Решение по дело №2936/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2289
Дата: 26 ноември 2019 г.
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20197050702936
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 


№ ________

 

 

Варна, ______________



В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ:

 ИВЕТА ПЕКОВА
 ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

 

при секретаря

Анна Димитрова

и с участието

на прокурора

Силвиян Иванов

изслуша докладваното

от съдията

Искрена Димитрова

http://www.admcourt-varna.com/site/files/Postanoveni-zakonni-aktove/2015/04-2015/0061d815/74740915_image002.png

адм. дело 2936/2019г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция Северна Морска в Агенция „Митници“ против Решение № 1744/01.10.2019г. на ВРС, ХХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 2683/2019г. по описа на същия съд, с което е отменено
НП № 391/2018/2019г. от 15.05.2019г. на зам.директора на ТД Северна Морска в Агенция „Митници“, с което на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК ******за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и Съвета, вр.чл.128, §1 и §2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, е наложена имуществена санкция в размер на 742,18лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че ВРС е извършил неправилна преценка на събраните доказателства, както и че не е разгледал и съпоставил всички доказателства относно твърдяното нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. Намира за неоснователни доводите на съда, че след като проверката на OLAF не е приключила и не е изготвен окончателен доклад, който да се ползва с доказателствена сила на официален документ, то представените доказателства са само кореспонденция с уведомителен характер и без обвързваща доказателствена сила. Позовава се на приложените към писмо № ОСМ (2018)18661/03.09.2018г. на OLAF, с което се предоставят 23бр. износни декларации, от които е видно систематично занижаване на стойността с около 30% при декларирането на внос. Твърди и че допустимостта на доклада в административнонаказателното производство е признато изрично с разпоредбата на чл.11, пар.2 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 на ЕП и на Съвета от 11.09.2013г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите. Предоставената от OLAF информация е в съответствие с разпоредбата на чл.12, пар.4 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 и описаните по-горе обстоятелства потвърждават съмненията на митническите органи относно занижената стойност по конкретната митническа декларация. Макар износната малайзийска декларация да е частен документ, същата дава пълна характеристика на стоките по отношение на вид, количество и цена. Нейната стойност представлява договорната стойност на стоките, продадени за износ в митническата територия на Съюза, съобразно изискванията на чл.128, пар.1 и пар.2 от Регламента за изпълнение № 2015/2447 по отношение приложимостта на разпоредбите на чл.70, пар.1 от МКС. Неоснователно ВРС е приел, че не може да бъде сформиран окончателен извод от съдържанието на износната декларация, като липсата на самата фактура на по-висока стойност не е пречка за определяне на по-висока стойност по реда на чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В износната митническа декларация, представена от OLAF, е посочен номер на фактура, различен от фактурата, представена в хода на административнонаказателното производство. В износната декларация е декларирана фактурна стойност, която представлява цена FOB пристанището на натоварване, като същата превишава с около 30% декларираната във вносната декларация стойност. ВРС не е коментирал в мотивите си констатациите на OLAF за систематично занижаване на стойността с около 30% при декларирането за внос, като в представения договор не е уговаряне такава конкретна търговска отстъпка. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго по съществото на спора, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответната страна – МИЛКИ ГРУП БИО ЕАД, оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 78192/24.10.2019г. Намира за правилни изводите на ВРС досежно доказателствената стойност на писмото на OLAF и на износната митническа декларация, като в тази връзка се позовава на Решение на СЕС от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т.35. Относно установеното разминаване в стойностите с около 30% сочи, че същото се дължи на договорената търговска отстъпка, която не е отразена в износната декларация, а износителят ползва възстановяване на суми, които са процент от цената на стоките съгласно GST ACT 2014 - според превода „Закона за данъка върху стоките и услугите 2014“.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Ж., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че приложените от митническите органи доказателства не доказват извършването на твърдяното нарушение, като липсват доказателства за това, че дружеството е договорило или платило по-висока стойност от декларираната пред митническите органи. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, т.к. по делото не са събрани доказателства, установяващи безспорно извършено нарушение по чл.234 от ЗМ. Счита, че решението на ВРС е правилно и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 31.01.2018г. на Пристанище Варна запад, с м/к LUCIEN GA пристигнали контейнери № № MSKU7781169, PONU0175848, TRLU8930314, натоварени с общо 3399 колета, бруто тегло 70019,400кг. „палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39“ на заповед на изпращача и страна за нотификация „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД. Стоката била представена пред митническите органи с декларация за временно складиране № 2002/120/31.01.2018г., а на 08.02.2018г. за същата била подадена митническа декларация за поставяне под режим „митническо складиране“ регистрирана в МИС под
MRN 18BG002002J0001550/08.02.2018г. На 19.02.2018г. част от стоката била поставена под режим „Допускане за свободно обращение на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава-членка“ с декларация МRN 18BG002005H0002682/19.02.2018г. С последната били освободени 1120 х 20 кг. колета палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39, с посочена в кл. 22 фактурна стойност 12152 USD, единична цена FOB, 542,50 USD за метричен тон, митническа облагаема стойност 20606,44лв., бруто тегло 23070кг., нето тегло 22400кг., тарифен код ********** и държава на произход Малайзия. Към декларацията били представени фактура от 26.12.2017г., опаковъчен лист, коносамент от 28.12.2017г., сертификат за анализ от 26.12.2017г., здравен сертификат от 01.01.2018г., фитосанитарен сертификат за произход, фактура за транспортни разходи от 25.01.2018г. и декларация за данните, свързани с митническата стойност. След извършен документален контрол на митническата декларация и приложенията към нея, митническите органи предприели действия по чл.140 от Регламента за изпълнение 2015/2447, поради съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума. В резултат на извършената проверка и събраните доказателства (подробно описани от ВРС) с Решение рег.№ 32-134 395/11.05.2018г. към МRN 18BG002005H0002682/19.02.2018г. началникът на Митница-Варна отказал да приеме декларираната митническа стойност и извършил корекция на стойността на кл.46 - вместо 20606,44лв. да се чете 30688лв., в резултат на което било установено мито за доплащане в размер на 907,34лв. С писмо рег.№ 32-151550/29.05.2018г. от Агенция Митници била отправена молба до Директорат „Разследване ІІ“ към OLAF за съдействие по Регламент (ЕО) №515/97 относно внос на палмово масло от Малайзия чрез деклариране на занижени стойности по 55бр. митнически декларации с изпращач/износител FELDA IFFCO SDN BHD Малайзия и получател „МИЛКИ ГРУП БИО“.  На 17.09.2018г. в Митница Варна под № 32-267756/17.09.2018г. постъпило писмо от АМ относно получен отговор от OLAF № ОСМ (2018)18661/03.09.2018г., според който малайзийските власти са представили на OLAF копия на 23 износни декларации за доставка на палмово масло за България, които кореспондирали с вносните операции, предмет на проверката. Декларираната стойност при износа показвала систематично занижаване на стойността с около 30% при декларирането на същата стока за внос в България. Вписаните в износните декларации номера на фактури се различавали от номерата на фактурите, представени от МИЛКИ ГРУП БИО, като OLAF счита българските фактури за неистински. В резултат на разследването с писмо № ОСМ (2018)18175/24.08.2018г. от OLAF били представени 23бр. малайзийски митнически декларации. Предоставените от OLAF данни били съпоставени с данните, представени пред Митница Варна, и било прието, че от страна на МИЛКИ ГРУП БИО на 19.02.2018г. на МП Пристанище-Варна при Митница Варна е извършено нарушение, изразяващо се в деклариране с митническа декларация МRN 18BG002005H0002682/19.02.2018г. на стока „палмова мазнина“ IFFCO HQPO 36/39, 1120 колета х 20кг. нето тегло, с обща фактурна стойност в кл.22 12152 USD, единична цена FOB 542,50 USD за метричен тон, митническа облагаема стойност 20606,44лв., бруто тегло 23072кг., нето тегло 22400кг., тарифен код ********** и държава на произход Малайзия, с начислено мито 1854,58лв., вместо с фактурна стойност 17360 USD (ед.цена FOB 775 USD), митническа облагаема стойност 28852,84лв. и мито в размер на 2596,76лв., в следствие на което е избегнато частично заплащане на публични вземания в размер на 742,18лв. Прието било, че МИЛКИ ГРУП БИО е извършило нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, за което му е съставен АУМН № 330/24.11.2018г., а въз основа на него е издадено НП № 391/2018/2019/15.05.2019г., с което е наложена имуществена санкция в размер на 742,18лв.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че описаното в АУМН и НП нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин. Според ВРС по делото не са налице доказателства, че процесната палмова мазнина е продадена на по-висока от декларираната при вноса стойност. Не става ясно как митническите органи са стигнали до извода, че действителната продажна цена на процесното количество е 17360 USD или 775 USD за метричен тон. За ирелевантно е прието обстоятелството, че в коносамента липсва позоваване на договора с доставчика, т.к. съгласно чл.103 и чл.108, ал.1 от Кодекса за търговско мореплаване, коносаментът е едностранно издаден от превозвача превозен документ, който удостоверява наличието и съдържанието на превозния договор и доказва приемането на посочения в него товар. Съдържанието му е определено в чл.110 КТМ и липсва изискване за вписване на указание за договора за продажба. Обстоятелството, че фактурата представена от дружеството е свързана с конкретния договор се установява безспорно от представената проформа фактура /цитирана в търговската фактура/ издадена именно въз основа на този договор. Неправилно във вреда на дружеството е тълкувано обстоятелството, че не е представило износната декларация, т.к. то не е титуляр на режима „износ“ и освен това приемането на износната декларация не е „решение“ по смисъла на чл.5, т.39 от МК , в който смисъл е тълкуването на СЕС в Решение от 15 септември 2011, ДП Груп, С-138/10, т.35. Отделно ВРС е приел, че никъде в представената износна декларация не е посочена описаната в акта и постановлението ед.цена на м.тон. Същата не може да обвърже друго лице, освен подателя предвид чл.5, т.12 от Регламент (ЕС) № 952/13 и дружеството не може да носи отговорност за верността на данните, отразени в износната декларация, при условие че подадената от него вносна декларация отговаря на стойността на приложената към нея фактура. В тази връзка ВРС се е позовал на Доклад BG005800/1/6/09.07.2018г. издаден от Митница Столична при Агенция митници относно спазването на митническото законодателство за периода 20.04.2015г. - 20.04.2018г., в който контролните органи констатирали, че при проверка на банковите извлечения не е установено да са нареждани изходящи валутни преводи без основание към външнотърговски контрагенти. Относно посочването в НП, че липсата на самата фактура на по-висока стойност не е пречка за определяне на по-висока митническа стойност по реда на чл.70, пар.1 от Регламент № 952/2013, вр.чл.128, пар.1 от Регламент № 2015/2447, ВРС е приел, че посочената разпоредба позволява определяне на по-висока стойност, но само когато са налице доказателства за действителната продажна цена на стоката. В административнонаказателната преписка не е приложена нито фактура, нито платежен документ, удостоверяващи стойностите, посочени в износната декларация. Писмото на OLAF, в което е посочено, че вносителят системно занижава с 30% стоката при деклариране на вноса също не може да послужи за определяне на митническата стойност, т.к. проверката не е приключила с окончателен доклад. Писмото представлява само кореспонденция с уведомителен характер и няма обвързваща доказателствена сила, каквато би имал окончателния доклад по чл.11 от Регламент
(ЕС, Евроатом) № 883/2013. На следващо място ВРС е приел, че митническите органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях митническа стойност. Цената от 1,37лв. посочена в НП, е изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по декларацията на „Глобъл Линкс“ ЕООД без да е извършен анализ на разликата в договорените количества, на търговската марка и качеството на стоките - каквото е изискването на чл.1, пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ относно различния производител на стоките по двата вноса, което обстоятелство е релевантно по арг. от чл.141, пар.5 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и не е налице обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище. Налице е и съществена разлика между договорените количества, различно е и търговското наименование на стоките, като от посочените в Решение с рег.№ 32-134395/11.05.2018г. статистически данни за количества и цени не може да се извърши преценка дали се касае за средностатистически цени именно на сходни стоки.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати от ВРС процесуални нарушения и липсата на изложени мотиви досежно обстоятелства, въз основа на които митническите органи са стигнали до извод за невярно декларирана митническа стойност, респ. за извършено нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.

