№ 562
гр. Бургас, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Д.
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500699 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на въззивна жалба
на И. М. Г. – ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение
№467/06.03.24г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№5476/23г., с което съдът
е допуснал развод и е прекратил като дълбоко и непоправимо разстроен гражданския
брак между въззивника и Д. А. Т., сключен с акт за граждански брак №0110/24.06.2019
г. от Община Бургас, като е приел, че вината за брачното разстройство носи мъжа; в
частта, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете А.И.Г. е предоставено на майката Д. А. Т., и е постановено местоживеенето на
детето да бъде в дома на майката; в частта, с което бащата е осъден да заплаща на
малолетното си дете А.И.Г., чрез неговата майка и законна представителка Д. А. Т.,
месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от влизане на решението в сила до
настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска и на основание чл.143 от
СК, издръжка за минало време в размер на 200 лева месечно, считано за периода
24.10.2022 г. – 23.10.2023 г.
Според въззивника, по делото не са представени доказателства че той нови
вината за брачното разстройство, а от доказателствата е видно, че вината е на
ответницата, която има извънбрачна връзка, довела до предявяване на иска. Според
въззивника, съдът е кредитирал безрезервно само показанията на свидетелите,
посочени от ответницата, а не е кредитирал тези на свидетелите, посочени от него и не
е изложил аргументи в тази насока.
Въззивникът намира, че съдът е игнорирал съдебно – психологическата
експертиза и не е съобразил висшия интерес на детето.
1
Въззиваемият – ответник Д. А. Т., чрез адв. Нончева представя в срока по
чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В него излага съображения за потвърждаване на
решението. Намира, че жалбата е бланкетна, с нея не са посочени доказателства, които
да я подкрепят. Излага съображения, че съдът е постановил решението при
задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата по делото и е защитил в
максимална степен интереса на детето, съобразно неговата възраст, отношенията му с
родителите и близките роднини и влиянията им, потребностите на детето и
необходимостта от ежедневни грижи, както и полаганите до този момент такива,
родителския капацитет на родителите. С позоваване на съдебна практика и обсъждане
на представения социален доклад, както и вече постановени между страните решения
за издръжка на детето, въззиваемата обосновава извод, че бащата не полага грижи за
детето и дори не заплаща присъдената издръжка. Излага съображения.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира че като е взел предвид твърденията на страните и представените писмени
доказателства, показанията на свидетелите Г.Д.Г., К.Н.Д., С.Д. Т., Д.Д.Г., извършения
социален доклад и съдебно – психологическа експертиза, първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства. От удостоверение, издадено
на основание акт за брак №110/24.06.2019г. на Община Бургас, съдът е установил, че
страните по делото са съпрузи, чийто брак понастоящем е прекратен с
първоинстанционното решение в частта, относно прекратяване на брака. Установил е
от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №852/03.09.2020г.
на Община Бургас, че на 27.09.2019г. е родено детето А.И.Г.. От изявленията на
страните по реда на чл.59, ал.6 СК, както и от показанията на свидетелите Г.Д.Г.,
К.Н.Д., С.Д. Т., Д.Д.Г., в периода от 2017г. до 2022г., заедно с детето А., съпрузите са
живели във ***. През 2022г. ответницата се прибрала с детето в България, а ищецът
останал в Германия, но преди предявяване на иска той също се върнал в България.
Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционният съд е обсъдил
всички представени по делото доказателства и доказателствени средства и е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което и на осн. чл.272 ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.
Ищецът твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
жената, която употребявала наркотици, проституирала и имала извънбрачна връзка с
друг мъж. Претендира прекратяването му и обявяване, че вината за разстройството
носи жената. С исковата молба претендира на него да се предостави упражняването на
родителските права над детето А., на майката да се предостави обичаен режим на
лични отношения с детето; ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка,
в размер на 200.00 лева.
Ответницата Д. А. Т. представя отговор на исковата молба и насрещен иск за
развод, бракът да бъде прекратен поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на мъжа, който употребява наркотици и разпространява такива,
развива и друга престъпна дейност, упражнява домашно насилие и не работи по
трудово правоотношение. Ответницата претендира на нея да бъде предоставено
упражняването на родителската власт над детето А. на бащата да бъде определен
подходящ режим на лични отношения; бащата да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка, в размер на 350.00 лева.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото
намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. И в тази част
въззивната инстанция споделя изводите на съда на осн. чл.272 ГПК.
2
По изложените във въззивната жалба оплаквания, само по които въззивната
инстанция дължи произнасяне на осн. чл.269 ГПК, следва да се каже: От събраните в
първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства може да се
направи извод, че и двете страни носят вината за брачното разстройство. Съпругът е
упражнявал домашно насилие над съпругата си, видно както от представените в тази
връзка писмени доказателства, така и от показанията на свидетелката Т.. От своя
страна съпругата поддържа извънбрачна връзка, за която свидетелства ангажираната от
нея свидетелка Г.. Въззивният съд не намира за основателни оплакванията в жалбата
както относно кредитиране на свидетелските показания от първоинстанционния съд,
така и относно твърдението, че само съпругата носи вина за брачното разстройство.
Ето защо намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата
съпрузи.
По отношение на родителската власт над детето А. въззивникът формално
изразява несъгласие с въззивната жалба, но не излага съображения в тази насока.
Доколкото въпроса за упражняване на родителските права спрямо ненавършили
непълнолетие лица задължава съда служебно да провери атакуваното решение, след
като формално е сезиран с жалба по въпроса, въззивната инстанция намира че не са
налице факти и обстоятелства, водещи до извод, че първоинстанционното решение в
тази част е неправилно и незаконосъобразно.
С исковата молба, насрещната искова молба и по реда на чл.59, ал.6 СК, и двете
страни заявяват желание да се грижат за детето. По делото не са ангажирани
доказателства, водещи към извод, че някой от двамата родители има негативно
отношение към А., нито пък че някой от тях целенасочено или поради небрежност е
поставил в опасност неговото физическо или психическо здраве. Като родители и
двамата еднакви характеристични данни. При решаване на въпроса на кого от
родителите следва да бъде предоставено упражняването на родителската власт, следва
да се вземат предвид комплекс от факти и обстоятелства. На първо място, детето е на
възраст приблизително 5 години към датата на настоящото решение. В тази възраст
децата се нуждаят от грижите на своята майка. Същата притежава родителски
капацитет, демонстрира искрено желание да се грижи и да отглежда детето.
Твърденията на бащата, че майката употребява наркотици и проституира, не са
подкрепени с доказателства. Майката предлага добри условия за отглеждане на детето,
разчита на помощта на своите родители. Поради това и воден единствено и само от
интереса на детето, въззивната инстанция намира, че родителската власт следва да
бъде предоставена на нея.
В полза на ответницата следва да бъдат заплатени направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, съставляващи 1000.00 лева – адвокатско
възнаграждение, съобразно представения договор за защита и съдействие.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №467/06.03.24г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№5476/23г.
ОСЪЖДА И. М. Г., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Т.,
ЕГН **********, адрес в гр.***, съдебно – деловодни разноски, в размер на 1000.00
лева.
Настоящото решение е окончателно по отношение на иска за вината за
брачното разстройство. В останалите части подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от
страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4