№ 455
гр. Плевен, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500748 по описа за 2025 година
Въззивно обжалване.
С решение № 84/ 19.06.2025г., постановено по гр.д.№ 503/2024г. Районен
съд-Никопол ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Б. А. ЕГН**********, чрез адв.Д.
Н. от АК-Плевен със съдебен адрес в гр.ПЛЕВЕН, ул.*** срещу „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК10353361 със седалище и адрес на управление в
гр.ВАРНА, „Варна Таурс – Г“, бул.„Вл. ВАРНЕНЧИК“№ 258 иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК във връзка с чл.124 от ГПК съда да постанови
решение, с което да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 640лв., представляваща общ актуален дълг към
23.08.2024г. по изпълнително дело №189/2020г. на ЧСИ, peг.№756 и в заповед
по ч.гр.д.№316/2019г. по описа на Районен съд-Никопол поради плащане
направено на 18.07.2019г., преди издаване на изпълнителен лист
№454/08.08.2019г. по ч.гр.д. №316/2019г. на Районен съд - Никопол.
ОСЪЖДА А. Б. А. ЕГН**********, чрез адв.Д. Н. АК-Плевен със съдебен
адрес в гр.ПЛЕВЕН, ул.*** да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД
ЕИК10353361 със седалище и адрес на управление в гр.ВАРНА, „Варна Таурс
– Г“, бул.„Вл. ВАРНЕНЧИК“№ 258 направените по делото разноски в размер
на 100лв. , представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Това решение е било съобщено на А. Б. А. ЕГН**********, чрез адв.Д. Н.
АК-Плевен на 11.07.2025г. с оглед на което срокът за неговото въззивно
обжалване изтича на 25.07.2025г.
1
На 16.07.2025г. е постъпила въззивна жалба от А. Б. А. ЕГН**********, чрез
адв.Д. Н. АК-Плевен срещу решение № 84/ 19.06.2025г., постановено по гр.д.
№ 503/2024г.на Районен съд-Никопол.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от надлежна
страна в първоинстанционното производство и чрез надлежния и процесуален
представител,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , внесена е и
дължимата д.т. за въззивно обжалване ,поради което се явява редовна и
допустима и поради това ПлОС е насрочил същата за разглеждане в о.с.з. по
реда на чл. 268 от ГПК.
С въззивната жалба не са представени нови писмени доказателства и не са
направени нови доказателствени искания.
Постъпил е и писмен отговор на въззивната жалба,подаден от „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ”АД ЕИК10353361,чрез юрк.П. К. според който въззивната
жалба е неоснователна.С отговора също така не са заявени нови
доказателствени искания.
Като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268 от ГПК и извърши
проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от
ГПК и с оглед на наведените във въззивната жалба оплаквания ,намира , че
РС-Никопол е постановил валидно и допустимо решение , което обаче по
съществото на спора е неправилно , поради сочените във въззивната жалба
пороци , свързани с необсъждане от РС на представените пред първата
инстанция писмени доказателства,които обосновават съвсем различен извод
от този ,който е направен от РС-Никопол.
На първо място следва да се посочи ,че според ПлОС , предявеният иск
правилно е квалифициран по чл. 439, ал.2 във вр. с 1 от ГПК ,като се има
предвид изложената в исковата молба фактическа обстановка , съществените
елементи на която са следните :
- подадено заявление на осн. чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение от „Енерго-Про Продажби „ АД срещу А. Б. А. за сумите 1131,92
лв.- главница за неплатена ел. енергия ,мораторна лихва в размер на 13,57 лв.
,законна лихва от завеждане на заявлението 24.04.2019г.до изплащане на
вземането ,както и за сумата 25 лв. държавна такса,по което заявление е било
образувано ч. гр.д.№ 316/2019г. на РС-Никопол.
- издаване по горното дело на Заповед за изпълнение № 208/ 07.06.2019г.за
посочените в заявлението суми ,т.е. заявлението е уважено изцяло , като
заедно с това длъжника е осъден да заплати и юрисконсултско
възнаграждение в полза на заявителя в размер на 50лв.и д.т. 25лв. за
заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 16.07.2019г.
-извършване на плащания от длъжника А. Б. А. на 18.07.2019г. на цялата
главница ,като и на лихвите по заповедта за изпълнение ,като към датата на
образуване на изпълнителното дело , са останали неплатени само 25 лв. -
дължимата държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, т.е. само
разноските по заповедното производство .
2
- издаване на 08.08.2019г. на изпълнителен лист № 454 за сумите по заповедта
за изпълнение .
- подаване на 07.02.2020г. на молба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД за
образуване на изпълнително дело при ЧСИ Ц. Н. и образуване на такова дела
с № 189/ 2020г. ,като в молбата за неговото образуване молителят изрично е
посочил, че „длъжникът е направил плащания в частта главница и лихва , и че
се иска образуване на изпълнително дело само за събиране на РАЗНОСКИТЕ
по изпълнителния лист , а това са именно посочените по горе 25 лв. д.т. и 50
лв. юрк.възнаграждение .
- изпращане на 23.08.2024г.на покана за доброволно изпълнение до длъжника
А. Б. А. в която , обаче , е посочено ,че дължи всички суми по изпълнителния
лист, респ. по Заповедта за изпълнение ,в т.ч. главница в размер на 1 131,92 лв.
, неолихвяема сума в размер на 540,60лв.,такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер
на 29,40лв. ,както и присъединените публични държавни вземания в размер
на 70лв. ,като посочения в ПДИ актуален общ размер на дълга е 640лв.
Описаната по –горе фактическа обстановка всъщност не е и спорна между
страните по делото , а се установява по категоричен начин и от всички
събрани писмени доказателства.
Особено съществено е това ,че още в писмения си отговор на исковата
молба , ответникът по делото „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД отново е
потвърдил ,че длъжникът е заплатил главницата ,ведно със законната и
мораторната лихва ,директно на каса в дружеството , но са останали
неплатени само дължимите разноски в заповедното производство ,които са в
размер на 75 лв. , заради чието събиране е било образувано и изпълнителното
дело.
В т.см. между страните по делото фактически няма спор за това ,че
длъжникът е заплатил главницата , мораторната и законната лихва върху тази
главница и че тези суми не са били дължими още към датата на образуване на
изпълнителното дело ,поради извършеното доброволно плащане от длъжника
на дата 18.07.2019г. Това плащане ,както се вижда от писмените
доказателства за неговото извършване / вложени на л. 8-11 от делото на РС-
Никопол / , е извършено от длъжника след издаване на заповедта за
изпълнение ,която е датирана от 07.06.2019г. и след нейното влизане в сила
,което пък е станало на 16.07.2019г.
В т.см. ПлОС намира ,че действително сме изправени пред хипотезата на
чл. 439, ал. 2 от ГПК ,доколкото извършеното плащане на 18.07.2019г. следва
по време приключването на заповедното производство ,което е станало с
влизане на заповедта за изпълнение в сила - на 16.07.2019г.,т.е. касае се
именно за факти ,настъпили след приключване на съдебното производство ,
по което е издадено изпълнителното основание,като разбира се следва да се
има предвид спецификата на заповедното производство при което естествено
не се провежда съдебно дирене преди издаване на заповедта за изпълнение ,
но която влиза в сила в хипотезата на чл. 416 от ГПК и служи като основание
за издаване на изпълнителен лист.
Следва ,обаче да се посочи изрично ,че сумата 640 лв. ,която е посочена в
3
поканата за доброволно изпълнение и за която е предявен и отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК -че не се дължи тази сума от 640лв. , се
формира от следните суми :
- сумата 540,60лв. посочена като неолихваема сума/ не става ясно от ПДИ как
е формирана тази сума от ЧСИ и дали не се касае за изчислена лихва за забава
,каквато взискателят всъщност не е претендирал по изпълнителното
дело,както и дали в тази сума влизат и неплатените разноски по заповедното
производство в общ размер на 75 лв. от които 25лв. д.т. и 50 лв.
юрк.възнаграждение ? /
- сумата 70 лв. – присъединени за събиране в същото изпълнително дело
публични държавни вземания ,както и
- сумата 29,40лв. дължима такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Доколкото нито с исковата молба ,нито в рамките на приложеното копие от
изпълнително дело № 189/ 2020г. на ЧСИ Н. има доказателства за извършено
плащане от длъжника А. Б. А. на разноските по заповедното производство в
общ размер на 75 лв. /от които 25лв. д.т. и 50 лв. юрк.възнаграждение/ ,то
въззивната инстанция приема ,че тези разноски са все още дължими и за тях
претенцията не може да бъде уважена.
Същото се отнася и до сумата 70 лв. – присъединени за събиране в същото
изпълнително дело публични държавни вземания / посочени в
удостоверението за наличие на задължения ,издадено от НАП и намиращо се
на л. 15 от изпълнителното дело/ , които също така нито се твърди да са
погасени от длъжника ,нито има представени писмени доказателства за
тяхното принудително събиране по изпълнителното дело,т.е. те остават
неплатени и дължими .
Това се отнася и до сумата 29,40лв. ,която също така е дължима на осн. т.26.
(Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г.) от ТТРЗЧСИ . Или от общият размер на
посоченият в ПДИ дълг – 640 лв. следва да бъдат приспаднати посочените по-
горе и все още дължимите суми от 75 лв. , от 70 лв. и 29,40 лв. Тези суми
заедно формират сумата 174,40лв.,която според ПлОС остава все още
дължима от А. Б. А. по изп.дело № 189/ 20г. на ЧСИ Н..
Като се приспадне тази сума от общия размер на дълга, посочен в
призовката за доброволно изпълнение - 640лв.,се налага извод ,че разликата
над тези 174,40лв. до 640лв.,/която разлика е в размер на 456,60лв. /
действително не се дължи от А. Б. А.,поради това ,че това задължение е
заплатено от длъжника след издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№
316/2019г. на РС-Никопол. Именно до размера на 456,60лв. следва да бъде
уважен и предявеният иск по чл. 439 от ГПК.
За разликата от 456,60 лв. до претендираните 640лв. , обаче ,която разлика е
174,40лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен , тъй като тази
сума от 174,40лв./като част от посочения в ПДИ общ размер на дълга от
640лв./ все още е дължима и не е платена от длъжника.
РС-Никопол изобщо не е обсъждал писмените доказателства за извършените
от длъжника плащания , а вместо това е изложил общотеоретични съждения
4
относно това дали е изтекла погасителна давност относно вземанията които са
предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 189/20г. ,като е стигнал
до извода ,че такава давност не е изтекла. Този извод на РС-Никопол, че не е
изтекла погасителната давност е правилен ,като се проследят предприетите от
взискателя действия по принудително изпълнение на вземанията,но всъщност
в исковата молба по която е образувано делото изобщо не са били навеждани
твърдения за изтекла погасителна давност , а единствено ,че е било извършено
плащане след издаване на изпълнителното основание,т.е . РС-Никопол
изобщо не е обсъждал релевантните за спора факти и обстоятелства, а е
изложил съображения по въпрос ,който не е бил своевременно въведен в
предмета на делото с исковата молба, а само мимоходом е споменат за пръв
път едва в писмените бележки по делото ,представени от адв.Д.Н. .По този
начин е изцяло изместен действителния спор и се е стигнало до постановяване
на неправилно решение .
Поради това обжалваното решение на РС-Никопол следва да бъде отменено
в ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 439 от ГПК за сумата
456,60лв. и вместо това да се постанови друго решение по същество с което
искът да бъде уважен за този размер . В останалата обжалвана част – с която
искът по чл. 439 от ГПК е бил отхвърлен за сумата от 174,40лв. решението на
РС-Никопол следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на делото се налага решението на РС-Никопол да бъде
отменено и в частта за присъдените разноски ,като вместо това, с оглед
размера на уважената претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца съразмерна част от направените от ищеца деловодни разноски ,която
се равнява на 321 лв.
Ищецът пък дължи на ответника съразмерна с отхвърлената част на иска ,
част от деловодните разноски ,направени от ответника ,които са в размер на
100лв. и тази съразмерна част от тях ,се равнява на 27,25лв. или по
компенсация ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в
размер на 293,75 лв.
Колкото до разноските пред въззивната инстанция , то следва да се отбележи
,че въззивникът е направил разноски само за платената д.т. за въззивно
обжалване в размер на 25лв.Не са представени доказателства за разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. С оглед уважената част
на жалбата му , въззиваемата страна следва да възстанови на въззивника
съразмерна част от тези разноски ,която част се равнява на 17,84 лв.
Въззивникът пък следва да възстанови на въззиваемата страна по делото
част от направените от нея деловодни разноски пред въззивната инстанция /
100лв. юрк.възнаграждение / ,която част с оглед отхвърлената част на
въззивната жалба се равнява на 27,25 лв. или по компенсация въззивникът
дължи на въззиваемата страна сумата 9,41 лв.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ обжалваното решение № 84/ 19.06.2025г., постановено по гр.д.№
503/2024г. на Районен съд-Никопол В ЧАСТТА МУ с която предявеният от А.
Б. А. ЕГН**********, чрез адв.Д. Н. от АК-Плевен със съдебен адрес в
гр.ПЛЕВЕН, ул.*** срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК10353361
със седалище и адрес на управление в гр.ВАРНА, „Варна Таурс – Г“, бул.„Вл.
ВАРНЕНЧИК“№ 258, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК във връзка с
чл.124 от ГПК е бил отхвърлен за сумата 456,60лв. , както и В ЧАСТТА за
присъдените деловодни разноски,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА за установено на осн. чл. 439 ,ал. 1 от ГПК ,че А. Б. А.
ЕГН**********, чрез адв.Д. Н. от АК-Плевен със съдебен адрес в
гр.ПЛЕВЕН, ул.*** не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД
ЕИК10353361 със седалище и адрес на управление в гр.ВАРНА, „Варна Таурс
– Г“, бул.„Вл. ВАРНЕНЧИК“№ 258 сумата 456,60лв., посочена в призовката
за доброволно изпълнение, изпратена на 23.08.2024г. до длъжника по
изп.дело № 189/ 2020г. на ЧСИ Ц.Н. ,като част от общо посочената в ПДИ
като дължима сума от 640лв.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК10353361 със седалище и
адрес на управление в гр.ВАРНА, „Варна Таурс – Г“, бул.„Вл.
ВАРНЕНЧИК“№ 258 ДА ЗАПЛАТИ по компенсация на А. Б. А.
ЕГН**********, чрез адв.Д. Н. от АК-Плевен със съдебен адрес в
гр.ПЛЕВЕН, ул.*** деловодни разноски за първата инстанция в размер на
293,75 лв.
ПОТВЪРЖАВА обжалваното решение № 84/ 19.06.2025г., постановено по
гр.д.№ 503/2024г. Районен съд-Никопол в ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ ,с която предявеният от А. Б. А. ЕГН**********, чрез адв.Д. Н. от
АК-Плевен със съдебен адрес в гр.ПЛЕВЕН, ул.*** срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК10353361 със седалище и адрес на управление в
гр.ВАРНА, „Варна Таурс – Г“, бул.„Вл. ВАРНЕНЧИК“№ 258, иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК във връзка с чл.124 от ГПК е бил отхвърлен
като неоснователен за сумата 174,40лв.,/представляваща разлика над 456,60
лв. до 640лв./
ОСЪЖДА А. Б. А. ЕГН**********, чрез адв.Д. Н. от АК-Плевен със
съдебен адрес в гр.ПЛЕВЕН, ул.*** да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК10353361 със седалище и адрес на управление в
гр.ВАРНА, „Варна Таурс – Г“, бул.„Вл. ВАРНЕНЧИК“№ 258,деловодни
разноски за въззивната инстанция ,по компенсация , в размер на 9,41 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7