№ 4858
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110116072 по описа за 2022 година
Неприсъствено решение постановено по реда на чл.239, ал.1 във вр. чл.238, ал.1
ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2
КТ, чл.245 КТ, чл.224, ал.1 КТ, чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.258 и чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец Д. Д.
М., ЕГН **********, с адрес гр. София, жк. Х Д БЛ ЕТ АП, чрез адв. М. Т., със съдебен
адрес гр.София, ул. ц с ет .................... Симеон № 158, ет.2, срещу ответник ФФ .... еик със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. Султан тепе № 8, като моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ
– сума от 6065,02 лева, представляваща сбора от дължимите трудови възнаграждения за
2020г. и 2021г. по Трудов договор от 27.9.2019г. по реда на чл.128 КТ, като частично са
заплатени такива, сума от 806,12 лева, представляваща обезщетение за забава от момента на
дължимостта/падеж/ на всяко едно от трудовото възнаграждение до датата на предявяване
на иска пред съда на 28.3.2022г. по реда на чл.245 КТ, сума от 1073,67 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 24 дена за 2020г. и 2021г. по реда на
чл.224, ал.1 КТ, сума от 53,35 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
обезщетение по чл.224 КТ от падеж до 28.3.2022г., и сума от 700,00 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за положен труд като „тонрежисьор“, свързан с програмата на
радиото и прякото му излъчване, на 6.11.2021г., 7.11.2021г., 20.11.2021г., 21.11.2021г.,
28.11.2021г., 5.12.2021г. и 12.12.2022г. по реда на чл.226, ал.1 ЗЗД, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска в съда - 28.3.2022г., до окончателното изплащане на
сумата.
1
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че между страните е възникнало трудово правоотношение / ТПО/ въз основа на
сключен трудов договор № 4726 от 27.9.2019г., по силата на който ищецът, в качеството си
на служител, е изпълнявал длъжността „тонрежисьор“ срещу заплащане на основно трудово
възнаграждение в размер на 950 лв. и 22,80 лв.- допълнително такова. Поддържа, че на
23.3.2020г. му била връчена заповед, с която бил уведомен, че поради въведените
извънредни мерки на територията на страната ще му се заплаща брутно трудово
възнаграждение в намален размер, а именно- 50 %, като след няколко дена устно му било
съобщено, че размерът е 60 %. Посочва, че след подадена от ищеца молба за прекратяване на
ТПО страните прекратили правоотношението си по взаимно съгласие, считано от 5.7.2021г.,
за което била издадена Заповед за прекратяване № 4991/5.7.2021г. на основание чл.325, ал.1,
т.1 КТ.
Твърди, че за 2020г. са му изплатени следните суми: за месец април-379,29 лв., месец
май, юни и юли- по 610 лв., месец август, септември, октомври и ноември- по 587 лв., месец
декември- 610 лв., като остават дължими следните суми: за месец април- 593,51 лв., месец
май, юни и юли- по 362,80 лв., месец август, септември, октомври и ноември- по 385,80 лв.,
месец декември- 362,80 лв.
По посочените главници за трудово възнаграждение за 2020г. са начислени следните
лихви за забава: за месец април- мораторна лихва в размер на 114,81 лв. за периода от
1.5.2020г. до 28. 3.2021г.; за месец май-мораторна лихва в размер на 66,97 лв. за периода от
1.6.2020г. до 28.3.2021г.; за месец юни- мораторна лихва в размер на 63,95 лв. за периода от
1.7.2020г. до 28.3.2021г.; за месец юли- мораторна лихва в размер на 60,84 лв. за периода от
1.8.2020г. до 28.3.2021г.; за месец август- мораторна лихва в размер на 58,20 лв. за периода
от 1.9.2020г. до 28.3.2021г.; за месец септември- мораторна лихва в размер на 58,18 лв. за
периода от 1.10.2020г. до 28.3.2021г.; за месец октомври- мораторна лихва в размер на 54,86
лв. за периода от 1.11.2020г. до 28.3.2021г.; за месец ноември- мораторна лихва в размер на
51,65 лв. за периода от 1.12.2020г. до 28.3.2021г.; за месец декември- мораторна лихва в
размер на 45,45 лв. за периода от 1.1.2021г. до 28.3.2021г.
Твърди, че за 2021г. са му изплатени следните суми: за месец януари- 610 лв., месец
февруари- 799,29 лв., месец март- 650 лв., месец април- 464 лв., месец май, юни и юли- по
650 лв., месец август- 832 лв., като остават дължими следните суми за месец януари- 362,80
лв., месец февруари- 173,51 лв., месец март- 322,80 лв., месец април- 508,80 лв., месец май,
юни и юли- по 322,80 лв., месец август- 140,80 лв.
По посочените главници за трудово възнаграждение за 2021г. са начислени следните
лихви за забава: за месец януари- мораторна лихва в размер на 42,33 лв. за периода от
1.2.2021г. до 28.3.2022г.; за месец февруари- мораторна лихва в размер на 18,89 лв. за
периода от 1.3.2021г. до 28.3.2022г.; за месец март- мораторна лихва в размер на 32,38 лв. за
периода от 1.4.2021г. до 28.3.2022г.; за месец април- мораторна лихва в размер на 46,85 лв.
за периода от 1.5.2021г. до 28.3.2022г.; за месец май- мораторна лихва в размер на 26,92 лв.
за периода от 1.6.2021г. до 28.3.2022г.; за месец юни- мораторна лихва в размер на 24,24 лв.
2
за периода от 1.7.2021г. до 28.3.2022г.; за месец юли- мораторна лихва в размер на 21,47 лв.
за периода от 1.8.2021г. до 28.3.2022г.; за месец август- мораторна лихва в размер на 8,13 лв.
за периода от 1.9.2021г. до 28.3.2022г.
Навежда твърдения, че на 24.9.2021г. страните са подписали Споразумение за
изплащане на дължимо трудово възнаграждение към 31.7.2021г., като сумата от 2443,81 лв.
била определена за размер на неизплатеното възнаграждение. Поддържа, че и към момента
на подаване на исковата молба ответното дружество не е погасило задължението си за
заплащане на процесните суми.
Посочва, че след прекратяване на ТПО е сключил устен договор с ответното
дружество посредством неговия управител Деница Джурова за полагане на труд в рамките
на 8 часа всеки от дните като „тонрежисьор“ по радио-програма на дати 6.11.2021г.,
7.11.2021г., 20.11.2021г., 21.11.2021г., 28.11.2021г., 5.12.2021г. и 12.12.2021г., като
поддържа, че му се дължи изплащане на възнаграждение в размер на 100 лв. за всеки
отработен ден или обща сума от 700 лева за 7 дни.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.
Прави искане за допускане на ССчЕ и за допускане на един свидетел при режим на
довеждане за установяване на изпълнение на задълженията по ТПО и че е положен труд
след прекратяване на ТПО.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, не е депозирал отговор на исковата молбата, не
прави възражения, не прави доказателствени искания. ИМ е връчена по реда на чл.47-50
ГПК за отговор. По реда на чл.47-50 ГПК ответника е призован редовно за о.с.з.
С определение по чл.140 ГПК № 27029/13.10.2022г. за безспорно между страните е
прието всичко изложено в ИМ, защото ответника не е подал в законовия срок ОИМ по
чл.131 ГПК.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адвоката си по
пълномощие, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, като представя
писмено доказателство за частично изплатени суми в полза на ищеца от ответника за обща
сума от 2654,84лв. платена на 27.7.2022г. по банкова сметка с отбелязване „възнаграждения
към 06.2022“. Прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника по реда на чл.238, ал.1 ГПК като отчете частичното плащане. Моли да се
присъдят разноски за адв.хонорар, без да се представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован за открито съдебно заседание, не се явява и не се
представлява, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.130-131 ГПК, не
взема становище по спора, не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис
от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и призовка
за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата
3
молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено
неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени.
Съдът следва да вземе предвид извършеното плащане от 27.7.2022г. от ответника в
полза на ищеца за сумата от 2654,84 лева. С оглед разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД съдът
следва да приложи правилото и първо да погаси дължимите лихви, а след това съгласно
правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД от остатъка да погаси частично трудовите възнаграждения,
защото вземането се явява най-обременително. Затова сумата от 2654,84лв. следва да погаси
лихвите за забава в размер на 806,12 лева, представляваща обезщетение за забава от момента
на дължимостта/падеж/ на всяко едно от трудовото възнаграждение до датата на
предявяване на иска пред съда на 28.3.2022г. по реда на чл.245 КТ, и 53,35 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за обезщетение по чл.224 КТ от падеж
до 28.3.2022г., като това е обща сума от 859,47 лева. С остатъка от платената сума 2654,84-
859,47=1795,37лв. следва да се погасят частично най-старите задължения за ТВ за април,
май, юни, юли 2020г., които са в общ размер на 1681,91лв., и с остатъка от 113,46лв. да се
намали дължимата сума от 385,80лв. за месец август 2020г., като остава неплатен остатък от
272,34лв. Така за дължими ТВ за 2020г. остава дължим остатък от 1792,91лв. за месеците
август-декември. Остава задължение за ТВ за двете години от 4269,65лв.
Следва да се уважи претенцията за законна лихва от подаване на ИМ в съда-28.3.2022г.
върху все още дължимите суми.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода от спора следва се присъдят разноски в полза на ищеца. По делото е
представена ф-ра № **********/24.3.2022г. с посочена сума от 540лв. с ДДС за юридически
услуги, в която е отбелязано плащане: по сметка IBAN:BG53SOMB91301027536602, но по
делото доказателства за платена такава сума по сметка на адвоката на ищеца не са
представени, затова това се явява пречка съдът да присъди адв.хонорар в полза на ищеца.
Липсват реални доказателства по делото за платен адв.хонорар по банков път от ищеца
съгласно издадената фактура от адвокат М. Т..
Ищеца не е представил списък по чл.80 ГПК, а към самото дело доказателства за
сторени разноски от ищеца не са представени, нито са приети.
Съдът следва по реда на чл.78, ал.6 ГПК да осъди ответника да заплати дължимата ДТ
по сметка на съда в размер на 170,79 лева за паричните искове за ТВ съразмерно с
уважената част на исковете/върху остатъка, който не е платен от ответника/ и още 50 лева за
иска от 700лв. по чл.266 ЗЗД /т.е. за всеки иск 4% върху цената, но не по-малко от 50,00
лева/, както и 5,00лв. за издаване на ИЛ в полза на СРС.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ответник ФФ .... еик със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Сс
ет ...... да заплати на ищеца Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, жк. Х Д БЛ ЕТ
АП, СЛЕДНИТЕ СУМИ – 4269,65 лева/лв./ - представляваща сбора от дължимите трудови
възнаграждения за месеците август-декември 2020г. и месеците януари-август 2021г. по
Трудов договор от 27.9.2019г., както и сума от 1073,67 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 24 дена за 2020г. и 2021г., и сума от 700,00 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен труд като „тонрежисьор“, свързан с
програмата на радиото и прякото му излъчване, на 6.11.2021г., 7.11.2021г., 20.11.2021г.,
21.11.2021г., 28.11.2021г., 5.12.2021г. и 12.12.2022г. по реда на чл.226, ал.1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху сумите от датата на предявяване на иска в съда - 28.3.2022г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.128, т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ, чл.266,
ал.1 ЗЗД, вр. с чл.258 и чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради
частично плащане от ответника на 27.7.2022г./за сумата от 2654,84лв./ исковете за сумата за
ТВ за разликата над 4269,65лв. до предявените 6065,02 лв., както и за сума от 806,12 лева,
представляваща обезщетение за забава от момента на дължимостта/падеж/ на всяко едно от
трудовото възнаграждение до датата на предявяване на иска пред съда на 28.3.2022г. за
обща сума от 6065,02лв. по реда на чл.245 КТ, и за сума от 53,35 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за обезщетение по чл.224 КТ от 1073,67лв. от падеж до
28.3.2022г.
ОСЪЖДА ответник ФФ .... еик със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Сс
ет ...... да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса по всички уважени искове в
размер на 220,79 лева, както и 5,00лв. за издаване на ИЛ, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може в
едномесечен срок от връчването да поиска от СГС отмяната му на основанията посочени
в чл.240 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника покана за доброволно плащане на сумата от 220,79
лева, в полза на СРС по реда на ДОПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5