Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …..07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи юни две
хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 1938 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д.П.Т., ЕГН **********, чрез адв. ***, срещу ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3068,53 лв., представляваща начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от
26.04.2016г. до 25.04.2017г., за обект, находящ се в ***,
с аб. № ***, кл. № ***, за
която е издадена фактура №********** от 15.12.2017г.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е
предявил на ищеца писмо, с което го е уведомил, че е извършена проверка на
меренето на ел. енергия на процесния обект, като е
съставен констативен протокол от 25.04.2017г., а СТИ е иззето и предоставено за
експертиза на БИМ. Като последица ответното дружество е издало фактура за
сумата от 3068,53 лв. Сочи се, че сумата е недължима, тъй като ищецът не е
ползвал енергия на такава стойност. Сочи се, че проверката на СТИ е абсолютно
неправомерна. Навежда се, че ищецът не може да носи отговорност за повреда в
софтуера на СТИ, доколкото то е собственост на ответника. Не е налице
техническа неизправност в процесния електромер,
схемата на свързване не е променена.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника ***,
в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се, че е налице
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия.
Ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. В резултат
на извършена техническа проверка, е установено, че в невизуализирания регистър
1.8.4. има показания за отчетена ел. енергия, която не е визуализирана на
дисплея. В БИМ е установено, че е осъществявана външна намеса в софтуера на
електромера. Съставено е Становище за начисляване на ел. енергия, което
отразява точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър
1.8.4. Сочи се, че процесната сума се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ. Излага се, че установеното софтуерно вмешателство в
програмата за параметризация на СТИ има за цел именно
„отклоняване“ на част от потребената енергия в
„невидим“ регистър. Моли се за отхвърляне на предявения иск по тези съображения
и се претендират сторените по делото разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните
не се спори,
че ищецът е потребител,
а ответникът доставчик на ел.енергия.
От представен констативен протокол №1601079 от 25.04.2017г., се установява, че на посочената дата, длъжностни лица на ***АД са
извършили техническа проверка на СТИ на адрес в ***. Отразени са показания на демонтирания
електромер в пет регистъра, включително регистър 1.8.4 с показание 020850. Обективирано е, че протоколът е подписан от служители
на ***, както и присъствалите на място двама
свидетели.
От констативния протокол № 1117/07.12.2017г. в БИМ, Главна дирекция “Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел – гр. Русе, се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Отразена е преминала електроенергия на тарифа Т4 – 020850,2 която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия.
Със становище, изготвено на 14.12.2017г. от
специалист “Енергиен контрол”, е одобрено начисляване на допълнително
количество ел. енергия от 20850 квт.ч. за периода от 26.04.2016г.
до 25.04.2017г., на осн. чл. 50 ПИКЕЕ и
софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който е установено точното количество
неотчетена ел. енергия.
В
резултат на корекцията на абоната е начислена сумата от 3068,53 лв., за която е
издадена фактура №********** от 15.12.2017г.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се изяснява, че процесното СТИ е
минало през първоначална метрологична проверка през 2014г., като годността му
изтича през 2018г. Показанието от 20850 кв.ч. „прочетено“ в регистър 1.8.4. не
е визуализирано на дисплея на измервателния уред. В България не се използва
четвърта тарифа. При монтажа на СТИ началните показания в тарифи 1, 2 и 3 са
били нулеви. Показанията в Тарифа 4 не са документирани. Наличието на данни в
Т4 не електромера се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата
за параметризация на измервателния уред и по – точно
в тарифната схема.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
По така предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно следва в условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на вземането
си. В тази
връзка трябва да докаже, че
в резултат на извършената проверка законосъобразно
и при спазване на предвидените в Правилата за измерване на количеството ел. енергия и Общите условия е начислил сумата, предмет на иска, в правилен
размер, като остойностеното
количество ел. енергия е реално доставено на ищеца.
В процесния случай не се
спори, че ищецът в периода, за който е извършена корекцията, е бил потребител на ел. енергия
по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът,
в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
Ответникът твърди, че в случая от една страна, така начисленото за доплащане количество ел. енергия представлява реално доставена и потребена ел.енергия, а от друга, че представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в частност - реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната и налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията за реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на договора за покупко - продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от
ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 год.
/ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год./. Същевременно с решение № 1500/06.02.2017 год. на
ВАС по адм.д. № 2385/2016 год., нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл.
48-51, са отменени.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародане
на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 год. Следователно разпоредбите
на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 25.04.2017
год.
Нормата
на чл. 50 ПИКЕЕ, на която
се позовава ответното дружество, е действала към момента
на преизчисляване количеството на ел.енергия. Същата предвижда, че при
установено несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за
нея, водещо до неправилно изчисляване
на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната
мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика
между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не
по-дълъг от една година.
Или,
за да възникне
правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на потребителя на първо място
следва да се установи несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. След отмяната на чл.
41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред
и предпоставки за извършване на проверка
за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника
да преизчислява сметка на потребителя
въз основа на констатациите от извършената проверка следва да се отрече
изцяло.
При
това положение и доставчикът би могъл да коригира
сметката на крайния потребител при установеност по делото, че
отклонението в показателите
на консумираната енергия се дължи
на неправомерно действие от страна
на потребителя, периода на грешното
измерване и отчетената реално консумирана електрическа енергия за миналия период. Ответникът не е ангажирал доказателства за наличие на неправомерни
действия от страна на потребителя.
На следващо място не се
установява точният период, в който е натрупана електроенергията в тарифа 1.8.4, както
и че скалата, по която е отчетено
това количество ел.енергия е имала показание „0” към началния период, за който е начислената
цената на енергията. Такива доказателства по делото не са
ангажирани /при липса на отразяване
на показанията по тарифа 1.8.4
в протокола за монтаж на процесното
СТИ/.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме,
че вземането на ответното търговско
дружество е изцяло недължимо, при липса на наведени
твърдения за наличие на друго основание, породило твърдяното право в полза на
ответника, поради което и съдът приема
предявения иск за недължимост на претендираната сума за основателен.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 583.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.П.Т., ЕГН **********, не дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***8,53 лв.,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на ел. енергия за периода от 26.04.2016г. до 25.04.2017г.,
за обект, находящ се в ***, с аб.
№ ***, кл. № ***, за която е издадена фактура
№********** от 15.12.2017г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.П.Т., ЕГН **********, сумата от 583,00 лв. /петстотин осемдесет и три лева/, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: