№ 3360
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110129618 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 167438/22.05.2024г. на СРС,
подадена от Н. Н. Х. срещу „**********“ АД. С определение от 03.12.2024г. е допуснато
изменение на предявения осъдителен иск досежно неговия размер.
Ищецът Н. Н. Х. чрез адв. Д. М. – АК-София, е предявил срещу ответника
„**********“ АД искове с правно основание по чл. 26 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и
чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 23 от сключения
между страните Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия,
предоставен от разстояние, № 643207/12.09.2020г., предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 0,9% на ден от стойността на усвоената сума, както и за осъждане
на ответника да му заплати сумата от 216.00 лева, представляваща недължимо платена
сума по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба /22.05.2024г./ до окончателното ú изплащане.
Ищецът твърди, че на 12.09.2020г. сключил с ответника описания по-горе договор за
предоставяне на потребителски кредит в размер на 800,00 лева. Сумата трябвало да се върне
за 30 дни при годишна лихва от 36%. ГПР бил определен на 42,58%. Общият размер на
сумата, която следвало да се върне, възлизал на 824,00 лева. Според чл. 13 от Договора
същият следвало да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на определени условия за доход, или
банкова гаранция. Според чл. 23, ако обезпечението не бъде предоставено, заемополучателят
дължал неустойка в размер на 0,9% на ден от стойността на усвоената сума, като в договора
било отразено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на обезпечение причинява на
заемодателя вреди в този размер. Така на ищеца била начислена неустойка от 216,00 лева,
като така общата сума, която следвало да върне, възлизала на 1040,00 лева. Н. Х. бил
погасил изцяло задълженията си по сключения договор. Договорът бил нищожен, тъй като
не била спазена законовата му форма. Липсвал представен начин на изчисляване на ГПК, а
посоченият процент не бил верен, тъй като трябвало да включва и неустойката. Задължение
на кредитора преди отпускането на заема било да извърши оценка на кредитоспособността
1
на заемателя. Уговорената неустойка противоречала и на добрите нрави, както и на ЗЗПотр
и ЗПКр. Уговорената възнаградителна лихва също била нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Касаело се за заблуждаваща търговска практика. Налице били
неравноправни клаузи. Дори и целият договор да не бил нищожен, то нищожна била
клаузата за неустойка. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не се
явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените
искове се поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**********“ АД чрез адв. Хр. Н. – АК-
Разград, е подал Отговор, вх. № 252406/05.08.2024г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Твърди, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ
по инициатива на ищеца, като е бил наясно с условията по него и клаузите му, като е
изразил изрично съгласие с тях. Предоставена му била съответната преддоговорна
информация. Неустойката била само възможност, но не и задължение за кредитора да я
претендира. В конкретния случай такава нито била начислявана, нито била събирана.
Обосновава се законосъобразност на клаузите на договора, както и липса на противоречие с
добрите нрави и правилата за защита на потребителите. За насрочените по делото публични
съдебни заседания не изпраща представител. Предявените искове се оспорват.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни.
Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи недействителността
на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на ответника е да докаже, че
е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя,
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е
да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146,
ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в
заблуждение. Доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за
двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на описаното в исковата молба плащане, както и че не съществува основание за
плащане или същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е налице
основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в
които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в
договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или
уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.
Страните не спорят, че между тях е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние, №
643207/12.09.2020г. със съдържание, съобразно представените по делото разпечатки. Видно
от същия, ответникът-заемодател е отпуснал на ищеца-заемополучател в заем под формата
на кредитна линия транш с лимит от 800,00 лева при година лихва от 36% и ГПР 42,58%.
2
Съгласно погасителния план към договора, отпуснатата в заем сума от 800,00 лева следва да
се върне на една вноска – на 12.10.2020г. с лихва от 24,00 лева. В хипотезата на неустойка по
чл. 20 от Договора /216,00 лева/, цялата дължима на падежа сума е 1040,00 лева. Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят-
заемател трябва в тридневен срок от подписване на договора да осигури поръчителството на
едно физическо лице или да предостави банкова гаранция, за които в общите условия към
договора са поставени съответни изисквания. Поръчителят следва да бъде одобрен по
преценка на заемодателя. Съгласно чл. 23 от Договора ако потребителят не изпълни
задължението си, посочено в чл. 19, той дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9%
дневно от стойността на усвоената по договора сума. В договора е вписано, че страните се
съгласяват, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение причинява
на кредитора-заемодател вреди в размера на неустойката. Предвидено е договорът да бъде
обезпечен с поръчителство или банкова гаранция – чл. 1, т. 11.
Клаузата на чл. 23 от Договора, предвиждаща задължение за заемополучателя да
заплати неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 19 от Договора, е нищожна.
На първо място това е така, тъй като предвижда потребителят да заплати неустойка
за неизпълнение на задължението по чл. 19 от Договора. Посочената клауза обаче не
въвежда никакви задължения за потребителя, доколкото ал. 1 от нея определя, че кредиторът
може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на трето лице, а ал. 2 дава на
потребителя правото да направи на това трето лице всички възражения, които има към
заемодателя.
На второ място, ако при изписването на текста на чл. 23 е допусната грешка, като
вместо чл. 19 следва да се има предвид нормата на чл. 13 и предвиденото там задължение за
предоставяне на обезпечение, то клаузата отново е нищожна. Това е така, тъй като оценката
на платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и отговорност на заемодателя.
Това следва от нормите на чл. 16, ал. 1 ЗПКр и чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗПотр. Преди сключване
на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, в това число информация, получена от потребителя, и, ако е
необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В
конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на собственото му
задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел неотпускане на
необезпечени кредити се прехвърля по недопустим начин на заемателя-потребител.
Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на длъжника и, ако
има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като то стане факт да отпусне
кредита. Не може да се приеме, че по този начин кредиторът се обезщетява за риска от
евентуална неплатежоспособност на длъжника. Елиминирането и/или минимализирането на
този риск зависи само от кредитора, който, изпълнявайки чл. 16 ЗПКр, следва да извърши
съответната оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне при предварително дадено
достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. С въвеждането на неустойката
фактически от една страна се създава допълнително обезщетение за кредитора при
неизпълнение на договора, което противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, повеляваща,
че при забава на заемателя-потребител кредиторът има право да получи само лихва върху
неплатената част от задължението, а от друга неправомерно се натоварва потребителят с
допълнителни разноски.
Уговорената неустойка е нищожна и поради противоречието ú с добрите нрави /арг.
ТР 1/2009-2010-ОСТК/. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да
върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства
на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за
предоставения заем. В настоящия случай неустойката обезпечава реално не главното
3
задължение по договора за кредит – да се върне заетата сума с лихва, а акцесорното
задължение за обезпечение, при това в размер, съизмерим с главницата и лихвите по
кредита, взети заедно: при съответни изчисления се установява, че неустойката възлиза на
328,5% годишно! Дори и заемателят да е изправна страна по основното си задължение – да
връща главницата и да плаща лихвите /ако уговорката за заплащането на тези лихви е
действителна/, то договорът предвижда кредиторът да получи и неустойката, при това без
той да е претърпял каквито и да било вреди, т.е. той реално се обогатява с допълнително и
крайно чрезмерно плащане, чиято цел е единствено да се изискат от длъжника-заемател още
пари.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно, ясно и изчерпателно
дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за очевидна неправилност, се
установява, че ищецът е изплатил на ответника на 21.09.2020г. сумата от 1040,00 лева, от
които са покрити 216,00 лева за неустойка, 800,00 лева за главница и 24,00 лева за лихви.
Доколкото клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, е нищожна, то липсва основание
за ответника да задържи платените 216,00 лева и същите следва да бъдат върнати на ищеца.
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. Останалите
доводи в исковата молба и отговора на исковата молба не променят този извод и е
безпредметно да бъдат обсъждани.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК. От негова страна са доказани разноски в общ размер от 2250,00 лева, които
следва да се възложат в тежест на ответника. Последният не е заявил възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЖОЩНА, на основание чл. 26 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143,
ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр, клаузата на чл. 23 от сключения между Н. Н. Х., ЕГН **********,
от град София, и „**********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град Шумен, Договор
за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние,
№ 643207/12.09.2020г.
ОСЪЖДА „**********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град Шумен, да
заплати на Н. Н. Х., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 216,00 лева, недължимо платена от ищеца на ответника във връзка със сключен между
страните Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от
разстояние, № 643207/12.09.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба /22.05.2024г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „**********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град Шумен, да
заплати на Н. Н. Х., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 2250,00 лева, представляваща разноски по делото в производството пред
районния съд (гр.д. № 29618/2024г. на СРС).
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК СЪОБЩАВА на ответника банковата сметка,
посочена от ищеца в исковата молба за превеждане на присъдените суми след влизане в сила
на решението: IBAN **** **************, BIC ********.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5