Решение по дело №62541/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3716
Дата: 29 февруари 2024 г.
Съдия: Иванка Петкова Болгурова
Дело: 20211110162541
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3716
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.А
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110162541 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.128, т. 2 КТ.
Ищецът П. А. А. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника
„Кардинал Фрейт“ ЕООД, прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ.
Поддържа, че ответникът не му е изплатил дължимото трудово
възнаграждение за периода от 01.08.2021г. до 09.08.2021г. в размер на 300 лв.
Претендира посочената сума, ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 02.11.2021г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кардинал Фрейт“ ЕООД е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като твърди, че е
заплатил на ищеца дължимото за процесния период трудово възнаграждение
преди депозиране на исковата молба в съда, поради което моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят дължи заплащане
на трудово възнаграждение за извършена работа. За основателността на
предявения иск по чл.128, т.2 КТ е необходимо да се установи, че за
процесния период страните са били в трудово правоотношение, по силата на
1
което ищецът е престирал съобразно уговореното, както и размера на
уговореното брутно трудово възнаграждение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че между тях е
съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало с трудов
договор от 18.05.2021г., което е прекратено на основание чл. 325, т.1 КТ на
09.08.2021г. Не се оспорва и фактът, че в периода от 01.08.2021г. до
09.08.2021г. включително ищецът е полагал труд при ответника, както и
размерът на уговореното брутно трудово възнаграждение 700 лв.
Спорен между страните е въпросът дали за посочения период /от
01.08.2021г. до 09.08.2021г./ ответникът е заплатил на ищеца дължимото
трудово възнаграждение.
Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено
искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане
на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по
негова платежна сметка. В настоящия случай от съдържанието на чл. 5.4 от
представения по делото трудов договор от 18.05.2021г. се установява, че
ищецът е посочил банкова сметка с IBAN BG27FINV91502017056925 с
титуляр Мария П. А., по която да му бъде изплащано трудовото
възнаграждение. В хода на процеса това обстоятелство не е оспорено от
ищеца, напротив – признато е от него с исковата молба.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се
установява, че дължимото на ищеца брутно трудово възнаграждение за
процесния период от 01.08.2021г. до 09.08.2021г. – за 5 работни дни, е в
размер на 159,09 лв., което е начислено от ответника във фиша за месец
август 2021г. и след приспадане на публичните вземания по КСО е изплатено
на работника по посочената в трудовия договор банкова сметка с титуляр
Мария П. А. на 01.08.2021г., т.е. преди депозиране на исковата молба в съда
на 02.11.2021г. Съдът кредитира заключението на ССчЕ като компетентно
изготвено. Същото напълно кореспондира и с останалите събрани по делото
доказателства, в т.ч. и тези, представени от ищеца с исковата молба –
извлечение от банкова сметка с IBAN BG27FINV91502017056925 с титуляр
2
Мария П. А.. При тези съображения и доколкото се установи, че дължимото
на ищеца трудово възнаграждение за периода от 01.08.2021г. до 09.08.2021г.
е своевременно заплатено от ответника по посочената от ищеца в трудовия
договор банкова сметка на 01.08.2021г., предявеният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски по делото. Същият претендира да е сторил такива за
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 07.01.2022г., сключен
между ответника и адв. Б., страните са уговорили адвокатско възнаграждение
в размер на 800 лв. за производството пред СРС за защита по предявените от
ищеца искове за заплащане на трудово възнаграждение, за извънреден труд и
командировъчни до окончателното приключване на делото с влязло в сила
решение. Доколкото уговореното възнаграждение е едно, а предявените с
исковата молба искове са били три оценяеми иска и исковата молба е върната
по предявените искове с правно основание чл.262, ал.1 КТ и чл.215, ал.1 КТ с
влязло в сила разпореждане на 29.11.2023г. /като в едноседмичния срок от
съобщаването му ответникът не е депозирал молба за присъждане на
разноски по прекратената част от исковете/, дължимият размер на
адвокатското възнаграждение по останалия за разглеждане иск следва да се
определи пропорционално на материалния интерес на иска или на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 30,21 лв. /уговореното възнаграждение в
размер на 800 лв., умножено по цената на разгледания иск – 300 лв.,
разделено на общия размер на първоначално предявените искове – 7944,78
лв./ – адвокатско възнаграждение за разгледания от СРС иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ.
На ответника следва да бъдат присъдени и направените от него разноски
за защита по ч.гр.д. № 13132/2023г. по описа на СГС в размер на 547 лв.,
които са действително направени, видно от представените по делото
платежни документи.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна
такса и депозит на ССчЕ остават за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. А., ЕГН **********, срещу „Кардинал
Фрейт“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
заплащане на сумата от 300 лв., представляваща дължимо трудово
възнаграждение за периода от 01.08.2021г. до 09.08.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. А. А., ЕГН **********, да
заплати на „Кардинал Фрейт“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 30,21 лв.
разноски по делото, както и сумата от 547 лв., разноски по ч.гр.д. №
13132/2023г. по описа на СГС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4