Решение по дело №217/2020 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 260047
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20202180100217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                   25.06.2021 год.                               Град  Царево

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд                                          граждански състав

На десети юни                                две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:        Председател: Минчо Танев

Секретар: Петранка Бъкларова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гр. дело № 217 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от И.Д.Л., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Ц.Д.П. от САК, със съдебен адрес:***, срещу К.Т.Г., ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да разпредели ползването на процесния имот- недвижим имот, намиращ се в землището на *** с ЕНММ *** при граници имот № ***, морски плаж на общ. Царево, имот № ***- нива на наследниците на Е. Н., имот № ***, полски път на община Царево, имот № ***, нива на наследниците на И. П.: 1/11 /една единадесета/ идеална част от 5 500/7 000 /пет хиляди и петстотин върху седем хиляди/ кв.м. идеални части от нива, цялата с площ от 7 000 /седем хиляди/ кв.м. съставляваща имот планоснимачен № *** по кадастралния план на землището на с. Царево, обл. Бургас, съгласно нотариален акт № ***, дело № *** г. както и дървена двуетажна къща от алпийски тип, състояща се от две самостоятелни спални на втори етаж, хол, кухня, баня, санитарен възел и душ кабина, тераса с масичка и пейка, включително на дървена двуетажна къща от алпийски тип между двамата съсобственици, по следния начин: Всяка нечетна година имотът да бъде ползван от И.Д.Л.; Всяка четна година имотът да бъде ползван от К.Т.Г., да присъди на ищеца разноските, направени по водене на делото.

С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане на експертиза.

С разпореждане от 10.08.2020 год. съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.

С исковата молба се твърди, страните са съсобственици на недвижим имот, представляващ 1/11 ид.ч. от 5 500/7 000 кв.м. ид.ч. от нива с площ 7 000 кв.м. съставляваща имот пл. № *** по кад. план на гр. Царево, обл. Бургас, при равни квоти, ведно с подобренията в него, а именно по 14 ид.ч. за всяка от страните. Твърди се, че страните са бивши съпрузи, като брака им е бил прекратен със съдебно решение № *** г. на СРС, 88 с-в, постановено по гр. дело № *** г. Според ищеца, с цитираното решение, съдът е одобрил постигнато споразумение между страните, според което ползването на имота било предоставено на съпругата- ответница в настоящото производство. Твърди се в исковата молба, че ответницата е лишила ищеца от ползването на имота.

Ответникът е депозирала отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който се защитава по исковете като твърди, че никога не е създавала пречки на ищеца да ползва имота. Заявява, че иска е изцяло неоснователен, тъй като споразумението с което и е предоставен за ползване имота е вид договор, а не акт на съдебна администрация.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че по време на брака си, страните са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ 1/11 ид.ч. от 5 500/7 000 кв.м. ид.ч. от нива с площ 7 000 кв.м. съставляваща имот пл. № *** по кад. план на гр. Царево, обл. Бургас, при равни квоти, ведно с подобренията в него, а именно по 14 ид.ч. за всяка от страните.

Няма спор по делото, че страните са бивши съпрузи, като брака им е бил прекратен със съдебно решение № *** г. на СРС, 88 с-в, постановено по гр. дело № *** г.

Не се спори също така, че с цитираното съдебно решение № *** г. съдът е одобрил постигнато споразумение между страните, съгласно условията на което, ползването на процесния имот е било предоставено на съпругата.

Не се спори по делото, че понастоящем имота се ползва, съгласно условията по одобреното споразумение.  

          При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание в чл. 32, ал. 2 от ЗС.

По допустимостта на иска:

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобственици, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се сформира мнозинство или решението на мнозинството е вредно за общата вещ  начина на нейното ползване и управление се определя от районния съд. В процесния случай, съобразно твърдяното от ищеца, съсобствениците на процесния имот не могат да постигнат и съгласие относно начина на ползването, му съобразно притежаваните от тях права. Предвид изложените аргументи настоящия съд приема предявения иск за допустим, тъй като самото му предявяване сочи, че мнозинство относно използването и управляването на общата вещ не може да се сформира.

