№ 1345
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20211100112424 по описа за 2021 година
Делото е образувано след изпращане на подсъдност на гр. дело №
653/2020 г. от Пернишкия окръжен съд. Предмет на делото е предявен от Д.
ИВ. С. срещу „А. за с. на в.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване за установена недължимостта от
ищеца на ответника на сума от 381 447,83 лева главница по договор за
револвиращ банков кредит от 10.09.2008 г., сума от 84 617,92 лева договорна
лихва за периода от 28.01.2013 г. до 24.10.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението, сума от 9321,32
лева държавна такса и 3066,40 лева адвокатско възнаграждение.
Пълномощникът на ищеца Д. ИВ. С. излага, че бил съдлъжник заедно с
лицето М.Д.С. по договор за банков револвиращ кредит за сумата от 400 000
лева, сключен на 10.09.2008г. между „УниКредит Булбанк” АД като банка
кредитор и „Л.-А.” ООД като кредитополучател. Срокът за погасяване на
задължението бил до 09.09.2009г., при годишен лихвен процент върху
редовната главница, формиран от базовия лихвен индекс и надбавка върху
него 9%. За обезпечение на задълженията, в полза на банката била учредена
договорна ипотека на недвижим имот, представляващ: Апартамент № 3,
находящ се в гр. Перник, ж.к. **** със застроена площ 92.32 кв.м., заедно с
зимнично помещение мазе с площ от 5.29 кв.м., който недвижим имот,
съгласно Кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Перник,
одобрена със Заповед № РД-18- 91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.507.299.11.3, който недвижим имот е собственост на ищеца и съпругата
му М.И. С.а. Договорът бил изменян с анекс № 1/30.03.2010г., анекс №
2/29.04.2010г., анекс № 3/28.05.2010г. анекс № 4/27.06.2011г. Поради
5
1
нередовното заплащане на погасителните вноски по договора от
кредитополучателя, на „УниКредит Булбанк” АД бил издаден изпълнителен
лист от 29.10.201Зг. по гражданско дело № 7266/201Зг. на Районен съд
Перник, въз основа на който е осъдено търговското дружество „Л.-А.” ООД,
М.Д.С., Д. ИВ. С., В.И.В. и търговското дружество „ Д и В Л.” ЕООД, в
качеството на длъжници да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк” АД
сумата от 381447.83 лева, главница по договора за кредит, сумата от 84617.92
лева договорна лихва за периода от 28.01.2013г. до 24.10.201Зг., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението за окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 9321,32
лева държавна такса и 3066.40 лева адвокатско възнаграждение. На основание
този изпълнителен лист, по молба на банката кредитор било образувано изп.
дело № 11653/201Зг. по описа на ЧСИ Н.М.. В хода на изпълнителното
производство банката кредитор прехвърлила вземането си на ответника по
настоящото дело „А. за с. на в.“ ЕАД. По искане на цесионера от 03.08.2018 г.
изпълнителното дело било прехвърлено на ЧСИ А.В. за опис, оценка и
публична продан на имота, предмет на договорната ипотека и при този
съдебен изпълнител било образувано изп. дело № 1219/2018 г. Впоследствие,
по искане на взискателя от 31.07.2020 г., изпълнителното дело било
прехвърлено на ЧСИ С.Д., при който било образувано изп. дело № 179/2020 г.
Пълномощникът на ищеца смята, че претендираните суми не се дължат
от ищеца, поради погасяването им по давност. Според изложеното в исковата
молба, банката взискател предприела следните действия по принудително
изпълнение: на 19.11.201Зг. налагане на възбрана върху недвижимия имот,
собстевн на ищеца и предмет на договорната ипотека; на 22.11.201Зг.
налагане на запор върху банковите сметки на ищеца; на 26.11.201Зг. запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца в търговското дружество „К.Г.А.
К.” ЕООД; на 11.11.2014г. запор върху МПС собственост на ищеца: Мерцедес
250ТД с per. № ****, Мерцедес 250ТД с per. № **** и Крайслер Вояджер с
per. №****; на 12.11.2014г. искане от взискателя за извършване на справки за
имотното състояние на ищеца. Последното искане на взескателя за действия
за принудително изпълнение било на 12.11.2014 г. и пиримпторният
двугодишен срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК според пълномощника на ищеца
е изтекъл на 12.11.2016 г., а давностният срок за погасяване на задълженията
е изтекъл на 12.11.2019 г. Представителят на ищеца смята, че давността не е
била прекъсната с исканията на ответника „А. за с. на в.“ ЕАД за
предприемане на изпълнителни действия от 11.10.2018 г., 14.10.2019 г.,
30.01.2020 г. и 25.09.2020 г., тъй като били направени след като
изпълнителното дело било прекратено ex lege на 12.11.2016 г. на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Давността по отношения на ищеца не била
прекъсната и от действия по принудително изпълнение преди прекратяване
на изпълнителното производство, но насочени към имуществото на други
солидарни длъжници.
Ответникът „А. за с. на в.” ЕАД чрез пълномощника си оспорва иска.
2
Оспорва тезата на ищеца за погасяване на вземането поради изтекла давност.
Излага тезата, че до приемането на ТР № 2-2013-ОСГТК на 26.06.2015 г.
давност по изпълнителното производство не е текла, като се позовава на
предходно тълкуване на ВС в 3-80-ПП. Обосновава прекъсването на
давността с извършвани изпълнителни действия:
- изпълнителни действия по искане на първоначалния взискател
„УниКредит Булбанк“ АД по изп. дело на ЧСИ Н.М.: запор на трудовото
възнаграждение на Д.С. от 26.11.2013 г.; възбрана на недвижим имот,
собственост на Д.С., вписана СВ - Перник на 04.12.2013 г.; запор на МПС,
собственост на ищеца от 11.11.2014 г.; опис, оценка и публична продан на
недвижим имот, собственост на съдлъжника М.С.: опис на 02.10.2014 г., след
което двукратно насрочване на нов опис на 30.09.2016 г. и на 02.12.2016 г.,
като последният бил успешно проведен; публична продан, насрочена в
периода 06.03.2014 - 06.04.2014 г. в периода 29.05.2015 - 29.06.2015 г. –
неуспешна, в периода 27.06.2017 - 27.07.2017 г. – неуспешна, в периода
17.10.2017 - 17.11.2017 г. – успешна, приключила с постановление за
възлагане от 30.11.2017 г., влязло в сила на 02.03.2018 г.
- изпълнителни действия по искане на ответника – цесионер на
вземането, по изпълнителните производства при ЧСИ А.В. и ЧСИ С.Д.: след
възлагане от кредитора по чл. 18 ЗЧСИ, на 07.02.2019 г. нови справки ГРАО
относно длъжниците, вкл. Д.С.; на 15.05.2019 г. опис на апартамент № 3,
находящ се в кв. „Тева“, бл. 18, собственост на ищеца; запор върху трудово
възнаграждение на Д.С. - 30.01.2020 г.; запор на банкова сметка - 30.01.2020
г.; насрочена, но спряна поради извънредната обстановка в страната по повод
Ковид-19 публична продан на процесния имот в периода от 02.03.2020 до
02.04.2020 г.; насрочен, но непроведен поради извънредната обстановка опис
на движими вещи на Д.С. - 26.03.2020 г.; насрочена публична продан на
процесния имот в периода от 03.11.2020 г. до 03.12.2020 г. спряна поради
издадена обезпечителна заповед.
