№ 9347
гр. с, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110175124 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „.......“ ЕАД
срещу ......“, с която е предявен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 3472,49 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по Щета № ....778, ведно със законната лихва от 17.12.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 04.12.2023 г. в гр. ......., от
колоната с паркирани автомобили, от дясната страна по посока на движението на лек
автомобил „......“, рег. № ......., водачът на лек автомобил „.-с М..“, рег. № ....., предприема
внезапна маневра за включване в движението, без да пропусне движещия се по път лек
автомобил „......“, рег. № ......., в резултат на което удря последния. Вследствие процесното
ПТП за лек автомобил „......“, рег. № ......., настъпили материални вреди, за които при ищеца
имало сключена имуществена застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в Застрахователна
полица № 440223213015627/1. Във връзка процесното ПТП е изготвен и подписан
Двустранен констативен протокол за ПТП, съгласно което процесното ПТП е настъпило по
вина на водача на МПС „.-с М..“, рег. № ...... По образуваната при ищеца ликвидационна
преписка по Щета № ....778 било определено и изплатено на застрахованото лице
обезщетение в размер на 3457,49 лв. с групово нареждане от 12.07.2024 г. Към датата на
настъпване на застрахователното събитие водачът на МПС „.-с М..“, рег. № ....., имал
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да възстанови заплатеното
обезщетение, ведно с ликвидационните разноски за определянето му в размер на 15 лв., но
последвал отказ. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва да са налице предпоставките за суброгиране на
ищеца в правата на застрахованото лице срещу ответника. Оспорва описания в исковата
молба механизъм на ПТП като неотговарящ на обективната истина. Оспорва застрахованият
при него водач да има изключителна вина за настъпване на процесното ПТП. Релевира
възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС. Оспорва твърдените
1
вреди да са настъпили в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва иска и по
размер като прекомерно завишен и неотговарящ на действителните разходи за части и труд.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски по представен списък
по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
Не се спори между страните, а и видно от представената по делото застрахователна
полица № 440223213015627/1 от 16.06.2023 г., към датата на настъпване на ПТП –
04.12.2023 г. между ищеца и собственика на лек автомобил „......“, рег. № ......., е било налице
валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско +“ със срок на
застрахователното покритие от 16.06.2023г. до 15.06.2024 г. С доклада по делото съдът е
отделил за безспорно между страните наличието на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и водача на лек автомобил марка „.-с М..“, рег. №
..... към датата на процесното ПТП. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 04.12.2023 г.,
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н. С. Г., както и от заключението
на САТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като пълно, обективно и компетентно се
установява, че на 04.12.2023 г. около 15,30 часа при потегляне от паркомясто на ул. „........“ в
гр. с, водачът на лек автомобил „.-с М..“, рег. № ..... реализира ПТП с преминаващия от ляво
лек автомобил „......“, рег. № ........ Разпитан пред съда водачът на лек автомобил „......“, рег. №
....... заявява, че докато се е движил по улицата другата кола, която е била паркирана, се е
подала и го е ударила. Посочва, че всичко от задната дясна врата назад е било увредено.
Съгласно заключението след сравняване на щетите, описани от застрахователя и тези,
отразени в двустранния констативен протокол за ПТП видими увреждания е направен извод,
че щетите по лек автомобил „......“, рег. № ........ се намират в пряка причинно – следствена
връзка с настъпилото на 04.12.2023 г. произшествие. Вещото лице посочва, че причина за
настъпването на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „.-с М..“, рег. №
....., който преди да се включи в движението, не се е убедил, че платното за движение е
свободно и позволява безпрепятствено излизане от паркомястото.
Извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на
3457,49 лева по образуваната при него щета №....778 не е спорно между страните и се
установява от представеното по делото извлечение за масово плащане от 12.07.2024 г. в
полза на сервиза, извършил ремонта на лек автомобил. Със заплащането на определеното
обезщетение застрахователят е изпълнил задължението си по договора за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ за изплащане на обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие.
2
Въз основа на обсъдените доказателства, както и на заключението на неоспорената по
делото САТЕ, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е
причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило
единствено в резултат от действията на водача на автомобил „.-с М..“, рег. № ....., който е
застрахован за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Поведението му е
противоправно, тъй като е в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да
не се вреди другимо. Същото е и виновно, като от страна на ответника не бяха представени
доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от
ответното дружество възражения в този смисъл са неоснователни.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. По делото не се установи предприетите от водача на
лек автомобил „......“, рег. № ....... действия да са били в нарушение на правилата за движение
по пътищата. Свидетелят Г. разказа пред съда, че включващият се в движението автомобил
„.-с М..“, рег. № ..... не е подал светлинен сигнал за това, поради което за него не съществува
възможност да възприеме започващият маневра автомобил. Предвид това съдът намира
възражението на ответника за неоснователно.
Не е спорно, че с регресна покана ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е възстановил
изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне, за което по делото
е прието писмо от .....
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. Налице е възникнало и
непогасено регресно вземане. Размерът на това вземане следва да бъде установен при
спазване на установените в съдебната практика правила. Следва да се посочи, че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
Съгласно неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „......“, рег. № ......., изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3547,49 лева. Претендираната от ищеца сума
е в по-нисък размер от установения дължим такъв, поради което ответното възражение за
завишеност на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение се явява неоснователно.
Съдът счита, че сумата 15.00 лева съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. При това положение регресната претенция на ищеца за
заплащане на сумата от 3472,49 лева, представляващи изплатено обезщетение и
ликвидационни разноски за определянето му, се явява доказана по основание и размер,
поради което следва да бъде изцяло уважена.
Възражението на ответника, че от дължимото обезщетение следва да се изключи
стойността за възстановяване на предна дясна врата, съдът намира за неоснователно, тъй
3
като видно от протокола за ПТП уврежданията по нея са били установени в деня на
произшествието, както и впоследствие при огледа от застрахователя, респ. за възстановяне
на същата са вложени материали и труд. Показанията на свидетеля, че по предна дясна врата
не е имало увреждания, дадени година след инцидента и при липса на ясен спомен за всички
увреждания, не променят установеното, че предна дясна врата също е била засегната при
удара.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 17.12.2024 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, предвид това ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата в
размер на 1345,30 лева, от които 138,90 лева за държавна такса, 350,00 лева за депозит за
вещо лице, 80,00 лева депозит за свидетел и 776,40 лева адвокатско възнаграждние
възнаграждение с ДДС, чиито размер съдът не счита за прекомерен с оглед осъществената от
процесуалния представител на ищеца дейност в защита неговите интереси.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......“ ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. с, ....... да заплати
„.......“ ЕАД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. с, .. на основание чл. 411, ал. 1
КЗ сумата от 3472,49 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по Щета № ....778, ведно със законната лихва от 17.12.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1345,30 лева –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4