По основателността на иска:

Съобразно чл. 32, ал. 1 от ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Когато не може да се образува мнозинство или няма решение на мнозинството за управлението или когато е налице решение, но то е вредно за общата вещ или пък взетото решение е незаконосъобразно, всеки от съсобствениците може да се обърне към съда, като поиска разрешаване на спора за ползването и управлението на общата вещ. По своята правна природа, искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС съставлява правно средство за осъществяване на съдебна администрация на граждански отношения с цел, да се създаде правна промяна в използването и служенето с общата вещ.

В случая, на първо място съда съобрази, на база изложените твърдения, че имота се ползва, така както страните са се договорили, по одобреното със съдебно решение № *** г. на СРС, 88 с-в, постановено по гр. дело № *** г. споразумение между тях, а именно, че процесния недвижим имот остава в режим на съсобственост между страните, при равни квоти, като ще се ползва от ответника.

При това положение, за съда се налага извода, че щом страните са уредили с договор отношенията си, касаещи ползването на имота, а именно ползването да се осъществява от единия от тях, не може да се приеме, че е одобреното от съда споразумение в тази му част, има характер на акт на особена съдебна администрация- такъв какъвто е решението по чл. 32, ал. 2 от ЗС- и може да бъде променяно. С цитираното споразумение страните са уредили имуществените отношения помежду си, като изрично са се договорили, че няма да останат неуредени имуществени отношения и други претенции. При това положение и за да ползва имота, е следвало ищецът да развали договора между страните, което обаче не е сторено. В тази връзка, следва да се има предвид и Решение № 27/ 25.05.2018 г. на ВКС, първо гражданско отделение по гр.д.№ 2136/ 2017 г. в което решение, върховната съдебна инстанция е постановила, че споразумението има договорен характер и подлежи на тълкуване съобразно критериите, въведени с чл. 20 от ЗЗД, които изискват да се разкрие действителната обща воля на страните чрез тълкуване на отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността.

Предвид гореизложените съображения за липса на предпоставките на чл. 32, ал. 2 от ГПК, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Предвид направеното искане от страна на ответника и с оглед отхвърляне на ищцовата претенция, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника и направените в хода на делото разноски, които са в размер на 1200.00 лева.

Мотивиран от горното, Царевският районен съд

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения иск от И.Д.Л., ЕГН **********, срещу К.Т.Г., ЕГН **********, с който се иска от съда, да постанови решение, с което да разпредели ползването на процесния имот- недвижим имот, намиращ се в землището на *** с ЕНММ ***, при граници имот № ***, морски плаж на общ. Царево, имот № ***- нива на наследниците на Е. Н., имот № ***, полски път на община Царево, имот № ***, нива на наследниците на И. П.: 1/11 /една единадесета/ идеална част от 5 500/7 000 /пет хиляди и петстотин върху седем хиляди/ кв.м. идеални части от нива, цялата с площ от 7 000,00 /седем хиляди/ кв.м. съставляваща имот планоснимачен № *** по кадастралния план на землището на с. Царево, обл. Бургас, съгласно нотариален акт № ***, дело № *** г. както и дървена двуетажна къща от алпийски тип, състояща се от две самостоятелни спални на втори етаж, хол, кухня, баня, санитарен възел и душ кабина, тераса с масичка и пейка, включително на дървена двуетажна къща от алпийски тип между двамата съсобственици, по следния начин: Всяка нечетна година имотът да бъде ползван от И.Д.Л.; Всяка четна година имотът да бъде ползван от К.Т.Г..

ОСЪЖДА И.Д.Л., ЕГН **********, да заплати на К.Т.Г., ЕГН **********, сумата от 1200,00 лева, представляващи направени по делото разноски.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд- Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването му страните.

 

 

 

 СЪДИЯ :