Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 317 Дата 19.11.
2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 7 ноември 2018 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 571 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 77 от 13.07.2018
г., поправено с Решение № 85 от 29.08.2018 г., постановено по т. д. № 10/2018
г., Хасковският окръжен съд е решил следното:
„ОСЪЖДА „З.К.Л.”
АД, да заплати на В.М.В. и на М.М.В., и
двамата родени на ***г., чрез тяхната майка и законен представител А.А.А., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от по 180 000 лв. за
всеки един от тях, представляващи обезщетение за причинени им неимуществени
вреди – болки и страдания причинени от смъртта на М. В.Ж. настъпила от
пътно-транспортно произшествие, станало на 26.06.2016 г., ведно със законната
лихва върху всяка една от сумите от 26.10.2016 г. до окончателното изплащане на
главниците, като за разликите над 180 000лв. до пълния предявен размер от 200 000
лв. за всеки един от тях, като неоснователни отхвърля.
ОСЪЖДА „З.К.Л.” АД, да заплати на А.А.А., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 180 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта
на М. В.Ж. настъпила от пътно-транспортно произшествие, станало на 26.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 26.10.2016 г. до окончателното
изплащане на главницата, като за разликата над 180 000 лв. до пълния предявен
размер от 200 000 лв., като неоснователен отхвърля.
ОСЪЖДА
„З.К.Л.”
АД, да
заплати на В.Ж.А. и на М.З.А., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от по 90 000 лв. за всеки един от
тях, представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания
причинени от смъртта на М. В.Ж., настъпила от пътно-транспортно произшествие,станало на 26.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху всяка една от сумите от 26.10.2016 г. до окончателното
изплащане на главниците, като за разликите над 90 000 лв. до пълния предявен
размер от 100 000 лв. за всеки един от тях, като неоснователни отхвърля.
ОСЪЖДА „З.К.Л.” АД, да заплати на Г.М.С.,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта
на М.Б.М.настъпила от пътно-транспортно произшествие, станало на 26.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 26.10.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, като за разликата
над 150 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., като
неоснователен отхвърля.
ОСЪЖДА „З.К.Л.” АД, да заплати по сметка на Хасковския окръжен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 34 800 лв. – д.т.
ОСЪЖДА „З.К.Л.” АД, да заплати на адвокат М.Т.Т., на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата
18 930 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.М.В., М.М.В.,
А.А.А., В.Ж.А., М.З.А. и Г.М.С., да заплатят на „З.К.Л.” АД, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК, сумата от 400 лв. разноски.“
В осъдителните му части,
относно присъдените от окръжния съд обезщетения:
- на В.М.В. – в размер „над присъдената
сума от 100 000 лева“, т. е. за една част от присъденото обезщетение, която
част е в размер на сумата 80 000 лева;
- на М.М.В. – в размер „над присъдената
сума от 100 000 лева“, т. е. за една част от присъденото обезщетение, която
част е в размер на сумата 80 000 лева;
- на А.А.А. – в размер „над присъдената
сума от 80 000 лева“, т. е. за една част от присъденото обезщетение, която
част е в размер на сумата 100 000 лева;
- на В.Ж.А. – в размер „над присъдената
сума от 70 000 лева“, т. е. за една част от присъденото обезщетение, която
част е в размер на сумата 20 000 лева;
- на М.З.А. – в размер „над присъдената
сума от 70 000 лева“, т. е. за една част от присъденото обезщетение, която
част е в размер на сумата 20 000 лева и
- на Г.М.С. – в размер „над присъдената сума
от 90 000 лева“, т. е. за една част
от присъденото
обезщетение, която част е в размер на сумата 60 000 лева,
както и за
съответната част на присъдените разноски,
това решение се
обжалва от „З.К.Л.” АД, с подробно развити съображения за неговата неправилност.
Ответниците по
жалбата са на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният
съд прецени данните по делото и прие:
Настоящото
производство не зависи от предявяването или не на претенции против прекия
причинител на вредите – за обезвреда по чл. 45 ЗЗД и развитите в този смисъл
доводи в жалбата са несъстоятелни, а единствените спорни въпроси понастоящем
(чл. 269 ГПК) са за размерите на обезщетенията, дължими от застрахователя в
предявените срещу него преки искове по чл. 432, ал. 1 КЗ.
І. Родените през
2001 г. близнаци В. и М. са деца на загиналия М. В.Ж., по време на катастрофата
са били едва по на 15 години – възраст, в която присъствието на баща им е от
огромно значение и в която осъзнатата му липса, внезапно предизвикана от
толкова нелеп пътен инцидент, е причина не просто за негативни емоции, а за
коренна негативна промяна в живота им. Този извод е основан на показанията на
разпитания в съдебното заседание от 21.05.2018 г. (л. 66 и сл.) свидетел С.Х.,
който е установил близките отношения в семейството на загиналия Ж. и грижите,
които той е полагал за децата си. По делото обаче, не са събирани доказателства
за имотното състояние на домакинството, в което са живеели двете деца, а това е
въпрос, с пряко отношение към размера на дължимото парично обезщетение. В
същото съдебно заседание от 21.05.2018 г. ищцата А.А. – майка на децата, е
заявила, че баща им работил без трудов договор, на частно, а това означава и
липса на постоянни доходи, други доказателства по делото нито са посочвани,
нито са събирани.
В тази установена по делото фактическа обстановка
преценката на Апелативния съд е, че обезщетението, дължимо от застрахователя в
настоящото производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, като предвидена и допустима от закона парична компенсация на
подлежащите на репариране неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от В.М.В.
и М.М.В. емоционални страдания, пряко предизвикани от смъртта на баща им М. В.Ж.,
на осн. чл. 52, във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД, ще следва да се определи по
справедливост на сумата от 130 000 лева за всеки от тях.
На осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, в частта му, с която
претенциите на В.М.В. и М.М.В. са били уважени в размер на сумата от 30 000 лева за всеки от тях, обжалваната част от
решението (за присъдено обезщетение в размер на сумата 80 000 лева) ще
следва да се потвърди, а в частта му, с която претенциите им са били уважени в
размер на сумата от 50 000 лева за всеки от тях, това решение ще следва да се отмени
и – в тази тяхна част – двете претенции съответно ще следва да бъдат
отхвърлени.
В частта му, с която исковете са били уважени до размер на
сумата от 100 000 лева за всяко от децата, решението на окръжния съд –
като необжалвано – е влязло в сила.
ІІ. Ищцата А.А.А. и загиналия М. В.Ж. са
живеели от 16 години преди смъртта му като семейство, не са се разделяли
никога, тя е майка на двете им деца В. и М.. Преживените от нея и продължаващи
страдания от внезапната смърт на човека, който е бил като неин съпруг и с
когото са отглеждали децата си, също са предмет на показанията на свидетеля С.Х.,
но и в този случай нито са били ангажирани, нито по делото има данни, какво все пак е било имущественото
състояние, включително и доходите на домакинството, издържано по някакъв начин
от загиналия в катастрофата баща на двете и деца.
В тази повърхностно установявана в процеса фактическа
обстановка преценката на Апелативния съд е, че търсеното обезщетение, дължимо
от застрахователя в настоящото производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, като предвидена и допустима от закона
парична компенсация на подлежащите на репариране неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените от ищцата А.А.А. емоционални страдания, пряко
предизвикани от смъртта на М. В.Ж., на осн. чл. 52, във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД, ще следва да се определи по справедливост на сумата 130 000 лева.
На осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, в частта от решението на
окръжния съд, с която претенцията на А.А.А. е била уважена в размер на сумата 50 000
лева, обжалваната част от решението (за присъдено обезщетение в размер на
сумата от 100 000 лева) ще следва да се потвърди, а в частта му, с която
тази претенция е била уважена в размер на сумата от 50 000 лева, това
решение ще следва да се отмени и – в тази нейна част – претенцията съответно ще
следва да бъде отхвърлена.
В частта му, с която искът е бил уважен до размер на сумата
80 000 лева, решението на окръжния съд – като необжалвано – е влязло в
сила.
ІІІ. Ищците В.Ж.А. и М.З.А. са родителите на
загиналия при катастрофата М. В.Ж., според свидетеля С.Х. те имали още две дъщери, но разчитали
много на сина си и приели трагедията „много лошо“. Родителите на загиналото
момче са разделени, не живеят заедно с него, майката работи в Австрия, но
отношенията им били много близки – вж. показанията им в досъдебното
производство, съответно л. 36 и л. 38.
При липсата на други
данни и при тази установена по делото фактическа обстановка, преценката на
Апелативния съд е, че обезщетението, дължимо от застрахователя в настоящото
производство по чл. 432, ал.
1 КЗ, като предвидена от
закона парична компенсация на подлежащите на репариране неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените от В.Ж.А. и М.З.А. емоционални страдания, пряко предизвикани
от смъртта на сина им М. В.Ж., на осн. чл. 52, във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД, ще
следва да се определи по справедливост на сумата от 90 000 лева за всеки от тях,
такава е била и преценката на Хасковския окръжен съд.
На осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, в обжалванато му част, с която
претенциите на В.Ж.А. и М.З.А. са били уважени в размер на сумата от 20 000 лева за всеки от
тях, обжалваното решение на окръжния съд ще следва да се потвърди.
В частта му, с която исковете са били уважени до размер на
сумата от 70 000 лева за всеки от родителите на загиналия М. В.Ж.,
решението на окръжния съд – като необжалвано – е влязло в сила.
ІV. Ищцата Г.М.С. е майка на загиналия при инцидента 20 – годишен М.Б.М., тогава е била на 35 години, преди 7
години, също при катастрофа, е загубила бащата на момчето. Смъртта на сина и я
съсипала и това е всичко, установено по делото от разпитания в съдебното
заседание от 21.05.2018 г. (л. 66 и сл.) свидетел Т. Ж. – чичо на М.. Според
свидетеля, Г.С. има и други деца – „едно
момиче, сестра на М. и други деца от друг мъж“, а според самата нея, загиналото
момче е живеело при чичо си, вж. показанията, дадени в досъдебното производство
(л. 27).
При липсата на други
данни, преценката на Апелативния съд е че обезщетението, дължимо от
застрахователя в настоящото производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, като парична компенсация на подлежащите
на репариране неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищцата Г.М.С. емоционални страдания, предизвикани от
смъртта на първия и син М.Б.М., на осн. чл. 52, във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД, ще
следва да се определи по справедливост на сумата 90 000 лева.
На осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, в обжалваната му част, с която
претенцията на Г.М.С. е била уважена в размер на сумата 60 000 лева, обжалваното решение
ще следва да се отмени, а претенцията – в тази нейна част – съответно ще следва
да бъде отхвърлена.
В частта му, с която искът е бил уважен до размер на сумата
90 000 лева, решението на окръжния съд – като необжалвано – е влязло в
сила.
V. Разноските.
1. Пред двете съдебни инстанции ищците не са
направили разноски, а процесуалният им представител е защитил материален
интерес в размер на общата сума от 660 000 лева. На
осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1 ЗА, във вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат М.Т. ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение
за двете инстанции в размер на сумата от общо 20 330 лева. С обжалваното
решение вече е присъдена сумата 18 930 лева, в тази
негова част решението на окръжния съд ще следва да се потвърди, остава да се
присъди горницата от 1 400 лева.
2. Ответникът е защитавал пред първата
съдебна инстанция материален интерес в размер на общата сума от 1 000 000 лева,
като е направил разноски в размер на сумата 900 лева и в крайна сметка,
съобразно настоящото решение, е постигнал отхвърляне на претенциите до общ
размер на сумата 340 000 лева. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно
отхвърлената част от претенциите, за първата съдебна инстанция ищците дължат
разноски на ответника в размер на сумата 306 лева.
Пред настоящата въззивна
инстанция жалбоподателят е защитавал материален интерес в размер на сумата от
общо 360 000 лева, направил е разноски в общ размер на сумата 7 600 лева, от
които 7 200 лева платена държавна такса и 400 лева възнаграждение за
юрисконсулт, като е постигнал отхвърляне на претенциите до общ размер на сумата
210 000 лева. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в полза на жалбоподателя
ще следва да се присъди сумата 4 433.33 лева разноски по делото, направени
пред настоящата съдебна инстанция.
Или общо за двете
съдебни инстанции – разноски в размер на сумата 4 739.33 лева (306 лева + 4 433.33
лева = 4 739.33 лева). С обжалваното решение вече е присъдена сумата от
400 лева, в тази негова част решението на окръжния съд ще следва да се
потвърди, остава да се присъди горницата от 4 339.33 лева.
VІ. Относно държавната такса.
1. С настоящото решение предявените
осъдителни претенции са уважени до общ размер на сумата 660 000 лева и на
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, държавната такса, дължима за проведеното производство
пред окръжния съд, е била в размер на сумата 26 400 лева. С обжалваното
решение е присъдена държавна такса в размер на сумата 34 800 лева, затова
до размер на присъдената сума от 26 400 лева това решение ще следва да се
потвърди, а за горницата от 8 400 лева съответно ще следва да се отмени.
2. В производството пред въззивната инстанция
са потвърдени присъдени от окръжния съд, но обжалвани обезщетения в общ размер
на сумата 130 000 и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, дължимата държавна такса е
в размер на сумата 2 600 лева, която ще следва да бъде и съответно
присъдена.
В този
смисъл ще се постанови и решението.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
І. По исковете на В.М.В., ЕГН ********** и М.М.В., ЕГН **********, действащи със съгласието на майка им А.А.А., ЕГН **********:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77 от 13.07.2018 г., поправено с Решение № 85 от 29.08.2018
г., постановено от Хасковският
окръжен съд по т. д. № 10/2018 г., в частта му, с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „З.К.Л.”
АД, ЕИК ***, да заплати на В.М.В., ЕГН ********** и М.М.В., ЕГН **********, и двамата родени на ***г.,
чрез тяхната майка и законен представител А.А.А., ЕГН **********,
на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от по 30 000 лв. за всеки
един от тях, представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди – болки
и страдания причинени от смъртта на М. В.Ж., ЕГН **********, настъпила от пътно-транспортно
произшествие, станало на 26.06.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка
една от сумите от 26.10.2016 г. до окончателното изплащане на главниците.“
ОТМЕНЯ Решение № 77 от 13.07.2018 г., поправено с Решение № 85 от 29.08.2018
г., постановено от Хасковският
окръжен съд по т. д. № 10/2018 г., в частта му, с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „З.К.Л.”
АД, ЕИК ***, да заплати на В.М.В., ЕГН ********** и М.М.В., ЕГН **********, и двамата родени на ***г.,
чрез тяхната майка и законен представител А.А.А., ЕГН **********,
на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от по 50 000 лв. за всеки
един от тях, представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди – болки
и страдания причинени от смъртта на М. В.Ж., ЕГН **********, настъпила от пътно-транспортно произшествие, станало на
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.М.В., ЕГН ********** и М.М.В., ЕГН **********,
действащи със съгласието на майка им А.А.А., ЕГН **********, искове по
чл. 432, ал. 1 КЗ против „З.К.Л.” АД, ЕИК ***, за присъждане
на парично обезщетение в размер на сумата 50 000 (петдесет хиляди) лева
поотделно за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 26.10.2016 г. до окончателното им изплащане, за причинени им
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баща им М. В.Ж., ЕГН **********, настъпила от пътно-транспортно произшествие, станало на 26.06.2016 г., причинено от К.Т.Й., ЕГН
**********, като водач на товарен автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № **с полуремарке,
със сключена при „З.К.Л.”
АД, ЕИК ***,
застраховка „Гражданска отговорност“ по Полица № ****.
В частта му, с
която на В.М.В., ЕГН ********** и М.М.В., ЕГН **********,
действащи със съгласието на майка им А.А.А., ЕГН **********, е
присъдено обезщетение в размер на сумата 100 000 лева за всеки от тях, Решение
№ 77 от 13.07.2018
г., поправено с Решение № 85 от 29.08.2018 г., постановено от Хасковският окръжен съд по т. д.
№ 10/2018 г. – като необжалвано – е влязло в сила.
ІІ. По иска на А.А.А., ЕГН **********:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77 от 13.07.2018 г., поправено с Решение № 85 от 29.08.2018
г., постановено от Хасковският
окръжен съд по т. д. № 10/2018 г., в частта му, с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „З.К.Л.” АД, ЕИК ***, да заплати на А.А.А.,
ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта
на М. В.Ж., ЕГН **********,
настъпила
от пътно-транспортно произшествие, станало на
ОТМЕНЯ Решение № 77 от 13.07.2018 г., поправено с Решение № 85 от 29.08.2018
г., постановено от Хасковският
окръжен съд по т. д. № 10/2018 г., в частта му, с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „З.К.Л.” АД, ЕИК ***, да заплати на А.А.А., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта
на М. В.Ж., ЕГН **********,
настъпила
от пътно-транспортно произшествие, станало на 26.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 26.10.2016 г. до окончателното
изплащане на главницата.“
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.А., ЕГН **********, иск по чл. 432, ал. 1 КЗ против „З.К.Л.” АД, ЕИК ***, за присъждане
на парично обезщетение в размер на сумата 50 000 (петдесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2016 г. до окончателното и изплащане, за причинени неимуществени вреди –
болки и страдания от смъртта на М. В.Ж., ЕГН **********, настъпила
от пътно-транспортно произшествие, станало на 26.06.2016 г., причинено от К.Т.Й., ЕГН
**********, като водач на товарен автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № **с полуремарке,
със сключена при „З.К.Л.”
АД, ЕИК ***,
застраховка „Гражданска отговорност“ по Полица № ****.
В частта му, с
която на А.А.А., ЕГН **********, е
присъдено обезщетение в размер на сумата 80 000 лева, Решение № 77 от 13.07.2018 г., поправено с
Решение № 85 от 29.08.2018 г., постановено от Хасковският окръжен съд по т. д. № 10/2018 г. – като необжалвано – е
влязло в сила.
ІІІ. По исковете на В.Ж.А., ЕГН ********** и М.З.А., ЕГН **********:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77 от 13.07.2018 г., поправено с Решение № 85 от 29.08.2018
г., постановено от Хасковският
окръжен съд по т. д. № 10/2018 г., в частта му, с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „З.К.Л.” АД, ЕИК ***, да заплати на В.Ж.А., ЕГН ********** и на М.З.А., ЕГН **********,
на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от по 20 000 лв. за всеки един от
тях, представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания
причинени от смъртта на М. В.Ж., ЕГН **********, настъпила от пътно-транспортно произшествие, станало на 26.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху всяка една от сумите от 26.10.2016 г. до окончателното
изплащане на главниците“.
В частта му, с
която на В.Ж.А., ЕГН ********** и на М.З.А., ЕГН **********, е присъдено обезщетение в размер на сумата 70 000 лева
за всеки от тях, Решение № 77 от 13.07.2018 г., поправено с Решение № 85 от 29.08.2018 г.,
постановено от Хасковският
окръжен съд по т. д. № 10/2018 г. – като необжалвано – е влязло в сила.
