Решение по дело №11124/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5345
Дата: 18 юли 2017 г. (в сила от 9 май 2018 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20161100111124
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.....

 

гр.София, 18.07.2017год.

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                            СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №11124 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

            Образувано е по предявени от Т.Н.И. срещу „З.К.Л.И.“ АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1, от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 52000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди  по повод възникнало ПТП на 11,09,2011год., в землището на с.Български извод, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.

Поддържа се, че на посочената дата ищцата претърпяла пътно транспортно произшествие, в резултат на самозадвижил се лек автомобил, с д.к.№ *******–който потеглил на собствен ход и пострадалата била притисната от МПС в областта на гърдите. Поддържа деликтната отговорност на водача-П.К.И.да е застрахована при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Вследствие реализираното събитие на ищцата  са причинени неимуществени вреди описани в ИМ.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.

Ответникът-„З.К.Л.И.“ АД в указания законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Оспорва механизма на ПТП, наличието на ПТП с участието на лек автомобил с ДКН *******, както и да е налице противоправно деяние от страна на водача. Релевира доводи за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, без конкретни доводи. При условията на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение, който не съответства на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото медицински документи, както и с оглед заключение на съдебно-медици.ка експертиза, неоспорено от страните и прието от съда се установява, че ищцата е получила контузия на лява гръдна половина, счупване на ІІІ-до VІІ ребро в ляво, излив на кръв в лява гръдна половина-увреди който по съвкупност са причинила на пострадалата  трайно затруднение  на движението на снагата за срок по –дълъг от 30дни. Описаните увреждания биха могли да кореспондират с посочения механизъм на ПТП заявен в исковата молба. На 15,09,2011год. е извършена оперативна интервенция –торакоцентеза  и евакуация на 100мл кръв в лява гръдна половина. Болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата в първите 20-25 дни, с постепенно намаляване в рамките на 45 дни. Към настоящия момент при интензивно натоварване и промени във времето, ищцата  може да има оплаквания от  болка и дискомфорт  в местата на счупванията.

По делото е изслушано заключение на съдебно авто-техническа експертиза, заключението по което, съдът намира, че не следва да кредитира, тъй като е изготвено еди.твено по твърдения на ищцовата страна.

Не е спорно и от приложената застрахователна полица №100-0-165223110371009, се установява, че за лекия автомобил марка „Ауди“, модел 80 с рег.№*******има валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, с период на застрахователно покритие 14,06,2011год. до 13,06,2012год.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие  на  предвидените пет законови предпоставки,  а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди , причинна връЗ.а между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

За неустановено, съдът намира осъществено застрахователно събитие на посочената дата 11,09,2011год. По делото не са ангажирани доказателства в този смисъл. Не е спорно, че ищцата е хоспитализирана на 11,09,2011год., с твърдение да е била притисната от самозадвижил се автомобил, което е отразено в издадената епикриза от болничното заведение, но тъй като в тази част не съставлява неизгоден за страната факт няма обвързваща доказателствена сила съобразно чл.180 от ГПК. Допуснатите на ищцовата страна свидетели за установяване на процесното деяние и механизма на увреждането не са ангажирани.  

С оглед гореизложеното и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по смисъла на чл.154 от ГПК, исковата претенция съдът намира за недоказана и следва да бъде отхвърлена изцяло. В този смисъл безпредметно е обсъждането на релевираното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, както и  за погасяване на вземането по давност.

По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:

Предвид неоснователността на исковата претенция, неоснователна е и акцесорната  претенцията за обезщетение за забава.

По разноските:

Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно изхода от спора, които съдът намира за доказани в размер на 100,00лв.-юрк.възнаграждение.

С оглед изхода от спора на адв.Д. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. не се присъжда адв.възнаграждение.

 

Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Н.И., с ЕГН **********, с адрес ***, със съд.адрес ***, полуетаж 4, офис 4 срещу З.„Л.и.” АД, с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление *** Д искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 52000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 11.09.2011г. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането да изплащане на вземането като неоснователни.

ОСЪЖДА Т.Н.И., с ЕГН **********, с адрес ***, със съд.адрес ***, полуетаж 4, офис 4 да заплати на ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление *** Д на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 100,00лв.-разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

                                                                                  СЪДИЯ: