№ 1272
гр. Пазарджик, 13.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:К. Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от К. Лесенски Наказателно дело частен
характер № 20255220200704 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:42 часа се явиха:
Тъжителят А. Г. П.- редовно уведомен не се явява. За него се явява
повереника адв. К. Р. от АК Пазарджик, надлежно упълномощена, редовно
уведомена.
Подсъдимият С. И. К.- редовно уведомен се явява лично и с адв.А. от
АК Пазарджик, надлежно упълномощен, редовно уведомен.
Свидетелите Б. И., К. Х., Р. П.- при режим на довеждане от повереника
се явяват лично.
Свидетеля П. К. - при режим на довеждане от защитата се явява лично.
АДВ. Р.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Снема се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
Б. И. И. - на 73 години, българин, български гражданин, неосъждан,
женен, със средно образование, пенсионер, неосъждан, без родство със
страните.
1
К. К.ОВ Х. - на 72 години, българин, български гражданин, неосъждан,
женен, с висше образование, неосъждан, пенсионер, без родство със страните.
Р. А.ОВ П. - на 42 години, българин, български гражданин, неосъждан,
женен, с висше образование, син на тъжителя, без родство с подсъдимия.
П. П. К. - на 74 години, българка, българска гражданка, неосъждана,
омъжена, пенсионер, с висше образование, съпруга на подсъдимия, без
родство с тъжителя.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината и св. напуснаха съдебната
зала.
АДВ.А.: Отказваме се от втория искан от нас свидетел М. С..
АДВ. Р.: Да се разпита първо свидетеля Б. И..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВ. Б. И..
СВ. И.: Познавам страните по делото, в една маха живеем, съседи сме.
Ние всяка сутрин, навик от няколко години си пием. А. П. притежава един
кафе- автомат и всяка сутрин няма зима, лято и дъжд си пием кафето там.
Автоматът е на тяхната кооперация на ъгъла, на А. П. до гаража, на ул.„Б.“ е
тази кооперация. П. живее в същата кооперация, има апартамент на ет. 2 и на
ет. 4. В момента живее на 4 етаж.
Обикновено се събираме 7-7,10 часа гледаме да сме там, да си изпием
кафето в порядъка за 1 час и после всеки да си гони задачите. Тогава там
бяхме аз, К. Х. и още един комшия Г. Б., и А. П. беше там. Той отваря сутрин
7-7,10ч. и ако има някакви повреди по машината, той ги оправя. На въпросния
ден сутринта, както винаги си правихме мохабет, заедно с пиенето на кафето
си пускаме по някоя шега, разговор, мачове и т.н. На А. П. гаража му прави
една ниша, която е от порядъка на 60 см. Навътре от основното лице на
кооперацията и на ъгъла на тази ниша се намира автомата. Всяка сутрин вади
една пейка с дунапрен и сядаме на нея двама човека- аз и К. Х., изкарва един
стол до вратата- там сяда Г. Б.. Сега, понеже се запалих по футбола си говоря с
К. Х. и слушам, когато дадат друга тема си говорим с тях. Нали ме боли кръст
и като съм седнал на пейката ставам понякога да си почина малко от болките,
които са и съм застанал е така. А. П. е до мен, аз съм прав вече, А. П. е прав до
2
мен от дясната ми страна и говори с К. Х. за някакви мачове. Стоим и си
говорим и слушаме темата, която е, С. К. отваря вратата на гаража си, това го
прави не всека сутрин, но през сутрин ходи за хляб за животните. Неговият
гараж е в съседство с една стена ги дели от гаража на А. П.. Отваря вратите и
си изкарва колата, това е всяка сутрин, изкарва я на заден и я паркира на пътя,
за да с върне да си затвори гаражните вратите и да тръгне, където е решил. На
тротоара нямаше никаква спряла кола, на уличното платно беше спряла колата
на сина на А. П. – Р.. От страната на гаража, но на платното. Не пред гаража
на К., на самото платно, на самия тротоар има прорязани фуги, за да не се пука
бетона, те дават и очертанието на самите гаражи. Фугите вървят
перпендикулярно със стените на гаражите, към уличното платно, те определят
пулсата, горе-долу за ориентир. Аз говоря за самите фуги, че са прорезани на
тротоара. В тези фуги, след като С. си изкара колата, по едно време ние си
говорим и се чу една глъчка- „Ти бе, защо не кажеш на сина ти, пречи ми да
излизам“-това го казва С.. В момента, в който се обръща към П. и му казва „Ти
бе, защо не кажеш на сина ти тук да не паркира, че ми пречи“, Н. се обръща и
той към него и отива към колата и посочва, без викане, без крещене, без нищо,
човешки му казва- „Виж къде е линията, въобще не ти пречи тази кола“. Н.
само му показа, той е нетакъв човек да крещи да вика или да посяга с
юмруци, и се връща отново, и застава до мен от дясната ми страна, срещу К.
Х., в този момент –„Аз ще ти кажа, ти ще видиш“- това го казва К.. Ние това
го чуваме, и го виждаме. Като стана вече това , очаквахме, че гюрултията
приключва, А. идва и застава до мен, обаче аз гледам К. се засилва, идва до Н.
зад гърба му и точно с дланта го удари в тила, Н. пада на колене и
инстинктивно се лови с ръцете, и това го спаси да не направи някоя по- голяма
повреда, защото той е бил с операции на мозъка. Той пада на К. в краката.
След това, като падна, обърна се на една страна, ние се шокирахме, това става
без никакви явни действия, че ще нападне. Викам „Н., какво става бе?“- той
се държи. Аз си спомням, че казах „Не го барайте да не е станало нещо“. К. се
обажда на 112 и заедно с Бърза помощ идва и полицията. Полицаите дойдоха
няколко минути преди линейката. Идва линейката, спира, докторите докато се
ориентират какво става и отиват при Н.. През това време синът на Н. е чул
гюрултията, вижда скандала и слиза по стълбите надолу – той се яви секунди
след действието.В това време дойде докторката и помогна Р. й помогна- сина
на Н., двамата заедно го сложиха на пейката да седне и докторката почна да
3
го разпитва „ Какво ти е?“, той само „Ох, ох“, само охкаше. Докторката
прецени, че трябва да го вкара в линейката и там да го прегледа. Някъде около
15мин. го държаха в линейката и тя е преценила, че през това време ще го
закарат в болницата, за да може да го прегледат основно. Полицаите бяха
останали и през това време на действието, евентуално това не мога да твърдя
със сигурност, вратите на гаража си ги беше затворил С., защото ние така се
шокирахме, че не може да видим какво прави той.
Само един удар имаше. Когато дойдоха полицаите, подсъдимия не беше
там, беше избягал- беше тръгнал за някъде. Полицаите го чакаха да дойде,
въобще не дойде. Понеже ние после…, след тези работи в махалата се разчу,
че е станал инцидент с Н. и започнахме да седим, и полицията си седеше на
место и гледаме да коментираме защо така, защо иначе. По едно време
полицията пита „Къде отиде?‘- чакаха го малко време и полицаите си
тръгнаха. Както полицаите си тръгнаха С. К. пристигна от някъде.
Съпругата на подсъдимия не си спомням дали е била там, това за мен
беше много шокираща ситуация.
Нямаше сутринта други хора, освен тези които казах, защото това става
... часа най –много. Ние сме първите, които отиваме там, пием кафето и около
8,00 и след 8,00ч. започват да прииждат други хора. Човек до машината
нямаше, защото щяхме да го видим. Бях на разстояние от машината, колкото
до Вас, Х. и той е на същото разстояние.
Н. падна в краката на Х.. Това пред гаража на Н.. При удара, той падна,
така че главата му остана близо до колената на К. Х., който седеше на пейката.
Когато полицаите дойдоха, Н. беше неадекватен, как да пуска жалби,
той дори не можа да обясни на лекарката какво му се е случило, само охкаше.
Той седеше до мен, при удара полита и пада на коленете, обаче
инстинктивно се подпря на ръцете. Това го е спасило да не си удари главата, че
долу е бетон.
Вратата на гаража на К. беше творена. Не пречи вратата да виждаме.
Вратата на Н. винаги е затворена едната половина, защото там слагаме пейка,
на която сядаме. От страната на К. беше затворена вратата.
Конфликта стана преди да се върне да си затвори вратата. Още от
улицата започна да вика по П..
4
А. като дойде лекарката и го прие в линейката около 10-15 мин, тя е
взела решение да го заведе в болница.
Дойде си на другия ден след обяд от болницата. Как да се чувства човек,
който е претърпял травма или шок?
Н. се оплака няколко пъти, че той го пресреща по стълбите,като върви
говори тихо, ама говори на Н. и за заплашва, без свидетели- даже последния
път на втория етаж, на стълбите, след последното дело го е заплашил „Ти ще
видиш, аз ще ти кажа на теб“.
Събирам се постоянно с много приятели, аз съм осемдесет години в този
град и знам какво става. Приказваме си с един приятел и казва „ Имаше
подобен случай на Ч. същия скандал, преди много години, но неговия шеф го е
оправил? След това имаше една много гадна постъпка, това да тровиш хората,
с цел все едно да ги убиеш- какво означава това нещо? Има си
неконтролируеми постъпки, с които мисли, че е недостижим.
В конкретния ден Н. не е предизвикал К., чу, че се обръща към него и
вика на „ Сина ти да кажеш да не паркира тук колата“ и тогава човека отиде
да му обясни, че колата не пречи на излизането на колата от гаража. Не е
размахвал към К..
Терасата на К. е остъклена, живее на 2 етаж. Ако се гледа от горе от К.,
ако вратата както е била отворена и Н. беше паднал долу, не мога да кажа дали
ще се види и самото бутане.
В залата влиза св.Х..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВ.К. Х..
СВ.Х.: Знам за случая. Познавам страните. Те са ми съседи. Беше на ...г.,
един студен ден, ние пием кафе там, на машината. Тримата бяхме- аз, К., Б. и
Г. Б., и П. беше там. Аз разхождах любимеца и си говорим нещо, и в един
момент вратата се отваря и К. си изкарва колата. Започна едно пререкание, аз
дори не го разбрах за какво става въпрос. Започна пререкание с А. П..
Говореха за колата на сина на П., в този момент стана Б. и се завъртя нещо-
кръст го заболяло и застана между двете врати, и в този момент К. избуха-
„Ти, кога ще научиш сина ти да си паркира колата?“ Видях, че К. удари отзад
П., мисля че с длан в тила. Той падна на колене, на ръце не можа да се задържи
5
и чукна дясната буза в цимента и ми падна в краката. Настъпи една суматоха,
защото никога не съм очаквал, че така може да постъпят с него. В суматохата
дойде и сина на А. П., в този момент К. изчезна, запали колата и замина. Ние
го вдигнахме и го оставихме на пейката- питахме го „ Как си, що си?“, той
само с едната ръка - демек не е добре. Аз тогава се обадих на тел. 112, от тел.
..., от този телефон между ... часа се обадих. И понеже най- вероятно в ранния
час ням произшествия, полицаите дойдоха много бързо. Показваме колата и
спорния момент къде е колата, на кого пречи. На гаража на К., не пречи там
колата, в същия момент пристигна и линейка, пак много бързо. Ние отидохме
да обясняваме на лекарката, и тя каза „Махнете се от тука, аз ще разговарям с
него“, и започна да говори с него. Взеха го в линейката, той поседя малко и тя
каза, че ще го вземат с тях.
Първия гараж е на А. П., вторият гараж е на К., те са гараж до гараж
двамата. Колата беше паркирана на пътното платно на улицата, пред Г.,
следващ гараж, далече, не пречеше колата. Съпругата на К. там не съм я
видял, други хора нямаше. Бяхме -аз А. П., Б. и Б. И., други нямаше. То беше
ранен час и беше много студено.
Синът на П. живее в същата сграда на 2 ет., в едни апартаменти.
Единствения апартамент, който не е иззидан, даже като е чул врявата се е
показал и е видял.
А. след случката беше неадекватен. Полицията си правиха оглед. А. не
беше в състояние да обяснява- е така си опря главата на стената, само правеше
с ръката „не ме закачайте“.
П. не е предизвикал по някакъв начин К.. Когато К. му е казал „ Няма ли
да научиш сина ти да паркира?“- той не му е отвърнал. П. е един мълчаливко
такъв, не във форма да отговаря, по принцип говоря.
Аз ги познавам много добре и двамата. Никога не съм виждал да се
карат. П. често, като слезем долу да пием кафе казваше за К., че съседа пак ме
напсува, и стискаше зъби в коридора някъде там, на което аз не съм бил
свидетел. К. в суматохата изчезна, не остана да изчака полиция и линейка. Той
в суматохата изчезна, ние даже не видяхме къде отиде.
К. отвори врата на гаража, за да си изкара колата, после да ви кажа
нямам спомен дали я затвори или после я затвори. Тогава стана една суматоха
и не ми беше до там да видя дали си затваря или отваря вратата. А. падна пред
6
неговия гараж, той беше на един метър от гаража. Ние там обикновено
слагаме една пейка, за да може да стоим и да пием кафе от машината. Той
падна пред собствената си врата. Не беше пред вратата на К., всичко стана
пред очите ни.
С К. казах- никога не съм ги виждал да се разправят. В конкретния ден
нещо си говореха- жестикулация нямаше.много добре си спомням, че К. удари
този и той тупна и падна. Аз ако не бях спънат от каишката на любимеца- аз
седях, може би ако не бях спънат, нямаше да допусна това да се случи, това
имам предвид. Аз имах видимост идеална към тях двамата.
В залата влиза св.Р. П..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВ. Р. П..
СВ.П.: Случаят беше на ... февруари мисля тази година. Аз имах една
програма, която ми е доста структурирана във времето и ходех на фитнес. В 6
часа ставам, в 6.15ч. си изкарвам автомобила, отивам на фитнес 7-7.15ч. се
прибирам, къпя се от 7.30ч. започваме подготовка по детето, за да може да го
закарам на градина. бях си у дома. Вече се бях прибрал. В промеждутъка
около 8 без 15ч, ако не се лъжа, чух някакво шумно говорене, аз и друг път
съм ги чувал, защото те се събират пред вкъщи, пият кафе и някой път спорят
за разни неща, но този път нещата бяха доста по- различни и ми привлякоха
вниманието. Глас не разпознах, просто се чуваше викове и беше по- различно
от нормалните спорове. Аз в този момент помагах на детето да се храни,
станах отворих вратата, отидох на терасата,погледнах и видях, че баща ми
беше проснат на земята, С. К. беше на 2 метра отстрани на него. Баща ми
беше паднал точно под нашия гараж, пред гаража. К. беше на разстояние от
него –имаше и други лица, само видях дядо Б., другите не ги видях, видях ги
след като слязох. Аз само видях и не съм се задържал, може би 2-3секунди и
директно скокнах да слизам надолу. Казах на жена ми „ Обаждай се на
полицията,че нещо е станало“. Слязох, баща ми лежеше на земята, К. го
нямаше, там бяха баща ми, дядо Б.- Б., К. и дилемата беше дали да го
вдигаме, защото той беше на земята, охкаше, пъшкаше. Беше студено, аз се
притесних и казах “Дайте да го вдигнем“, той лежа известно време на земята,
но все пак го вдигнахме и го оставихме на пейката да седне. Аз постоях
известно време, в това време чичо К. беше набрал от неговият телефон, и той
7
се обади на 112, и аз стоях известно време, но се притесних за синът ми,
защото излязох доста нестандартно и бях убеден ,че той нещо се е уплашил и
исках да се прибера да видя за какво става въпрос. Като се прибрах, през
прозореца видях, ч полицията е дошла, подготвих детето да го закарам на
градина. След това видях, че й линейка дойде. Тя се забави доста време и в
момента , в който слязох около ...часа да закарам синът ми на градина, в този
момент линейката потегли. Попитах ги там какво става, защо са го взели и ми
казаха, че докторите са преценили, че е в неадекватно състояние и искат да го
прегледат. Баща ми стоя там повече от денонощие, на другия ден около 14ч. го
изписаха мисля.
Оплакванията са, че има болки в главата.
В последствие от комшиите разбрах, че е станал скандал, че аз съм си
паркирал колата пред неговия гараж, пък аз я паркирам винаги пред съседите
Г., защото имам тяхното разрешение и паркирам- не пред техния гараж ми
дори на улицата, успоредно на техния гараж, защото не се ползва. Разказаха
ми,че е станал скандал за това и подсъдимия е ударил баща ми- без особени
подробности. Аз в същия ден, след като закарах сина ми се върнах, отидох в
болницата дори и сестра ми беше разбрала от колеги, отидохме заедно да
видим за какво става въпрос. Като видяхме, че нещата ще се забавят,
уведомихме и майка ми, за да не се притеснява.
След това в същия ден в болницата, бях при него и той ми каза, че много
го боли главата и крака му е наранен, и ще го снимат и правят изследвания, за
да преценят дали няма нещо по- сериозно.
Той самата случка не можа точно да си спомни и разкаже в онзи
момент, спомни си това за какво е станало,за това, че аз съм паркирал не
където трябва, а то не е пред техния гараж, а на пред комшиите гараж. Аз
живея на 2-ри етаж, терасата не е остъклена, тя е единствената неостъклена от
тази страна, която се пада под нашия гараж- единствената неостъклена,
открита. К. живее на 3-ти етаж, от южната страна, от другата страна на
кооперацията. Тяхната тераса е остъклена. Неговата съпруга отгоре не мога
да кажа дали може да види какво става. Прозорците на терасата се отварят
половината.
Моята съпруга се беше обадила и тя на тел.112, от тел .... Моят баща и
К.- никой не разговаря с тях от години, подминаваме се, случвало се е някой
8
път да споделя, че е получавал заплахи като се разминават по стълбите.
Просто в цялата кооперация не общуват със семейство К.и.
Дясното коляно го болеше баща ми. Други заболявания принципно си
има- преди две седмици вдигна 200 кръвно и не можаха да го свалят- такова
не е имал. Биха му две инжекции, защото не можеха да му свалят кръвното.. в
неделя, в болницата. Преди баща ми е имал травми- падал е и е бил в кома
известно време, това е било преди 20 години. Такива лекарства за болки в
главата не пие. Не се води на медицински отчет, няма телкови решения и не е
освидетелстван.
Баща ми беше паднал пред нашия гараж.
В залата влиза св.К..
Съдът разяснява на свидетелката разпоредбата на чл.119 и чл.121 от
НПК.
Св.К.: Разбирам разпоредбата и желая да съм свидетел.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВ.К..
Св.К.: На ...г. между ... часа, съпругът ми тръгна, имаше работа, тръгна с
колата. Колата ни се намира в гаража. До нашия гараж е гаража на П.. Аз
винаги го изпращам или когато излиза с колата, или долу при гаража,или горе
от терасата. Този път застанах на терасата, тя е на 3-ти етаж, тя има видимост
към гаража. Отварям прозореца и стоя и гледам как излиза. Терасата е
остъклена и аз отварям прозореца и гледам как изкарва колата. На въпросната
дата видях, че пред нашия гараж на платното беше паркирана неправомерно
на половината платно колата на сина П., който сега е свидетел, и разбрах, че
ще има проблеми с излизането на колата. С. се опита няколко пъти да изкара
колата от тротоара на платното, но не можа, защото не можеше да направи
маневра. Върна се няколко пъти на тротоара пред гаража, направи няколко
маневри, едва не го отнесе една друга кола, като излизаше от тротоара и се
опита да мине по тротоара, за да излезе по- далече от платното. Успя , изкара
колата и се връща към гаража, за да затвори вратите на гаража. Бяха отворени
и двете врати до край, той се връща, за да затвори вратите и когато стига до
средата на нашия гараж, за да затвори вратите, вижда, че господин П. стои
срещу него и го гледа, С. му казва „ Кажи на твоя син да непаркира така
9
колата, защото ми пречи да излизам“ пък господин П. започна да ръкомаха, да
жестикулира, да върви срещу С. и да му казва „Моят син не ти пречи. Твоят
син като дойде, паркира колата си пред нашия гараж“, което не е истина.
Не са се сбивали и дърпали, П. тръгна ръкомахайки и говорейки срещу
нашия син срещу С., когато го наближи, С. го хвана за шубата с двете ръце, за
да се предпази от ръцете му- той ръкомаха срещу него. С. му отговори и в
един момент му пусна дрехата. П. се дръпна назад, направи една – две крачки
назад и през цялото време той беше с лице към С.. С. го пусна и П. направи 1-
2 крачки назад, след това направи 1-2 крачки на ляво, сложи си ръцете в
джобовете, погледна към нашия гараж, погледна към неговия гараж, погледна
надолу към бетона и в един момент понечи да тръгне, де да знам какво му
стана. Видях го в следващия момент, че е подгънал левия крак и падна на
лявото си коляно. В момента, в който подгъна коляното си и падна, моят мъж
е бил на повече от 2 метра от него. Не беше затворил още да тръгва да
затваря, беше на средата на нашия гараж. П. падна пред нашия гараж. Може
да е имало хора пред неговия гараж, аз отгоре не можах да видя никой, защото
неговия гараж е по- навътре. Аз имам видимост само към нашия гараж,
защото е по- напред и не мога да видя пред кафе-автомата колко хора има и
какви са. Там и ма кафе машина, заедно с друг автомат за напитки и там
постоянно спират коли и хора. Автомата е пред гаража на П., той е негов. Пред
гаража може и да изнасят пейка. Ако има седнали хора там, чупката на гаража
ми пречи да видя и не мога да разбера, защото и вратата на нашия гараж е
отворена. П. назад направи няколко крачки, за да се отдалечи от моят съпруг и
се обръща към неговия гараж на дясно и пада наляво коляно, главата му не
съм видяла, видях че подгъна кракът и падна върху кракът си.
Нашият апартамент не се намира над гаража на П.. Намира се над
първия гараж, който е до вратата. Там са 3 гаража, първия е на Г., втория е
нашия, третия на П..
Лекият автомобил на П. беше на метър и повече в платното, където
трябва да изкара колата С.. Той назад изкарва колата, няма видимост и не
може да изкара колата на платното. Като тръгне да я изкарва я изкарва на
право, от неговия гараж я изкарва на право. Изкарва колата на заден, няма
видимост и не може да направи маневра. Пречи въобще да се изкара колата.
Изкарва я назад през тротоара, през неговата половина, на нашия гараж.
10
Изкарва я през пространството пред нашия гараж, когато вратите са отворени.
Той неможа да я изкара отвън, на тротоара я изкарвано, но не може да я изкара
на платното, затова прави маневри по тротоара. Изкара си колата като тръгна
от нашия тротоар, през първия гараж и от там слезе.
Видях полиция и Бърза помощ. Когато той му каза това и му пусна
шубата, той си затвори едната вратата, заключи си с резета. Падна на коляно
П., моят мъж затваря вратата, той беше паднал по- настрани, не пречи да се
затвори вратата. Той беше паднал в началото на нашия, там където беше
врата. Не пречи врата да се затвори. Началото на гаража, там където е
отворената врата. П. беше паднал преди тази врата, която е към неговия
гараж. Съпругът ми най- напред затвори вратата към другия гараж, след това
се приближи да затваря другата врата и видя, че може да я затвори, че не
пречи. Той се учуди защо П. е паднал и затвор вратата и си отиде към колата.
Видях как идват полицаите.
Моят мъж си има работа, какво да прави там. Той не го е бутнал.
Съдът констатира, че са налице противоречия в показанията на
свидетелката и разпитаните преди това свидетели, поради което счита, че
следва да постави в очна ставка същите.
Водим от горното
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА свидетелите Б. И. и свидетелката П. К..
СВ.И.- Познаваме се, в никакви отношения не сме.
СВ.К. –Знам, че е комшия. Живее някъде в улицата.
СВ.И.- Видях К. да удря П.. Беше до мен П., удари го падна пред вратата
на П., срещу краката на К. Х.. Вратата е 1.20 см., по средата на гаражните
врати.
СВ.К. - Не съм видяла. Съпругът ми нито е блъснал, нито е удрял П..
СВ.И.- Лявата врата на П. е затворена, защото вън се слага пейка, на
която сядаме.
СВ.К. - Не мога да кажа дали вратата на П. беше затворена.
СВ.И.- Не съм видял подсъдимия да го хваща за якето пострадалия.
11
Видях, че пострадалия показа с дланта „Ето виж къде е линията, как колата не
ти пречи изобщо на гаража“. Подсъдимия беше изкарал колата на улицата,
когато се върна да затваря вратите.
СВ.К. - Моят съпруг не го е блъснал и ударил – аз не съм го видяла това
нещо.
СВ.И.- Защо казвате, че не знаете, че там има пейка, като постоянно
минавате и отивате да пазарувате?
СВ.К. - Не съм длъжна да знам в този ден дали пейка е там или е
прибрана, защото тя се прибира вечер. Не съм видяла.
СВ.И.А- Чух какво каза. Аз мога да се закълна, че аз казвам истината.
СВ.К. -Чух какво каза. Аз казах истината.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА свидетелят К. Х. и свидетелката П. К..
СВ.Х.- Познаваме се, отношенията ни са нормални.
СВ.К. - Познаваме се, комшии сме.
СВ.Х.- Подсъдимият удари П., с длан тук някъде /сочи тила/ падна пред
вратата си. Аз седях на пейката. П. я поставя заради мен, Б. и Г. Б.. Тази
пейка, след като ние пием кафе веднага изчезва. Не съм видял П. да посяга,
подсъдимия не съм видял да го вдига за якето. „ Абе ти кога ще научиш синът
си да паркира?“ и последва инцидента.
П. беше с лице към мен и тогава настъпи инцидента, когато К. го удари
и той падна.
СВ.К. - Не съм видяла такова нещо, и Господ не е видял.
СВ.Х.- Нямам въпроси.
СВ.К. –Нямам въпроси.
СВ.Х.- чух какво каза свидетелката. Смятам, че казвам голата истина.
СВ.К.- чух какво каза свидетеля. Аз казвам истината и се заклевам в
живота си.
Съдът
12
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА свидетелят Р. П. и П. К..
СВ.П. -Познаваме се. Съседи сме.
СВ.К. - Познаваме се много добре.
СВ.П.- Колата винаги гледам да я паркирам успоредно на Г. и задницата
винаги да е минимум на линията по средата на двата гаража, те имат
отстояние едно от друго, минимум да е по средата. И в този ден беше така.
Всеки път е така, защото аз така я оставям. Когато излязох на терасата, аз съм
отгоре и гледам надолу, баща ми беше точно пред нашия гараж.
СВ.К. - Колата беше пред нашия гараж и баща му беше паднал пред
нашия гараж. Въпросния ден колата беше паркирана така,че пречеше да
излиза нашата кола.
СВ.П.- Нямам въпроси.
СВ.К.- Нямам въпроси.
СВ.П. – Чух какво казва. Аз казах истината.
СВ.К.- чух какво каза. Аз казвам истината.
ОЧНАТА СТАВКА ПРИКЛЮЧИ.
АДВ.Р.: На този етап нямам искания по доказателствата, но евентуално
след като чуя защитата дали ще има някакви искания, тогава.
АДВ.А.: При това положение и с оглед епикризата, която е представена
и първоначалните прегледи на П., моля, служебно да изискате справка от
тел.112 за сигналите, които са подадени от свидетелите по настоящото дело
към този оператор какви са били.
Съдът счита, че на този етап не следва да приключва съдебното
следствие, на първо място ще следва да се назначи СМЕ, като вещото лице,
след като се запознае с приложената медицинска документация по отношение
на пострадалия, да отговори на въпросите:
-На ...г. какви увреждания са причинени на пострадалия, механизма на
причиняване на въпросните увреждания?
13
-Периода за възстановяване , както и вещото лице да отговори на всички
въпроси възникнали в хода на изследването.
Ще следва да се пише писмо до Национална система тел. 112 Кърджали
за получаване на всички подадени сигнали на ...г., в периода ...часа, за
инцидент станал в гр.Пазарджик, ул.„К. Ал. Б.“ № 75, като в тази връзка ни
бъдат изпратени на хартия и магнитен носител подадените сигнали.
С оглед обстоятелството, че в хода на съдебното следствие се установи
за още едно лице, което е евентуален очевидец на случило се, счита че следва
същият да бъде констатиран като свидетел и призован за следващото с.з.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел Г. С. Б., който да се
призове за следващото с.з. след изготвяне на справка по реда на Наредба
№14/2009г.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до Национална система 112 – Кърджали за
получаване на горепосочените сигнали.
ДОПУСКА изготвянето на СМЕ по посечените по-горе въпроси.
АДВ.Р.: Аз ще Ви моля преди това да бъдат допуснати и изслушани като
свидетели лекуващият лекар на П.- Д. Д., с адрес за призоваване в МБАЛ-
Пазарджик, ул. „Б.“№ 15 и съдебния лекар д-р Б. П., също с адрес на
призоваване МБАЛ – Пазарджик, който да отговорят на въпросите- Доктор Д.
да каже какво е констатирал при прегледа, какво е било състоянието на П. при
постъпването му, как е лекуван, какво означават други интраабдоминални
органи, тъй като защитата твърди, че те нямат увреждане, така че считам, че
най- добре лекуващият лекар да каже това. Съдебният лекар, тъй като
защитата твърди, че бил механично написал това, което е написал лекуващия
лекар и той да бъде допуснат до разпит. В този смисъл Ви моля, след като
бъдат изслушани те, вещото лице, което назначавате тогава да изготви
експертизата, а другия вариант е вещото лице да присъства на техните
показания, да има лично възприятие от техните показания и след това да
изготви експертизата. Считам, че тяхното професионално мнение следва да
бъде взето предвид в експертизата.
14
АДВ.А.: Не се противопоставям.
Съдът намира, че така направеното искане е основателно и следва да
бъде уважено, като в тази връзка в днешното с.з не следва да допуска СМЕ, а
евентуално след разпита на свидетелите. В следващото съдебно заседание
съдът ще допусне исканата експертиза, така или иначе вещото лице ще се
запознае с цялата медицинска документация, включително и с това, което ще
се каже в залата.
По назначаването на СМЕ съдът ще се произнесе в следващото с.з.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели д-р Б. Х. П. и Д. Д.,
които да се призоват за следващо с.з на служебните им адреси в МБАЛ-
Пазарджик, ул. „Б.“ №15.
За събиране на доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 13.11.2025г. от 15,30 часа, за която
дата и час страните уведомени от днес.
Да се призоват допуснатите свидетели.
Протоколът се изготви в с. з., което приключи в 17,10 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15