№ 262
гр. Перник, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720201015 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7263738, с който на А. Т.
А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер
на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от същия закон, установено на 29.03.2023г. в 18:48 часа в гр.
Перник, ПП І-6, км 83+000, след бензиностанция ЕКО, тъй като при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/ч, е управляван лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* със скорост от 114 км/ч, при
което превишението е 34 км/ч и е установено с автоматизирано техническо
средство № 11743d0.
В подадената жалба от А. Т. А. се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на издадения ЕФ и се прави искане
същия да бъде отменен.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство,
за което е редовно призован.
Административнонаказващия орган - ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
1
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, пред
компетентния съд и в предвидения преклузивен срок, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 29.03.2023г. в 18:48 часа на ПП І-6, в участъка на км 83+000,
намиращ се в рамките на гр. Перник, след бензиностанция ЕКО, с посока към
гр. Радомир, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM
S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта №
11743d0 заснело лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* със
скорост от 118 км/ч при разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак
В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р. А.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., който бил регистриран на 03.04.2023г. с № 1158р-2655.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства е установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на А. Т. А., ЕГН **********.
За констатираното нарушение съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
е издаден срещу жалбоподателя процесния ЕФ. Със същия след приспадане
на толеранса от минус 3%, релевантен към максимално допустимата грешка
при измерване на скорост над 100 км/ч отчетената скорост е редуцирана на
114 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на
движение е с 34 км/ч, с оглед на което за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.
21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1,
т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5
и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ******* е собственост на А. Т. А., ЕГН **********, като същата
кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатка от
показанията на автоматизираната система, а именно снимка №
11743D0/0541213 от 29.03.2023г., документираща именно
индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за
безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение
по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е
2
легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е
извършено. От страна на А. не се навеждат и възражения, че друго лице е
извършило нарушението, както и не са налице доказателства за упражняване
по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на
правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са
налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е
именно срещу процесния ЕФ, поради което и правилно в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., където е индивидуализирано и мястото
на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на
нарушението – участъка на км 83+000 на ПП І-6, намиращ се в района на гр.
Перник, при което е било изготвеното статичното изображение с №
11743D0/0541213 на което е заснет процесния автомобил.
Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка
удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология
установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №
5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017г. до 07.09.2027г. Същата работи
в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който
само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за
контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система
измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези,
движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния
номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната
система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са
получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат
променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил
в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., тъй като контролът освен, че е осъществен с АТСС, одобрено по
реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от
Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за
съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към
административнонаказателната преписка протокол за проверка № 006-СГ-
ИСИС от 16.02.2023г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
3
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския
институт по метрология. При наличието на тези доказателства
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване
техническо средство.
Вярно е отбелязаното в жалбата, че съгласно ТР № 1 от 26.02.2014г. по
т.д. №1/2013г. на ОС на ВАС издаването на ЕФ е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства, със съответните обозначения за съществуването им (чл.
165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП), които работят на автоматичен режим без нужда
от обслужване от съответния контролен орган. Съгласно мотивите на ТР
водещо в случая е необходимостта от ясни и подробни правила, които да
дадат на гражданите представа за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да използват мобилни технически средства.
Именно с оглед съобразяване със задължителните му указания е въведено
изменение на чл. 189, ал.4 от ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015г. В този смисъл и в
§6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП изрично е дадено легалното
определение на понятието автоматизирани технически средства и системи, за
които е посочено, че това са уреди за контрол работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се
намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само
го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ,
а именно: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане
на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от
централизирана информационна система.
Процесното нарушение е установено чрез мобилно автоматизирано
техническо средство по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП, което е
било разположено временно на участък от пътя и при спазване на
изискванията на коментираната по-горе Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г,
поради което и към конкретния случай е неотносимо ТР № 1 от 26.02.2014г.
по т.д. №1/2013г. на ОС на ВАС, предвид законодателните изменения в ЗДвП
(ред. ДВ, чл. 19 от 13.03.2015г.), които са в сила към момента на извършване
на процесното нарушение.
Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
4
система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това
е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за
налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
статичното изображение с № 11743D0/0541213 скорост от 118 км/ч, с която
се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.
На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в ЕФ,
заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено. В ЕФ
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана
на 114 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и
разрешената скорост - 34 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена
стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или
неяснота при определянето на наказуемата скорост, с оглед на което и
липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не
съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава
правото на защита на санкционираното лице.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е
бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила,
но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на
задействане на АТТС е била насочена към приближаващия трафик. При това
положение отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912
от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е
официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице,
в кръга на службата му. Същият е попълнен ръкописно и съдържа данни за
физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като същото е
вписало, на определеното място фамилията си и е положило своя подпис,
след което документът е регистриран с рег. № 1158р-10278 от 18.11.2022г., с
оглед на което и няма съмнение кой е неговия автор. Същевременно с оглед
кредитираните по делото писмени доказателства не е спорно, че
полицейският служител Р.А. е преминал обучение за работа със
стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е
5
извършено заснемането и е включен в списъка на служителите от ОД на МВР
Перник, които са определени със Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на
директора на ОД на МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на
нарушения с процесната система, последващ преглед, валидизиране и
генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и не може да се постави под
съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното
нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства.
Предвид изложеното съдът намира, че отразените в протокола по чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. данни следва да се приемат
за доказани. В случая, освен този свидетелстващ документ, по
административнонаказателната преписка е предоставено и отпечатано
статично изображение във вид на снимков материал, което е с уникален
идентификационен номер и съдържа всички данни за процесното нарушение-
дата, час, място, ясно заснета табела с регистрационен номер на лек
автомобил, индексиращ конкретната засечена превишена скорост, които
изцяло се припокриват с тези в съставения протокол, като същите
кореспондират и с приложената по делото дигитална снимка на временно
монтираната система за контрол, която също ясно визуализира мястото, на
което е била разположена.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените
в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и
сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от
ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление,
не е приложима, тъй като чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на
МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и е релевантна за процесния случай.
В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП,
предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, за разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на
населеното място гр. Перник, след въведеното ограничение на скоростта с
пътен знак В26 (80 км/ч), който изрично е вписан както във фиша, така и в
изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Посоченият пътен знак е разположен на км 83+403 в посока към
гр.Радомир, предвид приобщеното към доказателствения материал по делото
писмо изх. № 11-00-217 от 26.06.2023г. на Областно пътно управление
Перник, т.е. посоченото във фиша място на нарушението попада в зоната на
действието на въведеното ограничение на скоростта от 80 км/ч, като
наличието на този знак променя общото ограничение, въведено с чл. 21, ал.1
от ЗДвП за движение в населено място, което по несъмнен начин
6
потвърждава и визираната от издателят на фиша правна квалификация на
нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Не съставлява отменително основание лансираната теза в жалбата, че в
ЕФ е следвало да се посочи съответен административнонаказващ орган, който
е издал обжалвания документ, тъй като такова изискване не е предвидено в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална по
отношение на чл. 57 от ЗАНН. И това е напълно логично, тъй като
изявлението, обективирано върху ЕФ, съставлява автоматично
възпроизвеждане на записаните върху технически носител данни, които
единствено се отпечатват така, както са запаметени от самото устройство, без
възможност за анализ и преценка, каквато се прави посредством човешки
фактор в процедурата по издаване на НП. Аргументи в подкрепа на
изложената теза на жалбоподателя не могат да се търсят и от разпоредбата на
чл. 189, ал.11 от ЗДвП, тъй като същата приравнява влезлия в сила ЕФ на
влязло в сила наказателно постановление относно правните последици, но не
и досежно процедурата по издаване на двата акта. При наличието на изрична
правна уредба в чл. 189, ал.4 от ЗДвП за реквизитите на съдържанието на ЕФ,
е недопустимо по тълкувателен път да се извеждат други реквизити, които не
са предвидени от законодателя, в това число и дата на издаване на ЕФ,
каквото твърдение се лансира в жалбата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя да е нарушено
правото му на защита поради обстоятелството, че при връчването на
екземпляр от ЕФ не са му били връчени и останалите материали по
преписката и в частност на заснетото изображение. Разпоредбата на на чл.
189, ал.5 от ЗДвП регламентира задължението до лицата по чл. 188, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП да бъде изпращан самият ЕФ, но не и задължение на нарушителя
да се връчват и събраните доказателства. Макар забрана за предявяването на
доказателствата да липсва, то доколкото не съществува и изрично
процесуално задължение доводите на жалбоподателя за неправомерно
ограничаване на правото му на защита не се споделят от съда.
Същевременно в изпълнение на задължението по чл. 189, ал.8 от ЗДвП
в съда е изпратена жалбата срещу ЕФ заедно с цялата административната
преписка и събраните доказателства. Следователно правото на жалбоподателя
да се запознае с всички относими материали и доказателства за преценката за
законосъобразността на обжалвания от него ЕФ е било гарантирано по
начина, установен от самия законодател, с което правото на защита на А. е
охранено в пълен обем. Така мотивиран, съдът намери разгледаното
възражение за неоснователно.
Неоснователно е направеното в жалбата възражение, че не указването
на срока на обжалване на ЕФ е довело до съществено процесуално
нарушение, тъй ката жалбата е приета за подадена в срок, поради което и този
порок не засяга неговата законосъобразност.
По вида и размера на наказанието:
7
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 34 км/ч. (стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което и
законосъобразно отговорността на А. А. е ангажирана на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП (за превишаване от 31 до 40 kм/ч), като му е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин
лева). Посочената разпоредба обвързва наказващия орган при реализиране
отговорността на нарушителя, тъй като предвижда точно фиксирано по вид и
размер наказание и изключва възможността му за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Относно маловажност на нарушението:
С разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят изрично е изключил
приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП,
поради което и същата е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че при издаването на обжалвания
ЕФ не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния
закон, поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
По разноските:
Предвид изхода на делото и по силата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, право
на присъждане на разноски в настоящето производство има АНО, който не
претендира за такива, поради което съдът не следва служебно по силата на
чл.63д, ал.4 от ЗАНН да се произнася този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 7263738, с който на А.
Т. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от същия закон, установено на 29.03.2023г. в 18:48 часа в гр.
Перник, ПП І-6, км 83+000, след бензиностанция ЕКО, тъй като при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/ч, е управляван лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* със скорост от 114 км/ч, при
което превишението е 34 км/ч и е установено с автоматизирано техническо
средство № 11743d0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
8
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9