№ 252
гр. Благоевград, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500945 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал. 2, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "***" Е., ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „К.“ № *, представлявано от Изпълнителните директоричрез А. Д. и
М. М., чрез пълномощника П. П., срещу Разпореждане № 2451 от 19.09.2022г. по ч.гр.д. №
1707/2022г. по описа на РС Благоевград, в частта му, в която е отхвърлено подаденото
заявление от "***" Е. срещу длъжника Л. А. Н., ЕГН **********, на адрес: гр. С., ул. „Г. П.“
№ *, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за присъждане на следните суми:
сумата от 231.10лв. неустойки, начислени за прекратяване на рамков договор № * от
05.12.2018г., ведно с всички приложения към него, за неизпълнено задължение по вина на
абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора и приложенията към
него и за сумата 42.57лв.- мораторна лихва върху сумата от 231.10лв., претендирана като
неустойка за периода от 07.05.2020г. до 05.07.2022г.
С частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост, както и за
неправилното приложение на процесуалния закон и несъобразяване на акта на съда с
установената съдебна практика.
Поддържа се от жалбоподателя чрез неговия пълномощник, неправилност на изводите на
съда в заповедното производство като се сочи, че съдът е пренебрегнал факта, че
претендираната неустойка е компенсаторна по своя характер, т. е същата може да се
претендира вместо изпълнение, поради което дружеството спряло да начислява месечните
абонаментни вноски до края на срока, а вместо това начислило претендираната неустойка.
Поради изложеното не може да се приеме че неустойка в размер на 3 месечни абонаментни
такси излизат извън присъщата за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционни
1
функции, нито че се некърняват добрите нрави.
Излагат се доводи с частната жалба, че мобилния оператор е направил отстъпка от
стандартната цена на устройството, като клауза за разлика и претендираната сума на
основание тези клаузи целят да обезщетят мобилния оператор за направените ценови
отстъпки, с оглед на очакването изпълнение на задълженията от страна на потребителя за
договорения срок. Отделно застъпва се становище, че в случая е фактически без правно
значение разликата между предложената преференциална цена и редовната цена на
предоставеното на абоната устройство, която да представлява необосновано високо
обезщетение, което да води до неравноправност на клаузата от сключения между страните
договор, тъй като тя е свободно договорена и е в по- малък размер от действително
направените отстъпки от мобилния оператор.
При направените с частната жалба оплаквания, иска се от съда да отмени обжалваното
Разпореждане № 2451 от 19.09.2022г. по ч.гр.д. № 1707/2022г. по описа на РС Благоевград, в
частта му, в която е отхвърлено подаденото заявление от "***" Е. за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 231.10лв. неустойки, начислени за прекратяване
на рамков договор № * от 05.12.2018г., ведно с всички приложения към него, за
неизпълнено задължение по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с
разпоредбите на Договора и приложенията към него и за сумата 42.57лв.- мораторна лихва
върху сумата от 231.10лв., претендирана като неустойка за периода от 07.05.2020г. до
05.07.2022г.
Претендират се и направените разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Препис от частната жалба не е изпратен до длъжника, в който смисъл е разпоредбата на чл.
413 ал. 2 от ГПК.
Подадената частта жалба е допустима – налице са всички предпоставки за разглеждането й
по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Аргументите за това са следните:
Районен съд Благоевград е сезиран от "***" Е., със заявление по чл. 410 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение за неизплатени суми с настъпил падеж, въз
основа неизпълнение задължения по Договор за мобилни услуги № * от 05.12.2018г., срещу
длъжника Л. А. Н., ЕГН **********, от гр. С., за следните суми: сумата от 556,48лв.
/петстотин петдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/, от която сумата от
283,52лв.- сума за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, начислена за
отчетния период от 09.03.2020г. до 08.09.2020г.(период на изискуемост на сумата от
13.04.2020г. до 27.10.2020г.) за предоставянето на услуга мобилен интернет ********** и
комплексна мобилна услуга № **********; сумата от 41,86лв.- сума като неплатена цена на
устройства по договор за продажба на изплащане устройството Апарат Samsung Galaxy J3
2017 Gold, начислена за отчетния период от 09.03.2020г. до 08.10.2020г. (период на
изискуемост на сумата от 13.04.2020г. до 27.10.2020г.); сумата от 231,10 лв.- неустойки,
начислени за прекратяването на рамков договор № * от 05.12.2018г., ведно с всички
2
приложения към него, по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите
на Договора и приложенията към него; сумата от 108, 73 лв. /сто и осем лева и седемдесет и
три стотинки/- мораторна лихва върху цялата сума, от която сумата от 57,98 лв.- мораторна
лихва върху сумата от 283,52лв., претендирана за предоставени и неплатени електронни
съобщителни услуги за периода от 04.05.2020г.- 05.07.2022г.; сумата от 8,18лв.- мораторна
лихва върху сумата от 41,86лв., претендирана като неплатена цена на устройства по договор
за продажба на изплащане за периода от 04.05.2020г.- 05.07.2022г.; сумата от 42,57лв.-
мораторна лихва върху сумата от 231, 10 лв., претендирана като неустойки за периода от
07.05.2020г.- 05.07.2022г., ведно със законна лихва върху цялата сума от датата на
депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането. Претендират се и сторените
разноски.
Със Заявлението по чл. 410 от ГПК, са представени в РС Благоевград- копие от цитираните
рамков Договор от 05.12.2018г., идентифициран с неговия уникален номер *, договор за
продажба на изплащане и ОУ към сключения договор.
С обжалваното Разпореждане № 2451 от 19.09.2022г. по ч.гр.д. № 1707/2022г. по описа на
РС Благоевград, съставът на РС Благоевград е отхвърлил заявление подадено от заявителя-
„Й..." Е., /с предходно наименование „***“ Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „К.“ № *, представлявано от А. В. Д. и М. М., македонски гражданин, заедно, чрез
юрисконсулт М. М. К., срещу длъжника Л. А. Н., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С.,
ул. „Г. П.“ № *, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 231,10лв. /двеста тридесет и един
лева и десет стотинки/- неустойки, начислени за прекратяването на рамков договор № * от
05.12.2018г., ведно с всички приложения към него, по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от
ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора и приложенията към него и сумата от 42,57лв.
/четиридесет и два лева и петдесет и седем стотинки/- мораторна лихва върху сумата от
231,10лв., претендирана като неустойки за периода от 07.05.2020 г. - 05.07.2022 г.
По отношение на вземането за неустойки в общ размер от 231.10лв., претендирано от
кредитора на осн. чл. 54.12 от ОУ, съставът на РС Благоевград е приел, че същото произтича
от уговорки, които имат неравноправен характер. В тази връзка първоинстанционният
съдебен състав е посочил, че клаузата, посредством която се предвижда, че при прекратяване
на договора по вина или по инициатива на потребителя последният дължи неустойка в
размер на сбора от стандартните месечни абонаментни вноски, дължими до края на срока на
договора, но не повече от три вноски, е неравноправна тъй като същата създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата.
Изложени са съображения, че когато уговорената неустойка при предсрочно прекратяване
на договора за услуга, в размер на всички или на няколко неплатени абонаментни такси,
всъщност се цели от мобилния оператор по прекратения договор, да получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъв би получил ако договора не беше прекратен,
без да се предоставя ползването на услугата по договора, като на основание чл. 411, ал. 2, т.
3 от ГПК частично е отказал издаване на заповед за изпълнение за претендираното
3
обезщетение за неустойка.
При така установеното от фактическа страна, въззивният състав на ОС Благоевград навежда
следните правни доводи:
Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е
спорно или не. Затова проверката, която сезираният със заявлението съд извършва по
подаденото заявление, се ограничава до неговата редовност. С изменението и допълнението
на ГПК, посредством ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019г., в чл. 410, ал. 3 от ГПК се
предвиди, в изключение от общото правило, че когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 от ГПК задължително се прилагат
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива. В чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, посредством
горепосочено изменение и допълнение е разписано, че съдът отказва издаване на заповед за
изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на
клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин
законодателят вменява в задължение на съда в хода на заповедното производство да следи
не само за формалната редовност на заявлението, но и за съществуването или
предполагаемото съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от
общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въвежда изрично
задължение съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Предвид изложеното по-горе, правилно районният съд е осъществил
проверка, имаща за цел да установи налице ли е неравноправна клауза, във връзка с която е
породено процесното парично вземане.
Съгласно параграф 13 т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с
търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай от
доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори за мобилни
услуги е видно, че Л. А. Н., ЕГН **********- лицето, за което се твърди, че е длъжник, в
договорните си правоотношения с „Й..." Е. има качеството на потребител.
Въззивният състав на ОС Благоевград, счита че РС Благоевград правилно е отказал
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за присъждане на сумата от
231.10лв., съставляваща общия размер на претендираните суми за неустойки, на осн. чл.
54.12 он ОУ към Договор за мобилни услуги № * от 05.12.2018г.
Аргументите за това са следните:
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите
към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по т. д. № 1/2009г. на ОСTK
на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
4
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Според същото тълкувателно решение преценката за нищожност на
неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на
договора или прекратяването на договорното правоотношение.
При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент да
предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят – да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви
интервал.
От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи,
които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добрите нрави и посредством тях
се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца, който е
икономически по-силната страна и потребителя – икономически по-слабата страна.
От съдържанието на Договор за мобилни услуги № * от 05.12.2018г., както и от общите
условия към този договор, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че
всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го
прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора за
мобилни услуги е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина
на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща
няколко компонента– оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не
повече от три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, както и такава част от
разликата между стандартната цена на предоставеното на потребителя мобилно устройство
съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и действително заплатената
от потребителя цена за устройството, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно– в тежест на търговеца- мобилен
оператор, липсва. Тоест, ако потребителят се възползва от възможността да прекрати
едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано изрично
дружеството да заплати неустойка при същите или различни условия.
В същото време, видно е от договора за мобилни услуги, че той е бланков, съдържанието му
не е предмет на предварително договаряне между страните и физическото лице-потребител
не е имало възможност да влияе върху разпоредбите му и клаузите по него не са
индивидуално договаряни. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор,
встъпвайки в договорни отношения с Л. А. Н., ЕГН **********, се е възползвал от
положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху
правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези
обстоятелства "***" Е. са предвидили в предварително изготвения бланков договор, че
неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина.
Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на
договора от мобилния оператор, липсва в така сключения договор за предоставяне на
мобилни услуги. Поради изложеното налага се извода за това, че така уговорената клауза за
5
неустойка, създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
мобилен оператор и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга, която е
уговорена в ущърб на правата на потребителя, който е икономически по- слабата страна във
възникналото правоотношение.
Въззивният съдебен състав на ОС Благоевград стигна до извод, че така, както са уговорени
клаузите за неустойка, същите създават значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга.
Поради тези съображения разпоредбите, регламентираща неустойка в тежест на
физическото лице - потребител, имат неравноправен характер.
В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/
неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели
да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и
също има /и на това основание/ неравноправен характер.
По въпроса относно нищожността на клауза за неустойка в търговските договори поради
противоречие с добрите нрави /чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД/ има задължително тълкуване,
дадено в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което е възприето, че не
е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без
фиксиран срок, до който тя може да се начислява, а нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Възприето е, че преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на
сключване на договора. В случая, изложеното от заповедния съд становище не е в
противоречие с горепосоченото задължително тълкуване и то се споделя от настоящия
съдебен състав. За пълнота на изложението и в отговор на оплакванията в частната жалба
следва да се посочи, че договорът за предоставяне на мобилни услуги е такъв за периодично
изпълнение, като задължение на абоната е да заплаща цената на предоставените му от
мобилния оператор услуги ежемесечно. Уговарянето на неустойка, дължима от абоната при
предсрочно прекратяване на договора в размер на всички оставащи месечни абонаментни
такси до края на срока, за който е сключен, излиза извън присъщите на неустойката
обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, тъй като абонатът ще дължи всички
месечни такси, независимо от това дали мобилният оператор му предоставя услугата или не.
В конкретния случай РС Благоевград правилно е отказал издаването на заповед за
изпълнение за вземането за неустойка на основание чл. 54.12. от ОУ към сключения Договор
за мобилни услуги № * от 05.12.2018г. Вземането, предмет на въззивната проверка, е
породено от клаузи, за които настоящият състав приема, че са неравноправни по смисъла на
6
чл. 143 ал. 2 т. 5 и т. 19 от ЗЗП. В тази част обжалваното разпореждане е правилно и същото
следва да бъде потвърдено.
Жалбата е неоснователна и разноски пред настоящата съдебна инстанция не следва да се
присъждат.
Настоящият акт на Окръжния съд не подлежи на касационно обжалване, съгласно т. 5 г от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от "***" Е., ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „К.“ № *, представлявано от Изпълнителните директоричрез
А. Д. и М. М., чрез пълномощника П. П., срещу Разпореждане № 2451 от 19.09.2022г. по
ч.гр.д. № 1707/2022г. по описа на РС Благоевград, в частта му, в която е отхвърлено
подаденото заявление от "***" Е. срещу длъжника Л. А. Н., ЕГН **********, на адрес: гр.
С., ул. „Г. П.“ № *, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за присъждане на
следните суми: сумата от 231.10лв. неустойки, начислени за прекратяване на рамков
договор № * от 05.12.2018г., ведно с всички приложения към него, за неизпълнено
задължение по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на
Договора и приложенията към него и за сумата 42.57лв.- мораторна лихва върху сумата от
231.10лв., претендирана като неустойка за периода от 07.05.2020г. до 05.07.2022г.
Определението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7