Решение по дело №72/2012 на Районен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр.Ловеч, 09.01.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , ІV – ти  състав, в публично заседание на дванадесети юни през  две хиляди и тринадесета година в състав:                                                   

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА

 

при секретаря И.В.  , като разгледа докладваното от съдията гражданско  дело  №72 по описа за 2012  год. на ЛРС , и за да се произнесе, съобрази:

 

 

  иск  по чл.55, ал.1 ,предл. първо от ЗЗД  с  цена : 16 000, 00 лева  :

     

      Постъпила е искова молба вх.  №412 /16.01.2012 г. чрез адв. С.Х. – САК , довереник на Й.К. ИВАНОВА с ЕГН – ********** със съд. а-с : гр. София , ул. „Владайска” №35, ет.3 , кантора №3, против С.М.П. с ЕГН – ********** ***, по която се сочи , че с решение постановено по гр.дело 787/ 2008 г. по описа на районен съд – Ловеч  е прекратен с развод сключения на 28.04.1995 г., граждански брак между С.М. и Й.К. Иванова - Петрова като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.Излага се , че фактическото съжителство между тях започнало от 26.03.1994 г..От този момент  доверителката й започнала да се грижа за ответника и неговия син - Стефан, роден от първия му брак. Посочва се , че на 28. 12.1990г. с договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата  на държавните  имоти  С.   П.  е  закупил апартамент №22, находящ се в гр.Ловеч, жилищен комплекс „Младост”,ЕПЖБ - 325"', вх. '"Б", ет.8, състоящ се от две спални,дневна,кухня, баня,тоалетна, коридор и тераса, със застроена площ 75.26 кв.м.,  пои съседи на жилището: отгоре - покрив, отдолу- апартамент- от две страни двор, апартаменти от вх „А^” , ап.23 на Пламен Душков и стълбище , ведно с избено помещение №22, с полезна площ 3,51 кв.м. при съседи : от две страни коридори, стълбище., мазе №21 на Георги Трифонов Димитров за сумата от 16171 лв.. Твърди , че от покупната цена при сключване на договора за продажба със собствени средства на купувача са платени сумата от 4 171 лева с вносна бележка №13616/17.12.1990 г. по сметка 181/4  при ДСК Софийски  градски  клон „Жилищно кредитиране” , а за остатъка от 12000,00 лева са получени заемни средства от ДСК , внесени отново по  сметка  181/4 при ДСК Софийски  градски  клон  №  2114 „Жилищно кредитиране” с инспекторско нареждане №20599/28.12.1990 г. . В полза на кредитодателя е учредена законна ипотека върху процесния имот. Твърди се , че до сключването на гражданския брак с ответника, от заетите от Банка   ДСК   средства, Светлозар   П.   погасявал   само   лихвите. Главницата не била погасявана в никаква част.  Майката на доверителката - Мария Петкова К. с  ЕГН -   **********,   бивш   жител   на   гр.Чипровци,   починала   на 19.11.1999  г.  и  дарила   на нея - Й.  К.  Иванова, сумата, от 330 000 000   лева през   началото на 1996 година, преди сключването на гражданския  брак.  Мотивът за това дарение било ,че от 07.02.1994 г. настъпило  пълното й инвалидизиране водещо до 100% трайно намалена работоспособност    , поради    водещата   диагноза „множествена склероза, с пожизнена инвалидизация”. Твърди , че майката  дарила посочената сума  за да може да си закупи жилище и да имам сигурност и спокойни старини. Действително, когато започнали да посещават гр. Чипровци, ответникът

многократно, дори в присъствието на свидетели казвал:” кажи на майка ти и на теб да даде пари, само на брат ти Петко дава ,трябва и на теб да дадат нещо”. С тези думи ответникът имал предвид да й бъдат дарени съответно средства, а не да й бъдат взети. Майка й също чула  неколкократно тези изявления на ответника, като й стана обидена от чутото. Тя преценявала, че в нейното здравословно състояние  се нуждаела от собствено жилище и известна имуществена сигурност, въпреки че дори вече и в  обикновените рутинни действия била  зависима от помощта на други лица.Й. счела , че може да използва, разумно личните си средства  като изплати от нейно име, но за сметка на ответника от покупната цена на апартамента. Поради тази причина  с банков превод   по сметка 181/4 при Банка ДСК Софийски градски клон №2114 „Жилищно кредитиране" заплатила с лични средства от полученото дарение, при начална липса на основание дължимата сума от ответника, в размер на 16 000 000   неденоминирани лева. Във вноската бележка като вносител е посочена Й.  К. Иванова- Петрова. Преводът е извършен в периода на календарната 1996 година. С личните си средства погасила главницата, остатъкът от дължимите лихви и разноските по кредита. Когато се прибрала в семейното   жилище съобщила на ответника за извършеното от нея плащане. Той много се зарадвал , но й съобщи, че ще положи усилия да възстанови полученото, но в по - дълъг период. С личните си средства от полученото дарение от майка й , вече по време на  брака им с ответника, закупила:  С договор за продажба от 25.04.1997 г., сключен въз форма на нотариален акт № 164, т.ІІ, дело 981/ 1997 г., вписан в Агенцията по вписванията том № 308, стр.101, закупила от Райна  Николова Бойчева и Недка Николова Х. следния недвижим имот: дворно място находящо се в с.Тепава,  Ловешка област, цялото от 1 350 кв. м. , заедно с построената в него стопанска паянтова сграда, съставляваща парцел  ІІІ , пл. №71 , в кв.27 по плана на селото, при съседи: улица, Неда Михова Денчева, Мишо П. Михов, наследници на Миню Христов, Димитър Петков, за което е заплатена покупната цена от 84 750 лева. Сумата е получена веднага от продавачите. Средствата за заплащане на тази цена са   индивидуална собственост на ищцата Й.К. Иванова, с произход получените в дар парични средства от нейната майка;С договор за продажба на недвижим имот от 27.05.1997г.,  съставен във формата на нотариален акт № 46, том ІІІ, д. №1260/1997 г., вписан в Агенция по вписванията том № 309, стр.1, е закупен от продавачите Милена Янкова Петкова, Иван Василев Петков и Ваня Янкова Нанкова, от купувача Й.К. Иванова , следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с. Тепава , Ловешка област, цялото от 1190 кв.м. , заедно с построената в него жилищна сграда, стопанска сграда , подобрения, съставляващо парцел VI, планоснимачен №92, в кв.5. ,по плана на селото при съседи : Гено Нейков   Грамов, братя Гено и Дочо Цоневи, Цоньо Генов и улица, за което е заплатена веднага от купувача покупната цена от 88 550.00 лева. Твърди се ,че средствата за покупката са индивидуална собственост на купувача. Произходът на средствата е дарените от майката на Й.К. Иванова средства в горепосочения период.; С договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя, съставен в писмена форма, ищцата Й.К. Иванова, на основание чл.78, ал.6 от Наредбата на реда на придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество, във вр. чл.37, ал.1 от Закона за общинската собственост и. Заповед №
310/23.04.1999 г. на Кмета на Община Ловеч, Продавачът
Община Ловеч, като собственик на парцел І , кв.4, по рег. план на гр.Ловеч, ж.к."Младост" отстъпил на Й.К. Иванова правото да построи гараж  №2, група ,,Г" ,със застроена площ 18.43 кв.м. по одобрен проект, строително разрешение и дадена строителна линия на Община Ловеч, Правото на строеж е отстъпено срещу платени суми: 120 275  лева, определена като средна цена при търг с явно наддаване.,проведен на 08.04.1999 г. и 15.04.1999 г. по сметка
1764/ ********** с вносна бележка К № 88093/ 12.05.1999 г. и
режийни разноски от 2 % в размер на 2406,00 лева с квитанция №
268664/13.05.1999г..Приобретател по правото на строеж е Й.К. Иванова. Строителството за отстъпеното право
на строеж е реализирано в срок, визиран в чл.3 от горепосочения
договор, а именно до 31.12.2000 г. .Твърди се , че средствата за заплащане на договорената и заплатена продажна цена са отново

индивидуална собственост на ищцата Й.К. Иванова, с произход дарените й от нейната майка посочени средства. Излага се , че от месец април 2008 г., поради виновното поведение на ответника, напуснала семейното им жилище - процесния имот. До настоящия момент ответника  не й е върнал дадените от нея  лични средства в размер на 16 000 000  лева  при начална липса на основание. С оглед гореизложеното, моли да бъдат  призовани на съд и след като се установи  истинността на   твърдяното от нея  да  се постанови решение,   с което да се признае за установено , че ищцата е собственик на гореописаните имоти , поради наличие на пълна трансформация на лични средства и им се присъдят и разноските по делото.

      С Определение №113/08.02.2012 г., съдът е РАЗДЕЛИЛ, на осн. чл. 210, ал.2 от ГПК, предявените по искова молба Вх. №412 /16.01.2012 г. чрез адв. С.Х. – САК,довереник на Й.К. ИВАНОВА с ЕГН – ********** със съд. а-с : гр. София , ул. „Владайска” №35, ет.3 , кантора №3, против С.М.П. с ЕГН – ********** *** ,   обективно съединени искове по чл.55 от ЗЗД и по чл.23,ал.2 от СК като: e  ПРОДЪЛЖИЛ разглеждането на първия от така предявените искове  – по чл.55 от ЗЗД по гр.д. № 72 /2012 г. по описа на РС – ЛОВЕЧ , а иска по чл.23 , ал.2 от СК , е ОТДЕЛИЛ  за разглеждане в отделно производство.

       В производство по без движение е постъпила Молба вх. №3281 /18.04.2012 г.  от пълномощника по делото с уточнения, а именно : че иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД е предявен по пр. първо , а именно : „без основание” , че цената на иска е 16 000,00 лева , че плащането е извършено от ищцата няколко месеца преди сключване на гр.брак , но вносната бележка не е в нейно държане .

      С определение №120 от 28.01.2013 г. е отделен иска за плодовете от вещта в размер на 26 000,00 лева и изпратен по компетентност на ЛОС.  

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по  делото вх. №1046 /05.02.2013 г. , чрез назначения му от съда особен представител на осн. чл.47, ал.1 и ал.6 от ГПК – адв. Ст. М. , по която се сочат редица съображения за отхвърляне на иска  , включая и възражение за изтекла давност, която според нея е изтекла още през 2001 г.. Подчертава , че ищцата твърди в исковата молба , че е дала парите на ответника с уговорката да й ги върне , т.е важното според нея е какво намерение е имала тя към момента на заплащане на сумата за връщане на дадената сума , което според нея е въпрос на доказване.

Изпълнено е производството по чл.140 от ГПК .

В съдебно заседание така предявения иск се поддържа чрез адв. Х. която моли да бъде уважен като сочи доводи за това и изтъква съображения.

      С Определение от 12.06.2013 г. , е допуснато уточнение в обстоятелствената част и петитума на ИМ : по самото плащане -   че то е извършено през периода  юни 1995 г. до юни 1997 г., както и , че предаването на сумите е извършено при начална липса на договорно правоотношение между ищеца и ответника, което да служи като правно основание за разместване на съответното имуществено благо, плащането е извършено със знанието и съгласието на ответната страна, като във връзка с липсата на платежен документ, ПРИЕМА ПОКАЗАНИЯТА  на осн чл. 165  ал. 1 от ГПК, на Параскева Георгиева и Ценко Георгиев в частта относно унищожаване на платежен документ за извършеното плащане в размер на 16 000 деноминирани лева за сметка на ответника както и, че ищцата претендира тази сума с подаването на исковата молба като се съобрази, че между съпрузите до прекратяване на брака 17.06.2009 г. не е текла погасителна давност за това вземане на ищцата на осн. чл.115, б.”в” от ЗЗД.

ОТДЕЛЕНО е като безспорно по делото единствено вписаното по Договор от 28.12.1990 г., т. 2-ра описващо внасянето на  собствени и заемни средства и тези за режийни разноски, потвърдено с писмо № 60097210 от 28.12.1990 г. на ДСК.

ПРИЕТО е ,че плащането на жилището по описаният под т. 2 начин : - със съответните платежни документи и размери ,посочени по тях.

НЕ Е ПРЕДСТАВЕНА Преписка на „Инвестрой” в цялост по делото за да се отдели безспорно от спорното така както го формулира пълномощника на ищцовата страна.

Ответника  , редовно призован при усл. на чл.47, ал.1 , ал.4 от ГПК  , не се явява. Назначения му особен представител – адв. Ст. М. взема становище да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан . Представя писмена защита по делото.       

      От събраните по делото писмени доказателства : у-ние за р-не от 20.11. 2007 г. ,  у-ние за сключен гр.брак от 21.11.2007 г. , у-ние за н-ци №288 /04. 05.2007 г. , Договор за продажба на недв. имот по реда на НДИ ,Решение  №130   от  06.04.2009   г. ,  постановено   от  Ловешки  районен съд по  гр.дело    №787/  2008 г., влязло в зак.сила на 17.06.2009 г., 2 бр. у-ния за дан. оценки , скица на ПИ №6713 /12.03.2012 г., скица на ПИ №6712/12.03.2012 г., у-ние изх. №96 /11.02.2013 г. на  „БАНКА ДСК” АД – ФЦ – гр. Ловеч, Заповед №1985 /12.12.90 г. на ОбНС ИК – гр. Ловеч, писмо от ДСК изх. №60097210 /28.12.90 г., писмо изх. №053 – 440 /31.05.2013 г. на АВ при СВ – Ловеч,  от показанията на разпитаните по делото свидетели ПАРАСКЕВА Д. ГЕОРГИЕВА и ЦЕНКО АНГЕЛОВ ГЕОРГИЕВ ,от становищата на процесуалните представители на страните  , преценени поотделно и в тяхната съвкупност , взаимна връзка и обусловеност , съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

      С  решение постановено по гр.дело 787/ 2008 г. по описа на районен съд – Ловеч  е прекратен с развод сключения на 28.04.1996 г., граждански брак между С.М. и Й.К. Иванова - Петрова като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.

      Влязло е в  законна сила на 17.06.2009 г., т.е страните са били в гр.брак , считано от 28.04.1996 г. до 17.06.2009 г..

      Безспорно се установява ,при така събрания писмен доказателствен материал , че преди сключването на брака им , ответника е придобил собствеността върху апартамент №22, находящ се в гр.Ловеч, жилищен комплекс „Младост”,ЕПЖБ - 325"', вх. '"Б", ет.8, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня,тоалетна, коридор и тераса, със застроена площ 75.26 кв. м.,  пои съседи на жилището: отгоре - покрив, отдолу- апартамент- от две страни двор, апартаменти от вх „А^” , ап.23 на Пламен Душков и стълбище , ведно с избено помещение №22, с полезна площ 3,51 кв.м. при съседи : от две страни коридори, стълбище., мазе №21 на Георги Трифонов Димитров за сумата от 16171 лв, като е посочено в Д-ра за покупко – продажба от 28.12.1990 г. , че е заплатена напълно от купувача . В точка 2 на договора са конкретизирани плащанията на :

     - режийни разноски по сметка 180 партида 3 с вносна бележка К №21511 /17.12.1990 г.;

     - собствени средства ,внесени по сметка 181 /4 при ДСК СГК”Жилищно кредитиране” с вн.бел. К №13616 /17.12.90 г. в размер на 4 171 ,00 лева;

     - заемни средства от ДСК , внесени по сметка 181/4 при ДКС СГК №2114 ”Жилищно кредитиране” с инспекторско нареждане 20599 /28.12.90 г. в размер на 12 000,00 лева.

     Във връзка с издаването на този Договор следва да се обсъжда и писмо от ДСК изх. №60097210 /28.12.90 г. / за което по договора е посочено , че с него се потвърждава от ДСК внасянето на горните средства / и Заповед №1985 /12.12.90 г. , визирано в Д . По първото е отбелязано ,че купувача направил пълно стойностно покритие като са посочени и заплатени режийни в размер на 16 171,00 лева. Същественото е , че сумите , покриващи стойността на жилището / 4 171  лева + 12 000,00 / лева и съответните режийни , са внесени през декември 1990 г. .

     По д-ра - купувачът се е задължил да работи 5 год. в системата на РДВР – гр. Ловеч, а от заповедта е видно още, че собствеността е преминала след заплащане на продажната цена и сключване на Договора за покупко – продажба . И,че при отпускане на заема от ДСК следва  да се има предвид , че  семейството на купувача е било четиричленно с общ месечен доход 650 лева /стр.2/ , т.е както посочи и свидетелката Георгиева ответника е бил и в друг гр. брак когато е закупил ведомствения апартамент.

     Доказателства досежно начина на погасяване на заема от 12 000,00 лева не се приложиха по делото , въпреки усилията на ищцовата страна . В у-ние изх. №96 /11.02.2013 г. на  „БАНКА ДСК” АД – ФЦ – гр. Ловеч е посочено ,че информация за погасяване на заема за периода 01.01.1996 г. до 01.01.1997 г. не може да се представи , а и документите за извършени транзакции и първични д-ти , се съхраняват в продължение на 5 год. . От писмо изх. №053 – 440 /31.05.2013 г. на АВ при СВ – Ловеч е видно и ,че молбите за заличаване на ипотеки за периода от 1997 – 2000 г. не се съхраняват при последната. Видно от писмо изх. №13229 /29.03.2013 г. на МВР – Обл.Д на МВР – гр. Ловеч ,при тях не е станало заплащането на жилището и не разполагат с документи при тях.

     Производството по чл.192 и сл. от ГПК досежно документацията от  „ИНВЕСТРОЙ” ЕООД – не приключи поради изричен отказ на ищцовата страна в този смисъл в открито съдебно заседание. 

     Или се налага извода както твърди ищцата , че ответника е използвал лични средства и заемни средства от ДСК СГК №2114 ”Жилищно кредитиране” за заплащане цената на продадения му държавен недвижим имот като към сключването на гр. им брак.

     Че ответника е плащал заем във връзка с апартамента  и това го е притеснявало парично се потвърждава от разпитаните свидетели , които са били запознати с този факт от ответника , който не го е крил , напротив е споделял , че родителите на Й. е следвало и на нея да дадат пари , а не само на брат й Петко. Свидетелите потвърдиха ,че 1997 год. страните са заживели в гр. Ловеч със сина на ответника Стефан  като през този период ищцата е била в инвалидна количка и във влошено здравословно състояние, т.е доказва се ,че тя е разчитала на помощта и  грижите на ответника изцяло.

     Доказателства ,че тя е изплатила този заем на ответника към ДСК, отпуснат му за жилището ,  чрез внасянето от нейна страна на сумата 16 000,00 лева  са само  гласни доказателства , с които се стреми да установи и липсата на платежен документ досежно внасянето на сумата от нейна страна и по точно – унищожението му от страна на ответника.

     За да ги допусне по делото , съдът приема ,че най – напред следва да установи ,че има основания за прилагане на чл.165 от ГПК  , визиращ хипотезата на документ , който  е загубен или унищожен не по вина на страната”.

     Свидетелката П. Георгиева посочва , че след като се преместили в гр. Ловеч , тя като много близка нейна приятелка ги поканила да й идат на гости в апартамента в жск ”Младост” , на 8 етаж , след асансъора в дясно бил той ,  в който като влезли видели стари мебели , не било нещо ново обзавеждането и ответника им се оплакал , че на него положението в Ловеч е опасно – има да изплаща апартамент който не знае кога и как ще го изплати. „Й. била силно притеснена на чужд дом, в инвалидна количка и на непознато място,не можеше въобще да мръдне” . Същата потвърди ,че родителите й били заможни хора и майка й когато са им гостували в  Чипровци им давала на няколко пъти пари като първия път й дала 15 000,00 лева пред ответника , а после още и така ищцата получила при гостуванията си от своята майка „около 22 милиона – стари пари с нулите” като майка й Мария държала свидетелката да знае , че се дават тези пари на Й. и за нея. Последната й споделила , че ги е внесла на влог в ДСК, питала я за съвет какво да прави с тях и тя я насочила към майка й за съвет и той бил да изплати на С. апартамента ,  „за да има къде да живееш и ти да си имаш нещо твое”.

     Същата сподели ,че Й. се решила на този вариант като й казала ,че иска да изплати апартамента на С. да не би да ги изгонят от апартамента и в най – големия студ през февруари 1997 г. я накарала да я закара с количката в ДСК и това станало като завели и внучката й с тях и изплашили хората там : тя с болно ревящо дете и жена в инвалидна количка. Потвърди, че си носила спестовната книжка ,че я питали банковите служители неколкократно дали иска да изплати този апартамент като не е на нейно име , а на С. и обработили книжката на место , тъй като те не са носели пари с тях и в резултат на това разбрала, че са прехвърлени 15 – 16 милиона стари. Банковата служителка ги отпратила да дойдат след няколко дни да вземат договора за апартамента , че той вече е изплатен като й казала тя именно да отиде и да не разкарва болната жена.

     Свидетелката твърди : „Аз лично отидох в ДСК и видяла, че в договора пишело С. , но когато внасяли парите и служителката ги попитала от кой са те й казали : от майката на Й. и тя вписала в документа Й. – „Освен договора аз взех и вносната бележка , на която прочетох , че пише Й.К. за вносител и аз твърдя , че имаше такава бележка на нейно име.Не мога да си спомня колко пари бяха не по – малко от 17 милиона бяха около 15 – 16 милиона.

     Същата сподели ,че самия ответник й се похвалил като пийнал и пред мъжа й „Виждаш ли каква жена яка имам как тя ми е платила апартамента ,  как да не го плати аз за какво я гледам” ; „Много съм благодарен, че Данчето ми плати апартамента и няма да се притеснявам ,че ще ме изгонят от апартамента и много съм доволен и й благодаря.

     Потвърди ,че ищцата е искала и търсила тази вносна бележка и пред нея се случвало да го пита за нея няколко пъти тъй като тя е искала с нея да докаже плащането на тези пари за апартамента от майка й и още тогава тя я е търсила от него. И той един ден казал и пред двете им „Вече я няма изхвърлих я тази бележка дето пише твоето име.”

     Свидетеля Георгиев – съпруг на разпитаната свидетелка потвърди без подробности всичко разказано от нея ,че майка й на Й. е дала пари да платят апартамента , че е мислила дъщеря си в чужд град в инвалидна количка , че той пиел и нямал пари , забравял я на улицата , че на Й. й било неудобно да се върне при родителите ,   зависела от него да я гледа , тормозел я като бил пиян , както и че от съпругата  си е разбрал  ,че двете с внучката им са ходили в ДСК да внасят тези пари – 15 – 16 хил. и са я питали дали е съгласна да ги внесе за апартамента на името на С. ,че ги внесла.

     Потвърди ,че като дошли в апартамента през април 1997 г. , ответника казал , че е притеснен , че не го е платил той , а тя го е платила , а  тя е в инвалидна количка и той я гледа и пиян казал „Как няма да я гледам като тя е платила апартамента . Потвърди , че още тогава той е знаел ,че Й. е имала документ , че е платила апартамента , но Зарко го е вземал документа и като му го искала той й казал „Ти няма да го видиш повече този документ , аз съм го изхвърлил. Заяви личното  впечатление  ,че С. не е обещавал нищо за връщане на парите ,че е знаел ,че  дадените пари не са на Й. , а са от майка й , че ги е подарила на нея за да му плати апартамента.

     Т.е съдът счита ,че при тези свидетелски показания , на които  дава вяра , е приложима разпоредбата на чл.165 от ГПК във вр. с чл.164 , ал.1 , т.3 , предл. първо.

     Очевидно е ,че ищцата е платила не при условията на чл.55, ал.2 от ГПК ,т.е не за да изпълни свой нравствен дълг, а е извършено за да може да се заплати и запази жилището на ответника и те да живеят в него като се има предвид , че тя вече е била инвалидизирана към момента на плащане и с прогресивно заболяване – водеща диагноза – множествена склероза.

     По въпроса за възражението за давност съдът се е произнесъл с оглед прекратяването на брака като е приел , че вземането на ищцата е станало изискуемо след прекратяване на брака – 17.06.2009 г. и не е погасено  по давност при условията на чл.110 от ЗС.

     По отношение на размера на претенцията :

     Плащането е извършено преди деноминацията на лева и с това съдът обяснява противоречията и неопределеността   размера   на дадените суми - хиляди / милиони , сочен от свидетелите  . Самата свидетелка Георгиева се колебае и между сумите 15 или 16 хил. лева , но не по малко от 17 милиона  - казва тя пред съда.

     Няма писмени доказателства и какви банкови сметки е имала въобще ищцата на нейно име с оглед на твърдението , че плащането е извършено с преводно нареждане , а не на касата  от нея.                                  Свидетелката П. ГЕОРГИЕВА – съпруга на втория й братовчед и нейна близка заяви многократно, че ответника е бил парично затруднен,  и с живота който е водел е могъл да плаща само лихвите по кредита си , но не й главницата , което се потвърди и от съпруга й при разпита му, който потвърди ,че пиел много и нямал средства .

               Но от кой момент е изпаднал ответника в това затруднение  да не си плаща кредита - не се установи по делото като се има предвид ,че заема е взет от него през декември 1990 г., двамата се запознават средата на 1995 г. , а се доказа ,че ищцата е направила плащането в началото на  1997 г.  в ДСК - Ловеч.

               Установи се ,че  заема е бил в размер на 12 000,00 лева съгласно писмените доказателства и това е логичната  минимална сума , която е било необходимо да се плати за да не ги изгонят от жилището . Лихвите са отделен момент като размер и плащане по кредита и ако се дава вяра на свидетелите - са били все пак  плащани.

               Ищцата   доказа , че е разполагала и с парични средства към този момент , дарени й от майка й и с оглед свидетелските показания може да се приеме за платена в действителност от нея като минимално възможна и реална при този  доказателствен материал.

               Т.е ако приемем,че действително тя е платила чуждо парично задължение с лични парични средства , дарени й от  родителите й,  по време на брака , който е прекратен  към настоящия момент, т.е същото  плащане е извършено без основание между страните и в резултат на него ответника се е обогатил ,тъй като в резултат на   имущественото разместване е платено негово задължение по заем към ДСК ,т.е налице е даване на парична сума от ищцата , която съдът приема ,че не е върната от ответника към настоящия момент.

      Затова   иска следва да се уважи само до размера на сумата по заема или 12 000,00 лева , а иска до пълния претендиран размер на сумата 16 000,00 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

               По разноските :

               За да ги определи , съдът съобрази ,че ищцовата страна ,чрез пълномощника си не претендира разноски по делото.

                                   

 

                                                Р    Е    Ш     И :

 

 

    ОСЪЖДА С.М.П. с ЕГН – ********** ***, да заплати на Й.К. ИВАНОВА с ЕГН – ********** със съд. а-с : гр. София , ул. „Владайска” №35, ет.3 , кантора №3 ,чрез адв. С.Х. – САК, на осн. чл.55 , ал.1 , предл. първо от ЗЗД, при условията на 165 от ГПК сумата 12 000, 00 лева , платени от втората   за погасяване на банков заем на първият към ДСК за покупко – продажба на жилище по Договор за покупко – продажба от 28.12.1990 г., сключен между ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – Ловеч и С.М.П., ведно със законната лихва върху тази сума , начиная от 16.01.2012 г. , до окончателното й изплащане , а иска до пълния претендиран размер на сумата 16 000,00 лева , като неоснователен и недоказан, отхвърля.