ІV. По иска на Г.М.С., ЕГН **********:
ОТМЕНЯ Решение № 77 от 13.07.2018 г., поправено с Решение № 85 от 29.08.2018
г., постановено от Хасковският
окръжен съд по т. д. № 10/2018 г., в частта му, с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „З.К.Л.” АД, ЕИК ***, да заплати на Г.М.С., ЕГН **********,
на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта
на М.Б.М., ЕГН **********, настъпила от пътно-транспортно произшествие, станало на 26.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 26.10.2016 г. до окончателното изплащане на главницата“.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М.С., ЕГН **********, иск по чл. 432, ал. 1 КЗ против „З.К.Л.” АД, ЕИК ***, за присъждане
на парично обезщетение в размер на сумата 60 000 (шестдесет хиляди) лева,
ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 26.10.2016 г. до окончателното и изплащане, за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина и М.Б.М., ЕГН **********, настъпила от пътно-транспортно
произшествие, станало на 26.06.2016 г., причинено от К.Т.Й., ЕГН **********, като водач на
товарен автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № **с полуремарке, със сключена при „З.К.Л.” АД, ЕИК ***, застраховка
„Гражданска отговорност“ по Полица № ****.
В частта
му, с която на Г.М.С.,
ЕГН **********,
е присъдено обезщетение в размер на сумата 90 000 лева, Решение № 77 от 13.07.2018 г., поправено с
Решение № 85 от 29.08.2018 г., постановено от Хасковският окръжен съд по т. д. № 10/2018 г. – като необжалвано – е
влязло в сила.
V. Относно разноските:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77 от 13.07.2018 г., поправено с Решение № 85 от 29.08.2018
г., постановено от Хасковският
окръжен съд по т. д. № 10/2018 г., в частта му, с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „З.К.Л.” АД, ЕИК ***, да заплати на адвокат М.Т.Т., на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата 18 930 лв. – адвокатско възнаграждение.“
ОСЪЖДА „З.К.Л.” АД, ЕИК ***, да заплати на адвокат М.Т.Т., ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 400 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 77 от
13.07.2018 г., поправено с Решение № 85 от 29.08.2018 г., постановено от Хасковският окръжен съд по т. д.
№ 10/2018 г., в частта му, с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА В.М.В., М.М.В., А.А.А., В.Ж.А., М.З.А. и Г.М.С., да заплатят на „З.К.Л.” АД, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 400 лв. разноски.“
ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН ********** и М.М.В., ЕГН **********,
действащи със съгласието на майка им А.А.А., ЕГН **********, А.А.А., ЕГН **********, В.Ж.А. ЕГН **********, М.З.А., ЕГН ********** и Г.М.С., ЕГН **********, общо да заплатят на „З.К.Л.” АД ЕИК ***, сумата 4 339.33 лева разноски по делото.
VІ. Относно държавната такса:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77 от 13.07.2018 г., поправено с Решение № 85 от 29.08.2018
г., постановено от Хасковският
окръжен съд по т. д. № 10/2018 г., в частта му, с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „З.К.Л.” АД, ЕИК ***, да заплати по сметка на Хасковския окръжен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 26 400 лв. – д.т.“
ОТМЕНЯ Решение № 77 от 13.07.2018 г., поправено с Решение № 85 от 29.08.2018
г., постановено от Хасковският
окръжен съд по т. д. № 10/2018 г., в частта му, с която съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА „З.К.Л.” АД, ЕИК ***, да заплати по сметка на Хасковския окръжен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 8 400 лв. – д.т.“.
ОСЪЖДА З.К.Л.” АД, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд – гр. ****, ЕИК (БУЛСТАТ) ****, държавна такса в размер
на сумата 2 600 лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.