Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 45
гр. Брезник, 25.07.2018
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД БРЕЗНИК, в открито заседание на дванадесети
юли две хиляди и осемнадесета година, I
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОМАН НИКОЛОВ
и секретар МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа н.а.х. дело
№ 51 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.В.Р.,***,
с ЕГН: ********** против наказателно постановление № 18-0249-000201 от 24.04.2018 г. на Началник отдел
при ОД на МВР гр. Перник, с което на основание
чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена
Санкция” в размер на 400 лева. Иска се отмяна на постановлението.
Въззиваемата
страна не изразява становище по жалбата.
Районен
съд Брезник след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите и възраженията
на страните, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима.
На 22.03.2018 г. в 22:50 часа в
гр. Брезник на кръстовището на ул. „Георги Бунджулов“ и ул. „Ангел Коцелянов“ управляваният
от жалбоподателя влекач „Ивеко“, модел „Стралис“ с рег. № СТ 28-85 КК
собственост на ЕТ „Й. Й. 104“ и ЕТ „КЕНТОН В. В.“, с теглено от него
полуремарке „Фрьоф“ модел „ЕД 32“ с рег. № РК 07-07 ЕЕ собственост на „Старт
75“ ЕООД бил спрян за проверка от служители на РУП-Брезник, в рамките на която
било установено, че за полуремаркето няма сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. За това нарушение бил съставен
АУАН, връчен срещу подпис на нарушителя (който го подписал без възражение), в който е прието, че Р.
е осъществил нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй
като посоченото полуремарке – собственост
на „Старт 75“ ЕООД, е без сключена валидна застраховка ГО. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства - показанията на свидетеля И.Г.Й. дадени в хода на съдебното следствие и от
приложените по делото писмени доказателства.
Съдът намира жалбата за подадена
в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално
допустима и основателна.
В процеса по проверка на
съставеният акт и постановление съдът констатира, че същите са издадени от
органи имащи нужната компетентност за това съгласно изискванията на ЗДвП и ЗАНН.
В хода на съдебното следствие е разпитан актосъставителя И.Г.Й., чиито показания напълно кореспондират с така
установената фактическа обстановка. Свидетелят сочи, че при
извършената документална проверка е установил, че автомобила и тегленото от него полуремарке не са собственост на
жалбоподателя и че същият към датата на проверката не представя и няма сключен
валиден Договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесното полуремарке.
Съгласно изискването на текста
по който е ангажирана отговорността на нарушителя – чл. 638, ал. 3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.“. Принципно задължението за сключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 483, ал. 1 от КЗ, има собственикът на автомобила, докато за всеки водач, какъвто
с оглед на отразеното в АУАН и НП е настоящият жалбоподател, разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ забранява да го управлява, ако във връзка с
неговото притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Тъй като в случая акта е издаден въз основа на отрицателен факт – липса
на валидна застраховка, то и задължението за доказване на съществуването на
този факт е в тежест на жалбоподателя по аргумент от разпоредбата на чл. 154,
ал.
1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Жалбоподателят обаче не е доказал съществуването
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на управляваното от него МПС към датата на извършване на
проверката, а от направената проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към гаранционния фонд е видно, че по отношение на полуремарке
„Фрьоф“ модел „ЕД 32“ с рег. № РК 07-07 ЕЕ собственост на „Старт 75“ ЕООД, към датата на проверката – 22.03.2018 г. няма сключена застраховка.
Съставът на нарушението по чл. 638,
ал.
3 от КЗ се осъществява чрез действие, изразяващо се в
управление на несобствено моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Субект на това нарушение е всяко административнонаказателно отговорно
лице, което има качеството на водач на МПС. Съставът е осъществен във всички
случаи на управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, независимо от причината за несключване на
застраховката – виновно неизпълнение на задължението за сключване на
застраховка, едностранно прекратяване на договора за застраховка от застрахователя
поради неплащане на застрахователната премия, несключване на застраховката
поради обстоятелството, че моторното превозно средство не е регистрирано в
страната или е спряно от движение и т.н. Във всички тези случаи деецът
осъществява изпълнителното деяние на нарушението и се засяга обектът на закрила
на състава на нарушението, а именно обществените отношения, осигуряващи
спазването на забраната по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
движат моторни превозни средства, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съдът приема за безспорно установено предвид всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, че жалбоподателя е управлявал влекач „Ивеко“,
модел „Стралис“ с рег. № СТ 28-85 КК собственост на ЕТ „Й. Й. 104“ и „ЕТ КЕНТОН
В. В.“, заедно тегленото от него полуремарке „Фрьоф“ модел „ЕД 32“ с рег. № РК
07-07 ЕЕ собственост на „Старт 75“ ЕООД, без да има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за полуремаркето към 22.50 часа на
датата на проверката – 22.03.2018 г.
От друга страна както вече се посочи в разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ е предвидена отговорност за водач на МПС не
собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, който се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Разпоредбата кореспондира с
общото правило, че административно наказателната отговорност поначало е лична.
Логично посочената разпоредба вменява отговорност само за физическото лице, за
което е предвидено единствено приложимото за физически лица наказание – „Глоба“, а не „Имуществена санкция“, приложима по отношение на юридическите лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН за административни нарушения
могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: обществено
порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност. Тези наказания са предвидени само по отношение на
физическите лица, тъй като за да бъде определено, като административно
нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, а
вина могат да формират само физически лица по арг. от чл. 24 и 26 от ЗАНН.
Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за
административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава ІV-та „Административно наказателни санкции спрямо юридически лица и
еднолични търговци“, която е след глава ІІ-ра „Административни нарушения и наказания“. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата
на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като
обективна, без виновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци
за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на
Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и
еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Видно е, че законодателят прави ясно разграничение
между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти
доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни
нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните
наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни
нарушения, за които административно наказателна отговорност могат да носят само физически
лица, именно заради това, следва да се прави същностна разлика между „Глоба“ и „Имуществена санкция“, тъй като и двете касаят парично задължение на
субекта на отговорността или парично вземане от страна на държавата. В случая
от атакуваното НП е видно, че със същото е ангажирана отговорността на
физическото лице Н.В.Р.,
с ЕГН: **********, а не на юридическо лице, ето защо наказването му с „Имуществена санкция“, вместо с предвиденото по закон наказание „Глоба“, е допуснато
съществено нарушение на материалния закон, в какъвто смисъл са и изложените от
процесуалният представител на жалбоподателя съображения. Действително волята на
законодателя е видът на наказанието да е съответен на субекта на
административнонаказателна отговорност и след като в случая се касае за ФЛ, то
наказанието следва да е „Глоба“ в съответствие
с принципа на законоустановеност на наказанието.
Отчетеният порок е съществен и
не може да бъде саниран на тази фаза на процеса, тъй като води до опорочаване
на цялата процедура по ангажиране на административно наказателната отговорност
на нарушителя и то обоснова отмяна на атакуваното НП.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0249-000201 от 24.04.2018 г. на
Началник отдел при ОД на МВР гр. Перник, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на Н.В.Р.,***, с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева, поради ПРОТИВОРЕЧИЕ С
МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от уведомяването
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:____________________