№ 131
гр. Търговище, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20243500500154 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника И. М. Х. от с.Р.,
общ.Търговище, действуващ чрез процесуалния си представител адв.А. Н. от
АК-К. против решение №83/01.03.2024г., постановено по гр.д.№1154/2012г. на
Районен съд-Търговище в частта му, с която допуснатите до съдебна делба
КЪЩА, без посочена площ по документ за собственост - Н.А. №92, том II,
дело №643/1979г., а по скица - ЖИЛИЩНА СГРАДА, еднофамилна на един
етаж с идентификатор 61676.512.26.3 по КК и КР на с.Р., Общ.Търговище,
обл.Търговище, одобрени със Заповед №РД-18-18/17.06.2005г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР засягащо
сградата от 30.04.2020г., със застроена площ по скица 73 кв.м. и маза /по
данъчна оценка/с площ от 12 кв.метра, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, състояща се от три стаи и коридор, /без санитарен
възел/, изградена в Поземлен имот с идентификатор 61676.512.26 - общински;
ЛЯТНА КУХНЯ, без посочена площ по документ за собственост - Н.А. №92,
том II, дело №643/1979г., а по скица - ЖИЛИЩНА СГРАДА еднофамилна на
един етаж с идентификатор 61676.512.26.2 по КК и КР на с.Р.,
1
Общ.Търговище, обл.Търговище, одобрени със Заповед №РД-18-
18/17.06.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КК и КР засягащо сградата от 30.04.2020г., със застроена площ по скица 57
кв.метра, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
състояща се от две стаи и коридор, /без маза и санитарен възел/, изградена в
Поземлен имот с идентификатор 61676.512.26 – общински и Постройка с
идентификатор 61676.512.26.1 с площ от 4 кв.метра отразена в КК с
предназначение - друг вид сграда за обитаване, описана и в н.а.№175, том II,
рег.№2629, дело №263/2020г., вписан в Служба по вписванията -
гр.Търговище вх.рег.№1260/ 07.05.2020г., акт №92, том IV, дело №717/2020г.,
при квоти: 4/6 ид.ч. за съделителката А. М. Я., ЕГН:********** и по 1/6 ид.ч.
за съделителите Х. М. О., ЕГН:********** и И. М. Х., ЕГН:**********,
тримата от с.Р., общ.Търговище, са изнесени на публична продан, като са
присъдени държавни такси върху стойността на дела им в размер на 1756 лв.
от първия и в размер на по 439.20 лв.-от другите двама съделители.С доводи
за нарушение по чл.349, ал.2 от ГПК, ответникът моли за отмяна на
решението за изнасяне на публична продан и възлагане нему на делбените
сгради, а в открито съдебно заседание-за разпределение на същите по реда на
чл.353 от ГПК.
Ищците оспорват основателността на въззивната жалба на ответника,
като ищцата Х. М. О., действаща чрез процесуалния си представител адв.Д. А.
от АК-Варна също обжалва решението за изнасяне на публична продан на
допуснатия до делба недвижим имот с молба за неговата отмяна и възлагане в
неин дял на имота.
Ответникът оспорва основателността на въззивната жалба на ищцата Х.
М. О..
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Въззивните жалби са допустими, но неоснователни.
В първото по делото заседание след влизане на решение
№79/21.02.2023г. по гр.д.№1154/2022г. на РС-Търговище за допускане на
делбата по чл.344, ал.1 и в срока по чл.349, ал.4 от ГПК ищцата Х. М. О. и
ответникът И. М. Х. са направили искане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК за
възлагане в дял на допуснатите до делба сгради в дворното място-общинска
2
собственост.
С оглед разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял
в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в
неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот
или с пари.
В конкретния случай, съгласно заключението на назначената техническа
експертиза, сградата с ид.№61676.512.26.3 е жилищна и неподеляема,
сградата с ид.№61676.512.26.2 е лятна кухня и представлява допълващото
застрояване, а сградата с ид.№61676.512.26.1 е баня с обслужващо
предназначение, т.е. липсват достатъчно самостоятелни обекти, които да
могат да се разпределят между тримата съделители.Свидетелските показания
установяват, че ответникът И. М. е заминал за Република Турция още
приживе на баща си около 2 000г. и не е представил доказателства за
притежаваните от него имоти, т.е. не отговаря на изискванията на чл.349, ал.2
от ГПК за възлагане, както възлагане е невъзможно и по отношение на
другите съделители, независимо от роднинските им връзки, тъй като
допуснатите до делба сгради са обект на т.нар.комбинирана съсобственост,
възникнала в резултат, както на наследяване, така и на продажба, и на дарение
в полза на лице, което не е наследник, препятстващо прилагане на посочения
делбен способ, съгласно задължителното разяснение по т.8 от Тълкувателно
решение №1/19.05.2004г. по т.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС. След като
приложението на чл.349 и чл.353 от ГПК е изключено, то единственият
възможен способ за извършване на съдебната делба е изнасянето на имота на
публична продан-чл.348 от ГПК, както е сторил първоинстанционният съд,
излагайки обстойни мотиви, които се споделят и от настоящия състав на
въззивния съд, поради което същият извършва препращане към тях, на
осн.чл.272 от ГПК.
Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната му част е
постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да
бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивните жалби, разгледани по
същество, разноски за въззивното производство относно същите не следва да
бъдат присъждани.С оглед прекратяване на въззивното производство по
3
въззивната жалба на ответника относно претенциите по сметки, последният
следва да бъде осъден да заплати направените по този спор разноски на
ищцата Х. М. в размер на 1 100 лв., а на ищцата А. Я.-в размер на 600 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №83/01.03.2024г., постановено по гр.д.
№1154/2012г. по описа на Районен съд-Търговище в обжалваната му част по
чл.348 от ГПК, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника И. М. Х., ЕГН:********** от с.Р.,
общ.Търговище да заплати на ищцата Х. М. О. от с.с., ЕГН:**********
направените във въззивното производство разноски в размер на 1 100 лв., а на
ищцата А. М. Я. от с.с., ЕГН:**********-направените във въззивното
производство разноски в размер на 600 лв.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4