Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Десислава Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 14
053 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 30 000 лв.
В исковата молба на С.О.Р. се
твърди, че на 28.03.2016 г., около 13,45 часа, на път II-66, км 112, при управление на лек автомобил „БМВ 530 Д”
с рег. № РВ ******, водачът Т.Н.А.нарушил правилата за движение по пътищата и причинил
ПТП с правилно движещия се лек автомобил „Ауди 80“ с рег. ********управляван от
О.В.А.. Твърди се, че вследствие на ПТП-то пострадала ищцата като пътник в лек
автомобил „Ауди 80”, която получила
счупване с разместване на дясната ключица и счупване на 11-то ребро вляво.
Твърди се, че изпитвала болки и страдания, ограничения в битовото си
обслужване, търпяла неудобства и имала нужда от чужда помощ.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „БМВ”, да й заплати сумата 30 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗД „Е.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор не е постъпвал от ответника.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Г..
Възраженията на ответното дружество
се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. П..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена присъда № 8/11.10.2016 г., постановено по нохд
386/2016 г. на РС – Чирпан, от която се установява, че Т.Н.А.е признат за
виновен в това, че на 28.03.2016 г. на път П-66, км 112, в с. Плодовитово при
управление на лек автомобил „БМВ 530 Д” с рег. № РВ ****** е нарушил правилата
за движение по пътищата – чл. 37 ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост е
причинил на С.О.Р. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна ключица.
Присъдата е влязла в сила на 01.03.2017 г., видно от представеното решение № 27
по внохд 1257/2016 г. на ОС – Стара Загора.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че ищцата
С.О.Р. е получила „счупване на дясна ключица с разместване на фрагментите,
счупване на 11-то ребро вляво”. Вещото лице е посочило, че получените телесни
увреждания кореспондират с механизма на настъпване на ПТП. Обоснован е извод,
че при обичайно протичане на лечебния процес без усложения, срокът за
възстановяване на такъв вид травми е около 2-3 месеца. Посочено е в
експертизата, че счупването на ключицата е лекувано консервативно с поставяне
на обездвижваща ортеза на раменния пояс, тип „осморка” за един месец, през
който месец ищцата е имала затруднения при самообслужването си в битово и
хигиенно отношение.
В съдебно заседание на 30.10.2017 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Огнян Васев Андреев, син на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./
установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от присъдата на наказателния
съд, която е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед правилото на чл.
300 от ГПК.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице - травматолог, както и от събраните гласни
доказателства, ценени от състава на съда при съблюдаване правилото на чл. 172
от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалата, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпяла болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищцата/48 г. към датата на ПТП/, интензитетът на нейното страдание с оглед
понесените от същата травматични увреждания, в който същите са търпени, общият
възстановителен период /2-3 месеца/, справедливо би било да се присъди сума от 20
000 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г. по дело
664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО по реда на чл. 290 от ГПК, решение N:605 от
06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/.
По разноските: В съдебно заседание на 30.10.2017 г. процесуалният представител
на ищеца е заявил искане да му бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38
ал.1 т.2 от ЗА. В представеното пълномощно /стр. 13 в делото/ се сочи, че
процесуалното представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. С оглед
цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, извършените
процесуални действия и при съблюдаване на размерите по Наредба 1/2004 г.
настоящият съдебен състав определя размер на възнаграждението в рамките на 1230
лв. Припадащата се част от същото с оглед уважената част на иска възлиза на
сумата от 820 лв., която следва да се присъди на процесуалния представител на
ищцата.
На основание чл. 78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата
от 933, 33 лв. – ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно
уважената част от иска.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на С.О.Р., ЕГН **********,*** –
адв. Щ.Щ. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 28.03.2016 г. в село Плодовитово, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 28.03.2016 год. до окончателното й изплащане
като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 30 000
лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС
сумата от 933, 33 лв. – ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Щ.Щ. сумата от 820 лв. –
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: