№ 376
гр. Нови пазар, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Н.
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Галина Н. Гражданско дело №
20253620100235 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 ГПК за постановяване на съдебно решение по
предявените по делото искове.
Предявени са обективно и субективно евентуално съединени искове, както следва:
1/ главен иск по чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД с цена от 1 258,53 лв. за прогласяване на
нищожност, поради накърняване на добрите нрави, на сделка с недвижим имот, извършена
с НА №**, том **, дело №*** г. от *** г. на Нотариус с рег. №*** на НК;
2/ евентуален иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД с цена от 1 258,53 лв. за
прогласяване на нищожност на същата сделка, поради липса на съгласие;
3/ евентуален иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 3-то ЗЗД с цена от 1 258,53 лв. за
прогласяване на нищожност на същата сделка, поради нарушаване на предписаната от
закона форма;
4/ евентуален иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД с цена от 1 258,53 лв. за разваляне на договора
по съдебен ред.
Исковете за нищожност и за разваляне на договора са до размер на 1/4ид.ч. от
недвижимия имот, предмет на сделката по НА №**, том **, дело №*** г. от *** г. на
Нотариус с рег. №*** на НК.
Ищцата Я. Ц. Г. с пост. Адрес в гр. Н., е предявила срещу малолетните А. Н. А. и Г.
Н. А., неинни племенници, представлявани от родителите си и срещу Н. Ц. А., неин брат,
всички от гр. К., иск за нищожност на извършена сделка с недвижим имот, осъществена с
1
НА №**, том **, дело №*** г. от *** г. на Нотариус с рег. №*** на НК.
Ищцата твърди, че майка й е била собственик ½ ид.ч. от недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр. Н. с площ от 557 кв.м. и
върху 1/2ид.ч. от построените в него сгради с идентификатори: ***.1 с площ от 23 кв.м.;
***.2 с площ от 12 кв.м.; ***.3 с площ от 3 кв.м; ***.4 с площ от 43 кв.м.; ***.5 с площ от 22
кв.м.; ***.6 с площ от 9 кв.м., който е придобила след проведена съдебна делба по гр.д. №
*** г. на РС Н..
Ищцата твърди, че майка й се снабдила с констативен НА за правото си на
собственост, съгласно НА №**, том **, рег. №***, дело №*** от *** г. на Нотариус с рег.
№*** на НК.
Съгласно НА №**, том **, дело №*** г. от *** г. на Нотариус с рег. №*** на НК, е
извършена продажба на процесния имот, при която ответникът Н. Ц. А., действащ като
пълномощник на продавача е продал на своите деца, останалите двама ответници,
процесния имот.
Ищцата твърди, че извършената продажба е нищожна на няколко основания, поради
това, че през последната година от живота си праводателката й била в психическо и
физическо неадекватно състояние от м. април 2024 г., не разбирала за какво се говори, не
познавала с кого разговаря и не отговаряла на зададени въпроси. Била на легло и трудно се
изправяла, поради ампутация на крайник, което изисквало обгрижването й от нает от
ищцата гледач от началото на 2024 г. до края на м. април 2024 г. Ищцата сочи, че плащала на
гледач по 285 евро всеки месец. От м. май 2024 г. до смъртта си, майката на ищцата била
обгрижвана от нает от брат й Н. друг гледач.
Поради горното, ищцата твърди, че майка й не е била в състояние да подпише
пълномощно с Рег. № *** и № ***, том **, акт №***/*** г. на пом. Нотариус с рег. №*** на
НК.
Твърди, че пълномощното е нищожно поради липса на форма на основание чл. 26,
ал.2, изр.1-во, предл. 3-то ЗЗД, вр. чл. 579, ал. 2 ГПК, в случай, че е положен отпечатък от
палеца й, а не саморъчен подпис.
Ищцата твърди, че майка й не е била в състояние да разбира или да ръководи
действията си по причина на душевна болест от която страдала или старческо слабоумие,
както и не е знаела какво прави, което правело договора нищожен на основание чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. 2-ро ЗЗД, поради липса на съгласие.
Ищцата твърди, че договорът е нищожен и поради нарушаване на добрите нрави,
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, поради това, че посочената в договора цена на ½
ид.ч. от имота в размер на 3000лв., е несъразмерна с престациите, тъй като реалната пазарна
цена на имота била поне 10 пъти по- висока от посочената.
Ищцата сочи, че по сметката на майка, както и към момента на смъртта й не е
2
открита налична посочената сума, доколкото само четири месеца след сделката тя е
починала и в същото време не е била в състояние да разходва посочената сума.
2/ ищцата е предявила следните евентуални искове за разваляне на договора за
покупко – продажба:
1/ иск по чл. 26, ал.1, изр. 1-во, предл. 3-то ЗЗД за прогласяване на нищожност на
сделката поради накърняване на добрите нрави, с цена на иска 1258,53 лв.
2/ евентуален иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД за прогласяване на
нищожност на сделката поради липса на съгласие, с цена на иска 1258,53 лв.;
3/ евентуален иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 3-то ЗЗД за прогласяване на
нищожност на сделката поради нарушаване на предписаната от закона форма, с цена на иска
1258,53 лв.;
4/ евентуален иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора по съдебен ред, с цена
на иска 1258,53 лв.
От името на ответниците А. А. и Г. А., представлявани от баща си Н. А., е постъпил
писмен отговор, с който не се оспорва допустимостта на предявените искове. Оспорва се
тяхната основателност.
От името на ответниците не се оспорва факта, че ищцата и ответникът Н. А. са брат и
сестра, наследници на починалата им майка Е.П.Ц..
От името на ответниците се твърди, че ищцата от 2017 г. живее в чужбина и се е
връщала два пъти – през лятото на 2017 г. и през м. октомври 2024 г., малко преди да почине
майка им. Ответникът Н. сочи, че през цялото време той се е грижел както за майка си, така
и за баща им, който също бил на легло. Ответникът твърди, че през 2020 г. майка им е
паднала в дома си и е била 1 месец в болница. След това през м. октомври 2023 г. е паднала
отново и тогава се залежава, получава рани, в резултат на което е извършена ампутация на
левия крак над коляното, което е станало на 21.01.2024 г. Ответникът сочи, че до смъртта си
майка му е била в добро психическо здраве, разпознавала е хората около нея и е водила
нормални разговори. Сочи, че два часа преди да почине майка му, служител от ДСП Н. я бил
посетил по повод заявление за необходимостта от предоставянето й на инвалидна количка и
личен асистент.
Ответникът сочи, че ищцата не се е връщала в България както по повод смъртта на
баща им, така и за смъртта на майка им.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че майка им не е била в състояние да
разбира или да ръководи постъпките си, поради душевна болест или старческо слабоумие.
Ответникът сочи, че желанието на майка му е било имота да продължи да се ползва и
поддържа, както и да бъде прехвърлен чрез покупко- продажба на двамата й внуци, а тя да
3
остане да живее в него докато е жива. Ответникът твърди, че поради обездвиженото
състояние на майка му, пом.нотариусът я е бил посетил в дома й, където лично майката е
подписала пълномощното за разпореждане с недвижимият имот.
Относно твърдяната нищожност на сделката, сочи че цената от 3000лв. е платена
преди сделката. Цената била над посочената в удостоверението за данъчна оценка такава от
2999,40 лв.
Предвид на горното, от името на ответниците се оспорват всички предявени искове,
като неоснователни и недоказани и се иска тяхното отхвърляне.
Ответниците претендират разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено от фактическа страна следното:
От удостоверението за наследници по делото на Е.П.Ц., б.ж на гр. Н., поч. На *** г.,
се установява, че тя няма други наследници освен ищцата и нейния брат Н. А., за които
съдът е приел на основание чл. 155 ГПК това тяхно качество.
От представеното по делото Решение № *** г. по гр.д. № *** г. на РС Н., л. 35, с
което е извършена съдебна делба на съсобствен имот, в резултат на което на ищцата Е.П. Ц.
и на В.П.Ж., е бил поставен в общ дял имот, представляващ: Къща със застроено и
незастроено дворно място от 574 кв.м., съставляващо по плана на гр. Н., парцел ХІІ от кв.
108 при граници: улица, Х.И.Ж. и В.И..
Съгласно констативен нотариален акт №**, том **, рег. №***, дело №*** от *** г.,
издаден в полза на наследодателката на ищцата, същата е била призната за собственик на ½
ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр.
Н. с площ от 557 кв.м. и върху 1/2ид.ч. от построените в него сгради с идентификатори:
***.1 с площ от 23 кв.м.; ***.2 с площ от 12 кв.м.; ***.3 с площ от 3 кв.м; ***.4 с площ от 43
кв.м.; ***.5 с площ от 22 кв.м.; ***.6 с площ от 9 кв.м., който е придобила след проведена
съдебна делба по.
Съгласно НА №**, том **, дело №*** г. от *** г. на Нотариус с рег. №*** на НК, е
извършена продажба на процесния имот, при която ответникът Н. Ц. А., действащ като
пълномощник на продавача е продал на своите деца, останалите двама ответници,
процесния имот.
Съгласно посоченото в НА, имота е бил продаден за цена от 3000 лв.
Предмет на иска е действителността на извършената продажба, за която ищцата
твърди, че била нищожна, поради това, че били накърнени добрите нрави, тъй като сделката
била извършена при цена от 3000лв., а действителната пазарна цена на имота била
4
многократно по – висока от тази.
Освен това сделката била нищожна и поради това, че през последната година от
живота си праводателката й била в психическо и физическо неадекватно състояние от м.
април 2024 г., не разбирала за какво се говори, не познавала с кого разговаря и не отговаряла
на зададени въпроси. Била трудноподвижна, поради ампутация на крайник, което изисквало
чужда помощ - гледач.
Във връзка с тези твърдения на ищцата са събрани по делото следните доказателства:
Епикриза от 30.10.2023 г., установяваща наличие на пертроханентерно счупване,
закрито. Заболялото лице е било лекувано оперативно.
Последната Епикриза е от *** г., л. 10 от делото, установяваща извършена ампутация
над коляното и наличие на придружаващи заболявания – неинсулинозависим захарен диабет
с неврологични усложнения, диабетна полиневропатия, предсърдно мъждене и трептене,
хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност.
По делото е назначена оценителна експертиза, която да посочи каква е била пазарната
цена на имота към датата на неговата продажба.
От заключението на вещото лице се установява, че пазарната цена на имота е в
размер на 18 080 лв.
В съдебно заседание вещото лице извърши техническа корекция на заключението си
относно крайната цена на прехвърления имот, поради това, че в приетата от съда експертиза
той е посочил цена на цялото дворно място, а не на прехвърлената от наследодателката ½
ид.ч.
След извършените технически корекции, според вещото лице, крайната пазарна цена
на дворното място е 5180 лв., а не както е посочено в експертизата 10 360 лв. имота. Цената
на сградите била правилно определена в размер на 7720 лв., което е ½ ид.ч. от стойността на
всички сгради, която според посоченото в таблиците към експертизата (л.209) в размер на
15 440 лв.
Така общата цена на продадената ½ ид.ч. от описания в нотариалния акт имот
възлиза на общ 12 900лв., а не както е посочено в съдебният протокол № 328/*** от
съдебното заседание от 07.07.2025 г., л. 219 от делото.
По делото е назначена и съдебно – психиатрична експертиза, съгласно която към
датата на оспорената сделка – *** г. липсват данни за психично заболяване, представляващо
пречка лицето да разбира и ръководи действията си. Според вещото лице – психиатър, не се
отчита заболяване, която да пречи на Е.Ц. да изразява воля за извършване на действия от
нейно име.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че лицето е било в способно да изразява
5
свободна вола за действията си. Била е във физическа зависимост, била е обгрижвана, но
това не е било пречка за психичното й състояние.
По делото са събрани като доказателства и от ДСП Н., копия на подписани от
наследодателката на ищцата документи за включване в механизъм „Лична помощ“ от *** г.,
л. 150-164 от делото, съгласно които на Е.Ц. е била отпусната месечна финансова подкрепа в
размер на 131,50 лв. Документите, изискващи личен подпис на нуждаещия се от социална
помощ, са подписани от подателя им.
По делото са изслушани гласни доказателства, свидетели, които са полагали грижи за
наследодателката и такива, които са били служебно ангажирани от ДСП Н. относно
обследване на нуждаещия се от социална помощ и подкрепа.
От показанията на свидетелите се установява, че наследодателката на страните е била
трудноподвижна и е изисквала грижи, поради което и като лица, които са били ангажирани с
това са били свидетелките В.Г. и св. Е. К..
Според св. Г., Е.Ц. е била лежащо болна, поради счупване на крака и била в много
тежко състояние. Изисквала е чужда помощ за да се храни, да си взема сама лекарствата, за
хигиенни нужди. Имала е кървяща рана на крака и се налагало смяна на компреси и пр.
Свидетелката Г. сочи, че ходела два пъти на ден, а в почивните дни – Събота и неделя, за
обяд. Свидетелката Г. получавала и пенсията на наследоателката и според нея, тя дори не
можела да държи лъжица, още по – малко химикал. Преди операцията на крака,
наследодателката на страните разговаряла със свидетелката повече. Свидетелката сочи, че на
три пъти викали хирург, който при последното идване констатирал наличие на гангрена и
препоръчал оперативно лечение в гр. Ш.. След това, през м. март 2024 г., кракът на
наследодателката бил ампутиран. След операцията трудно общувала с околните.
Свидетелката работела при наследодателката до края на м. април 2024г. Тази свидетелка
сочи, че била ангажирана да полага грижи за наследодателката от самата ищца, която и
плащала по 600лв. месечно, но след като състоянието на Е. се влошило след операцията тя
поискала увеличение, което й било отказано и тогава тя се отказала. От свидетелката се
установява и това, че когато установила лошото състояние на крака на наследодателката тя
уведомила ответника Н., който посещавал майка си, но не влизал при нея от неудобство.
Пенсията на наследодателката, която получавала св. Г., давала на ответника Н., той от своя
страна й давал по 200лв. от пенсията за да пазарува. Свидетелката отчитала касовите
бележки. Свидетелката сочи, че пари е получавала от ищцата Я. по 285 евро и повече, тъй
като била доволна. В дома на наследодателката са идвали нейни съседи, както и отв. Н.,
който водел децата си. Жената, с която живее ответника също била идвала. Храна за
наследодателката носели от социалният патронаж, първоначално Н. вземал храната, но
после когато той влязъл с децата си в болница, свидетелката вземала храна от болницата.
Свидетелката сочи, че ищцата е идвала при майка си месец преди да почине, в останалото
време разговаряли по телефона.
6
От показанията на св. П.П. се установява, че тя живее точно срещу дома на баба Е. и я
познава добре, както и мъжа и дядо Ц.. Ищцата Я. живее в Кипър. Свидетелката сочи, че
след смъртта на бащата, баба Е. останала само в имота. През м. октомври 2023 г. бабата
паднала, счупила си крака и от тогава се залежала, като през м. март 2024 г., кракът й бил
отрязан. След тази операция здравословното й състояние се влошило, като самата
свидетелка не я е посещавала. На свидетелката й било известно, че наследодателката страда
от хипертония, диабет и др. болести. До счупването на крака майката на ищцата и отв. Н.
излизала на улицата, но след това не. Свидетелката сочи, че по данни на ищцата, който си
била идвала месец преди майка й да почине, майка й говорела трудно, губела си паметта,
трудно се хранела, не помнела.
По делото е разпитана и св. Г.В., също съседка на наследодателката Е.Ц., която
живеела до нея. Свидетелката сочи, че познава бабата и семейството й от 1972 г. За баба Е.
свидетелката сочи, че от края на 2023 г., когато си счупила крака била много зле. Първо я
гледала сестра й, но грижите били лоши и това довело до гангрената и последващата
операция. Ответникът Н. постоянно се допитвал до свидетелката за състоянието на майка си.
Н. бил плащал на жена да я гледа, първоначално плащал на леля си (сестра на майка му),
след това на св. В., а след счупването на крака на друга жена. Свидетелката сочи, че е
виждала св. В. да ходи при бабата сутрин, обед и вечер. Свидетелката сочи, че след
операцията на крака е ходила при баба Е., както и два дни преди да почине. Според
свидетелката, баба Е. е можела да държи лъжица и да се храни, но жените, които се грижели
за нея я хранели „защото се окапваше“. Свидетелката посещавала бабата веднъж седмично,
домът й бил заключен и ключ имали Н. и жената, която я гледа. Според свидетелката бабата
разговаряла с нея, познавала всички хора, била добре с акъла си. Разбирала какво я питат,
проявявала интерес към храната, която свидетелката й носела и сама отчупвала парче от
мъфините, който й била донесла. Баба Е. сама ядяла плодове, които синът й Н. носел.
Според свидетелката, след като била направена операцията на крака й, баба Е. разговаряла с
нея за имота и искала съвет как да постъпи, защото възнамерявала да прехвърли имота на
сина си Н., а Я. според бабата нямала да дойде, защото тя не дошла да види баща си, както и
на погребението му. Свидетелката сочи, че Н. ходел при майка си сам и с децата си, както и
че бабата се интересувала от тях. Според свидетелката, докато ищцата Я. била при майка
си, месец преди тя да почине, не е полагала достатъчно грижи за нея. Според нея бабата
била казала, че „не се свъртала покрай нея, ядяла й от яденето, какво е направила Я.“. По
телефона разговаряли често и когато свидетелката била при бабата включвала и видеовръзка
с нея. Според свидетелката бабата разбирала всичко и говорела свързано.
Свидетелката Р. А. също е познавала баба Е. и била колежка с ответника Н., на когото
след като разбрала, че майка му е оперирана, му дала дюшек за да го сложат и да може да й
се правят масажи. След като св. В. се отказала да гледа майка му, свидетелката му
съдействала да намерят жена, която да се грижи за нея. Когато свидетелката и Н. не успели
намерят жена, която ежедневно да се грижи за майката на страните, свидетелката А. се
съгласила тя да се грижи. Това станало в края на април и до смъртта на баба Е..
7
Свидетелката сочи, че бабата починала в ръцете й. Докато свидетелката се грижела за
бабата, тя й разказвала за роднините на свидетелката, била мила. Според свидетелката
бабата не можела да се обслужва сама, само се хранела сама, „отначало я хранела, но после й
подготвяла чинийката и й давала лъжичката сама да се храни. Хранела се, приказвали си,
заедно гледали телевизия“. Според посоченото, бабата познавала всички народни
изпълнители, гледала предаванията „Стани богат“ и др. Свидетелката оставала при бабата
докъм 19 ч., сутрин ходела да я нахрани, измитала листата на двора. Бабата всеки ден ядяла
плод, сутрин обед и вечер. Свидетелката сочи, че на бабата била отпусната количка
(инвалидна количка), за която Н. поискал съдействие и с тази количка свидетелката
изкарвала бабата на двора „на въздух“. Свидетелката сочи, че Н. е водил децата си при
майка си, дори й празнували заедно рождения й ден. Там била и майката на М. (жената, с
която Н. живее на семейни начала), която донесла подарък, имало торта, правили снимки.
Бабата се радвала, а едното дете сядало в нея. Свидетелката сочи, че наследодателката на
страните, баба Е. всичко разбирала и разговаряла. Обяснявала, че ще й дадат количка.
Според свидетелката ищцата Я. разговаряла по телефона с майка си веднъж седмично, като
бабата се интересувала от живота й и за мъжа й (В.), за свекъра й и пр.
По делото са изискани копия от водената пред ДСП Н. преписка относно отпускането
на социални помощи, копие от която е приложено по делото. Разпитани са и свидетелите от
ДСП Н., Е. М., А. А. и Д. Д.. Трите свидетелки работят при ДСП Н., като социални
работници в отдел „Хора с увреждания“. Свидетелката М. сочи, че е посещавала дома на
баба Е. и се е срещала с нея, и сочи, че „жената е лежала, диягнозата й била ампутация на
крак, с физическа недостатъчност е била, не и психическа“. Свидетелката разговаряла с
жената, установила, че не може да се обслужва, само можела да се храни, до нея имало
дистанционно и вода. От това, свидетелката прави извод, че жената може да си служи с
ръцете. Кракът е бил ампутиран, използвала тоалетен стол. При посещението в дома на
бабата, свидетелката била посрещната от сина й Н.. Свидетелката обяснява, че при тях в
отдела документите са били донесени от някого, а когато тя е посетила бабата в дома й, тя се
е подписала, че е била посетена на съответната дата и адрес. Свидетелката е категорична, че
бабата сама се е подписала с химикал. Водили разговор, като бабата била спокойна и
гледала телевизия. Това се случило една седмица преди бабата да почине.
Останалите две свидетелки не са посещавали бабата и нямат преки впечатления от
нея и състоянието й, те само са обработвали преписката.
По делото на л. 149-164 от делото е приложено копие от преписката пред ДСП Н.,
относно назначаване на личен асистент и предоставяне на инвалидна количка на Е.П.Ц.,
както и копие от нотариални дела №***/2024 г. и №*** г. на Нотариус с рег. №*** на НК,
П.А., л. 166-203.
На поставени по чл. 176 ГПК въпроси от ищеца към ответника Н. А., същия е
8
отговорил, че за извършената разпоредителна сделка е предал предния ден на майка си
сумата от 3000лв., на което не са присъствали други лица.
По правото:
Предявените искове – главен и три евентуални са искове за прогласяване на
нищожност до размер на 1/4ид.ч. от описания имот на извършената между наследодателката
на страните Е.П.Ц. и нейните двама внуци А. Н. А. и Г. Н. А., близнаци и деца на сина й Н.,
извършена с НА № НА №**, том **, дело №*** г. от *** г. на Нотариус с рег. №*** на НК,
както следва:
1/ главен иск по чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД с цена от 1 258,53 лв. за прогласяване на
нищожност, поради накърняване на добрите нрави, на сделка с недвижим имот, извършена
с НА №**, том **, дело №*** г. от *** г. на Нотариус с рег. №*** на НК;
2/ евентуален иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД с цена от 1 258,53 лв. за
прогласяване на нищожност на същата сделка, поради липса на съгласие;
3/ евентуален иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 3-то ЗЗД с цена от 1 258,53 лв. за
прогласяване на нищожност на същата сделка, поради нарушаване на предписаната от
закона форма;
4/ евентуален иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД с цена от 1 258,53 лв. за разваляне по съдебен
ред до размер на 1/4ид.ч. от описания имот на извършената разпоредителна сделка.
Относно предявения главен иск по чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД с цена от 1 258,53 лв.
за прогласяване на нищожност на сделка с недвижим имот, извършена с НА №**, том **,
дело №*** г. от *** г. на Нотариус с рег. №*** на НК, поради накърняване на добрите
нрави, съдът прие следното:
Искът е за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави, поради
несъразмерност на престациите, конкретно на пазарната цена на имота спрямо цената на
неговата продажба по сделката от 3000лв.
Понятието за добрите нрави е нравствена категория, което следва да бъде
преценявано във всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Съгласно посоченото в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива
9
са принципите на добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.
Преценката за противоречието с добрите нрави се прави към момента на сключване на
договора.
Съгласно трайната съдебна практика и тази на ВКС, нееквивалентността на
насрещните престации по един възмезден договор, наведена от ищеца като основание на
иска му за нищожност, може да съставлява накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Накърняване на добрите нрави е налице при прекрачване на разумната
граница на свободата на договаряне, при такава съществена нееквивалентност на
насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с другата
– дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи
общественото разбиране за справедливост. Преценката за това не се ограничава единствено
до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали
обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение
за изясняване на действителните отношения между страните. В този смисъл са
постановените Решение № 735 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 198/2024 г., III г. о., ГК,
Решение № 50062 от 1.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 278/2021 г., I т. о., ТК, Решение № 241 от
15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3796/2019 г., IV г. о., ГК, Решение № 128 от 17.01.2019 г. по
гр. д. № 3170/2017 г., І г. о., Решение № 241 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г., IV г. о.,
Решение № 62 от 4.07.2018 г. по т. д. № 1490/2017 г. на ВКС, I т. о., Решение № 24 от
09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., Решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр. д. №
1208/2009 г., ІІІ г. о., Решение № 834 от 26.10.2009 г. по гр. д. № 136/2009 г., I г. о. и мн.мн.др.
От изготвената по делото оценителна експертиза се установява, че пазарната
стойност на имота е в размер на 12 900 лв. (след извършена в съдебно заседание от вещото
лице корекция на заключението, и определена крайна пазарна цена на дворното място от
5180 лв., а не както е посочено в експертизата 10 360 лв. и цена на сградите в размер на
7720 лв.). Съдът приема, че правилната пазарна цена на прехвърления от наследодателката
имот е 12 900 лв., а не както е вписано в протокол № 328/*** от съдебното заседание от
07.07.2025 г., л. 219 от делото от 20 620 лв. (очевидно е допусната нова техническа грешка,
предвид на това, че тази сума не може да бъде защитена от посоченото в експертизата и
Таблиците към нея, л. 208-209 от делото).
Поради констатираните от съда неточности от вещото лице при устното
преизчисление в съдебно заседание на крайната пазарна цена на прехвърления от
наследодателката имот и на основание чл. 202 ГПК, съдът не приема посоченото от него, че
крайната цена на същия е 20620 лв., а приема, че същата е в размер на 12 900лв. До този
извод съдът достигна чрез съпоставка на казаното в съдебно заседание с посоченото в
приложенията към експертизата.
Цената, при която е била извършена продажбата на имота от наследодателката на
двамата й внуци, съгласно посоченото в НА е 3000лв. Тази цена е по – ниска четири пъти от
действителната пазарна цена на продадения имот, която е 12 900 лв.
10
Продажната цена е била предадена на продавача по сделката, според обясненията на
самия ответник Н. А., лично, л. 229 от делото.
Съдът намира, че не е налице твърдяното от ищцата основание за нищожност на
сделката, като сключена при нарушение на добрите нрави, поради липса на еквивалентност
на насрещните престации. Липсата на еквивалентност на насрещните престации би могла да
накърни добрите нрави само ако е в такава степен значителна, че практически е сведена до
липса на престация. В този смисъл са постановените Решение № 24/ 09.02.2016 год. по гр.д.
№ 2419/2015 год. на ВКС, III г.о.; Решение № 1444/04.11.1999 г. на ВКС по гр.д. № 753/99 г.,
ГК, V г.о., Решение № 834/26.10.2009 г. на ВКС по гр.д. № 136/2009 г., решение №
615/15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1208/2009 г., III г.о. на ВКС; решение № 288/29.12.2015 г.
на ВКС по гр.д. № 2293/2015 г. III г.о. на ВКС; решение № 153/24.07.2015 г. на ВКС по гр.д.
№ 3014/2014 г. на III г.о. на ВКС; Решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д 70/2017 г., I
г. о., ГК, и др. Във всички случаи при преценката дали са накърнени моралните норми, съдът
следва да съобрази волята на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при
тълкуването на договорите да установява действителната им обща воля, формирана от
всичките им уговорки, да се отчита тяхната взаимна връзка и целта на договора -
удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните (Решение № 452/25.06.2010 г. по
гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., Решение № 615/15.10. 2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о.,
Решение № 119/22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2010 г., I г. о. на ВКС и др.).
За нищожни като противни на морала се приемат тези сделки, в които
нееквивалентността на престациите е „съществена“. Нарушаване на добрите нрави има само
при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при такава съществена
нееквивалентност, при която не може да се предположи, че договор би бил сключен - при
пренебрежимо малка, почти нулева насрещна престация. Така, при договори за продажба на
имоти практиката се е ориентирала към разлика над десет, двадесет и повече пъти между
договорената цена и действителната пазарна или данъчна оценка на имота, за да се приеме
нарушаване на добрите нрави. Същевременно, наличието на установения от практика
критерий за нееквивалентност, обосноваваща нищожност, поради нарушение на
установените норми, а именно - наличието на прекомерна разлика в престациите - се
преценява от съда съобразно конкретните установени по делото обстоятелства. Ако
например сделката е сключена между близки роднини, еквивалентността се преценява наред
с други морално етични съображения и имуществени отношения.
Оспорената от ищцата сделка не е в нарушение на добрите нрави, поради
нееквивалентност на насрещните престации, доколкото разликата между продажната цена и
пазарната цена е малко повече от четири пъти 3000/12 900 лв.
Тази сделка е извършена между роднини, между наследодателката и нейните внуци,
представлявани от своя баща. Съгласно представеното по нотариалното дело пълномощно,
дадено от Е.П.Ц. пълномощно на л. 126 (л. 191), приложено по нотариално дело №*** г.
относно НА №**, том **, рег. №***/*** г., същата е упълномощила сина си Н. А., да
продаде на когото намери за добре, като си запазва правото на ползване и обитаване в имота,
11
както и да учреди право на ползване на Н. А., на цена каквато прецени, включително да
дарява, залага, заменя или извършва други разпоредителни сделки, да договаря сам със себе
си, или с лица от които у упълномощен на друго основание, съгл. чл. 38 ЗЗД, да извършва
делба при необходимост да сключва предварителни договори и пр. с описания в
пълномощното имот, включващ 1/2ид.ч. от дворно място и описаните сгради.
Това показва, че от гледна точка на прехвърлителката цената не е от определящо
значение, а единствено запазването на правото на ползване на имота както за нея самата,
така и за нейния син Н. А..
При преценката дали са нарушени добрите нрави, съдът отчете, установените по
безспорен начин факти и обстоятелства, а именно, че непосредствените грижи за
наследодателката са се полагали именно от нейният син Н., който живеел в гр. К. със
семейството си, но ходел при майка си редовно, всяка седмица, а понякога и по – често.
Грижел се да й осигури необходимото ежедневно обслужване, като плащал на жена да се
грижи за нея, чрез своя колежка й осигурил нарочен дюшек за лежащо болни хора, ходил в
социалните служби за да поиска отпускане на помощ за личен асистент и нарочен стол.
Водил децата си, както и я посещавал заедно със съжителката си, тя и майка на децата му.
Всичко това се установява от гласните доказателства по делото на разпитаните свидетели В.
Г., П. П., Г. В., Р. А. и св. Е. К..
Безспорно е установено по делото, че синът на наследодателката, ответникът Н. е
давал пари за полаганите за майка му грижи на жените, което е установено от показанията
на св. В., А. и К.. Ответникът се интересувал постоянно за здравето на майка си и от самите
свидетелки, нейни съседки, дори и когато бил постъпил в болница с децата си. Синът на
наследодателката й носел храна през почивните дни – събота и неделя, за което сочи и св. Г.,
л. 222.
От показанията на свидетелите се установява, че ищцата не е полагала лични грижи
за майка си, единствено си дошла месец преди смъртта й, поседяла за кратко и се прибрала
отново в Кипър, където трайно живеела. Единствено контактували по телефона седмично,
както и пращала пари за жената, която се грижела за майка й, св. Г.. От св. Г. се установява,
че на нея й плащала ищцата по 600лв. (285 евро). Това се потвърждава и от приложените по
делото копия на формуляри за извършени банкови преводи на името на св. Г., л. 60-73. В
това се изразявала единствената грижа на ищцата за наследодателката й. Всички свидетели
сочат, че ищцата не се е прибирала често от Кипър, където живеела със съпруга си, като
според св. В., дори не се била прибрала когато баща й починал, л. 225.
От съвкупният анализ на свидетелските показания се установява, че наследодателката
е била привързана към семейството на сина си Н., към неговите деца и е разчитала на
неговите непосредствени грижи, каквито той й е оказвал според възможностите си, докато
връзката с дъщеря й е била предимно опосредствена чрез жената, която се е грижела за нея и
по телефона.
Преценката за несъразмерност на насрещните престации следва да се преценява с
12
оглед както на свободата на договаряне по смисъла на чл. 9 ЗЗД, но и на интересите на всяка
от договарящите страни. При преценката на установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира, че в процесната хипотеза престациите, договорени в оспорваната сделка, са
незначително нееквивалентни към датата на сключване на договора, доколкото
несъответствието на продажната цена е четири пъти по – ниско от действителната пазарна
оценка на имота. Нееквивалентността на престациите не е съществена, не е прекомерна, и не
противоречи на добрите нрави. Съгласно посоченото в Решение № 735 от 12.12.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 198/2024 г., III г. о., ГК, не всяка нееквивалентност представлява нарушение
на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която
едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева
стойност. На следващо място в практиката си ВКС приема, че преценката дали една сделка е
недействителна поради нарушение на добрите нрави, не трябва да се ограничава единствено
и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота,
предмет на сделката. Продажбата на вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с
общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Още повече законът за местните
данъци и такси и Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат
възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща
по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда
възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е
налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна,
изначална, непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави. В този смисъл е
безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в Решение № 156 от 10.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 2451/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 452 от 25.6.2010 г по гр. дело №
4277/2008 г на ВКС, І г.о, Решение № 119/22.3.2011 г по гр. дело № 485/11 г на ВКС, ГК, І
г.о., Решение № 29 от 22.3.2017 г по гр. дело № 2955/2016 г на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 24
от 9.2.2016 г по гр. дело № 2419/2015 г на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и Решение № 65 от 21.3.2017 г по
гр. дело № 639/2016 г на ВКС, ІV г.о.
Извършената разпоредителна сделка е в рамките на предоставените съгласно
пълномощното, което Е.П.Ц. пълномощно на л. 126 (л. 191) е дала на сина си да извърши
продажба или каквато и да е разпоредителна сделка – замяна, дарение и пр., на когото
намери за добре, вкл. и за договаряне сам със себе си от страна на упълномощеното лице,
нейният син Н. А., на точно описания недвижим имот, включващ дворно място и сгради.
Предвид на установеното по делото, съобразено с волята на закона и задължителната
съдебна практика, съдът намира, че извършената от наследодателката на страните
разпоредителна сделка не е в нарушение на добрите нрави, доколкото тя е своеобразен израз
на признателност за пряко полаганите от нейният син грижи, а поради изградената връзка на
привързаност в последните години от живота си и с неговите деца, тя е направила изборът
да прехвърли своята част от съсобствения имот на тях, своите внуци.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че не е налице нееквивалентност
на насрещните престации по разпоредителната сделка, извършена с НА №**, том **, дело
13
№*** г. от *** г. на Нотариус с рег. №*** на НК на цена от 2 999,40 лв.
Ето защо, съдът намира предявеният иск за нищожност на атакувания договор поради
накърняване на добрите нрави, за неоснователен поради което и същия следва да се
отхвърли.
Поради отхвърлянето на главния иск, съдът следва да разгледа последователно
предявените от ищцата евентуални искове.
Относно предявеният евентуален иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД за
прогласяване на нищожност на сделката поради липса на съгласие, с цена на иска 1258,53
лв., съдът установи следното:
Липсата на съгласие като порок на волята на договарящия води до нищожност на
извършената от него сделка съгл. чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД.
Оспорва се отразеното в даденото от Е.П.Ц. пълномощно, налично на л. 126 (също и
на л. 191), съгласие за извършване на разпоредителна сделка – дарение, замяна и пр., вкл. и
за договаряне сам със себе си от страна на упълномощеното лице, нейният син Н. А..
Ищцата твърди, че в последните години от живота си, нейната майка и
наследодателка не е била в състояние да разбира и ръководи действията си, поради което не
е могла да формира воля и да изразява съгласие за извършената от нейно име сделка.
За доказване на това твърдение, ищцата е ангажирала гласни доказателства, както и
нарочно назначена по делото психиатрична експертиза.
От гласните доказателства, преценени в съвкупност се установява, че
наследодателката е била в състояние да възприема и разбира случващото се около нея, да
общува пълноценно с хората, с които разговаря и да взема самостоятелни решения. Това се
потвърждава от показанията на всички разпитани свидетели, сред които от съществено
значение са тези на св. Е. К., като независим за страните свидетел, която сочи, че е
разговаряла с жената, която имала физическа недостатъчност, не и психическа. Според
свидетелката, жената е можела само да се храни сама, да борави с ръцете си. Свидетелката
сочи, че жената сама е подписала документите, които са й били представени. Служителката
към ДСП Н. е разговаряла в продължение на около 10 минути, през които жената е
разбирала всичко и е отговаряла адекватно, свързано.
От съвкупната оценка на показанията на разпитаните свидетели, също се установява,
че прехвърлителката е разговаряла с тях пълноценно, интересувала се също за дъщеря си и
те са я свързвали по телефона с нея, както и чрез видеовръзка (св. В., л. 225,св. А., л. 226).
Съдът не кредитира казаното от св. П.П., на л. 223, че е имала проблем да общува, защото тя
ясно отговаря на този въпрос, че „от Я. знам, тя си беше тук 2024 г., есента …., че бабата
има проблеми с паметта, че й е трудно да се храни, че не помни, че е излязла примерно и е
забравила къде е Я. в момента“, л. 223-224. Тези думи на свидетелката пресъздават казаното
от ищцата, а не представляват лични възприятия. Освен това е ярко показателно за
14
отношението на ищцата към майка й, отразено чрез свидетелката. Ищцата говорела за майка
си като „за бабата“, като за чужд за нея човек, а не за майка си.
Съдът намира, че твърдяната интелектуална непригодност на наследодателката на
ищцата не се доказва по категоричен начин, а напротив установява се и съдът приема това за
обективно установено, че макар да е имала физически увреждания и неспособност за
самостоятелно пълноценно обслужване, Е.П.Ц. е била психически и интелектуално
способна да разбира и ръководи постъпките си. В случая не е налице и основание да се
счита, че договорът е унищожаем, доколкото не е налице посочената в ТР № 5 от 30.05.2022
г. на ВКС по тълк. д. № 5/2020 г., ОСГТК, трайна неспособност на лицето да разбира или да
ръководи действията си. В случай, че е налице такава според посоченото в ТР договорът е
унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Практиката на ВКС приема, че „разликата между
нищожността на сделката поради липса на съгласие и унищожаемостта поради неразбиране
на значението на действията е в субективния момент – в първия случай липсата на воля е
съзнавана (мислена уговорка, шега или насилие, когато е налице пълна липса на валидно
съгласие за сключването на договора), а във втория – неосъзната“, поради неспособност на
лицето поради интелектуален дефицит (заболяване, слабоумие и пр.). В този смисъл са
Решение № 143 от 16.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2729/2018 г., III г. о., ГК, Решение №
251/09.05.2006 г. по гр. д. № 173/2005 г., II-ро ГО, Решение № 1344/01.08.2002 г. по гр. д. №
1864/2001 г., Решение № 813/07.09.2011 г. по гр. д. № 256/2010 г., Решение № 309/14.07.2011
г. по гр. д. № 1890/2010 г., Решение № 59/24.07.2013 г. по гр. д. № 392/2012 г., все IV-то ГО,
Решение № 157/24.06.2015 г. по гр. д. № 252/2014 г., III-то ГО и др.
От събраните по делото доказателства се установи, че продавачката по НА е била
психически здрава и със съхранен интелект, разговаряла е адекватно с околните и в
здравните й картони няма данни за интелектуален дефицит или заболяване, което да е
пречка тя да разбира и ръководи действията си. Последната Епикриза на наследодателката
от *** г., л. 10 от делото, установява извършената ампутация над коляното и наличието на
придружаващи заболявания като неинсулинозависим захарен диабет с неврологични
усложнения, диабетна полиневропатия, предсърдно мъждене и трептене, хипертонично
сърце със застойна сърдечна недостатъчност. В тази епикриза не са отразени заболявания,
които да са резултат на психично заболяване, вкл. и дементни състояния и заболявания.
Съдът приема, че даденото от Е.П.Ц. пълномощно на л. 126 (също и на л. 191),
представено по нотариалното дело за извършване на сделката по нотариално дело №*** г.
относно НА №**, том **, рег. №***/*** г., отразява ясно и еднозначно нейната воля за
извършване на разпоредителна сделка –продажба, замяна, дарение и пр., на когото намери за
добре, вкл. и за договаряне сам със себе си от страна на упълномощеното лице, нейният син
Н. А., на точно описаните в пълномощното идеални части от недвижимия имот, включващ
дворно място и сгради.
Предвид на горното, съдът намира, че не се доказва предявеният от ищцата
15
евентуален иск по чл. чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД за прогласяване на нищожност
на сделката поради липса на съгласие от страна на продавачката Е. П. Ц., с цена на иска
1258,53 лв., поради което същия следва да бъде отхвърлен.
Относно евентуалният иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 3-то ЗЗД за
прогласяване на нищожност на сделката поради нарушаване на предписаната от закона
форма, с цена на иска 1258,53 лв., поради това, че поради заболяването си,
прехвърлителката не е могла да се подпише върху пълномощното, по силата на което е била
представлявана при сделката.
Съгласно чл. 36, ал.1 ЗЗД, едно лице може да представлява друго по разпоредба на
закона или по волята на представлявания. Според ал. 2, последиците от правните действия,
които представителят извършва, възникват направо за представлявания.
Съгласно чл. 37 ЗЗД, упълномощаването за сключване на договори, за които законът
изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да
бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с
нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.
Съгласно чл. 18 ЗЗД, договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на
други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
По делото е приложено пълномощно дадено от Е.П.Ц. пълномощно на л. 126 (л. 191),
приложено по нотариално дело №*** г. относно НА №**, том **, рег. №***/*** г., съгласно
което същата е упълномощила сина си Н. А., да продаде на когото намери за добре, като си
запазва правото на ползване и обитаване в имота, както и да учреди право на ползване на Н.
А., на цена каквато прецени, включително да дарява, залага, заменя или извършва други
разпоредителни сделки, да договаря сам със себе си, или с лица от които у упълномощен на
друго основание, съгл. чл. 38 ЗЗД, да извършва делба при необходимост да сключва
предварителни договори и пр. с описания в пълномощното имот, включващ 1/2ид.ч. от
дворно място и описаните сгради.
Както самото пълномощно, така и декларациите по ДОПК, л. 191-196, са нотариално
заверени от пом.нотариуса на *** г., извън кантората, на адреса на местоживеене на
наследодателката, гр. Н., ул. ***.
От съдържанието на НА №**, том **, рег. №***/*** г., се установява, че е извършена
продажба на имота на наследодателката, като същия е продаден на нейните внуци –
малолетните А. и Г., представлявани от баща си, като поставеното в пълномощното условие
относно запазване на правото на ползване както за прехвърлителката, така и за нейният син
Н., е спазено. Това е единственото условие, посочено в пълномощното, което
наследодателката е поставила за сключване на сделката и то е спазено.
По делото отново въз основа на всички събрани доказателства – свидетелски
16
показания и психиатрична експертиза, се установи, че наследодателката е имала ампутиран
долен крайник, поради което е била лежаща и неспособна сама да се обслужва. Била е
включена в програма за социално подпомагане и осигуряване на стол, изисквала е чужда
помощ и грижа. Но всички свидетели, особено социалния служител Е. М. сочат, че е можела
да си служи с ръцете, хранела се е сама, хващала е лъжица. Трудно се справяла, но очевидно
е успявала.
От страна на ищцата не е оспорен подписа, положен в пълномощното на л. 126 (също
и на л. 191), представено по нотариалното дело, поради което и не може да се приеме за
доказано твърдението на ищцата, че поради заболяване майка й не можела да се подпише и с
това била нарушена формата на нотариалния акт. Относно това, че наследодателката на
ищцата и прехвърлителка по оспорваната сделка е можела да се подпише, свидетелстват
показанията на св. Е. М., която на л. 238 от делото заявява, че при тях документите се
подават на приемна. Не се подават лично при нея, в нейната стая и тя не знае кой ги е
попълнил. Свидетелката обаче по категоричен начин заявява, че когато отишла в дома й
„само ми се подписа, че съм я посетила на тази дата, на адрес. Сама се подписа, с химикала“.
Това показва, че към датата на посещението на свидетелката, което според посоченото в ***
г., л. 160 от делото, Е.Ц. се е подписала сама. Тази дата е след датата на нотариалната заверка
на пълномощното, което е от *** г.
Обстоятелството, че наследодателката на страните е можела да се подпише пред св.
М. на *** г. показва, че е можела да направи това и на *** г. пред помощник нотариуса Н. В.
при Нотариус с рег. №*** на НК, П.А., с РД РС Н..
Положения в пълномощното подпис на наследодателката не е оспорен по делото,
поради което и при липсата на доказателства, които да установяват обратното, съдът приема,
че същата е била в състояние да се подпише върху него и с това изискването за форма
съгласно чл. 579, ал.1, изр. 2-ро ГПК е спазено.
Само ако някое от участващите лица не може да се подпише поради неграмотност или
недъгавост, се прилага чл. 189, като актът не се приподписва от свидетели. В този случай
съгл. чл. 189, ал. 2 ГПК, неграмотното лице трябва да положи отпечатък на десния му палец
и да бъде приподписан от двама свидетели.
Съдът приема, че е спазено изискването за форма на нотариално завереното
пълномощно, приложено по нотариалното дело, въз основа на което е извършена
впоследствие и самата разпоредителна сделка.
Предвид на горното, съдът намира, че искът по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 3-то ЗЗД
за прогласяване на нищожност на сделката поради нарушаване на предписаната от закона
форма, с цена на иска 1258,53 лв., поради това, че поради заболяването си,
прехвърлителката не е могла да се подпише в нотариалният акт, е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
17
Относно евентуалния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора по
съдебен ред, с цена на иска 1258,53 лв.
Съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД, развалянето на договорите, с които се прехвърлят,
учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по
съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде
според обстоятелствата срок за това.
Ищцата твърди, че ответниците не са изпълнили задължението си по договора да
платят продажната цена на прехвърлените недвижимости в размер на 3000лв. Ищцата
твърди, че по сметките на майка й е нямало внесена парична сума в размер на 3000лв., както
и че поради влошеното здраве на майка й, тя не е имала възможност да изразходва тези пари.
Според посоченото в НА, цената е била платена преди изповядването на сделката, а
от името на продавача е декларирано, че тя е получена напълно и в брой от законния
представител на купувачите. В този смисъл са дадените от самия ответник Н. А. обяснения
по чл. 176 ГПК пред съда на *** г., л. 229 от делото. Ответникът твърди, че е предал
посочената в договора сума от 3000 лв., „предният ден преди сделката, вкъщи“. Свидетели
за предаването на тази сума е нямало, тъй като са били само той и майка му.
Съгласно чл. 183 ЗЗД с договора за покупко-продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността върху дадена вещ, а купувача да заплати продажната
цена. Доказателствената тежест, за изпълнение на задължението за заплащане на
продажната цена по договора е на ответника.
Съгласно посоченото в нотариалният акт, в т. ІV от името на продавачката е
декларирано, че продажната цена е получена напълно. в т. V е посочено, че купуват имота,
като посочената сума е платена напълно и в брой преди подписване на договора. В тази си
част, т. ІV и т.V, нотариалният акт да има характер на частен свидетелстващ документ. В
този смисъл е Решение № 402 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 449/2011 г., III г. о., ГК.
Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК за опровергаване на съдържанието на това изявление от
името на продавача, свидетелските показания са недопустими. Свидетели на посоченото,
обаче според ответника няма, доколкото той твърди, че при предаването на парите са били
само той и майка му.
От своя страна, ответникът се позовава на пълномощното, дадено от майка му, в
което на 2-ра стр., абз.1-2 е посочено, че манданта (доверителят) дава на мандатаря
(довереникът) си правото да получава цялата продажна цена или части от нея, вкл. и по
банков път, по лични сметки на упълномощените лица или по сметки на юридически лица,
които представлява или са се договорили, като го освобождава от задължението да отчита
сделката.
Посочено е още, че упълномощителката декларира, че е получила напълно и в
брой/по банкова сметка от пълномощника договорената продажна цена на имотите, към
момента на подписване на пълномощното и че е удовлетворена от цената и няма никакви
претенции към пълномощника.
18
Това несъмнено ползва ответника, но то не кореспондира с твърдението му, че е бил
платил цената по договора за продажба предишният ден.
Пълномощното и договора за покупко – продажба са от един и същи ден – 17.06.2024
г.
От съдържанието на пълномощното става ясно, че всъщност мандата не е получил
реално парична сума, независимо каква е тя, дали е в същия или различен от посочения в
НА за покупко – продажба размер.
Съдът приема, че всъщност ответникът Н., той и пълномощник както на продавача,
така и представител по закон на купувачите, не е плащал реално продажната цена, посочена
в НА в размер на 3000 лв.
От представеното пълномощно се установява, че волята на наследодателката на
страните е била да продаде или да замени, или да дари имуществото, описано в него.
Избраната от манданта форма на това разпореждане с притежаваното от майка му
имущество е в рамките на нейната воля, но последиците при изборът на едната или другата
форма на разпореждане са различни.
Позовавайки се на бланкетните разпоредби от пълномощното на стр. 2-ра, абз.1-2,
относно правото да получава цялата продажна цена или части от нея, очевидно
наследодателката не е желаела реалното й получаване. Това обаче не отменя задължението
на купувача да плати продажната цена. Тази цена, ако беше платена и налична към момента
на откриване на наследството на наследодателя, би била делима между наследниците на
продавача.
Съдът намира, че е налице неизпълнение от страна на купувача на задължението за
заплащане на продажната цена на имота, предмет на сделката. Това прави искът за разваляне
на договора, поради неизпълнение на задължението на купувача по него да плати
продажната цена от 3000 лв., основателен и доказан. В случай, че още при сключването на
този договор, ответникът Н. е действал с намерението да не плаща реално продажната цена
по него, то той е действал симулативно, като е сключил договора от името на своята майка и
на децата си привидно, прикривайки дарение, за каквото също е имал волята й.
Иск за прогласяване на сключената покупко – продажба за симулативна, на основание
чл. 17 ЗЗД, като прикриваща дарение не е предявяван от ищцата по делото, макар фактите,
установени относно изпълнението на насрещните задължения по договора да сочат именно
на това.
Предвид на гореизложеното, съдът намира искът за разваляне на сключения с НА
№**, том **, дело №*** г. от *** г. на Нотариус с рег. №*** на НК договор за покупко-
продажба следва да бъде развален до частта на ищцата.
Ищцата е заявила, че желае развалянето на тази сделка за ¼ ид.ч. Съдът намира, че
претенцията на ищцата по размер е основателна и доказана, доколкото общата
наследодателка Е.П.Ц. е притежавала ½ ид.ч. от процесния имот. След смъртта си тя е
19
оставила за свои наследници по закон дъщеря си, ищцата и синът си, ответникът Н..
Правата на собственост на всеки от тях са по 1/4ид.ч., съгл. чл. 5 от ЗН.
В хода на проведеното съдебно производтво, ответникът Н., лично и като
представител на малолетните си деца не е предлагал на ищцата изпълнение на договорното
си задължение по договора за покупко – продажба в рамките на предвиденото по чл. 87, ал.
3, изр. 2-ро ЗЗД.
Предвид на горното, съдът намира, че искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне по
съдебен ред на договор за покупко-продажба НА №**, том **, дело №*** г. от *** г. на
Нотариус с рег. №*** на НК, до размера на 1/4ид.ч. от него е основателен и доказан и следва
да се уважи.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Ищцата е направила разноски по делото, както следва: за предявените искове са
платени общо 50 лв. за държавни такси, 10 лв. за вписване на исковата молба, 10 лв. за
съдебни удостоверения, 34 лв. за извънсъдебни удостоверения (за данъчна оценка и за
родствени връзки), и 1027,66 лв. за възнаграждения на вещите лица. Освен това са платили
и 2000лв. за адвокатска защита по делото.
Общо направените разноски са 3131,66 лв.
Ответниците са направили разноски, както следва: за адвокатско възнаграждение в
размер на 2000лв.
Разноски по чл. 78, ал.1 ГПК.
Поради уважаване на предевяния евентуален иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, то следва
ответниците да бъдат осъдени да платят на ищцата направените по делото разноски.
Разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК.
Поради уважаване на предявения евентуален иск за разваляне на договора за покупко
- продажба, ответниците нямат право на разноски.
На основание чл. 235, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска с правно основание по чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД предявен от Я. Ц. Г. с
ЕГН ********** с пост. Адрес в гр. Н., ул. ***, срещу Н. Ц. А. с ЕГН **********, лично и
като законен представител на А. Н. А. с ЕГН ********** и Г. Н. А. с ЕГН **********,
всички от гр. К., ул. ***, за прогласяване за нищожна поради накърняване на добрите
нрави, до размер на ¼ и.ч. от описания в НА №**, том **, дело №*** г. от *** г. на
Нотариус с рег. №*** на НК, недвижим имот, както следва: поземлен имот с идентификатор
20
*** по плана на гр. Н. с площ от 557 кв.м. и построените в него сгради с идентификатори:
***.1 с площ от 23 кв.м.; ***.2 с площ от 12 кв.м.; ***.3 с площ от 3 кв.м; ***.4 с площ от 43
кв.м.; ***.5 с площ от 22 кв.м.; ***.6 с площ от 9 кв.м.
Отхвърля иска с правно основание по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД предявен
от Я. Ц. Г. с ЕГН ********** с пост. Адрес в гр. Н., ул. ***, срещу Н. Ц. А. с ЕГН
**********, лично и като законен представител на А. Н. А. с ЕГН ********** и Г. Н. А. с
ЕГН **********, всички от гр. К., ул. ***, за прогласяване за нищожна поради липса на
съгласие, до размер на ¼ и.ч. от описания в НА №**, том **, дело №*** г. от *** г. на
Нотариус с рег. №*** на НК, недвижим имот, както следва: поземлен имот с идентификатор
*** по плана на гр. Н. с площ от 557 кв.м. и построените в него сгради с идентификатори:
***.1 с площ от 23 кв.м.; ***.2 с площ от 12 кв.м.; ***.3 с площ от 3 кв.м; ***.4 с площ от 43
кв.м.; ***.5 с площ от 22 кв.м.; ***.6 с площ от 9 кв.м.
Отхвърля иска с правно основание по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 3-то ЗЗД предявен от
Я. Ц. Г. с ЕГН ********** с пост. Адрес в гр. Н., ул. ***, срещу Н. Ц. А. с ЕГН **********,
лично и като законен представител на А. Н. А. с ЕГН ********** и Г. Н. А. с ЕГН
**********, всички от гр. К., ул. ***, за прогласяване за нищожна поради нарушаване на
предписаната от закона форма, до размер на ¼ и.ч. от описания в НА №**, том **, дело
№*** г. от *** г. на Нотариус с рег. №*** на НК, недвижим имот, както следва: поземлен
имот с идентификатор *** по плана на гр. Н. с площ от 557 кв.м. и построените в него
сгради с идентификатори: ***.1 с площ от 23 кв.м.; ***.2 с площ от 12 кв.м.; ***.3 с площ
от 3 кв.м; ***.4 с площ от 43 кв.м.; ***.5 с площ от 22 кв.м.; ***.6 с площ от 9 кв.м.
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по иск на Я. Ц. Г. с ЕГН ********** с пост.
Адрес в гр. Н., ул. ***, срещу Н. Ц. А. с ЕГН **********, лично и като законен
представител на А. Н. А. с ЕГН ********** и Г. Н. А. с ЕГН **********, всички от гр. К.,
ул. ***, до размер на 1/4ид.ч. (една четвърт) от описания в НА №**, том **, дело №*** г.
от *** г. на Нотариус с рег. №*** по регистъра на Нотариалната камара на Република
България недвижим имот, сключеният между Е.П.Ц. с ЕГН *** от гр. Н., поч. На *** г.,
представлявана от Н. Ц. А. с ЕГН **********, съгласно пълномощно с рег. № *** (за
подпис) и № *** (за съдържание), том 1, Акт №***/*** г. и А. Н. А. с ЕГН ********** и Г.
Н. А. с ЕГН **********, двамата представлявани от Н. Ц. А. с ЕГН **********, договор за
покупко – продажба на ½ ид.ч. (една втора идеална част) от следния свой недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр. Н. с площ от 557 кв.м. и построените в
него сгради с идентификатори: ***.1 с площ от 23 кв.м.; ***.2 с площ от 12 кв.м.; ***.3 с
площ от 3 кв.м; ***.4 с площ от 43 кв.м.; ***.5 с площ от 22 кв.м.; ***.6 с площ от 9 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК Н. Ц. А. с ЕГН **********, лично и като
21
законен представител на А. Н. А. с ЕГН ********** и Г. Н. А. с ЕГН **********, всички от
гр. К., ул. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА Я. Ц. Г. с ЕГН ********** с пост. Адрес
в гр. Н., ул. ***, направените по делото разноски от 3131,66 лв. (три хиляди сто тридесет и
един лева шестдесет и шест ст.)
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
22