№ 368/31.05.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на втори май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията П. Вунов гражданско дело номер 2395 по описа на съда за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано
е по искова молба от С.Т.А. с правно основание чл. 59, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Д.И.И..
Ищцата твърди, че от месец май 2005 г. заживяла съвместно с ответника, а на 19.06.2005 г. сключили граждански брак
в град Хасково. Непосредствено преди да
сключат граждански брак Д.И.И. закупил следния недвижим
имот: ПИ с площ от 1 декар, находящ се в местността „******", в землището на гр. Хасково, отреден за имот с
планоснимачен № 1079 по кадастралния план на местността, одобрен със Заповед №
969/1988 г., неурегулиран, ведно с построената в него сезонна сграда
в него, при съседи на имота: път, имот с пл. № 1078, имот с пл. № 1080, имот с
пл. № 1081, с административен адрес към момента: гр. *************. Имотът бил закупен за сумата от 14 000.00 лева с предоставен
банков кредит по договор за кредит № 39200КР-АА-4539 от 12.05.2005 г., сключен между него и „Централна
Кооперативна Банка“ АД,
който се изплащал по време на
брака им съвместно от двамата с общи семейни
средства, като ищцата била поела изплащането на 1/2 част от заема, чийто размер на месечната
вноска бил 150.00 лева. Сочи се
и че сезонната сграда в имота представлявала
жилище на два етажа с по една стая на всеки етаж, с гредоред между
двата етажа. От
началото на брака си страните започнали ремонт на жилището, като извършили следните
подобрения:
- през месец юли и август 2005 г. били съборени заварените стълби отвън към входа на първия
етаж и към втория етаж отвън, съществуващата тераса била преградена и
така стаята на първия етаж била разширена и превърната на едно общо помещение - хол
с трапезария и кухня и коридор, за сумата от 1 150.00 лева,
която сума включвала закупени строителни материали на стойност 900.00
лева и 250.00 лева за труд;
- през месец май - юни 2006 г. били изградени
вътрешни стълби от първия към втория етаж и била излята
стомано-бетонна плоча между двата етажа с площ около 80 кв.м., за сумата от 2 050.00 лева, която сума включвала закупени
строителни материали, в т.ч. готов бетонов разтвор и желязо на стойност 1 700.00 лева и 350.00 лева за труд;
- от месец май 2007 г. до месец юни 2008 г. бил изграден нов покрив с нови керемиди, като в
междупокривното пространство била поставена
изолация от каменна вата, за сумата от 4 800 лева, която сума включвала закупени
материали, греди, керемиди и изолация за 4 000.00 лева и
800.00 лева за труд;
- през месец април - юни 2009 г. била поставена дограма от ПВЦ, включваща поставяне на
една врата в общото помещение на първия етаж и поставяне
на четири прозореца на първия етаж, от които два
прозореца в хола, един в трапезарията и един в коридора на първия етаж и поставяни на 5 прозореца
и три врати на втория етаж, от които два прозореца в едната стая, един прозорец
в другата стая и два прозореца в коридора на втория етаж, за сумата от 2 050.00 лева, от която за закупуване на
прозорците и вратите – 1 850.00 лева и за монтаж -
200.00 лева;
- през месец април 2009 г. била поставена
блиндирана входна врата на първия етаж, за сумата от 750.00 лева, която сума
включвала 650.00 лева врата и 100.00 лева монтаж;
- през месец май - юни 2010 г. била извършена подмяна на ВиК на първия и на втория етаж за сумата
300.00 лева, която сума включвала закупени нови водопроводни и канализационни тръби,
муфи и връзки на стойност 200.00 лева и 100.00 лева за труд;
- през месец май - юни 2010 г. била изградена
септична яма в дворното място за сумата от 370.00 лева, която сума включвала 160.00 лева за
закупуване на материали и канализационни тръби и 210.00 лева за труд;
- през месец май, юни и юли 2010 г. била подменена ел. инсталацията на първия и на
втория етаж за сумата от 458.75 лева, която сума включвала закупуване ел.
проводници, разпределителни табла и кутии, ключове, контакти, осветление и
ел.табло на стойност 370.00 лева и 88.75 лева за труд;
- от месец юли 2010 г. до месец май 2011 г. била изградена на първия етаж голяма баня с тоалетна, в която били поставени фаянс и теракота на пода и стените, нов бойлер,
душ-батерия, мивка с батерия и шкаф, тоалетна с моноблок и огледална врата от
ПВЦ на банята, за сумата от 3 150.00 лева, която сума
включвала закупени строителни материали на стойност 2 900.00 лева и 250.00 лева за труд;
- от месец юни до месец октомври 2011 г. била поставена мазилка, извършена шпакловка върху стените
и боядисване с латекс на стените, на целия първи етаж отвътре за сумата от 730.00
лева, която сума включвала закупени строителни материали, в т.ч. и латекс на
стойност 500.00 лева и 230.00 лева за труд;
- от месец април до месец юни 2012 г. били поставени гранитогрес в коридора на
първия етаж и стълбището към втория етаж, ламиниран паркет в хола, трапезарията
и кухнята на първия етаж за сумата от 930.00 лева, която сума включвала закупени
гранитогрес, ламиниран паркет, лепило за гранитогрес и лепило за ламиниран
паркет на стойност 660.00 лева и 270.00 лева за труд;
- през
месец юли 2012 г. в трапезарията на първия етаж било поставено кухненско обзавеждане, включващо
шкафове, абсорбатор и мивка с батерия, за сумата от 640.00 лева, която сума
включвала
закупено кухненско
обзавеждане на стойност 540.00 лева и монтаж - 100.00 лева;
- през месеците юли и август 2012 г. бил поставен на целия първи етаж окачен таван, а именно:
в общото помещениие и коридора, монтирани били щори на 4 бр. прозорци, от които два прозореца в хола, един в
трапезарията и един в коридора, за сумата от 600.00 лева, която сума включвала закупени
материали за окачения таван и щори на стойност 460.00 лева и 140.00 лева за
труд;
- през месеците септември, октомври и ноември 2012 г. на втория етаж били изградени две стаи с
коридор, извършени
били мазилка, шпакловка и
боядисване на двете стаи и коридора с латекс за сумата от 900.00 лева, която сума включвала закупени
строителни материали на стойност 600.00 лева и 300.00 лева за труд;
- през месец май и юни 2013 г. били поставени ламиниран паркет на двете стаи и на коридора на
втория етаж и окачен таван в тях за сумата от 600.00 лева, която сума включвала 400.00 лева материали
и 200.00 лева монтаж;
- през месец август 2013 г. на втория етаж била изградена тераса и парапет
към нея за сумата от 140.00 лева, която сума включвала 90.00 лева за
закупуване на материали и 50.00 лева за труд.
За извършените подобрения
страните вложили всички събрани парични средства от сватбата си в размер на 2 800 лева, а на 28.05.2007 г. ответникът
сключил с „Райфайзенбанк
- България" ЕАД нов договор за кредит, по силата на който банката му предоставила сума
в размер на 15 168.75 лева, а
ищцата била солидарен длъжник по
кредита. Тази
сума също била използвана в ремонта на
жилището, а
вноските по кредита били изплащани по време на
брака им с общи семейни средства от страните. Поради
нередовното плащане на погасителните вноски по този договор за кредит, на 07.11.2013 г. между „Райфайзенбанк/България/"
ЕАД и ищцата било подписано споразумение, по
което внесла сумата от 4 500.00 лева. Отделно от това, тя теглила и т.нар. „бързи"
кредити за суми от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД, както следва: на 02.04.2013 г. -
сумата от 500.00 лева; на 20.09.2013 г. - сумата от 550.00 лева и на 08.10.2014 г. - сумата от 600.00 лева, както и други суми, които също били използвани за закупуване на
материали за ремонта и заплащане на труд, и за обзавеждане на жилището. С
Решение № 622 от 21.10.2015 г., постановено по
гр. д. № 1095/2015 г. на PC -
Хасково, бил прекратен сключеният между страните
граждански брак поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие. За извършения
ремонт били вложени средства в размер на 19 618.75 лева и тъй като жилището
било изключителна собственост на ответника, то всички подобрения по силата на
приращението станали негова изключителна
собственост. Доколкото
те били извършени по време на брака
му с ищцата и били
заплатени с общи семейни
средства в режим на СИО, се счита, че той се обогатил за сметка на нейното обедняване с 1/2 от стойността им, или със сумата от 9
809.37 лева.
Поддържа се и че за периода от
сключването на гражданския им брак - 19.06.2005 г. до датата
на фактическата им раздяла - 30.10.2014 г. страните изплатили сума в размер от
16 350.00 лева, представляваща част от предоставения банков кредит от 14 000.00
лева на ответника за закупуването на имота по сключения от него договор за
кредит № 39200КР-АА-4539 от 12.05.2005 г. с „Централна Кооперативна Банка“ АД - клон
Хасково с общи средства, като ищцата поела изплащането на 1/2 част от тях, или сумата от 8 175.00 лева, с която ответникът също
се обогатил за
сметка на нейното обедняване. Предвид изложеното се иска да бъде
постановено решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцата горепосочените суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни, поради което
ги оспорва изцяло - както
по основание, така и по размер. Твърди се, че парите от сватбата не били похарчени
за къщата, а за почивка. Ел. инсталацията на
къщата я направил
ответникът с негов приятел и за нея били дадени
пари само за кабели. По време на брака
къщата имала минимално подобрение, като боядисване на стените, а и не била
с алуминиева дограма, а с пластмасова,
закупена от фирмата на негов приятел. Блиндирана врата
и дограмата ответникът
я плащал, като зареждал тонер касети на тази фирма. Родителите му продали земи в землището
на с. М., общ. Хасково на стойност 22 000,00 лева, с които изплащал кредита и
ремонтите. Освен
това по време на престоя в
апартамента на родителите му - от средата на 2001 г. до края на 2012 г.
ищцата не плащала дори и
елементарни консумативи, като ток, вода и храна, а всички разходи се поемали от родителите му. Кредитът от „Райфайзенбанк - България" ЕАД не бил за ремонта, а с него плащали прегледи и консумативи във връзка с опити за инвитро зачеване - в
клиника „******“ гр. П. през 2008 г., в клиника „****** ***“ гр. ***** през
2009 г. и клиника „*******“ гр. *****
от 2010 г. до 2012 г. Теглените от ищцата заеми нямали нищо общо с погасяването
на кредита от „ЦКБ“ АД.
Поддържа се, че при сключване на споразумението за развода им по взаимно
съгласие ищцата
взела обзавеждането на къщата, включващо 2 бр. спално обзавеждане, 4 бр. подматрачни
рамки, пералня „Горение", хладилник със фризер „Горение“, готварска печка със газова инсталация, 2 бр. матраци, 2 бр. трикрилни
гардероба с външни огледала, 2 бр. комоди, диван, микровълнова печка „Самсунг“, около 30 гр. злато в
пендари 24 карата и 2 бр. златни халки на стойност
над 12 000,00
лева, поради което изрично заявила, че няма никакви
имуществени претенции спрямо ответника, и така
уредили всички финансови и
имуществени отношения помежду си. Предвид изложеното се моли да се отхвърлят изцяло исковете и да се присъдят
сторените деловодни разноски.
Съдът, като като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представения Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 200, том I, рег.
№ 857, дело № 73/2005 г. се установява, че на 10.05.2005
г. ответникът е закупил описания по-горе недвижим имот за сумата от 14 000.00 лева, която е била изплатена на продавачите със
средства от банков кредит, предоставен му от „Централна Кооперативна Банка“ АД клон Хасково.
От представените 4 бр. Удостоверение с изх. № 200/19.09.2018 г., № 208/19.09.2018 г., № 89/19.09.2018 г. и № 79/21.03.2018 г. се установява, че ищцата е работила в посочените търговски дружества на
постоянен трудов договор за периода от 01.09.2006 г. до настоящия момент.
По делото са представени и посочените в исковата
молба Споразумение от
07.11.2013 г. между „Райфайзенбанк „България“ ЕАД
и ищцата; 5 бр. вносни бележки за платени от нея на същата
банка суми в общ размер от 6 350,00 лева; 3 бр. Договори за
потребителски кредит между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ищцата, с които й е била отпусната сума в общ размер от 1 650,00 лева.
От Удостоверения изх. №
ТС332334/25.02.2019 г. се установява, че от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД са били отпускани кредити на ищцата в общ размер от 3 663,14 лева, като
задълженията по тях към 26.02.2019 г. са напълно погасени.
По делото е представена и Справка от Службата по вписвания – Хасково за периода 01.01.1992 г. – 21.02.2019 г. за
дядото на ответника -
Христо И. Ников, от която се установяват
извършените от него сделки с недвижими имоти.
С влязло в сила Решение № 622/21.10.2015 г., постановено по гр. д. № 1095/2015
г. по описа нa Районен съд –
Хасково, бракът между страните е прекратен поради сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие, като е утвърдено постигнатото между тях споразумение, по
силата на което е допусната промяна във
фамилното име на съпругата, ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга, като е
посочено, че страните не си
дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака и че са уредили
имуществените отношения помежду си.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д.Р.П. и Т.А.Т. /сочени и водени от ищцата/, Т.Д.И. и М. Г. Е. /сочени
и водени от ответника/ за установяване на обстоятелствата относно вида, стойността и заплащането на претендираните строително-ремонтни работи /СМР/ в имота. Показанията им са записани подробно в
протокола за
съдебното
заседане,
проведено на 25.03.2019 г. /л. 106 – л. 110 по делото/, поради което не следва да се излагат
отново текстуално, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на
наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От
заключенията на
назначените по
делото и изслушани в
о.с.з. съдебно-технически
експертизи, които съдът кредитира напълно като компетентни, обосновани и
обективни, се
установява, че претендираните от ищцата и описаните в исковата молба и уточняваща такава
от 25.10.2018 г. подобрения съществуват към момента в имота на ответника, като размерът на разходите за тях като материали и труд по
средни пазарни цени към посочените дати на извършването им е 19 849,14 лева, стойността на имота с тях и без тях към настоящия момент
е 70 024 лева, респ. 44 632 лева.
От
заключението на
назначената по
делото и изслушана в
о.с.з. съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и
обективно, се установява,
че по сключения между „Централна Кооперативна Банка" АД клон Хасково и ответника
договор за кредит № 39200КР-АА-4539 от 12.05.2005 г., за периода от 19.06.2005 г. до 30.10.2014 г., са извършени
плащания в общ размер на 16 467,00 лева. Погасителните вноски, на които има
запис на Д.И., са в общ размер на 14 612.00 лева, а
тези, на които има запис на С.И., са в общ размер
на
1 545.00 лева, като има погасителни вноски
със запис на Божидар Огнянов в общ размер на 310.00 лева. По сключения между „Райфайзенбанк
България" ЕАД, клон
Хасково и Д.И.И., със солидарен длъжник С.Т.А.,
договор за кредит от 28.05.2007 г.,
изменен с Анекс № 1/16.06.2009 г., за
периода от 28.05.2007 г. до
31.12.2015 г., са извършени плащания в общ размер на 23 055,52 лева. Погасителните вноски, на които има
запис на Д.И., са в общ размер на 5 910.00 лева, а
тези, на които има запис на С.И., са в общ размер
на
2 000.00 лева,
като има погасителни вноски
без запис на име в общ размер на 10 645,52 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
които са процесуално допустими.
Не могат да бъдат
споделени възраженията на пълномощника на ответника за недопустимост на
претенциите, тъй като въпросът дали твърденията на ищцата отговарят на
действителното правно положение по спора е относим към тяхната основателност, а
не към допустимостта й. Следва да се отбележи и че при осъдителния иск правен интерес
е налице винаги, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо и неудовлетворено
притезание срещу ответника, както е и в настоящия случай.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:
По делото няма спор, а и от събраните писмени и
гласни доказателства се установява, че страните са бивши съпрузи, като по време
на брака им са извършени редица подобрения в имот, собственост на ответника и
закупен от него със средства от банков кредит, предоставен му от „Централна
Кооперативна Банка“ АД
клон Хасково. Безспорно
е и че бракът им е прекратен с влязло в сила Решение № 622/21.10.2015
г. по гр. д. № 1095/2015 г. по описа нa Районен съд – Хасково, с което е
утвърдено постигнатото между тях споразумение. То съдържа изрична клауза, че страните са
уредили имуществените отношения помежду си. В тази връзка следва да
се има предвид, че това споразумение е с договорен
характер, като в частта му относно имуществените отношения между съпрузите то е насочено към доброволно
уреждане на имуществените последици от развода с цел да се избегнат възможни
бъдещи спорове по повод придобитото през време на брака имущество и отнасянето
им за разрешаване по съдебен ред. Ето защо и доколкото съдържа взаимни отстъпки, представлява договор за спогодба по смисъла
на чл. 365 ЗЗД. Той се характеризира с правноустановително /декларативно/ действие, изразяващо се във взаимното съгласие на двете
страни, че правното положение между тях е такова, каквото го провъзгласява
спогодбата; преобразуващо
/конститутивно/ действие, когато с нея те приемат
изменения от действителното правно положение; и правнорегулиращо действие с оглед задължението им да се въздържат от нейното
оспорване занапред, като всяка една от тях може да иска изпълнението на
признатите или поети от другата страна задължения. Подобно на останалите договори, споразумението по чл. 50 СК има и
облигационно действие - то обвързва страните по него от момента на
утвърждаването му от съда. От момента на влизане в сила на съдебното решение, с
което споразумението се утвърждава, то има силата на закон за тези, които са го
сключили - чл. 20а, ал. 1 ЗЗД
и по аргумент от чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
може да бъде изменено, развалено или прекратено само по волята на страните или
на основания, предвидени в закона, напр. чрез прогласяването му за нищожно или унищожоването по съдебен ред. В този смисъл
са мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г.
по тълк. д. № 3/2015 г. ВКС, ОСГК и трайната и задължителна
съдебна практика - Решение № 296 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 422/2009 г. на ВКС, II г.о., Решение № 415 от
17.11.2010 г. по гр. д. № 1318/2009 г. на ВКС, II г.о., Решение № 755 от
11.07.2011 г. по гр. д. № 27/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 313 от
17.02.2012 г. по гр. д. № 62/2011 г. на ВКС, III г.о., Решение № 9 от
13.02.2013 г. по гр. д. № 761/2012 г. на ВКС, II г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. При това положение и след като в случая страните ясно са
изразили волята си за уреждане на имуществените си отношения, от която може да
се направи извод, че са уредили изцяло въпросите, свързани с тези отношения, то
повдиганият в тази връзка спор не може да бъде пререшаван.
Дори и да не се възприеме изложеното до тук, следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав в хода на делото
не се установи по категоричен начин, че ищцата е заплащала претендираните суми за извършените СМР в имота на
ответника, респ. че е погасявала със свои средства банковия му кредит.
Безспорно е, че
такъв извод не може да се основава на предположение, а трябва да е резултат на
проведено пълно главно доказване. В случая е налице само евентуална вероятност
за тези обстоятелства, но вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно
установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не
е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме,
че тези релевантни факти не са се осъществили в
обективната действителност. А щом фактите не са е осъществили, не
могат да възникнат и техните
правни последици. Този извод на съда се основава на
събраните гласни доказателства, доколкото ангажираните от ищцата свидетели нямат
преки лични впечатления за спорните факти, а възпроизвеждат казаното им от самата
нея или изказват своите предположения, като техните показания в тази им част
противоречат на изнесеното от свидетелите на ответника. От представените вносни бележки и договори за потребителски кредит пък не следва автоматично, че именно
ищцата сама или чрез свои лични средства, без участието
на бившия си съпруг или негови роднини, е заплатила вложените
материали и/или труда при ремонта в имота на ответника. Ето защо от съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал не се установява, че тя има основание да получи претендираните от нея суми.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани,
поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и че ответникът претендира разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно
сумата от 1 000 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Т.А., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис **, чрез адвокат В. Л. от АК - Хасково, срещу Д.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, искове с
правно основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД за присъждане на сумата
от 9 809.37 лева, с която се обогатил неоснователно за нейна сметка и представляваща половината от стойността на
извършени в негов имот, а именно: ПИ с площ от 1 декар, находящ се в местността
„******", в
землището на гр. Хасково, отреден за имот с планоснимачен № 1079 по
кадастралния план на местността, одобрен със Заповед № 969/1988 г., неурегулиран,
ведно с построената в него сезонна сграда, при съседи на имота: път, имот с пл.
№ 1078, имот с пл. № 1080, имот с пл. № 1081, с административен адрес към
момента: гр. *************, подробно описани подобрения, извършени през периода
от 19.06.2005 г. до 30.10.2014 г. и заплатени по време на брака им с общи
семейни средства, и на сумата от 8 175.00 лева, с която се обогатил
неоснователно за нейна сметка и представляваща половината от платената по време
на брака им с общи семейни средства част от предоставен му банков кредит от 14
000.00 лева по Договор за кредит № 39200КР-АА-4539 от 12.05.2005 г. с „Централна
Кооперативна Банка“ АД клон Хасково за
закупуването на същия имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.10.2018 г. до окончателното
й заплащане.
ОСЪЖДА С.Т.А., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, офис **, чрез адвокат В. Л. от АК - Хасково, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Д.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1 000,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/П. Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.