Решение по адм. дело №317/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

Образувано е по жалба, уточнена с молба от 27.06.2025 г., подадена от М. Г. М. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. С., [улица], срещу Заповед № РД 15-918 от 20.05.2025 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 46, ал. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗОС и чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредбата за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, е наредено прекратяване наемните правоотношения с лицето М. Г. М. с [ЕГН] за общинско жилище, находящо се на адрес: гр. С., [улица], считано от датата на влизане в сила на заповедта.

В жалбата си оспорващата твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби. Посочва, че: не отговаря на истината, че с. на оспорващата е е.; с. на М. М. се с. от повече от е. ч.; не отговаря на истината, че М. М. не е заплащала консумираната от нея и с. й вода. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че: д. на оспорващата И. К. е у. се, поради което не е истина, че оспорващата не отговаря на изискванията за продължаване на наемните отношения; при последната проверка от инкасатор на „В и К - Сливен“ е установена вода за заплащане, за която няма издадени фактури; от представените платежни документи за платена вода след завеждане на жалбата е видно, че М. М. е сключила гласно споразумение с „В и К - Сливен“ за разсрочено плащане на задълженията си, дори да са все още неизискуеми такива. В представена писмена молба излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си.

Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, счита оспорената заповед за законосъобразна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 46 от 28.10.2011 г. на Кмета на Община Сливен, издадена на основание чл. 17, ал. 1 и 2 от Наредбата за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища /НУРУЖНГННПОЖ/, във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 45а, ал.1 от ЗОС, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3 от НУРУЖНГННПОЖ, е настанена М. Г. М. и ч. на с. й: А.-М. И. Д. – д., и И. Д. К. – д., в общинско жилище, състоящо се от масивна жилищна едноетажна сграда на адрес: гр. С., [улица], актувано с Акт за общинска собственост /АОС/ № 533/16.02.1999 г., със ЗП 84.00 кв.м., за срок от три години.

Наемните правоотношения с М. Г. М. са продължавани с последващи заповеди, последната от които е Заповед № 3 от 09.03.2020 г., издадена от Кмета на Община Сливен, на основание чл. 13, ал. 1, т. 1, ал. 3, т. 3 и чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от НУРУЖНГННПОЖ, във връзка с чл. 46, ал. 4 и чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС, с която наемните правоотношения на М. Г. М. и ч. на с. й: И. Д. К. – д. с [ЕГН], са продължени за срок от пет години. В мотивите на настанителната заповед административният орган е приел, че: жилището се обитава от М. М. и п. й д. А.-М. И. Д.; съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 3 от НУРУЖНГННПОЖ, на М. М., като с. р. на н. д. се полагат 40 кв.м. жилищна площ, а когато живеят непрекъснато през последните две и повече години п. низходящи, които не притежават жилищен или вилен имот, може да се предостави допълнителна жилищна площ до 15 кв.м.; наемателите нямат просрочени задължения за наем и консумативи, отговарят на условията за настаняване в общинско жилище и съгласно чл. 17, ал. 2 от НУРУЖНГННПОЖ, наемното отношение може да бъде продължено.

Въз основа на посочената заповед, на 09.03.2020 г. е сключен Договор № 700-10 за отдаване под наем на недвижим имот /жилище/ - частна общинска собственост, между Община Сливен като наемодател и М. Г. М. като наемател – за временно и възмездно ползване под наем на недвижим имот – къща, находяща се в гр. С., [улица], със застроена площ 84.00 кв.м., актувана с АОС № 533/16.02.1999 г.

На 06.03.2025 г. от М. Г. М. е подадено заявление до Кмета на Община Сливен за продължаване на наемните правоотношения. Във връзка със заявлението, в преписката се съдържат: Удостоверение от 10.03.2025 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен, Удостоверение от 13.03.2025 г. от Служба по вписванията - Сливен, Удостоверение от 17.03.2025 г. от ТП на НОИ - Сливен, Удостоверение от 21.03.2025 г. от Общинска служба по земеделие - Сливен, Декларация от 24.03.2025 г. от М. Г. М. по чл. 7, ал. 1 от НУРУЖНГННПОЖ, от които е видно, че: М. не е подпомагана социално за периода от 01.03.2024 г. до 28.02.2025 г.; за М. няма вписвания, отбелязвания и заличавания в Агенция по вписванията за периода от 12.03.2015 г. до 12.03.2025 г.; към 17.03.2025 г. М. не е п.; М. не фигурира като наемодател/арендатор на земеделска земя; годишните доходи на с. на М. за предходната година са 1100 лева от трудово възнаграждение.

В Уведомително писмо Изх. № 9400-7527/1/ от 07.04.2025 г. по описа на Община Сливен, адресирано до оспорващата М. Г. М., е изложено, че: от представените от М. документи е видно, че д. на М. - И. Д. К., на 20.12.2024 г. е н. п.; М. е декларирала, че д. й е у., но не е представила удостоверение от у. з., където у.; за продължаване на наемните правоотношения е необходимо да се извърши замерване на заеманата от М. жилищна площ, защото на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата, на М., като е. с., й се полагат до 25 кв. м.; това е необходимо за формиране на новата наемна цена, като за жилищната площ, която се заема над тези норми се заплаща двоен размер спрямо определената по чл. 22; след направена служебна справка с „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Сливен, е било установено, че от 2017 г. М. не плаща потребяваната вода. За съобщаване на уведомителното писмо е изготвен Протокол от 02.05.2025 г., съставен от служители на общинска администрация – Сливен, видно от който, на 02.05.2025 г. в 13,30 часа, служителите са посетили общинско жилище на адрес: гр. С., [улица], обитавано от М. Г. М.; наемателката не е била намерена на адреса и уведомлението е било пуснато в пощенската кутия.

Видно от Писмо Изх. № РД-12-579 от 08.04.2025 г. на Началника на Регионално управление на образованието – Сливен, след извършена проверка в Националната електронна информационна система на предучилищното и училищното образование, към 08.04.2025 г. в област Сливен няма з. у. с и. И. Д. К. и [ЕГН].

На 20.05.2025 г. от Кмета на Община Сливен е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД 15-918, с която на основание чл. 46, ал. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗОС и чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 6 от НУРУЖНГННПОЖ, е наредено прекратяване наемните правоотношения с лицето М. Г. М. с [ЕГН] за общинско жилище, находящо се на адрес: гр. С., [улица], считано от датата на влизане в сила на заповедта. В мотивите на заповедта са посочени издадените за общинското жилище настанителни заповеди и сключения на 09.03.2020 г. договор за наем; изложени са обстоятелства, свързани с н. на п. на д. на наемателя М. - И. Д. К., и липсата на данни, че е у., както и е посочено, че след направена служебна справка във „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Сливен е било установено, че от 2017 г. наемателят М. не е заплащала потребяваната от нея вода; извършено е позоваване на Уведомителното писмо от 07.04.2025 г.

Оспорената заповед е съобщена на оспорващата на 23.05.2025 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 06.06.2025 г.

В хода на съдебното дирене са събрани и следните документи:

Видно от Констативен протокол за проверка на състоянието на водомера и на техническото и санитарно състояние на сградните водопроводни и канализационни инсталации или във вътрешните В и К мрежи на потребителите, съставен от служители на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ /“В и К – Сливен“/ ООД, на 07.04.2025 г. комисия от представители на “В и К – Сливен“ ООД в присъствието на служител на Общинска администрация – Сливен, са констатирали, че след проведен разговор с наемателя М. М. за имот на адрес гр. С., [улица], не е бил осигурен достъп до измервателния уред. В протокола е отразено, че на имота няма реален отчет от м. март 2017 г.

Видно от Справка за извършени плащания по фактури за предоставени ВиК услуги от ВиК оператор „В и К – Сливен“ ООД за периода от 01.01.2017 г. до 20.05.2025 г. по партида на адрес: гр. С., [улица], с титуляр на партидата М. Г. М., за периода са издадени пет броя фактури на обща стойност 146,46 лева, последната от които е издадена на 30.11.2017 г., които фактури са платени в периода от 25.02.2017 г. до 27.09.2021 г.

Видно от Заявление Изх. № РД-04-1268 от 23.09.2025 г. на Управителя на „В и К – Сливен“ ООД, по инициатива на титуляра на партидата М. Г. М. е осигурен достъп до имота на 15.09.2025 г., като представител на В и К оператора е извършил реален отчет на водомера на адрес: гр. С., [улица], при който отчет са установени нефактурирани 724 куб. м. по измервателното устройство и за тези количества вода не е издавана фактура от В и К оператора; фактура за отчетените и нефактурирани 724 куб. за предоставени В и К услуги за абонатен № 3764 ще бъде издадена в края на м. септември 2025 г., с период за плащане съгласно Общи условия за предоставяне на В и К услуги от В и К оператор.

Видно от платежни документи, издадени от „В и К – Сливен“ ООД, на 22.10.2025 г. са платени 200 лева по партидата на общинското жилище за предоставени В и К услуги, по фактура № ********** от 30.09.2025 г. за отчетен период: 22.07.2025 г. – 15.09.2025 г.

Видно от Удостоверение Изх. № 90 от 29.09.2025 г., издадено от Директора на У. „Втори шанс“ [населено място], Р. [държава], И. К., име на б. Д., е пожелала да бъде записана в Първи цикъл на о. на У. „Втори шанс“ А.; записването й ще бъде завършено след регистрацията й в системата „НЕФЕЛИ“; з. в у. са ежедневни; о. в у. продължава две деветмесечия и след успешното им з. на в. се издава документ, равностоен на д. от г..

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна – адресат на акта, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОС. Липсват данни в административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалния закон. Актът е издаден и при неясни мотиви относно основанието за прекратяване по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС.

Посочените в оспорената заповед основания за прекратяване на наемното правоотношение са чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗОС и чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 6 от НУРУЖНГННПОЖ.

Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца. А съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 6 от НУРУЖНГННПОЖ, която е достъпна на интернет страницата на Общински съвет – Сливен.

Относно основанието за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗОС, липсват по делото констатации и данни за неплащане на наемната цена на общинското жилище.

Относно основанието за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗОС, съдът приема следното:

В оспорената заповед административният орган е приел, че от 2017 г. наемателят М. не е заплащала потребяваната от нея вода. Този извод е в противоречие с приетото от административния орган в издадената от него настанителна Заповед № 3 от 09.03.2020 г., че наемателите нямат просрочени задължения за наем и консумативи. Този извод е в противоречие и със събраните по делото доказателства. Видно от Справката за извършени плащания по фактури за предоставени ВиК услуги от ВиК оператор „В и К – Сливен“ ООД за периода от 01.01.2017 г. до 20.05.2025 г. по партида на адрес: гр. С., [улица], с титуляр на партидата М. Г. М., за периода са издадени пет броя фактури на обща стойност 146,46 лева, последната от които е издадена на 30.11.2017 г., които фактури са платени в периода от 25.02.2017 г. до 27.09.2021 г. След датата на издаване на оспорената заповед, по делото е установено, че по инициатива на оспорващата М. е осигурен достъп до имота на 15.09.2025 г., при който от представител на В и К оператора е извършен отчет на водомера на общинското жилище, при който отчет са установени нефактурирани 724 куб. м. по измервателното устройство. Установено е и че за тези количества вода е издадена фактура от В и К оператора на 30.09.2025 г., по която на 22.10.2025 г. е извършено частично плащане в размер на 200 лева. От изложеното може да се направи извод, че за периода след 30.11.2017 г. до 30.09.2025 г., от В и К оператора не е издавана фактура за В и К услуги. Но за да се направи извод за неплащане на консумативни разноски за вода, е необходимо да са събрани доказателства за отчетени, фактурирани и неплатени количества вода към датата на издаване на оспорената заповед, каквито доказателства по делото липсват.

Относно основанието за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, съдът приема следното:

С настанителната заповед, издадена на 09.03.2020 г., са продължени за срок от пет години наемните правоотношения на М. Г. М. и ч. на с. й: И. Д. К. – д. с [ЕГН]. В мотивите на настанителната заповед административният орган е приел, че: жилището се обитава от М. М. и п. й д. А.-М. И. Д.; съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 3 от НУРУЖНГННПОЖ, на М. М., като с. р. на н. д. се полагат 40 кв.м. жилищна площ, а когато живеят непрекъснато през последните две и повече години пълнолетни низходящи, които не притежават жилищен или вилен имот, може да се предостави допълнителна жилищна площ до 15 кв.м.

Следователно, към датата на издаване на настанителната заповед от 09.03.2020 г., административният орган е приел, че с. на М. М. е д., като към тази дата д. й И. Д. К. е н.. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от НУРУЖНГННПОЖ, установяват се следните норми за жилищно задоволяване при настаняване в общински жилища на двучленно семейство/съжителстващи лица - до 40 кв.м. жилищна площ. Наред с изложеното, в мотивите на настанителната заповед, като правни основания са посочени: чл. 13, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 3 от НУРУЖНГННПОЖ. В чл. 13, ал. 1, т. 1 от НУРУЖНГННПОЖ са посочени нормите за жилищно задоволяване при настаняване в общински жилища на едночленно семейство /съжителстващи лица - до 25 кв.м. жилищна площ. А съгласно чл. 13, ал. 3, т. 3 от НУРУЖНГННПОЖ, за задоволяване на специфични нужди може да се предостави допълнителна жилищна площ /стая/ до 15 кв.м. в случаите на семейство/съжителстващи лица, с които са живели непрекъснато в едно домакинство през последните две и повече години и продължават да живеят пълнолетни низходящи и възходящи, които не притежават жилищен или вилен имот в страната. От изложеното се налага извод, че е налице противоречие в мотивите на настанителната заповед: настанено е д. с. – м. и н. д., а са посочени правни основания, касаещи е. с. и семейство/съжителстващи лица пълнолетни низходящи и възходящи, които не притежават жилищен или вилен имот в страната. Това противоречие предопределя такова и в мотивите на оспорената заповед, доколкото в нея следва да се съдържат мотиви кои конкретно условия за настаняване на наемателя в общинското жилище са отпаднали. След като на 09.03.2020 г. М. е настанена заедно с н. си д. И., при съобразяване, че жилището се обитава и от п. й д. А.-М., не е ясно посочено в оспорената заповед кое конкретно условие за настаняване в общинското жилище е отпаднало. Липсва и яснота какво приема органът относно ч. на с. на М., съответно какво приема относно съжителстващите лица: посочено е, че д. й И. е н. п., но нямало данни да е з. като у., като е прието, че с. на М. е е., без мотиви относно съжителстващите лица. Изложената неяснота в мотивите на административния орган препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, с оглед нормата на чл. 146, т. 2 от АПК.

Наред с изложеното, настоящият съдебен състав счита, че е нарушен принципът, заложен в разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК.

Прекратяването на наемните правоотношения на практика накърнява непропорционално правото на неприкосновеност на жилището по смисъла на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/.

КЗПЧОС е международен договор, по който България е страна и нормите му имат предимство пред тези на националните закони, когато му противоречат, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. В тази връзка, националният съдия е задължен да прилага пряко Конвенцията и да се произнесе в защита на нарушени права, закрепени в същата, като е обвързан от тълкуването на нормите на Конвенцията, дадено от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Независимо дали има изрично позоваване на такова правно основание в жалбата или фактите по същество и вида на търсената защита насочват към този въпрос, както в случая.

По отношение на правата, защитени по чл. 8 от КЗПЧОС, допустимите изключения са предвидени в § 2 на чл. 8 от същата. Разпоредбата гласи, че намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В тази връзка, при изследване на въпроса за нарушение на права по чл. 8 от Конвенцията, ЕСПЧ изследва наличието на следните критерии: налице ли е в конкретния случай защитим по чл. 8 от Конвенцията правен интерес; дали е налице намеса в упражняването на това право от страна на държавните власти; дали намесата е обоснована с национална правна норма и дали е оправдана с някое от основанията по чл. 8, § 2 от Конвенцията; дали такава намеса е необходима в едно демократично общество.

В случая процесното общинско жилище покрива представата за жилище по смисъла на Конвенцията. Оспорващата М. е трайно свързана с жилището от 14 години. При това жилището е единствено за нея. В тази връзка съдът намира, че е налице защитим интерес по смисъла на Конвенцията. Несъмнено е налице и намеса на орган на държавна власт /в случая местна власт/ в правото на неприкосновеност на жилището. Административният орган счита, че са налице основания за реализиране на правомощието му да прекрати наемното правоотношение. Правото да прекрати наемното правоотношение е обосновано с национална правна норма.

Следва да се извърши преценка дали такава намеса е необходима в едно демократично общество. Отговорът на този въпрос е ключов за извода постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес /да бъде освободено общинското жилище за други нуждаещи се лица/ и личния интерес на засегнатото лице /да запази дома си/. Настоящият съдебен състав счита, че намесата в неприкосновеността на жилището /чрез заповедта/ не се явява необходима и пропорционална мярка. Според ЕСПЧ, преценката за съразмерност /пропорционалност/ е винаги конкретна и основана на личните обстоятелства на засегнатото лице. Тази преценка е основана на следните конкретни обстоятелства, установени в случая: общинското жилище е единствен дом за оспорващата; доходите на с. на М. са н.; няма данни за подкрепа от близки или роднини.

Съгласно чл. 8 от Конвенцията, заповедта може да се счита за „необходима в едно демократично общество“, ако тя отговаря на належаща обществена нужда и е пропорционална на преследваната законна цел. В случая от административния орган не са изложени съображения относно изследване на личните обстоятелства на оспорващата и на домакинството й. Не са изложени съображения, нито са представени доказателства, че е налице належаща нужда това общинско жилище да се освободи и да се предостави на друго по-нуждаещо се от М. лице, което е в по-уязвимо социално или здравно положение. Не е извършена и преценка в какъв риск изпълнението на акта би поставило М.. Ползата от изпълнението на заповедта за Общината ще се състои в освобождаване на общински жилищен имот, в който евентуално могат да бъдат настанени други нуждаещи се от общинско жилище лица. В мотивите на заповедта не е посочено лице или лица, които ще бъдат настанени в жилищния имот, както и тяхната нужда, така че тази нужда да бъде съпоставена и преценена спрямо степента на неблагоприятно засягане за оспорващата. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед не е необходима в едно демократично общество и не преследва пропорционален резултат.

Издаването на оспорената заповед при наличните доказателства съдът определя и като противоречаща на законовата цел, която може да бъде извлечена от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС – в общинските жилища да бъдат настанени граждани с установени жилищни нужди, а именно, такива, които с реализираните от тях доходи не могат да задоволят жилищните си нужди чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар.

По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата направените от нея по делото разноски в размер на 1010 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 1000 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД 15-918 от 20.05.2025 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която е наредено прекратяване наемните правоотношения с лицето М. Г. М. с [ЕГН] за общинско жилище, находящо се на адрес: гр. С., [улица], считано от датата на влизане в сила на заповедта.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на М. Г. М. с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. С., [улица], сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.