Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.06.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осми март през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ТЕОДОРА ИВАНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 3113 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 19.12.2019 г., постановено по
гр.дело № 15094/2019 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77 състав, са отхвърлени предявените
от „Т.С.“ЕАД *** против С.М.Т., ЕГН **********
искове за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца:
сумата 6239,90 лв.- главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2016 г.- м.04.2018 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к.“******, ведно със законната лихва върху главницата
от 15.10.2018 г.- датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 297,25 лв.- лихва за забава за периода
15.09.2017 г.- 01.10.2018 г., сумата от 37,40 лв.- такса за услуга дялово
разпределение за периода м.05.2016 г.- м.04.2018 г., и 6,05 лв.- лихва за
забава плащането й за периода 15.09.2017 г.- 01.10.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.10.2018 г. по ч.гр.дело №
66337/2018 г. на СРС.
Срещу
решението на СРС, 77 с-в е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация
София“-ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.К.П.с
искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго,
с което да бъдат уважени предявените установителни искове. Твърди се, че
решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съществени нарушения на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемите страни- ответници Л.С.К. и В.С.Т./ конституирани с
определение на съда от 04.08.2022 г., постановено по настоящето дело на основание чл.227 от ГПК, като
ответници по делото на мястото на въззиваема страна-ответник по делото С.М.Т.,
починала в хода на производството по делото пред въззивната инстанция на
16.07.2022 г./, чрез пълномощника си адв.Паунита П. оспорват жалбата, като
неоснователна. Молят съда жалбата, като неоснователна да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски по делото.
Третото лице- помагач на
страната на ищеца- „Т.С.“ ЕООД, ***, не взема становище по подадената въззивна
жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване
на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при обоснованост на
правните изводи за неоснователност на предявените установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по
делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по
същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав
счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са правилни и
законосъобразни, в съответствие на материалния закон.
Съдът приема, че с оглед разпоредбата на
чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна
енергия,
количеството и стойността на доставената топлинна енергия в имота на
ответника, както и че размера на обезщетението за забава върху
стойността на доставената топлинна енергия възлиза на претендираната сума.
На следващо място при условията на пълно доказване
ищецът по предявения установителен иск следва да докаже освен правоотношението
между страните, но и обстоятелството, че реално
е
доставил твърдяното количество топлинна енергия, което е правопораждащ факт за
вземането за цена на доставена топлинна енергия за релевантния период,
както и за заплащане на претендираното обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за доставена в имота на ответника топлинна енергия.
Такова доказване в процесния случай не е проведено от ищеца чрез ангажираните в
настоящето производство доказателства. За
установяване на факта по доставяне на топлинна енергия ищецът е ангажирал
съдебно- техническа експертиза.
Съдът приема, че първоинстанционният съд при
постановяване на обжалваното решение е взел предвид заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно- техническа експертиза, както и събраните по делото
доказателства. Безспорно установено е обстоятелство, че заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза е прието от
първоинстанционният съд, като неоспорено от страна на ищеца в публично съдебно
заседание, проведено на 09.12.2019 год. В това съдебно заседание е присъствал
процесуален представител на въззивника- ищец. Същият не е оспорил заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза и не е възразил по
нейното приемане. В настоящия случай въззивникът- ищец не е оспорил
заключението на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза по
предвидения за това ред - чл.200, ал.3, изр.2 ГПК, нито е ангажирал други допустими доказателствени средства,
които да го опровергават, поради което и предвид необходимостта от специални
знания за които е назначено вещото лице-топлотехник, настоящата въззивна инстанция
възприема изцяло заключението на СТЕ, като обективно
и компетентно изготвено. Настоящият съдебен състав кредитира
изцяло, като компетентно и обективно изготвено заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно- техническа експертиза. Като се е позовал на същото в
мотивите на обжалваното решение, СРС, 77 с-в е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт. При постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
С оглед на така
изложените съображения, предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват
неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени от
първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК въззивника- ищец, следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна-ответник Л.С.К. сумата от 780 лева - уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 08.02.2023 год. От друга страна, с оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК въззивника- ищец, следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна-ответник В.С.Т. сумата от 780
лева - уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.02.2023 год. Като неоснователни следва да се преценят
доводите на въззивника- ищец в писмена молба, подадена чрез неговия процесуален
представител юрк.Филиз Ибрямова, че в настоящия случай заплатеното от ответниците
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 780 лв. от всеки един от тях е
прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Уговореното и заплатеното от ответниците по
делото адвокатско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция в размер на
сумата от 780 лв. за всеки един от тях не е прекомерно, с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото. Възможността за намаляване на
възнаграждението по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, не предполага задължение за съда
във всеки случай да свежда уговореното възнаграждение до минималното,
предвидено в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. В случая следва да се съобразят
действителната фактическата и правна сложност на спора. От друга страна, съдът
приема, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимален размер съгласно
чл.7, ал.2, т.2, вр. чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. С оглед на това
настоящият въззивен състав намира, че не са налице предпоставките за намаляване
поради прекомерност на направените от ответниците разноски в производството
пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.12.2019 г., постановено по гр.дело № 15094/2019 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация
София“-ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Л.С.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от
780 лв. / седемстотин и осемдесет лева/, представляваща направените пред
въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“-ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на В.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 780 лв. / седемстотин и осемдесет лева/, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
в процеса на „Т.С.“
ЕООД, ***, като трето лице - помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.