Р Е Ш Е
Н И Е
№ 65
гр. Несебър, 05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа АНД № 91 по
описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Ф.” ЕООД,
срещу електронен фиш серия Г № 0003121 на ОДМВР Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461,
т. 1 КЗ, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Жалбоподателят сочи, че във връчения
му фиш не е описано как и пред кой орган може да се обжалва. Навежда, че е
налице липса на конкретен издател на фиша и дата на издаването му. Развиват се
съображения за липса на посочване на вида на техническото средство. Твърди се,
че техническото средство следва да е само стационарно монтирано. Сочи се, че за
автомобила на посочената дата и час е имало сключена застраховка. Акцентира се
върху обстоятелството, че липсата на застраховка е установена допълнително,
след справка в регистъра на „Гаранционен фонд”, а не към момента на
заснемането. Твърди се, че техническото средство можело да осъществява
единствено контрол на движението. Излага се, че е следвало да се състави АУАН и
след това НП, а не електронен фиш. С тези доводи от съда се иска да отмени
електронния фиш.
Ответната страна
в производството – ОД на МВР Бургас, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 12.04.2019г., 14:01 часа, в к. к. „Слънчев бряг”, по главната алея до
хотел „Фламинго”, с техническо средство „АТС Саирн” m*Spee Det 2D, монтирано в лек автомобил „Киа
Сиид” с рег. № СВ .... КВ, бил установен запис на преминаващо превозно средство
– товарен автомобил „Фолксваген Крафтер” с рег. № А .... НА, за което не е
сключена задължителна застраховка гражданска отговорност. От монтираното в
служебния автомобил „Киа Сиид” техническо средство автоматично били генерирани справки
по критерии от mOffice (на л. 11 – л. 12 от делото) за липса на застраховка за
автомобила. Техническото средство било сред одобрените за измерване (видно от
допълнение № 18.07.5133.1 и удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 18.02.5133 на л. 9 – л. 10 от делото). При извършена допълнителна проверка в
регистъра на гаранционен фонд (на л. 8 от делото) се установило, че за
автомобила към 12.04.2019г. действително не била сключена такава. Видно от
докладна записка (на л. 7 от делото) на 22.04.2019г. от наказващия орган, чрез
служителя С.С., бил генериран „Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция” (на л. 6 от делото), в който за собственик на автомобила било вписано „Ф.” ЕООД. На дружеството с фиша била наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лв. - на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: електронен фиш серия Г
№ 0003121 на ОДМВР Бургас, допълнение № 18.07.5133.1 и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133, справки по
критерии от mOffice от 28.01.2020г.,
разпечатка от 12.04.2019г. за генерираната автоматична справка за застраховка
гражданска отговорност в 14:01:51 часа, справка в „Гаранционен фонд”, докладна
записка от С.С.,***. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти. Възраженията на жалбоподателя са
насочени към правната страна на спора, като той не оспорва установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. чл.
647, ал. 3 КЗ, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден по реда на чл. 647,
ал. 3 КЗ за налагане на санкция на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. Съгласно
последната норма на наказание подлежи собственик на моторно превозно средство, който не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Направено е и
разграничение за санкциите въз основа на това дали собственик е физическо лице,
или юридическо лице. От своя страна чл. 647, ал. 3 КЗ препраща към условията и
реда за издаване на електронен фиш по ЗДвП (с изключение на чл. 189, ал. 5 ЗДвП). Налице е съществена отлика в уредбата по КЗ и тази по ЗДвП, за която
сочи и неприложимостта на чл. 189, ал. 5 ЗДвП към електронните фишове по КЗ
(предвидена в чл. 647, ал. 3, изр. последно). По ЗДвП наказание може да бъде
наложено единствено на законния представител на юридическо лице (когато
последното е собственик на автомобила) – чл. 188, ал. 2 ЗДвП. По КЗ няма пречка
санкция да се наложи и на юридическото лице, като това е изрично предвидено
например в чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. Този извод напълно се подкрепя от нормата
на чл. 647, ал. 3 КЗ, в която е предвидено, че с електронния фиш могат да се
налагат наказания „глоба” и „имуществена санкция”. Т.е. в КЗ изрично е
предвидена отговорност на юридически лица по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗАНН.
Както е прието в практиката на касационната инстанция
(напр. Решение № 1632 от 8.10.2019
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1613/2019 г.) за реализиране отговорността по реда на чл. 647, ал. 3 от КЗ е
необходимо системата за установяване
на нарушенията автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за
наличието на действаща застраховка ГО за съответния автомобил. В случая системата е генерирала такава справка
на 12.04.2019г. в 14:01:51 часа (на л. 11 от делото). Този факт се затвърждава
от постъпило по делото писмо от ОД на МВР Бургас, РУ Несебър (на л. 19 от
делото), в което изрично е вписано, че справката се генерира автоматично от
АТСС „САИРН”, монтиран в служебния лек автомобил. Ето защо се налага извод, че полицейските
служители нямат достъп до генерираната справка, като същата единствено е
принтирана впоследствие от паметта на устройството и приложена по делото. В
тази справка е отразено, че за автомобил с рег. № СВ .... КВ не е налице сключена застраховка (с
източник: камера, приоритет: застраховка). В същата насока е генерираната
справка по критерии от mOffice (на л. 12 от делото). Ето защо
е изпълнено изискването за генериране на справката по автоматичен начин, което
предпоставя и издаването на електронен фиш за съответното нарушение на
основание чл. 647, ал. 3 вр. 638, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ. Налага се извод,
че са налице всички предпоставки за налагане на санкция на жалбоподателя с
електронен фиш, като такава му е наложена във фиксирания размер по чл. 638, ал.
1, т. 2 от КЗ – 2000 лв. В електронния фиш фигурира и нарушената норма на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради което същият се явява законосъобразен и с него
отговорността на жалбоподателя е ангажирана по правилен начин. Имуществената санкция не е наложена в противоречие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като специфичният ред по КЗ предвижда налагането на такова наказание.
В случая извършител на нарушението е собственикът на автомобила (с оглед
изричната санкционна норма на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ). Следователно
санкцията е наложена именно на собственика, като е без значение кое е
конкретното лице, управлявало автомобила. Не се споделя тезата, че за
автомобила е имало действаща застраховка. Точно обратното - от публичния регистър
към „Гаранционен фонд” се установява, че към дата, вписана в електронния фиш,
за автомобила не е действала валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Липсата във фиша на указание как и пред кой орган може да
се обжалва същият не представлява съществено нарушение, тъй като е очевидно, че
жалбоподателят се е възползвал от това си право на датата на връчване на фиша.
Ето защо посоченото право не е накърнено. Конкретният орган, издал фиша, е
посочен по ясен и недвусмислен начин в него – ОД на МВР Бургас. Ето защо
възраженията в обратната посока са неоснователни. Както се посочи електронният
фиш се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител, поради
което не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че следвало в него да се
посочи конкретен служител. Конкретното техническо средство също е отразено по
пълен и точен начин в текста на електронния фиш, като са събрани и достатъчно
доказателства за неговате техническа изправност. От материалите по делото става
ясна и датата на издаване на електронния фип – видно от докладна записка на л.
7 от делото това е 22.04.2019г. Наред с това нарушението е от 2019г., поради
което давностните срокове по никакъв начин не са изтекли към момента и не може
да се приеме, че липсата на дата представлява съществено процесуално нарушение.
По арг. от чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (към който текст препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ) електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. В случая е издаден електронен фиш, който отговаря на този
образец. Липсата на посочена дата на издаването му и на конкретен орган не
представлява нарушение, тъй като датата на издаване и конкретният орган не са
сред реквизитите на електронния фиш. Евентуални пропуски в редакцията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП не могат да бъдат коментирани от настоящия съдебен състав,
който не е орган, притежаващ законодателна инициатива за коригиране на
пропуските в законодателството.
Не се споделят доводите, че липсата на застраховка е
установена по допълнителен начин, а не автоматично с техническото средство. От
изготвените справки, автоматично генерирани от паметта на техническото
устройство, е видно, че са извършени засичания (и снимка) с приоритет „застраховка”. Т.е. очевидно техническото устройство притежава нужните
функции да установява автоматично липсата на застраховка, като именно такъв
приоритет му е зададен при определяне режима на работа. Ето защо нарушението не
е установено допълнително, като справката от регистъра на „Гаранционен фонд” е
само допълнително доказателство, което потвърждава установеното с техническото
средство. При тези данни не е било необходимо да се провежда процедура по
съставяне на АУАН и НП на жалбоподателя, тъй като в чл. 647, ал. 3 от КЗ е
дадена изрична възможност за издаване на електронен фиш.
Във връзка с възражението, че електронен фиш може да се
издаде само от стационнарна система, но не и от мобилна такава, следва да се
има предвид, че постановките на Тълкувателно решение № 1 от 26 февруари
2014 година по тълкувателно дело № 1/2013 г. по описа на ВАС не са приложими
към настоящия случай. Следва да се има предвид, че посоченото тълкувателно
решение е постановено при действието на предходната законодателна уредба. С
посоченото тълкувателно решение е прието, че във връзка с използването на
мобилни технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и
подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.
Прието е, че в електронния фиш трябва да се посочи и точното място на
нарушението. С тези доводи върховните съдии са достигнали до краен извод, че в
хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата,
установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Следва да се има предвид, че
след постановяването на тълкувателното решение е последвала нова нормативна
уредба. Приета е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.). В
наредбата са разписани ясни и подробни правила във връзка с използването на
мобилни техническа средства. Наред с това техническото средство по чл. 647, ал.
3 от КЗ се характеризира с определени специфики, които позволяват при изготвяне
на справката да се отразят и конкретни GPS координати относно мястото на извършване на нарушението
(видно от изготвените справки). Не е необходимо да се съставя протокол от
мястото, където е позициониран служебният автомобил и от което осъществява
снимки. Това е така с оглед специфичния характер на заснетото нарушение. В
случая става въпрос за липса на застраховка. Посоченото нарушение може да бъде
установено чрез автоматично заснемане на съответния автомобил, при зададен
приоритет „застраховка”, независимо от мястото, на което е заснет. Самото място
е определено по пълен и ясен начин с GPS-системата на техническото устройство, като е намерило отражение и в
изготвената впоследствие докладна записка. Ето защо всички цитирани в
тълкувателното решение недостатъци на предходната уредба при използването на т.
нар. „мобилни камери” са преодолени. Налага се извод, че е налице правна
уредба, при която постановките на цитираното тълкувателно решение не са актуални
и не следва да бъдат вземани предвид. С оглед тази уредба няма пречка
електронен фиш да бъде издаван и при заснемане на нарушения с мобилна камера,
при спазване на правилата, предвидени в наредбата и отнесени към спецификата на
конкретното нарушение.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че електронният
фиш следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия Г № 0003121 на ОДМВР Бургас, с който на „Ф.” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление ***, ж. к. „Изгрев”, бл. 42, вх. 1, ет. 2, ап. 4, на
основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, за извършено нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: