Р Е Ш Е Н И Е №
170
гр.Враца, 11.06.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав в публично
заседание на 27.05.2020 г. през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря
Маргаритка Алипиева, като разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 902
по описа на съда за 2019 год., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
вр. чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/ и чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е
по жалба на Г.Т.К. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане
№06/112/01084/04/01 от 14.11.2019г., издаден от Директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ – Плевен, съгласно Заповед за делегиране на правомощия № 03-РД/2700
от 24.07.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който е отказана
изцяло одобрената финансова помощ по Договор №06/112/01084 от 19.03.2009г. и
същия е прекратен на основание т. 4.7 и чл. 33, ал. 1 от Наредба
№9/03.04.2008г. и е определено
задължение в размер на 24446,00 лева, представляващо публично държавно вземане
за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по Договор
№06/112/01084 от 19.03.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.05.2014г.
В жалбата се
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради което се иска отмяната
му. Изложени са доводи, че АА не е издаден в установената форма; липсват
фактическите и правни основания за издаването му; не съдържа мотиви; АО не е
изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Наведено е и
възражение, че вземането е погасено по давност.
В
съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Иска се отмяната на
АУПДВ №06/112/01084/04/01
от 14.11.2019г., както и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът, Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ –
Плевен,
чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Д.П., в съдебно заседание и в
представените писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана,
поради което счита, че същата следва да бъде отхвърлена. Претендира се
присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната
пред административния орган преписка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от активно легитимирано лице-адресат на оспорения
АУПДВ и в предвидения срок за оспорване. Актът е връчен на адресата на 20.11.2019г., видно от разписката за
връчването му – л. 15. Жалбата е изпратена по пощата на 04.12.2019г., видно от пощенското клеймо –
л. 11 и е входирана в деловодството на ОА на 06.12.2019г., при спазване на
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок за
обжалване. Жалбата изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес
от търсената защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване
административен акт, с който се засягат
законни интереси на адресата му.
Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Между ДФЗ и
жалбоподателката е бил сключен договор №06/112/01084 от 19.03.2009г. за отпускане на
финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР),
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР), приложен на л. 19 – л. 26 от делото.
Според чл. 3, ал. 1
от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
(Наредба № 9 от 3.04.2008 г.), помощта се предоставя за изпълнение на
заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието
на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. Според сключения договор
между Държавен фонд „Земеделие“ и оспорващата – в т. 2. 2 е посочено, че
помощта в общ размер на 48 892,00 лева се изплащана на два етапа: т. 2. 3 първо
плащане в размер на 24 446,00 лева и т. 2. 4 второто плащане в размер на 24
446,00 лева при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5
икономически единици.
Съгласно т. 5. 2 от
договора, в случаите, когато заявката за второто плащане се подава в края на
петата година, тя трябва да бъде подадена в рамките на един месец преди изтичане
на срока по т. 3. 1, а съгласно последната точка срокът е 19.03.2014 г.
Клаузата по договора възпроизвежда правилото на чл. 24, ал. 3 от Наредба №
9/03.04.2008 г., в действалата към датата на сключване на договора редакция на
ДВ, бр. 42 от 2008 г. Според т. 4. 4 от договора, фондът отказва да извърши
второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо
плащане, заедно със законната лихва към него в случаите: б. „е“ – Ползвателят
не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба №
9/03.04.2008 г. Тази клауза на договора съответства на нормата на чл. 8, ал. 1,
т. 6 от Наредба № 9/03.04.2008 г., в действалата към датата на сключване на
договора редакция на ДВ, бр. 42 от 2008 г.
Изготвено е уведомително
писмо за отхвърляне на плащанията изх. № 01-153-6500/229 от 02.04.2014 г. (л. 31
от делото), с което жалбоподателката е уведомена, че дължи връщане на
полученото първо плащане в размер на 24446,00 лева. Писмото е получено на
10.04.2014г. – л. 33. Данни за плащане липсват.
Със Заповед №
03-150-РД/52 от 03.04.2014г. на Директора на ОД на ДФЗ гр. Плевен (л. 29 - 30
от делото) на ползвателя Г.Т.К. е отказано плащане на финансова помощ, представляваща
второ плащане по Договор №06/112/01084
от 19.03.2009г., договорът е прекратен и
жалбоподателката е уведомена, че на основание т. 4. 4, буква „е“ и т. 4. 8,
буква „а“ от договора и чл. 8, ал. 1, т. 6 и чл. 33, ал. 1 от Наредба №
9/03.04.2008 г. ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане по
договора в размер на 24446,00 лева.
С покана за доброволно
изпълнение изх. №01-6500/5838 от 19.05.2014г., връчена на жалбоподателката чрез
нотариус, лично, на 26.05.2014г. (л. 141 – 142), К. е поканена да възстанови
дължимата сума.
Последвало е издаване на
Уведомително писмо – предизвестие с изх. №01-153-6500/433 от 14.10.2019г. – л.
16 и 17 от делото, с което ДФ „Земеделие“ – РА е уведомила Г.Т.К., че следва да
представи надлежни писмени доказателства, удостоверяващи наличие на особени
непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на
заявка за плащане в договорно и нормативно определения срок. Указано е също
така, че в случай на непредставяне на надлежни доказателства в указания срок,
ще се счита, че не е изпълнено задължението за подаване на заявка за плащане в
договорения срок и Договор
№06/112/01084 от 19.03.2009г. и същия ще бъде прекратен на основание т. 4.7.
Писмото е получено на адреса на жалбоподателката, на 16.10.2019г. от нейният
баща – Тодор Кирилов – л. 18 от делото.
Възражения и доказателства, за
обективна невъзможност за подаване на заявка за плащане не са постъпили в
указания срок. Данни и доказателства за подаване на такива липсват и по делото.
С Уведомително
писмо – предизвестие с изх. №01-153-6500/433 от 14.10.2019г. ДФ „Земеделие“ е открил производство по
издаване на АУПДВ, което е финализирано с издадения и оспорен в настоящото
производство акт. От административния орган е констатирано, че при извършване
на административни проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите
на т. 5. 2, вр. т. 3. 1 от горецитирания договор, сключен с жалбоподателката и
чл. 24, ал. 3 от Наредба № 9/03.04.2008 г.
По заявлението за
подпомагане на жалбоподателката е установено, че към дата 19.03.2014 г.
ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение,
изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане в установения срок,
окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение № 4 от
Наредбата. Съобразявайки горецитираните правила от договора – т. 5. 2 и т. 3. 1
е установено, че срокът за подаване на заявка за второ плащане е бил от дата
19.02.2014 г. до дата 19.03.2014 г. Според органа до горепосочената дата не е
подадена заявка за второ плащане, с което не е изпълнено нормативно задължение,
посочено в чл. 24, ал. 3 от Наредбата, както и договорно задължение, уговорено
в т. 5. 2 от договора, вследствие на което фондът е отказал да извърши второ
плащане и е определил оспорващата да възстанови цялата сума на полученото първо
плащане в размер на 24 446,00 лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният АУПДВ има за
предмет установяване на вземане, произтичащо от задължението на оспорващата за
възстановяване на получена финансова помощ поради неизпълнено нормативно
задължение по чл. 24, ал. 3 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Това вземане по своя
характер е публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП и в съответствие на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, според който текст
публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, вкл. по
финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях
национално съфинансиране.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП гласи, че
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, а
съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция
е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният
директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция (чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП).
Нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП препраща към реда по
ДОПК за събиране на държавните вземания от вида на процесното. На това
основание е приложим чл. 166, ал. 2 от ДОПК, според който, ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно
вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния
закон не е определен органа за издаване на акта, той се определя от
ръководителя на съответната администрация (чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК).
В специалния закон – Законът за подпомагане на земеделските производители, не е регламентирана
процедурата за установяване на публичните държавни вземания, както и орган,
който е компетентен да издава актовете с такова съдържание. Поради това,
съобразно предписанието на чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК вр. чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, ръководителят на
съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“,
който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, следва да определи
органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни
вземания.
Оспореният в
производството акт е издаден от Директор на ОД на ДФ „Земедели“ гр. Плевен.
Според чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП (в приложимата за
случая редакция на ДВ, бр. 2/2018. г.) Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“
може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за
плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните
дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.
За установяване на
компетентността на органа-издател на процесния АУПДВ от страната е представена
Заповед № 03-РД/2700 от 24.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
(л. 37 – 38 от делото) за делегиране на правомощия на директорите на областните
дирекция на ДФ „Земеделие“ в съответствие с териториалната им компетентност да
издават актове сред които и актове за установяване на публични държавни
вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на
ползватели на финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.,
вр. с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от
ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори
за предоставяне на финансова помощ по мярка 112.
В случая изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ с горецитираната заповед е делегирал правомощия на
издаване на актове от вида на оспорения в настоящето производство – за
установяване на публични държавни вземания на директорите на областните
дирекции. Последният акт е издаден в условията на делегирана компетентност и е
валиден.
Издаденият акт е
материално и процесуално законосъобразен.
Разглеждания случай
попада в хипотезата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., според който текст
в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на
вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта.
Спор по установените и
изложени в АУПДВ обстоятелства липсва – оспорващата е ползвател (бенефициер) по
договор за финансова помощ, сключен с ДФ „Земеделие“ за отпускане на средства
по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007-2013 г., по който е отпусната и усвоена като
първа вноска по договора сума в размер на 24 446,00 лева – финансова
помощ. Няма спор и че към дата 19.03.2014 г. ползвателят на помощта не е
изпълнил свое договорно и нормативно задължение, изразяващо се в неподаване на
заявка за второ плащане в установения посочен срок.
С оглед на това правилно
е инициирано производство по установяване на публичното вземане чрез издаване
на АУДПВ, като за започналото производство жалбоподателката е била изрично
писмено уведомена и й е дадена възможност в 14 дневен срок от получаване на
писмото по чл. 26, ал. 1 от АПК да представи своите
възражения.
От приложените по
преписката доказателства се установява, че преди издаване на Акт №06/112/01084/04/01 от
14.11.2019г. са съставени и други, които съдът счита,
че имат значение за законосъобразността на АУДПВ, с оглед на наведените
възражения за изтекла давност.
Първоначално е издадена Заповед
№ 03-150-РД/52 от 03.04.2014г. на Директора на ОД на ДФЗ гр. Плевен (л. 29 - 30
от делото), с която: 1. отказано е изплащане на финансова помощ, представляващо
второ плащане по договора с оспорващата; 2. прекратен е сключения договор с нея
и е разпоредено връщане на полученото първо плащане.
Последвало е издаване на акт от
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, озаглавен като „Покана за доброволно
изпълнение“ изх. №01-6500/5838 от 19.05.2014г. (л. 141 - 142 от делото). В акта
констатирайки неподаване на заявката за второ плащане, респ. неизпълнението на
задължението по чл. 24, ал. 3 от Наредба № 9/03.04.2008 г. и т. 5. 2. от
сключения договор с оспорващата, органът е установил задължение към ДФЗ в
размер на 24 446,00 лева и лихва, като е посочил банкова сметка, ***, с
предупреждението че при липсата на доброволно изпълнение следва принудително
събиране на дълга.
Съдът счита, че макар в самата покана за
доброволно изпълнение да е налице позоваване на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
9/03.04.2008 г., същата не представлява акт по смисъла на тази разпоредба за
установяване на вземането на ДФЗ. Надлежното установяване на публичното вземане
е извършено едва с издаване на оспорвания в настоящото производство АУДПВ.
Въпреки това, издаването на поканата за доброволно изпълнение от изп. директор
на ДФ „Земеделие“ намира отражение върху законосъобразността на АУДПВ, тъй като
макар да не е акт за установяване на вземането, с отправянето на покана за
доброволно изпълнение фактически започва производство по установяването на
задължението. Правният ефект на това действие е регламентиран в чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а именно – давността
за процесното вземане се спира. В настоящия случай задължението за връщане на
изплатеното първо плащане от предоставената финансова помощ по договора за
финансово подпомагане на жалбоподателката възниква от 20.03.2014 г., след
изтичане на срока за подаване на заявление за второ плащане, каквото К. не е
подала. При това положение на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК давността за това
публично вземане е 5 години и започва да тече от 01.01.2015 г. (годината
следваща годината, в която задължението е следвало да се плати). При липса на
спирания или прекъсвания на давността, тя би изтекла на 01.01.2020 г. В случая
обаче, както се посочи по-горе, е налице действие, с което е започнато
производство по установяване на вземането – изпращане на покана за доброволно изпълнение,
която съдът намира за редовно връчена на 26.05.2014 г. При това положение на
основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността се спира до
издаване на акта за установяване на вземането, но за не повече от една година.
В процесния случай надлежен акт за установяване на вземането не е издаден в
рамките на една година, поради което давността се счита за спряна до 26.05.2015
г., след която дата давността продължава да тече. Така с оглед на спирането на
давността същата изтича на 01.01.2021 г. На 16.10.2019 г. обаче на
жалбоподателката е връчено писмо, с което е открито ново производство по
установяване на публичното държавно вземане - Уведомително писмо – предизвестие
с изх. №01-153-6500/433 от 14.10.2019г. – л. 16 и 17 от делото. С това писмо
отново е спряна давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК до датата на издаване
на АУДПВ – 14.11.2019 г. От този момент нататък давността е прекъсната и
започва да тече нова давност по силата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК, т. е. и към настоящия
момент давността не е изтекла. По изложените съображения съдът намира за
неоснователно основното възражение в жалбата за погасяване на публичното
вземане по давност.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателката за наличие на хипотезата на форсмажорни или изключителни
обстоятелства са извън обхвата на съдебния контрол върху последващия АУПДВ (в
този смисъл е Решение № 7519 от 22.06.2015 г. по адм. д. № 5269/2015 на
Върховния административен съд). Независимо от това, следва да бъде отбелязано,
че такива обстоятелства - отглежданите
пчели са починали, поради пръскане, не са установени и доказани.
С оглед на изложеното съдът намира, че
оспореният в настоящото производство АУДПВ №06/112/01084/04/01 от 14.11.2019г., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Плевен е
законосъобразен административен акт, който е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните
правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Липсват
основания за отмяна на административния акт, което налага отхвърляне на
оспорването по жалбата на Г.Т.К..
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответната страна се
следват направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 200 ,00 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Т.К. *** против Акт за
установяване на публично държавно вземане №06/112/01084/04/01 от 14.11.2019г.,
издаден от Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Плевен.
ОСЪЖДА Г.Т.К. *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на Държавен фонд „Земеделие“ - Плевен разноски по
делото в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: