуален представител, е подала в срок отговор
на въззивната жалба, с който я оспорва. Излага пространни съображения
относно допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, с
което е уважен предявеният отрицателен установителен иск за недължимост
на сумите, начислени по процесните фактури. Намира, че правилно е прието,
че въззиваемата е потребител на ел. енергия по смисъла на параграф 1, т. 41Б
от ДР на ЗЕ и чл. 4 от ОУ на „Енерго – Про Енергийни Услуги“ ЕАД.
Поддържа, че въззивникът не е доказал, че за процесния период е доставил
така начисленото количество ел. енергия, респективно че е дължима сума в
претендирания от него размер. Твърди, че уредът, който е отчел потребената
енергия, е бил повреден и показанията са били неверни. Излага аргументи в
подкрепа на тезата, че въззивникът е задължен да поддържа уреда в
изправност.
Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и да
бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира сторените
разноски, както и прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от въззивника възнаграждение.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о. с. з. с призоваване на страните.
Воден от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 20.10.2025 г. от 13:30 часа, за които дата и час да се
призоват страните чрез техните процесуални представители, ведно с връчване
на препис от настоящото определение, като на въззивника да се изпрати и
2
копие от отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемата.
Съдът приканва страните към спогодба, включително към уреждане на
спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е
безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство,
на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено
споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от
внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура
по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна
среща по чл. 140а – 85 на сто. Изречение второ се прилага съответно и по
отношение на внесената държавна такса за обжалване пред въззивна
инстанция, когато споразумението е постигнато по време на въззивното
производство. Разноските по производството и по спогодбата остават върху
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на ет. 4 в сградата,
в която се помещава Съдебно – изпълнителна служба при ВРС на адрес: гр.
Варна, ул. "Ангел Кънчев" № 12. Участие в медиация страните могат да заявят
на тел. 052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и
допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3