МОТИВИ към ПРИСЪДА № 60/24.04.2019г.,
ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1252/2018 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против П. *** за престъпление по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Преди започване
на разпоредителното заседание по делото, свидетелят А.К., пострадал от деяниието
предмет на обвинението, чрез редовно упълномощен адвокат, заяви против
подсъдимия граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, която сума претендира ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.01.2018г., до
окончателното й изплащане. В същия срок пострадалият направи искане да бъде
констуитуиран и в качеството на частен обвинител. Тъй като исканията бяха своевременно
заявени, в сроковете по чл.85, ал.3 и чл.77, ал.3 от НПК, и от лице, активно
легитимирано да претендира обезщетение за обезвреда, съдът ги намери за
допустими и с постановеното в разпоредителното заседание определение прие претенцията
за съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, и конституира
свидетеля К. в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимия така, както е по обвинителния акт, като го намира за доказано
по безспорен начин от събраните по делото доказателства и счита, че следва да
бъде признат за виновен. Предлага да му се наложи наказание от три години
лишаване от свобода, при условията на чл.54 от НК и при превес на отегчаващите
отговорността му обстоятелства. Прокурорът пледира за постановяване ефективно
изтърпяване на наложеното наказание при първоначален строг режим, както и за
присъждане на направените по делото разноски в тежест на подсъдимия. Гражданският
иск намира за основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен по
справедливост до размера от 5000 лева.
Гр. ищец и частен обвинител чрез повереника поддържа
обвинението наред с прокурора, намира го за безспорно доказано от
доказателствения материал по делото и също счита, че подсъдимият следва да бъде
признат за виновен. По отношение вида и размера на наказанието частното
обвинение споделя изцяло становището на прокурора. Гражданският иск повереникът
намира за доказан по основание и размер и пледира да бъде уважен изцяло.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в съдебно
заседание. Дава обяснения, в които сочи, че не е извършвал действията, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, и не се признава за виновен по
предявеното му обвинение. Твърди, че не е отправял обиди и закани към пострадалия
на инкриминираната дата, а единствено го е предупредил да отремонтира улука в
имота си. Сочи също, че самият той е бил обект на отправени от пострадалия
закани, както и че бил сниман от пострадалия и от свидетелите Ж. и Д. без
негово съгласие.
Служебният
защитник застъпва становище за недоказаност
на обвинението. В тази връзка, анализирайки доказателствената съвкупност,
счита, че следва да се даде вяра на отделни изречения от показанията на
свидетелите, извадени избирателно от контекста на изложението, които оценя като
неутрални и неуличаващи подсъдимия, а оттам и за достоверни, без да ги
съпоставя с останалата част от съответните показания и с другите
доказателствени източници. Развива и доводи за обективна и субективна
несъставомерност на деянието по смисъла на чл.144, ал.3 от НК, като счита, че
употребените от подсъдимия изрази, дори да се приемат за доказани, не са били
насочени към пострадалия и семейството му, и освен това, обективно същите не биха
могли да възбудят у пострадалия основателен страх от осъществяването им. Смята,
че основателен страх от осъществяване на заканата би бил налице единствено, ако
при отправянето й деецът обективно е имал възможност да я осъществи. По тези
съображения намира обвинението за недоказано, а деянието за несъставомерно и пледира за постановяване
на оправдателна присъда и съответно, за
отхвърляне на предявения граждански иск.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. живеел заедно с
майка си св. Г.П. *** и от години не поддържал добри отношения със съседите си.
След употреба на алкохол по незначителни поводи, а и без повод, ставал продължително
негативно насочен и вербално агресивен към живущите в съседство, псувал ги, обиждал
ги и им отправял закани, а при сигнализиране органите на реда не се респектирал
от отзовалите се на сигнала полицейски служители и проявявал агресия и към тях.
Във връзка с това си поведение бил осъждан пет пъти с влезли в сила присъди за
престъпления по чл.325, ал.1 от НК, по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, по чл.131,
ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, по чл.325, ал.4 вр. ал.1 от НК – по НОХД №***.
на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС и
по НОХД № ***. на ЯРС, като са му налагани и ефективни наказания лишаване от
свобода.
Само с последната от горепосочените присъди – тази по НОХД № ***. на ЯРС,
влязла в сила на 08.01.2014г., В. бил осъден за две престъпления по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК – закани с убийство на В. М. В., живущ в съседство с
подсъдимия на ул. „***“ № 8 в гр. Я., както и за престъпление по чл.325, ал.4
вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, като му били наложени съответно
ефективни наказания от една година и шест месеца и от две години и три месеца
лишаване от свобода. Видно от отбелязването в справката за съдимост, подс. В.
изтърпял наложеното му и увеличено по размер общо наказание по горното дело от ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода на 07.07.2015г.
Докато подсъдимият бил в
затвора, свидетелите М. и А. К. закупили имота в съседство с неговия, находящ
се на ул. „***“ № 12, направили основен ремонт на къщата и заживяли там с
малолетното си дете Р., като поддържали много добри отношения с майката на
подсъдимия.
Като излязъл от затвора, подс. В. отишъл в дома на св. А.К., за да се
запознаят. При срещата си с К. подсъдимият му казал, че другият съседен имот е
продаден заради него и го предупредил, че е лежал в затвора и не се страхува от
нищо. Отгогава подсъдимият започнал често да употребява алкохол, като в
състояние след употреба на такъв започвал да вика, да крещи и да псува в двора
си. К. се съобразявали с това и в такива ситуации избягвали да излизат в двора на
имота си, за да не се срещат с него.
На 28.01.2018г. (неделя) сутринта К. се събудили от виковете на
подсъдимия, който обиждал майка си и ругаел животните в двора си. Затова решили
да не излизат навън, за да не се срещнат с него. Съпругата и детето на К. били
болни и около обяд се наложило същият да отиде до аптеката. Когато се върнал,
подсъдимият седял на стълбите пред дома си с бутилка алкохол в явно нетрезво
състояние. Видял, че К. се
прибира и му извикал: „Ако не си оправиш улука до една
седмица, ще видиш какво ще ти се случи!“, след което риторично попитал: „Нали
знаеш, че съм лежал в затвора?“. К. отначало не разбрал за какъв улук говори
подсъдимия, но му казал, че на пролет ще го отремотнира, не му обърнал повече
внимание и побързал да се прибере. Тогава подсъдимият започнал да крещи обиди и
псувни по адрес на К.. Поради това, и тъй като бил в явно нетрезво състояние, К.
се притеснил и сигнализирал на тел.112. Около 13:45 на сигнала се отзовали
свидетелите М. и И. ***, и в тяхно присъствие подсъдимият продължил да обижда К..
Полицаите разговаряли последователно с подсъдимия и с пострадалия и им съставили
ми протоколи за предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР.
След намесата на полицаите св. К. се прибрал в дома си, а подсъдимият
останал навън в двора на дома си и продължил да псува К.. Започнал да се
заканва, че ще го убие и ще го заколи, и го подканял да излезе навън, а около
15:00 часа застанал до оградата в непосредствена близост до къщата на К. и му
казал: „Ще те убия, ще запаля къщата ти, ще те
излежа, от нищо не ме е страх“. К. и съпругата му св. М. К. се притеснили, детето им се изплашило и
започнало да плаче. Тъй като подсъдимият не се респектирал от посещението на
полицаите, К. решил да потърси помощ и съдействие от своя работодател св. Ж. и
му телефонирал. По същото време св. Ж. бил наблизо заедно с брат си св. Д., и
малко след това двамата пристигнали в дома на К.. Междувременно подсъдимият
продължил да обижда и да се заканва на К., като го наричал боклук и казвал, че
ще избие него и семейството му. Като видял свидетелите Ж. и Д., В. се ядосал
още повече и се насочил срещу тях. В един момент извикал на майка си да му
донесе нож. Жената опитала да го успокои, но подсъдимият влязъл в дома си, взел
нож и дървен прът и с тях се насочил към вратата на К.. Последният успял да
заключи, при което подсъдимият започнал да блъска по вратата и продължил да
крещи, като подканял К., Ж. и Д. да излязат, наричал ги копелета мръсни и се
заканвал, че ще ги разпори. К. се изплашил силно от действията на подсъдимия и
отново подал сигнал на тел.112. До пристигането на органите на реда –
свидетелите М. и И., подсъдимият се отправил с ножа към центъра на града. Това
наложило обход на района, при който подсъдимият бил установен от полицаите на
ул. „***“ в гр. Я., в близост до пощата, с нож в ръка. Поради неизпълнение на
полицейско разпореждане да хвърли ножа, бил задържан по реда на ЗМВР.
Св. К. бил силно стресиран от действията на подсъдимия, започнал да изпитва
постоянен страх както за живота и здравето си, така и за живота и здравето на
съпругата и детето си. К. и детето му се страхували да остават сами и да
излизат на двора. Това наложило сутрин св. К. да ги изпраща и да закъснява за
работа. Вследствие напрегнатата обстановка отношенията в семейството на К. се
изострили, детето им се затворило се в себе си и не искало да излиза. Затова в
края на 2018г. сем. К. напуснали имота си на ул. „***“ № 12 в гр. Я. и се
изнесли да живеят на квартира, а впоследствие го продали.
Към
момента на извършване на деянието, а и към момента, подс. В. не се водел на диспансерно наблюдение към Психиатричен кабинет. Не страда от
психично заболяване в тесния смисъл на понятието и е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При него е налице личностово разстройство от емоционално волево
неустойчив тип, алкохолна злоупотреба, като към момента на извършване на деянието е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване и е можел правилно да възприема фактите и да дава
достоверни обяснения за тях.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия,
отчасти от показанията на св. Г.П., от показанията на свидетелите А.К., М.К., К.М.,
П.И., Д.Ж. и В. В., дадени по веме на съдебното следствие, от показанията на свидетеля
Г.Д., дадени по време на съдебното следствие, и от показанията му, дадени по
време на ДП пред органа на ДП, които бяха приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК, от заключението и
показанията на вещото лице, изготвило назначената СПЕ, както и от писмените и
от вещественото доказателство по делото, които, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, са последователни, логични, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви,
поради което се кредитират изцяло.
Съдът не
даде вяра единствено на обясненията на подсъдимия и на показанията на
свидетелката П. в частта им относно обстоятелствата, че на инкриминираната дата
подсъдимият не е отправял обиди и закани към К., а самият той е бил обект на
отправени от пострадалия закани, защото в тази им част, обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелката П. се опровергават по категоричен
начин от показанията на всички останали свидетели. Показанията на свидетелите А.К.,
М.К., К.М., П.И., Д.Ж. и Г.Д., описват по сходен начин както развоя на
събитията на инкриминираната дата, така и действията на подсъдимия, в
зависимост от конкретните обстоятелства, при които са възприели случващото се,
и според това, на коя част от събитията процесния ден са присъствали. Преценени
поотделно, показанията на всеки от горепосочените свидетели са последователни,
логични и кореспондират в пълна степен с показанията им от ДП, а преценени в
съвкупност с останалите гласни доказателства, са харномизиращи и
взаимнодопълващи се, и затова съдът ги кредитира
изцяло.
Действително, свидетелият А.К. е
пострадал, поради това си качество е зантересован от изхода на делото и това му
положение би могло да го накара да бъде тенденциозен и недобросвестен при
депозиране на показанията. В известна степен това важи и за св. М. К., която е
негова съпруга. В настоящия случай обаче, внимателният прочит на показанията на
пострадалия и неговата съпруга, съвкупната им преценката с останалия
доказателствен материал, и съпоставянето им с показанията и заключението на
вещото лице, налагат извод за добросвестност, защото както по време на
досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие, всеки от тях
описва по сходен начин развоя на събитията процесния ден, като по отношение на
съставомерните обстоятелства и в детайли показанията им, дадени по време на
съдебното следствие хармонизират в пълна степен с показанията им дадени по
време на досъдебното производство и кореспондират както помежду си, така и с
показанията отзовалите се на сигналите полицейски служители. По отношение
поведението на подсъдимия на инкриминираната дата, неговото състояние и
промяната в поведението му след употреба на алкохол, действията му, дали повод
на пострадалия да подаде два сигнала на ЕЕН 112, съдържанието на отправените
изрази и тяхната насоченост, и обстоятелството, че същият е бил с нож,
доказателствената съвкупност, включително и показанията на свидетелите М., И., Ж.
и Д., е безпротиворечива. Незаинтересованите от изхода на делото свидетели М. и
И. депозират показания, които са изцяло в подкрепа на фактите, изнесени в
показанията на останалите свидетели, като сочат, че на 28.01.2018г. са
извършили две проверки на адреса на подсъдимия във връзка с подадени срещу него
сигнали от пострадалия К., че при проверката на втория сигнал последният им
съобщил, че В. бил въоръжен с нож и му се заканил с убийство, както и, че малко
след това при обход на централната градска част подсъдимият действително бил
установен с нож в ръка и в нетрезво състояние. Т.е., доколкото двете полицейски
проверки на адреса на подсъдимия са били свързани с подадени срещу него
сигнали, вторият от които е бил за лице с нож, което отправя закана с убийство,
версията на подсъдимия, че на 28.01.2018г. самият той е бил обект на отправени от
пострадалия закани следва да се отхварли, като неподкрепена с доказателства и
житейски неправдива. Поради това, с оглед изолираността
на обясненията на подсъдимия от останалия
доказателствен материал, и като взе предвид, че освен
доказателствено средство, неговите обяснения са и основното му средство за
защита, съдът счете, че в тази им част същите са израз на защитна позиция и не
следва да се кредитират.
Не следва да се дава вяра и на
показанията на св. Г. П. в частта им относно обстоятелствата, че на инкриминираната
дата подсъдимият не е отправял обиди и закани към никого, а самият той е бил обект
на отправени от пострадалия закани,
не само поради обстоятелството, че същата е майка на подсъдимия, но и поради
изолираността им от показанията на всички останали свидетели, които по
изложените по-горе съображения, като хармонизиращи помежду си и със
заключението и показанията на вещото лице, а и с вещественото доказателство по
делото, се кредитират изцяло.
На последно място следва да се
посочи, че показанията на свидетеля Валентин В., който е брат на подсъдимия и
не е очевидец на конфликта, по никакъв начин не разколебават извода относно
авторството на деянието от страна на подсъдимия, и макар да са неотсносими към
предмета на делото, съдът ги взе предвид дотоклова, доколкото допринасят за
всестранното изясняване на делото от фактическа страна.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от
субективна страна, подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, или закана
с убийство, тъй като на 28.01.2018г. около 15:00 часа в гр.Я., на ул. „***“, в двора на дом № 10, се заканил с убийство на А.Г.
*** с думите: „Ще те убия, ще запаля къщата ти, ще те излежа, от нищо не ме е
страх!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх у А.Г.К. за
осъществяването му.
Безспорно, в случая е налице
извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст от наказателния
закон, чието авторство се установява по безспорен начин от показанията на
всички разпитани по делото свидетели.
За осъществяване на престъплението по чл.144,
ал.3 от НК от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено
лице, която закана да е възприета от него и би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й. Т.е., видно от съдържанието на текста, а и от последователната
съдебна практика по въпроса, за обективната съставомерност на деянието не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, да е изпитало страх за живота си или да е променило начина си на живот, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи, като тези обстоятелства следва да се
преценяват към момента на извършване на деянието, а не след минаването на
определен период от време (в този смисъл е т. р. № 53 от 18.09.1989 г. по н. д.
№ 47/1989 г.). Доколкото страхът е субективно усещане, може да се изпита по незначителен
повод, а и без повод, както е възможно и да не се изпита страх в опасна
ситуация, законодателят и практиката са игнорирали чувството на страх у
пострадалия като обективен признак на престъплението и са установили други
обективни признаци за криминализиране на деянието, независещи от субективното
възприятие на пострадалия.
Преценяйки
поведението на подсъдимия в светлината на изложеното, съдът счете, че всяко от извършените
деяния покрива всички обективни признаците от състава на престъплението
закана с убийство, визиран в нормата на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от
НК. От безпротивжоречивите
и взаимнодопълващи се показания на свидетелите К., К., М., И., Ж. и Д., по
делото е безспорно се установено, че около 15:00 часа на 28.01.2018г. в двора на дома си, находящ се на ул. „***“ №
10, подсъдимият е отправил закана
към живущия в съседство с него свидетел А.К., че ще го убие, обръщайки се към
него с думите : „Ще те убия, ще запаля къщата ти, ще те излежа,
от нищо не ме е страх!“. Безспорно, тези думи обективират недвусмисленото намерение
на подсъдимия да лиши пострадалия от живот. Същевременно, отправената закана е била възприета от пострадалия,
а с оглед обремененото съдебно
минало на подсъдимия, с което пострадалият е бил наясно, обстоятелствата, че заканата
е изречена от В. в пияно състояние, при което волевите задръжки намаляват, и е била
предшествани и съпроводени от други негови агресивни прояви – постоянно оправяне
на обиди и псувни към пострадалия и семейството му, съдът счита, че в случая заканата е
била годна да възбуди основателен страх, че наистина
може да се осъществи. В този контекст, доводите
на защитата, че отправената от подсъдимия закана не би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, тъй като деецът
обективно не е имал възможност да я осъществи се преценят като неоснователни.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че с думите
си демонстрира решение да осъществи престъплението, с което се е заканил,
предвиждал е, че думите и действията му ще бъдат възприети от св. К., спрямо
когото са отправени, че в конкретната обстановка изреченото от него би
възбудило у същия основателен страх от осъществяване на заканата, и е целял
именно това.
ОТНОСНО
НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.144, ал.3
вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. В
тази законова рамка съдът му наложи наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му
обстоятелства. Като смечкаващи отговорността му такива съдът отчете
обстоятелствата, че в двете фази на процеса дава обяснения, с които в известна
степен допринася за разкриване обективната истина по делото. От друга страна
обаче, съдът взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност на
извършеното, обуславяща се обстоятелствата, че при извършването му подсъдимият
е бил в нетрезво състояние, че заканата е била съпроводена от други негови
продължителни агресивни прояви - постоянно оправяне на обиди и псувни и закани към
пострадалия и семейството му, че след извършване на деянието подсъдимият е
направил опит за физическо нападение, като взел нож и дървен кол и започнал да
блъска по входната врата на имота на К., преживения от пострадалия силен стрес
и настъпилите от деянието допълнителни вредни
последици,
с оглед на това, че вследствие действията на подсъдимия
семейството на пострадалия напуснало имота си на ул. „***“ № 12 в гр. Я. и се
изнесло да живее на квартира и впоследствие продало имота си. За
да определи наказанието в горепосочения размер, съдът взе предвид и завишената
степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от
обстоятелството, че към момента на извършване на деянието е бил осъждан пет пъти с влезли в сила присъди за
умишлени престъпления от общ характер, включително и за престъпления по чл.144,
ал.3 от НК, за които са му налагани и ефективни наказания лишаване от свобода, че
деянието, предмет на настоящото производство, е извършено по-малко от три
години след изтърпяване на наказанието от две години и шест месеца лишаване от
свобода, наложено му с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, с която е осъден пак за
закана с убийство срещу живущия в съседство с подсъдимия В. М. В. от гр. Я.,
при което намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността обстоятелства
изброените по-горе смекчаващи отговорността такива не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, за да обусловят приложението на чл.55 от НК при
определяне вида на наказанието, нито оправдават определяне на по-леко
наказание.
ОТНОСНО
НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
С
оглед предходното осъждане на подс. В. на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер – с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС,
спрямо него са налице законови пречки за прилагане института на условното
осъждане. Затова, и тъй като престъплението, предмет на настоящото дело е
умишлено, и от изтърпяване на ефективното наказание лишаване от
свобода, наложено му с горепосочената присъда, не са изтекли повече от пет години, на
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНСЗ, съдът постанови ефективно изтърпяване на
наложеното му наказание, при първоначален строг режим.
ОТНОСНО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
Основанието
за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия е в разпоредбите на чл.45
и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно,
престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК представлява противоправно
деяние, което е извършено виновно. Поради това, и тъй като по изложените
по-горе съображения, подсъдимият беше признат за виновен по това обвинение,
съдът намери предявения от гр. ищец А.К. иск за доказан по основание. По
категоричен начин е доказано както наличието на вредоносен резултат, така и наличието
на причинна връзка с поведението на подсъдимия.
По
отношение размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди е приложима
и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, визираща принципа на справедливост. Съгласно
т.2 на ПП на ВКС № 4/1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно и при
определянето му следва да се изхожда от конкретните обстоятелства, сред които
характерът и начина на извършване на деянието, причинените морални страдания, тяхната
продължителност, начин на причиняване и др. Поради това, имайки предвид
обстоятелствата, свързани с начина на отправяне на заканата с убийство – в
нетрезво състояние, като същата е предшествана и съпроводена от други агресивни
прояви на подсъдимия, изразяващи се в постоянно оправяне на обиди, ругатни и
закани към пострадалия и семейството му, че след извършване на деянието
подсъдимият е направил опит за физическа саморазправа, изразяващ се в блъскане
по входната врата на К. с нож и дървен кол в ръка, преживения от пострадалия
силен стрес и отрицателни душевни преживявания, притесненията както за
собственото му здраве и живот, така и за здравето и живота на съпругата му и
малолетното му дете, настъпилите
от деянието допълнителни вредни
последици,
с оглед на това, че вследствие деянието на подсъдимия
К. и семейството му напуснали имота на ул. „***“ № 12 в гр. Я. и се изнесли да
живеят на квартира, а впоследствие го продали, съдът уважи претенцията
на гр. ищец
за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по справедливост до размера от 3 500 лева, като искът в
останалата му част, до пълния претендиран размер от 10 000 лева отхвърли, като
неоснователни. Съобразно направеното искане, присъди и законна лихва върху исковата
сума, считано от датата на увреждането – 28.01.2018г., до окончателното й
изплащане.
ПО ВЪПРОСА
ЗА ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО
Съдът счете, че по отношение
на приложения като веществено доказателство по делото нож с дървена дръжка и с
дължина 26 см, собственост на подсъдимия, са налице законовите предпоставки на
чл.53, ал.1, б. „а“ от НК и на това основание постанови отнемането му в полза
на държавата.
ПО ВЪПРОСА
ЗА РАЗНОСКИТЕ И ДЪРЖАВНАТА ТАКСА
При този
изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявените му
обвинения, на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и
направените по делото разноски общо в размер на 229,41 лева, от които 199,41
лева, вносими в приход на Републиканския бъджет и по сметката на ОД на МВР – Я.,
и 30 лева, вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС. На същото основание, отново с
оглед изхода на делото, подсъдимият беше осъден да заплати
и съответната ДТ върху уважения
граждански иск в
размер на 140
лева, и освен това, в негова тежест бяха присъдени направените от гражданския
ищец и частен обвинител разноски по делото за упълномощаване на повереник в
размер на 500 лева.
Относно
разноските за изплащане възнаграждение на участвалия в процеса служебен
защитник съдът ще се произнесе след определяне размера на възнаграждението от
НБПП.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: