№ 2680
гр. С., 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. С.ОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С.ОВА Гражданско дело №
20231110101040 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, с която против Р. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж. к. „Н. - I“, 143, вх., ет., ап. 100, са предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 2974,93 лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019
г. – 30.04.2021 г. до апартамент № 100, находящ се в гр. С., ж. к. „Н. 1“, бл., вх., ет., с аб. №
126818, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
02.06.2022 г. до окончателното изплащане; 400,43 лв. - мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 19.05.2022 г. върху главницата за топлинна енергия; 60,77 лв. - цена на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.06.2022 г. до
окончателното изплащане; 11,41 лв. - мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 19.05.2022
г. върху цената на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29451/2022 г. по описа на
СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата, като собственик
на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена.
1
Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, а като не е сторила това,
ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия в посочения по - горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139
ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в случая услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се
извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се
дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез
назначения й особен представител, с който се оспорват исковете по основание и размер.
Ответницата оспорва да е налице облигационно правоотношение с ищеца по договор за
доставка на топлинна енергия, оспорва, че е ползвала имота през исковия период, и че до
същия е доставяна топлинна енергия в претендирания от ищеца размер. Оспорва
представените от ищеца писмени доказателства. Възразява за погасяване на вземанията по
давност. Поради изложеното моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление от 02.06.2022 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Р. И. за следните суми: 2974,93 лв. -
стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. до
апартамент № 100, находящ се в гр. С., ж. к. „Н. 1“, бл., вх., ет., с аб. № 126818, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.06.2022 г. до
окончателното изплащане; 400,43 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 19.05.2022
г. върху главницата за топлинна енергия; 60,77 лв. - цена на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.06.2022 г. до окончателното
изплащане; 11,41 лв. - мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 19.05.2022 г. върху цената
на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия. С разпореждане от 18.06.2022 г.
съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя са присъдени и
68,95 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков
ред.
По делото е приет Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 42, том I, рег. №
02000, дело № 0041/2010 г., от който се установява, че на 05.02.2010 г. А.М.П.Д., малолетна,
действаща чрез своята майка и законен представител С.С.Д. и чрез своя баща и законен
2
представител Пламен Тодоров Данков, действащ чрез пълномощника си С.С.Д., е продала на
ответницата Р. Р. И. процесния недвижим имот – апартамент № 100, находящ се в гр. С., ж.
к. „Н. 1“, бл. (стар бл. 9), вх., ет. със застроена площ от 61,12 кв. м., заедно с мазе № 9 с
площ от 3 кв. м. и с 0,733 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
Прието е заявление от С.С.Д. до „Т.С.“ ЕАД с № ТД-05/319/09.10.2012 г. за закриване
на партидата й на адрес: гр. С., ж. к. „Н. 1“, бл., вх., ет., ап. 100 с аб. № 126818 поради
продажба на имота на Р. Р. И..
Прието е и писмо от Столична община, район „Н.“ изх. № КО-7000-16/4/14.03.2013
г., от което се установява, че ж. к. „Н. 1 - микрорайон“, бл. 9 и ж. к. „Н. – 1 част“, бл. са
номера на един и същи блок.
Представен и приет е протокол от проведено на 03.11.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на адрес: гр. С., ж. к. „Н. 1“, бл., вх. Г, Д, Е, на което е взето решение
да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и
са избрани представители, които да сключат договора от името на етажната собственост.
Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение, като срещу процесния аб. № 126818 е положен подпис за
С.С.Д..
Представен и приет е договор № 4857 от 19.11.2002 г., сключен между ЕС на адрес:
гр. С., ж. к. „Н. 1“, бл., вх. Г, Д, Е, като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Приет е и договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и
„Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени
от ДКЕВР с решение № 0У-024 от 10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба
от 10.11.2023 г., а именно: индивидуални справки за отопление и топла вода за период м.
05.2019 г. – м. 04.2020 г. и за период м. 05.2020 г. – м. 04.2021 г. за абонатен № 126818 и
протоколи за неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение за периода м.
05.2019 г. – м. 04.2020 г. и м. 05.2020 г. – м. 04.2021 г.
От страна на „Т.С.“ ЕАД са представени също съобщения към фактури и извлечение
от сметка за процесния период.
За установяване доставката и цената на топлинната енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните. От същото се установява, че
3
дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от „Т.С.“ ЕООД. За периода
01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение, СЕС е отчитана с мобилно устройство, в имота е имало 4 отоплителни тела,
свързани към ВОИ с монтирани разпределители на ТЕ (с дистанционно отчитане), като за
имота е изчислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела общо 10109,850 кВтч. Не е
начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота.
За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем 158 куб. м – 1290,623 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ –
6995,713 кВтч, 102,480 куб. м. За периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. не е осигурен достъп
до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. СЕС е отчитана с мобилно устройство
– в имота е имало 4 отоплителни тела, свързани към ВОИ, с монтирани разпределители на
ТЕ (с дистанционно отчитане), като за имота е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните
тела общо 1338,692 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителните тела
в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна
инсталация на база пълен отопляем обем 158 куб. м – 1168,388 кВтч, както и ТЕ за
подгряване на вода за БГВ – 9041,662 кВтч, 101,640 куб. м. Според вещото лице дяловото
разпределение на топлинна енергия за процесния имот и период е извършвано в
съответствие с Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС, Приложение към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, ДВ., бр. 34/24.04.2007 г., изм.
ДВ, бр. 60/07.07.2020 г. и Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр. 25/20.03.2020 г. За периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. стойността на изравнителната
сметка е в размер на 397,99 лв. – сума за връщане на абоната, а за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. стойността на изравнителната сметка е в размер на 835,25 лв. – сума за
връщане на абоната. Общо начислената ТЕ за имота и дължима сума за тази ТЕ с ДДС за
процесния период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. с отчитане на изравнителните сметки е в
размер на 2974,92 лв. В посочената сума не са включени изравнявания, корекции и
просрочени задължения от предходни периоди, както не са включени и стойности по
фактури за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ. Посочено е, че
технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната
станция топлинна енергия и са за сметка на „Т.С.“ ЕАД съгласно нормативната уредба.
Топломерът в абонатната станция е преминавал метрологични проверки на 23.01.2019 г. и
на 25.09.2020 г. – последващи проверки, като не са констатирани отклонения.
От изслушаната и приета съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от
страните, се установява, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на
делото. Общата стойност на изравнителните сметки за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. е
в размер на -1233,24 лв. и представлява разлика за получаване, която сума е извадена от
първоначалното задължение на абоната за процесния период. От изравнителните сметки за
връщане няма погасени задължения извън процесния период. Стойността на потребената
ТЕ, с включени изравнителни сметки за същия период, е в размер на 2974,93 лв., а
стойността на лихвата за забава е в размер на 400,43 лв., изчислена за периода 15.09.2020 г. –
19.05.2022 г. Начислена е и сума за услуга дялово разпределение на топлинна енергия в
4
размер на 60,77 лв. за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г., с начислена лихва за забава в
размер на 11,41 лв. за периода 01.07.2019 г. – 19.05.2022 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да се уважат исковете за установяване вземане на ищеца за стойността на
доставената топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия следва да се докаже, че за исковия период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответницата
топлинна енергия срещу задължение на последната да заплаща стойността й, че ищецът е
изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е
суми за него съобразно с действащата към съответния момент нормативна уредба, които са в
размер поне на исковата сума, че е извършена услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в полза на ответницата, която е поела задължение да заплати тази сума на ищеца и
размера на възнаграждението.
По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на
главниците ищецът следва да установи, че главните задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорните суми.
В тежест на ответницата е да докаже плащане на задълженията.
Във връзка с възражението на ответницата за изтекла погасителна давност, в нейна
тежест е да докаже изтичане на законоопределения давностен срок, а в тежест на ищеца – да
докаже настъпване на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната
давност.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорно на първо място е дали ответницата има качеството на клиент на топлинна
енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
5
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласие за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител и на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си
тежест да установи, че през процесния период ответницата е имала качеството клиент на
топлинна енергия, доставяна до процесния имот.
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 42, том
6
I, дело № 41/2010 г., се установява, че на 05.02.2010 г. ответницата Р. Р. И. е закупила
процесния недвижим имот – апартамент № 100, находящ се в гр. С., ж. к. „Н. 1“, бл., вх., ет..
С оглед разясненията, дадени по – горе съдът приема, че именно ответницата в качеството
си на собственик на имота през процесния период е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща
стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период. По делото
не се твърди и не се установява правото на собственост да е било прехвърлено в полза на
друго лице през процесния период, да е било учредено вещно право на ползване в полза на
трето за спора лице или да е бил сключен изричен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с друго
лице, различно от ответницата, със съгласието на последната, за да се приеме, че отговорно
за заплащане на доставената топлинна енергия е това лице, съгласно разясненията на
посоченото тълкувателно решение.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и клиента по силата на
закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответницата – потребител,
включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. С
оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от
2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по
силата на закона с оглед качеството на ответницата на собственик на имота. Без значение е
кое лице фактически е ползвало имота, при липса на данни то да е вещен ползвател, каквито
твърдения са изложени в отговора, или да е сключило изричен писмен договор с ищеца за
доставка на топлинна енергия до имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и
в Наредбата за топлоснабдяването.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
7
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото доказателства, вкл. от заключенията на приетите СТЕ и
ССчЕ, които съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК и от документите, представени от
„Т.С.“ ЕООД, се установява, че в процесния период в имота е доставяна и
потребявана топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация и топлинна енергия за БГВ на стойност общо 2974,92 лв. (в тази част съдът
кредитира заключението на СТЕ, което е изчислило сумата без включени изравнявания,
корекции и просрочени задължения от предходни периоди). От СТЕ се установява, че
монтираните разпределители на топлинна енергия в имота са отчитани дистанционно, а
енергията за битово горещо водоснабдяване е служебно начислена поради неосигурен
достъп до водомера, дяловото разпределение е извършено правилно съобразно
нормативните изисквания, претендираните суми като стойност на доставена топлинна
енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота по проект и действащите
през исковия период цени, а общият топломер е бил годно измервателно средство на
постъпилата в абонатната станция топлинна енергия.
Следва да се посочи, че начисляването на служебна енергия е предвидено в
действащите през процесния период Наредби за топлоснабдяването, като изключение от
общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на
етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата
невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря
съответният потребител. В случая по делото са представени документи, посредством които
ищецът пълно и главно доказва правото си да начисли служебно количество топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., което след това е фактурирал – приети са
надлежно попълнени протоколи за неосигурен достъп до имота за отчет на уредите и за
двата отоплителни периода. На следващо място, заключението на техническата експертиза
не е оспорено от страните и е изготвено не само на база едностранно съставени от ищеца
частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), оспорени от
ответницата, но и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово
разпределение - изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на
уредите за дялово разпределение и на документи, представени от топлофикационния район,
т. е. изводът за реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност е
направен не само въз основа на представени от ищеца частни документи. С оглед на
изложеното съдът приема, че за процесния период до имота е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството ТЕ е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Поради това искът за главница
за ТЕ е доказан по основание и по размер до сумата от 2974,92 лв.
От страна на ответницата своевременно е направено възражение за погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
8
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 02.06.2022 г. давността е прекъсната, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Поради това, погасени по давност биха били вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
25.03.2019 г. (с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), каквито в случая не се
претендират – предвид, че вземането за м. май 2019 г. е станало изискуемо на 15.07.2019 г.,
поради което възражението за погасителна давност е неоснователно. Ето защо искът за
главница за топлинна енергия е основателен за сумата от 2974,92 лв. и за периода 01.05.2019
г. – 30.04.2021 г., до който размер следва да бъде уважен, при липса на данни за извършени
плащания, като следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 2974,93 лв.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.06.2022 г. до
окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не
са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период,
определена на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
9
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили
сумите в посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответницата за
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия са възникнали като срочни,
поради което поставянето на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана
от страна на кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
определен – с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. Ето защо за главните вземания за периода м. 05.2019 г. – м.
04.2021 г., спрямо които приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., в полза
на ищеца съществува вземане за мораторна лихва, начислена в периода 15.09.2020 г. –
19.05.2022 г., в размер на 400,43 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на
лихвен калкулатор, при съобразяване падежа и стойността на отделните изравнителни
сметки и ССчЕ, до която сума искът за мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за процесния период:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства (договор между СЕС и ФДР
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, документи за главен
отчет и изравнителни сметки) се установява, че е сключен договор за дялово разпределение
между етажните собственици на топлоснабдената сграда и третото лице - помагач, както и
че през процесния период услугата е била извършвана от третото лице – помагач, поради
което искът е доказан по основание. Относно размера, който не се оспорва от ответницата, и
при съобразяване, че процесният период, за който се претендира цената на услугата е м.
10
05.2019 г. - м. 04.2021 г., т. е. няма вземания, които да са погасени по давност, съдът приема,
че искът за цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да бъде
уважен изцяло за сумата от 60,77 лв., при липса на данни за плащане. Като законна
последица върху главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.06.2022 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия:
По отношение на цената за услуга дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 11,41 лв. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 1115,24 лв. от общо претендираните съгласно списък по чл. 80
ГПК в размер на 1118,95 лв. (за държавна такса – 68,95 лв., 500 лв. – депозит за експертизи,
450 лв. – депозит за особен представител и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес, фактическата
и правна сложност на делото), съразмерно с уважената част от исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 118,55 лв. от общо 118,95 лв.
От ответницата не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б,
срещу Р. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Н. I“, бл., вх., ет., ап. 100, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Р. И., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********: сумата от 2974,92 лв. - стойност на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. до апартамент № 100,
находящ се в гр. С., ж. к. „Н. 1“, бл., вх., ет., с аб. № 126818, ведно със законна лихва от
11
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.06.2022 г. до окончателното
изплащане; сумата от 400,43 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 19.05.2022 г.
върху главницата за топлинна енергия и сумата от 60,77 лв. - цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.06.2022 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 18.06.2022 г. по ч. гр. д. № 29451/2022 г. по описа на СРС, 48 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Р. Р. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „Н. I“, бл., вх., ет., ап. 100, искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на стойност на
топлинна енергия за сумата над 2974,92 лв. до 2974,93 лв. и на мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 11,41 лв. за
периода 01.07.2019 г. – 19.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 18.06.2022 г. по ч. гр. д. № 29451/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Н. I“, бл., вх., ет., ап. 100,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 118,55 лв. - разноски за ч. гр. д.
№ 29451/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, и сумата от 1115,24 лв. - разноски за исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице - помагач
на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12