Въпреки обемността на административната преписка и множеството изнесени факти в АУМН и НП досежно съмненията относно достоверността на декларираната митническа стойност и проведената процедура по чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане и акта, с който същата е приключила, на практика изводът, че от страна на „МИЛКИ ГРУП БИО“ е извършена „митническа измама“ е обоснован единствено с данните от представената от ОLAF износна митническа декларация.

Всички изложени в АУМН и НП съображения досежно констатираното занижаване на стойността при вноса с около 30%, за установените данни за стойността на идентични стоки с произход Малайзия, декларирана при внос на територията на ЕС от трети лица, както и данните от кореспонденцията с OLAF, са относими към процедурата по чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане, като административното производство, приключило с Решение № рег.№ 32-92292/29.03.2018г. към MRN 18BG002005H0002682/19.02.2018г., e неотносимо към производството, приключило с обжалваното наказателно постановление.

Макар в наказателното постановление подробно да са описани извършените в тази връзка действия на митническите органи, констатациите при проверката и обстоятелствата, в подкрепа на съмненията им относно достоверността на декларираната митническа стойност, АНО не се е позовал на решението към процесната MRN за корекция на митническата стойност, а е извел извод за извършено нарушение по чл.234 от ЗМ единствено на база данните от износната митническа декларация, представена от OLAF. Че АНО не е обосновал твърдяната митническа измама с резултатите от процедурата по чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане, следва недвусмислено и от факта, че установеното с Решение рег.№ 32-134395/11.05.2018г. мито за доплащане е в размер, различен от размера на избегнатите публични държавни вземания, посочен в наказателното постановление.

Отделно, след справка в деловодната система на Адм.съд - Варна се установява, че по жалба на МИЛКИ ГРУП БИО срещу Решение рег.№ 32-134395/11.05.2018г. е било образувано адм.д. № 1518/2018г., по което с влязло в сила Решение № 2109/05.11.2018г., решението за корекция на митническата стойност е отменено.

За да обосноват извод, че е извършена митническа измама, митническите органи са се позовали само на износната декларация, която по арг. от чл.12, §4 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 е годно доказателство, но както правилно е приел ВРС, не е достатъчно за да обоснове извод, че митническата стойност на процесната стока по смисъла на чл.70, пар.1 и 2 от МК – т.е. че действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, е именно тази, посочена в износната митническа декларация.

Неправилно ВРС е приел, че никъде от износната декларация не следва установената с НП действителна стойност – 17360 USD или единична цена за метричен тон FOB 775USD. Според износната декларация стойността на стоката е 52684,50 USD, а нетното тегло на стоката е 67,980 м.т., или единична цена 52684,50 / 67980 = 775 USD. С процесната декларация са декларирани 22400,00кг. палмова мазнина, за които е прието, че митническата стойност е 22,400 х 775 = 17360 USD или 28852,84лв. Дължимото мито от 9% е в размер на 2596,76лв., от които внесени 1854,58лв., избегнати за плащане 2596,76-1854,58 = 742,18лв.

Правилно обаче ВРС е приел, че в подкрепа на декларираната при износа стойност не са събрани никакви доказателства, вкл. цитираната фактура, както и че износната митническа декларация не е документ, който според МК удостоверява действителната договорена или реално платена цена. Съгласно чл.5, т.12) от МК митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. „МИЛКИ ГРУП БИО“ не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл.5, т.35) от МК, освен това приемането на износната декларация по чл.172 от МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява „решение“ по смисъла на чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т.35.

Следователно, стойността на стоката декларирана при износа не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на преценка, каквато в случая не е извършена. Наличието на фактура, представена от вносителя с различна стойност на стоката от стойността, която е декларирал износителя, не може да се обоснове извод, че заявеното от износителя документира действително договорената и подлежаща на плащане цена, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. Фактурите са частни свидетелстващи документи и изцяло в тежест на митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл.29 §1 от Регламента. Доказателства за това не се установява да са били събрани преди издаване на НП, нито се представят в съдебната фаза пред ВРС. Липсва и валидно установяване с окончателен доклад на OLAF, че фактурата, представена при вноса е неистинска.

Поради това като е направил извод, че не е еднозначно и категорично доказано от издателя на НП, че именно фигуриращата в малайзийската износна декларация стойност е митническата стойност на внесената стока, ВРС е направил правилен извод, кореспондиращ изцяло с доказателствата и закона.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл.221, ал.2 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1744/01.10.2019г. на ВРС, ХХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 2683/2019г.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                              

 

Членове:       1.                               

 

2.