О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260029
гр.
Пловдив, 21.08.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГО, VII въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и първи август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Чипова в. ч. гр. д. № 1614 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл.,
вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от адвокат К.К.,***,
частна жалба против Определение № 6621 от 30.06.2020 г., постановено по гр. д.
№ 11846 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г., с което е отхвърлено
искане за изменение на Решение № 1701 от 26.05.2020 г., постановено по същото
дело, в частта му за разноските.
В жалбата се излагат подробни оплаквания
за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че с исковата молба са
предявени два обективно съединени иска, а съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Поддържа
се, че дължимото възнаграждение възлиза на 423,48 лв. По тези съображения се
иска отмяна на горепосоченото определение.
Ответната по жалбата страна „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Ш., оспорва частната
жалба като недопустима и неоснователна, като отправя молба жалбата да бъде
оставена без разглеждане, а алтернативно – да бъде оставена без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като взе
предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Производството пред първата инстанция е
образувано по подадена от Т.Н.Д. против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД искова молба,
с която се претендира връщане на платеното по нищожен договор за потребителски
кредит в размер на 3194,22 лв., от които 430,14 лв. – недължимо платена
възнаградителна лихва, и 2764,08 лв. – недължимо платена неустойка по договор
за потребителски кредит. Претендирани са и сторените по делото разноски. С
постановеното по делото Решение № 1701 от 26.05.2020 г. искът е уважен за
сумата от 2764,08 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на сумата, а в останалата си част е
отхвърлен като неоснователен. С решението на страните са присъдени разноски
съобразно изхода от спора, като съдът е намерил за основателно направеното от
ответника възражение за прекомерност на уговорения от ищеца адвокатски хонорар
в размер на 600 лв., поради което е присъдил на последния по-нисък размер на
разноските в тази им част. Така, в полза на ищеца са присъдени разноски в общ
размер от 425,92 лв.
С молба от адв. К. е поискала да бъде
изменено решението в частта за разноските, като е отправено искане ответникът
бъде осъден да заплати допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 91,98
лв.
За да постанови обжалваното определение, с
което е оставил молбата без уважение, районният съд е приел, че не е налице
основание за изменение на решението в частта за разноските. Посочил е, че предявените
искове са два, но тъй като от страна на ищеца е уговорен общ хонорар за
процесуално представителство по двата иска, затова и адвокатското
възнаграждение се определя върху общия материален интерес.
При определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение въз основа на направено от ответната страна
възражение за прекомерност първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът е приел възражението за основателно, тъй като е счел,
че делото не се отличава с фактическа, а само с правна сложност. По тази
причина е определил размера на възнаграждението по реда на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В жалбата
не се навеждат оплаквания, че съдът неправилно е възприел възражението за
прекомерност на ответната страна, а се излагат съображения, че при определяне размера
на възнаграждението съдът е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 5
от горепосочената наредба и да вземе предвид броя на предявените искове, като
за всеки един от тях определи отделно възнаграждение. Предвид липсата на
оплаквания, въпросът правилно ли е приложена нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК не
следва да бъде обсъждан.
Настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционният съд е сезиран с един иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3194,22 лв., съставляваща сбор от получени от ответника „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД без основание суми. От това следва, че правилно като основа
за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение по реда на Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения първоинстанционният
съд е взел материалния интерес по делото, който възлиза на 3194,22 лв.
Изложеното по-горе налага извода за неоснователност на
частната жалба, която следва да се остави без уважение, а определението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6621 от 30.06.2020 г., постановено по гр. д. № 11846 по
описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: