№ 717
гр. София , 17.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600638 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано
по жалба на осъдения К. А. И. срещу определение № 22 от 21.5.2021 г. на Окръжен съд –
Враца (ВрОС), постановено по н.ч.д. № 266/21 г. С определението е оставена без уважение
молбата на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието
му.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е подадена по пощата на
26.5.2021 г.) осъденият е подал частна жалба, с която изразява недоволство от отказа за
предсрочното му условно освобождаване. Не навежда конкретни съображения относно акта
на съда. Вместо това в жалбата му са изложени твърдения за различни случаи, на които
твърди, че бил присъствал (при престоя си в затвора в гр. *** преди 17 години), в които
били замесени и лица от надзорноохранителния състав на затворническата администрация,
както и че той самият бил жертва на заплахи, побоища и унизително отношение. Твърди
също, че „цял живот е лежал невинен“. От съдържанието на жалбата може да се изведе, че
отправената към въззивния съд претенция е за отмяна на определението и постановяването
на ново, с което молбата за предсрочно условно освобождаване да се уважи.
Като съобрази жалбата и доказателствата по делото, извършвайки пълна служебна
проверка, съдът прие следното:
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Тъй като осъденият не навежда конкретни оплаквания за неправилността на
1
обжалваното от него определение, проверката на въззивния съд е изцяло служебна. Що се
отнася до твърденията, изложени в жалбата, касаещи присъствието на осъдения на различни
закононарушения, както и на такива, извършени спрямо личността му, в случай че ги
поддържа, той следва да ги адресира до прокуратурата.
За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични
в досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от
затворническата администрация, които с основание е приел за обосновани.
Въз основа на доказателствата правилно е отчетена релевантната за изясняването на
предмета на делото фактология:
К. А. И. изтърпява наказание от 6 години лишаване от свобода, наложено му с
присъда по н.о.х.д. № 3419/13 г. по описа на РС - Варна, за престъпление по чл. 131а, предл.
2., вр. чл. 129, ал.1 НК.
Началото на наказанието е от 24.4..2017 г. и до момента на разглеждане на делото в
окръжния съд осъденият е изтърпял фактически 4 години и 27 дни, от работа –17 дни или
всичко 4 години 1 месец и 14 дни. За изтърпяване са останали 1 година 10 месеца и 16 дни,
от които именно осъденият иска да бъде освободен.
Осъденият И. е осъждан и преди, включително на ефективни наказания лишаване от
свобода, които е изтърпявал. Престъплението, за което сега изтърпява наказание лишаване
от свобода е извършено по време на изтърпяване на предходно такова наказание и в място
за лишаване от свобода.
В началото на корекционната работа с осъдения И. рискът от рецидив е бил
определен на 104 точки, тоест висок. И понастоящем е във високите граници, защото е
завишен до 105 точки (завишението е в зоната „емоционални проблеми“. За проблемни зони
са били отчетени: криминално минало (многократно осъждан за престъпления против
личността и против реда и общественото спокойствие); отношение към правонарушението
(не поема отговорност за стореното, не разбира мотивите, не проявява емпатия към жертвата
и няма актуална мотивация за промяна в утвърдените негови криминогенни нагласи);
взаимоотношения (преживян физически тормоз в детството; прекъснати контакти с близки и
роднини); начин на живот и обкръжение (липса на адекватно социална интегрираност и
умения за общуване – склонен към вербална и физическа агресия, податлив на негативно
влияние, склонен към безразсъдно и рисково поведение); емоционални/психологически
фактори (емоционално нестабилен, с параноидно личностово разстройство, предходни
самонаранявания в местата за лишаване от свобода и лекарствена терапия); междуличностни
проблеми (изразява враждебни нагласи към администрацията и някои от лишените от
свобода; без умения за самоконтрол); умения за мислене (без умения за разпознаване на
проблемите и за адекватното им разрешаване, със склонност към импулсивно поведение, без
умения за адекватно планиране в дългосрочен план).
Констатиран е и висок риск от сериозни вреди за обществото, за служителите и за
лишените от свобода заради случаи на агресивно поведение в контролираната среда.
Регистрирани са случаи на автоагресия и самонаранявания.
В плана на присъдата като цели са заложени разпознаване на горните проблеми и
формиране на нагласи за удачното им преодоляване, сред които и изграждане на мотивация
за трудова дейност, постигане на положителна промяна в мисленето по отношение на
досегашния начин на живот и обкръжение, повишаване на междуличностните умения за
формиране на социалноприемливи взаимоотношения с другите, разпознаване на факторите,
допринесли за извършване на деянието, изграждане на нагласи за водене на законосъобразен
2
начин на живот.
От изготвяните текущи, а и от актуалните доклади, представени пред първата
инстанция, е видно, че не е постигнат напредък в набелязаните проблемни области, както и
че липсва сътрудничество от страна на осъдения за изпълнение на плана на присъдата.
Обобщено, престоят на затворника в мястото за лишаване от свобода е сведен основно до
съхранителното му третиране. Провеждането на корекционно-възпитателната работа е силно
затруднено заради заболяването на осъдения (параноидно личностово разстройство) и
заради неоказваното съдействие от негова страна, придружено и автоагресивни прояви с
демонстративен характер. Двукратно е бил устроен на работа за кратки периоди, но поради
несправяне със задълженията му е бил спрян. Няма позитивен резултат за преодоляването на
дефицитите в проблемните зони. Работата по индивидуалния план на присъдата е
отбелязала като единствен положителен резултат включването на осъдения в
образователния процес към училището на затвора в гр. *** – записан като ученик в 6. клас,
но само за месец поради преместването му в ЗО „***“. За месец е бил включен и в
образователна програма „Опознай родината“.
Целите и задачите, заложени в плана на присъдата не са изпълнени и има
необходимост от продължаване на работата във всички проблемни зони. Рискът от рецидив
се запазва в посочените по-горе високи стойности. Също висок остава рискът от вреди във
всички категории, в това число и за самия лишен от свобода, и то в условията на
контролирана среда.
Осъденият е наказван за допуснати дисциплинарни нарушения. Не е награждаван.
Режимът не е променян от строг в по-лек. Осъденият е бил преместен от затвора в гр.
*** в болницата на затвора в гр. ***, а после и в затвора в гр. *** поради неговите
оплаквания и заявена невъзможност да бъде продължено изтърпяването на наказанието в
съответните места за лишаване от свобода. На 16.3.2021 г. от и.ф. началника на затвора в гр.
*** е направено предложение до главния директор на ГДИН за ново преместване на
осъдения И. в друг затвор поради това, че непрестанните конфликти, предизвиквани от него,
и оплакванията му, че не се разбира с останалите затворници, определят като изчерпани
всички възможности за безпроблемния му престой в затвора в гр. *** и общежитията към
него.
В обобщение, съгласно заключенията на отговорните служители, към този момент
корекционната работа не е постигнала благоприятен резултат и в този смисъл, не може да се
приеме, че има доказателства за поправянето и превъзпитаването на осъдения.
При тези факти се налага извод, че предният съд обосновано е заключил, че е налице
първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от две трети от
наложеното му наказание (осъждането е и за деяние, извършено в условията на опасен
рецидив), но не е налице втората - доказателства за поправянето му.
Апелативният съд на свой ред се съгласява с този извод като намира за обосновани
констатациите в доклада на ИСДВР, поради което и счита, че следва да се споделят
отрицателните становища за предсрочно условно освобождаване. В този смисъл намира и за
правилен подхода на ВрОС да постанови отказ. Не само че няма доказателства, които да
сочат на успешно проведен поправителен процес при осъдения, но са налице такива, които
разкриват, че тази дейност е изключително затруднена. Цялостното поведение на лишения
от свобода, рисковете от рецидив и вреди обосновават отсъствието на позитивната
предпоставка за условно предсрочно освобождаване.
3
На този етап прогнозата за успешна ресоциализация на лишения от свобода се
определя като неблагоприятна. Непрестанните конфликтни ситуации, които създава, и
крайно негативното отношение към затворническата администрация и лишените от свобода,
налагащи и смяна на местата за лишаване от свобода, са ясен индикатор, че лишеният от
свобода не може да поддържа законосъобразно поведение дори в условията на
контролирана среда.
Усилията за поправянето на осъдения следва да се концентрират върху изпълнението
на плана на присъдата, за да се преодолеят набелязаните проблеми в дефицитните зони. Без
постигането на успешни резултати в тях не би могло да се мисли за ефикасното социално
реинтегриране на лишения от свобода дори и след изтърпяване на пълния размер на
наказанието. От съществено значение за поправянето на лишения от свобода е осъзнаването,
осмислянето и формирането на адекватно отношение към деянието, за което е осъден и на
формиране на действително желание за промяна в поведението, за да се създаде нагласа за
зачитане на правата на останалите членове на обществото. Без действително вникване в
причините, довели до въдворяване в място за лишаване от свобода, без осъзнаването на
негативната същност на последиците, причинени от деянието и накърнили обществените
отношения, няма как да се формира реално критично отношение към правонарушението.
Настоящият съдебен състав е последователен в позицията си, че осъзнатото критично
отношение е особено значим фактор в корекционния процес. Именно то би представлявало
надеждна за в бъдеще задръжка в поведението на осъдения, така че то да е съобразено с
установения правопорядък. То е и условие, без което не може да се постигне пълноценна
ресоциализация на дееца. Тези съображения важат на още по-голямо основание спрямо
човек, който не попада за първи път в местата за лишаване от свобода, какъвто е процесният
случай.
Затворническата администрация следва да предприеме по-значими усилия, отчитайки
обективния факт за болестното състояние на осъдения, и да привлече експертна
психологическа и/или психиатрична помощ, за да бъде осъществима корекционно-
възпитателната работа.
В обобщение на изложените съображения, съдебният състав намери, че обжалваното
определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание
чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 22 от 21.5.2021 г. на Окръжен съд –
Враца (ВрОС), постановено по н.ч.д. № 266/21 г., с което е оставена без уважение молбата
на лишения от свобода К. А. И. за освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5