№ 66
гр. Костинброд, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20251850200107 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59-63 ЗАНН.
П. И. Н., ЕГН**********, ЗП „П. И. Н.“, ЕИК********, село Д.
обжалва НП №823075-F813303/10.04.25 г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“- НАП, с което за нарушение на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на
финансите във връзка с чл. 118, ал. 10 ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лева.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като установената от АНО фактическа
обстановка не отговаря на обективната действителност.
Жалбоподателят се явява лично и с упълномощен адвокат в о.с.з., като
поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител, в
писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14
1
НПК, приема за установено следното:
На 24.01.25 г. служителите на ОДФК към НАП извършили
оперативна проверка във връзка със спазване на данъчното законодателство
на ЗП „П. И. Н.“, ЕИК********, село Д., регистиран като земеделски
производител, с цел проследявали и анализирали доставката на гориво. За
проверката е бил съставен надлежен протокол АА№0200107/24.01.25 г.
Във връзка с резултатите от проверката на 08.03.25 г., в гр. София в
присъствието на П. Н. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение №F813303 г., в който актосъставителят е посочил, че при
извършената оперативна проверка на 28.01.25 г. билo установено, че
дружеството е задължено лице по чл. 3 от чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г., като не подало в НАП електронен документ за получаване
съгласно приложение №23 за потвърждаване на полученото гориво от
„К.М.Г.“ ЕООД, ЕИК******** за извършени доставки, както следва:
На 28.08.24г. доставка на 2000 л. дизелово гориво по фактура
№**********/28.08.24г.;
На 25.09.24г. доставка на 2000 л. дизелово гориво по фактура
№**********/25.09.24г.;
На 21.10.24г. доставка на 2000 л. дизелово гориво по фактура
№**********/21.10.24г.;
На 22.11.24г. доставка на 3000 л. дизелово гориво по фактура
№**********/22.11.24г.;
На 24.12.24г. доставка на 2000 л. дизелово гориво по фактура
№**********/24.12.24г.;
На 08.01.25 г. доставка на 2000 л. дизелово гориво по фактура
№**********/08.01.25 г., като е отразено, че горивото е предназначено за
зареждане на земеделска техника, която е използвана за дейността на ЗП.
Посочено е, че за получената доставка на гориво, жалбоподателят е
трябвало да подаде електронен документ за получаване, което представлява
нарушение на чл. 118, ал. 10 ЗДДС, вр чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 185,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
2
От приобщените по делото писмени доказателства сред които са
фактури с посочени по- горе номера се установява, че „К.М.Г.“ ЕООД е
продала на ЗП П. И. Н. дизелово гориво в горните количества, за което е било
начислено и дължим ДДС.
Тези факти се потвърждават и от показанията на свид. К. Ц.-
управител на „К.М.Г.“ ЕООД, които съдът кредитира в цялост като допустими
и относими към предмета на делото.
От представените по делото заповеди, длъжностни характеристики на
АНО и акосъставителя се установява материалната компетентност на
актосъставителя и на административнонаказващия орган.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът приема, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП
не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да ограничат правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице и които да обосноват
отмяната на атакуваното наказателно постановление. АУАН и НП са издадени
от материално и териториално компетентни органи в рамките на
законоустановените им правомощия.
За пълнота следва да се отбележи, че макар и формално да е налице
разминаване между посочената дата на извършената проверка в АУАН и
НП/28.01.24г./, и тази посочена в ПИП от 24.01.25г., то съдът намира, че
същата не е съществена и не води до порок, който да е самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания акт. Тази фактическа грешка може да се
отстрани след запознаване със съдържанието на обжалвания акт, където е
посочено, че именно ПИП от 24.01.25г., е сред доказателствата които са
послужили при изграждане на извод за извършено нарушение от
жалбоподателя.
Актът е съставен в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, така и
наказателното постановление е изготвено в предвидения от закона срок.
По делото не е спорно, че на въпросните дати жалбоподателя е
получил посочените количества гориво, за което са били издадени
съответните счетоводни документи, както и това, че не е подал електронен
3
документ за получаване за потвърждаване на полученото гориво.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Съгласно този текст
данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е
длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на
възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
електронен подпис.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено
лице – получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП
данни за доставката и движението на доставените/получените количества
течни горива по документ, както и за промяната в тях. Данните се подават на
датата на данъчното събитие и на датата на възникване на промяната в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Предвид на това, съдът намира, че нарушението е формално такова и с
неподаването на датата на данъчното събитие на данни за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива е
осъществен съставът на твърдяното нарушение.
Относно направеното възражение от страна на жалбоподателя, че е
налице изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, то съдът намира, че
доколкото разпоредбата предвижда, че не се подават процесните данни от
получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си
система с фискална памет, то твърдението се явява голословно такова и
неподкрепено от нито едно събрано по делото доказателство или
доказателствено средство.
Нарушенията са от категорията на формалните. Съдът намира, че те са
безспорно установени както от фактическа, така и от правна страна.
Деянието е съставомерно от обективна страна, така и от субективна,
доколкото не се установиха обстоятелства, които да изключват последната,
поради което следва да се приеме, че деянието е реализирано, както от
обективна, така и от субективна страна.
4
Съдът намира, че не е налице маловажен случай, тъй като става
въпрос за шест отделни нарушения, освен това, те са с типичната за вида си
обществена опасност и с нищо не разкриват по-ниска степен на засягане на
обществените отношения, предмет на регулиране с нарушените правни
норми.
Относно размера на наложеното административно наказание съдът
намира, че то е в минимално предвидения от закона размер и не съществува
възможност за неговото редуциране.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно, тъй като издаденото НП следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в размер от 120 лева, защото
делото е с предмет шест нарушения и е решено в повече от едно съдебно
заседание.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП
№823075-F813303/10.04.25г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“- НАП, с което за нарушение на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на Министерството на финансите, във връзка с чл.
118, ал. 10 ЗДДС, с което на П. И. Н., ЕГН**********, ЗП „П. Н.“,
ЕИК********, село Д., е наложена имуществена санкция в размер на 1000
5
лева.
ОСЪЖДА П. И. Н., ЕГН**********, ЗП „П. Н.“, ЕИК********, село
Д. ДА ЗАПЛАТИ на НАП сума в размер на 120 лева, представляващо
дължимо възнаграждение за юриск.възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК
пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6