№ 40249
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110173367 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 126 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от В. Б. В. против Я. Ст. С. и С. Е. С., в която са
изложени твърдения, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт
№ 199, том VII, нот. дело № 1277/2023 г. по описа на нотариус С.М., поправен с нот. акт №
80, том IX, нот. дело № 1518/2024 г. по описа на нотариус С.М., ищецът придобил от „Р.-11“
ЕООД правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
02659.2194.2231.5.1 по КККР, представляващ двуетажна еднофамилна сграда-източен
близнак, намиращ се в сграда с идентификатор 02659.2194.2231, с административен адрес в
гр. Б., ул. „Т.Р.“ № 48, ет. 1, и върху самостоятелен обект с идентификатор
02659.2194.2231.5.10 по КККР, представляващ гараж, намиращ се в сграда с идентификатор
02659.2194.2231, с административен адрес в гр. Б., ул. „Т.Р.“ № 48, ет. -1. Ищецът поддържа,
че когато опитал да влезе в придобитите имоти установил в тях ответниците, които се били
самонастанили и заявили собственически права. В исковата молба са изложени твърдения,
че при извършено проучване на историята на имотите било установено, че по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 61 от 01.01.1989 г., том XVII, нот.
дело № 2797/1989 г. С. Е. С. прехвърлил в полза на Я. С. С. правото на собственост върху
процесната двуетажна еднофамилна сграда-източен близнак, заедно с гаража под сградата в
източната част, като на 03.06.1989 г. Яна С. С. сключила граждански брак с П.Р. М., а около
месец по-късно прехвърлила правото на собственост върху процесните имоти. В исковата
молба са изложени твърдения, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нот. акт № 35 от 27.07.1989 г., том XXIV, нот. дело № 3976/1989г. П.Р. М. прехвърлил в полза
на баща си Р.Е. М., който към момента на сключване на сделката бил в брак с Р.П. М.а,
правото на собственост върху процесните имоти. Ищецът поддържа, че приобретателят Р.Е.
М. починал на 24.12.1999 г., като след смъртта си оставил за законни наследници Р.П. М.а и
П.Р. М.. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на нот. акт № 17 от
22.07.2005г., том IV, нот. дело № 617/2005 г. П.Р. М. прехвърлил в полза на Р.П. М.а правото
1
на собственост върху ¼ ид.ч. от процесните имоти. Ищецът поддържа, че по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 170/15.07.2009 г., том I, нот. дело №
161/2009 г. Р.П. М.а прехвърлила в полза на „С.З.“ ЕООД правото на собственост върху
процесните недвижими имоти, като впоследствие с Решение от 28.11.2012 г., постановено по
гр. д. № 13400/2012 г. по описа на СРС, 44 състав, било признато за установено, че
договорът за продажба е привиден, като с разкритата симулативна сделка се прикрива
действителна такава, а именно договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане. Страната поддържа, че по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № 101, том I, нот. дело № 80/2023г. приобратателят „С.З.“ ЕООД
прехвърлил правото на собственост върху процесните имоти в полза на праводателя на
ищеца „Р.-11“ ЕООД. Ищецът намира при съобразяване на така изложената хронология на
сключени сделки с предмет процесните имоти, че Я. С. С. и С. Е. С. още през 1989 г. са
загубили правото на собственост върху тях. По изложените твърдения е направено искане да
бъде признато за установено, че ищецът по силата на сключен с „Р.-11“ ЕООД договор за
покупко-продажба притежава право на собственост върху процесните имоти и ответниците
да бъдат осъдени да предадат владението върху имотите.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват исковата претенция. В депозирания
отговор на искова молба са изложени твърдения, че между „С.З.“ ЕООД, който е праводател
на „Р.-11“ ЕООД, което дружество от своя страна е праводател на ищеца В. Б. В., е налице
висящ спор относно правото на собственост върху процесните имоти, по който е образувано
гр. д. № 36956/2019 г. по описа на СРС, 118 състав. Ответниците поддържат, че соченото
гражданско дело е образувано по подадена от „С.З.“ ЕООД искова молба с правно основание
чл. 108 ЗС, като към момента на депозиране на отговора по спора е постановено решение, с
което исковата претенция е отхвърлена. В отговора са изложени твърдения, че описаните в
исковата молба имоти с идентификатори 02659.2194.2231.5.1 и 02659.2194.2231.5.10 по
КККР не съществуват действително, като в поземления имот посочен от ищеца е изградена
еднофамилна, триетажна жилищна сграда, в която няма обособени самостоятелни обекти –
източен и западен близнак. Ответниците поддържат, че притежават право на собственост
върху еднофамилната жилищна сграда по силата на упражнено давностно владение, считано
от 24.12.2005 г.
Ведно с отговора са представени препис от исковата молба, по която е образувано гр. д.
№ 36956/2019 г. по описа на СРС, 118 състав, както и Решение № 20070270/06.12.2022 г.,
постановено по посоченото първоинстанционно производство, с което предявеният от „С.З.“
ЕООД против Я. С. С. и С. Е. С. иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че
дружеството по силата на договор за покупко-продажба сключен с Р.П. М.а, обективиран в
нотариален акт от 15.07.2009 г., който договор с решение по гр. д. № 13400/2012 г. по описа
на СРС, 44 състав, е признат за симулативен и прикриващ действителен договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, притежава право на
собственост върху процесните имоти с идентификатори 02659.2194.2231.5.1 и
02659.2194.2231.5.10 по КККР, е отхвърлен. Представен е и препис от Решение №
2
1498/13.03.2025 г. по в. гр. д. № 8916/2023 г. по описа на СГС, IV – Е състав, с което
Решение № 20070270/06.12.2022 г. е потвърдено. От извършена служебна справка се
установява, че въззивното решение към момента на постановяване на настоящия съдебен акт
не е влязло в сила.
В срока по чл. 211 ГПК Я. С. С. и С. Е. С. предявяват срещу В. Б. В. насрещен иск,
уточнен с молба от 20.05.2025 г., за признаване за установено, че по силата на упражнено
давностно владение, считано от 24.12.2005 г. притежават право на собственост върху сграда
с идентификатор 02659.2194.2231.5, представляваща еднофамилна триетажна жилищна
сграда и сграда с идентификатор 02659.2194.2231.4 по КККР, находящи се в гр. Б., ул. „Т.Р.“
№ 48. Видно от удостоверение с изх. № **********/18.08.2025 г., издадено от Столична
община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП-Б.“ данъчната оценка на жилищна
сграда на три нива, изградена в процесния поземлен имот, възлиза на 54404,30 лева.
По допустимостта на исковата претенция, по която е образувано настоящото
дело, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Сочената разпоредба
следва да бъде разглеждана във връзка с нормата на чл. 298, ал. 2 ГПК относно субективните
предели на съдебното решение, съгласно която влязлото в сила решение има действие и за
наследниците на страните, както и за техните правоприемници. С Определение №
89/20.05.2022 г. по ч. гр. д. № 867/2022 г. по описа на ВКС, I ГО и Определение №
142/17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 20236518 по описа на ВКС, II ГО, е прието, че субективен
идентитет между две дела е налице когато адресати на силата на пресъдено нещо по двете
дела са едни и същи лица – противопоставените страни в материалното правоотношение,
предмет на спора, респективно техните универсални или частни правоприемници,
придобили права в хода на процеса и поради това обвързани от силата на пресъдено нещо.
Съгласно разясненията дадени с Решение № 176/07.12.2015 г. по гр. д. № 2620/2015 г. на
ВКС, I ГО, постановеното решение по иск с правно основание чл. 108 ЗС, в това число и в
установителната му част относно правото на собственост, обвързва приобретателя и има
задължителна сила за него. Решението по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК се разпростира върху
приобретателя, тъй като той е придобил имота при висящност на спора, който има за
предмет правото на собственост на неговите праводатели.
В случая ищецът поддържа твърдения, че е придобил право на собственост върху
процесните имоти – двуетажна еднофамилна жилищна сграда – източен близнак и
самостоятелен обект в сграда, представляващ гараж, на 30.10.2023 г. по силата на договор за
покупко-продажба с „Р.-11“ ЕООД, което дружество от своя страна е придобило право на
собственост върху процесните имоти на 15.03.2023 г. по силата на договор за покупко-
продажба, сключен със „С.З.“ ЕООД. Видно от представените от ответниците документи и
служебно изготвената справка, прехвърлителните сделки, от които черпи права ищеца, са
сключени след датата на подаване на исковата молба, по която е образувано гр. д. №
3
36956/2019 г. по описа на СРС, 118 състав, по предявен от „С.З.“ ЕООД против Я. С. С. и С.
Е. С. ревандикационен иск, а именно след 27.06.2019г. От изложеното следва, че на
основание чл. 226, ал. 3 ГПК В. Б. В. ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по вече
образувания спор по чл. 108 ЗС с предмет правото на собственост върху процесните
недвижими имоти, образуван по искова молба на праводателя „С.З.“ ЕООД. Доколкото
ищецът основава собственическите си права на настъпило в негова полза частно
правоприемство в хода на висящ исков процес по чл. 108 ЗС предявения от В. Б. В. против
Я. Ст. С. и С. Е. С. ревандикационен иск се явява недопустим, като по-късно образуваното
дело следва да бъде прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
По предявения насрещен иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 ГПК в срока за отговор на исковата молба
ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и
има връзка с първоначалния или ако може да стане прихващане с него. Цената на
насрещната искова претенция относно правото на собственост върху имот, представляващ
еднофамилна триетажна жилищна сграда с идентификатор 02659.2194.2231.5 възлиза на
54404,30 лева, което обуславя, че родово компетентен по спора на основание чл. 104, т. 3
ГПК е Софийски градски съд. Предвид изложеното насрещната искова молба следва да бъде
изпратена на компетентния съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК искова молба с вх. № 401914/10.12.2024г. на
В. Б. В. против Я. Ст. С. и С. Е. С..
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявеният от Я. Ст. С. и С. Е. С. против В.
Б. В. насрещен положителен установителен иск за собственост.
ИЗПРАЩА производството по предявеният от Я. Ст. С. и С. Е. С. против В. Б. В.
насрещен положителен установителен иск за собственост по подсъдност на Софийски
градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 73367/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която исковата молба е върната на основание чл.
126, ал. 1 ГПК и производството по делото е прекратено подлежи на обжалване от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски
градски съд, а в частта относно насрещната искова претенция не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4