Пълномощникът на ответника се позовава и на изпълнителни действия
срещу други солидарни длъжници за същото задължение, които според него
прекъсват давността и спрямо ищеца.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ищецът Д. ИВ. С. е длъжник по договор за банков кредит за
сумата от 400 000 лева, сключен на 10.09.2008г. между „УниКредит Булбанк”
АД като банка кредитор и „Л.-А.” ООД като кредитополучател. За вземанията
по договора за банков кредит е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.417-418 от ГПК и изпълнителен лист от 29.10.2013 г. по гр. дело №
7266/2013 г. на РС Перник, с който „Л.-А.” ООД, М.Д.С., Д. ИВ. С., В.И.В. и
търговското дружество „ Д и В Л.” ЕООД са осъдени в качеството на
длъжници да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк” АД сумата от
3
381447.83 лева, главница по договора за кредит, сумата от 84617.92 лева
договорна лихва за периода от 28.01.2013г. до 24.10.201Зг., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението за окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 9321,32
лева държавна такса и 3066.40 лева адвокатско възнаграждение. Прието е за
безспорно установено между страните и се потвърждава от материалите по
изпълнителните производства, че вземанията на първоначалния кредитор
„УниКредит Булбанк” АД са били прехвърлени на ответника по настоящото
дело „А. за с. на в.” ЕАД с договор за цесия, вписан в АВп на 22.12.2017 г.
(ИД № 20188130401219 л. 67-68)
По така издадения изпълнителен лист първоначално било образувано
изп. дело № 20138410411653 на ЧСИ Н.М., с разпореждане от 19.11.2013 г. (л.
91). С разпореждане от 26.11.2013 г. (л. 95) съдебният изпълнител наложил
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца С. в качеството му на
длъжник по изпълнението. На същата дата е изпратил до длъжника покана за
доброволно изпълнение, получена от ищеца на 08.01.2014 г. След извършена
справка било установено, че ищецът С. е титуляр на разплащателна сметка в
„Банка ДСК“ ЕАД (л. 129).
След поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е
извършил следните изпълнителни действия, насочени срещу собствено на
ищеца имущество: с разпореждане на 26.11.2013 г. - запор върху трудово
възнаграждение (ИД № 20138410411653 на ЧСИ Н. М. л. 95); с разпореждане
от 19.11.2013 г. - възбрана върху собствен на ищеца недвижим имот:
апартамент № 3 в гр. Перник ж.к. „**** със застроена площ 92,32 кв. м,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с прилежащото избено
помещение № 3 с площ 5,29 кв. м и припадащите се 6,40 ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж (л. 91); с разпореждане от 11.11.2014 г.
- запор върху четири МПС, собственост на длъжника (л. 531). Запорното
съобщение е получено в ОД МВР Перник на 17.11.2014 г. Други
изпълнителни действия спрямо този длъжник не са извършвани по изп.-дело
№ 20138410411653 на ЧСИ Н.М.. По искане на взискателя, с постановление
от 17.08.2018 г. на ЧСИ М. изпълнителното дело е било изпратено на ЧСИ
А.В. с район на действие Окръжен съд Перник.
След образуваното пред ЧСИ А.В. изп. дело № 20188130401219, по
искане на взискателя А. за с. на в. с молба от 11.10.2018 г., съдебният
изпълнител пристъпил към провеждане на опис и оценка на собствения на
ищеца апартамент № 3 с площ 92,320 кв. м в гр. Перник кв. „**** ап. 3. На
15.05.2019 г. съдебният изпълнител извършил опис на имота (ИД №
20188130401219 л. 103). Изготвена е оценителна експертиза на 21.05.2019 г.
(ИД № 20188130401219 л. 106-108). Съдебният изпълнител е обявил
провеждането на публична продан на имота с обявление изх. № 12187 от
24.06.2019 г. (ИД № 20188130401219 л. 135-140). С протокол от 27.06.2019 г.
(л. 143) съдебният изпълнител е постановил спиране на изпълнителното
производство по молба на взискателя, постъпила с вх. № 13116 от 27.06.2019
4
г. По искане на взискателя с молба вх. № 15242 от 02.08.2019 г. съдебният
изпълнител е възобновил производството по изпълнителното дело (ИД №
20188130401219 л. 160). Насрочена е нова публична продан на собствения на
ищеца недвижим имот от 05.11.2019 г. до 05.12.2019 г., за което ищецът е бил
уведомен на 26.09.2019 г. (ИД № 20188130401219 л. 168). На 27.01.2020 г.
съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи на ищеца (ИД №
20188130401219 л. 187). На 14.01.2020 г. отново е насрочена публична продан
на недвижимия имот от 02.03.2020 г. до 02.04.2020 г. (ИД № 20188130401219
л. 191). По искане на взискателя, изп. дело № 20188130401219 по описа на
ЧСИ В. е било изпратено на ЧСИ С.Д. рег. № 752 район на действие ОС
Перник, при който е било образувано изп. дело № 202097520400179. По
искане на взискателя, съдебният изпълнител е насрочил нова публична
продан на собствения на ищеца имот от 03.11.2020 г. до 03.12.2020 г. (ИД №
202097520400179 л. 6). Междувременно, изпълнението, насочено върху
недвижимия имот, е било спряно с допуснато по настоящото дело
обезпечение.
Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на
първоинстанционния съд:
Вземанията, предмет на изпълнителните производства, са възникнали
на основание договор за банков револвиращ кредит за сумата от 400 000 лева,
сключен на 10.09.2008г. От съдържанието на приложената към
изпълнителното дело заповед за изпълнение № 5857 от 29.10.2013 г. (ИД №
20138410411653 на ЧСИ Н. М. л. 5-6) е видно, че вземанията, произтичащи от
договора за кредит, са: 381 447,83 лева главница; 84 617,92 лева договорна
лихва за периода 28.01.2013 г. – 24.10.2013 г.; 9321,32 лева държавна такса и
3066,40 лева адвокатско възнаграждение. Погасителната давност на вземането
за главницата от 381 447,83 лева, вземането за разноски 9321,32 лева и
вземането за адвокатско възнаграждение 3066,40 лева е 5 години, а
погасителната давност за вземането за договорна лихва е 3 години съгласно
чл. 111 б. „в“ от ГПК. Тази давност не се прекъсва с подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение (мотиви към т. 14 от ТР № 2/26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. ОСГТК). Съдът намира, че по отношение на договорната
лихва, тригодишната давност не се трансформира в петгодишна давност с
издаването на заповед за изпълнение. По своите последици заповедта за
изпълнение не може да се приравни със съдебно решение по смисъла на чл.
117 ал. 2 от ГПК. Текстът има предвид съдебен акт, който след проведено
спорно исково производство установява вземането със сила на пресъдено
нещо, каквото действие заповедта за изпълнение няма. Граматическото
тълкуване на чл. 117 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗД и чл. 116 б. „б“ и чл. 115 ал. 1
б. „ж“ от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД визира „нова давност“ от 5
години, което предполага предходно прекъсване на давността с предявяване
на иск, последвано от спиране на давността по време на исковото
производство на основание чл. 115 ал. 1 б. „ж“ от ЗЗД. Тези съображения
дават основание на съда да приеме, че за вземането за договорна лихва
5
приложима е била тригодишната погасителна давност.
След образуването на изпълнителното производство при ЧСИ Н. М., са
предприети изпълнителни действия срещу имуществото на ищеца – длъжник
Д. ИВ. С.. Последното от изпълнителните действия по това производство,
които прекъсват давността, е било на 11.11.2014 г. с налагане на запор върху
четири МПС, собственост на длъжника (л. 531). Изпълнителните действия,
насочени срещу имуществото на останалите съдлъжници по изпълнителното
дело не прекъсва давността спрямо ищеца, съгласно чл. 125 ЗЗД, нито
прекъсва перемпционния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (ВКС Р. № 83 от
11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о., ГК). След тази дата
други действия на принудително изпълнение, насочени срещу имуществото
на ищеца, не са били извършвани по изп. дело № 20138410411653 на ЧСИ
Н.М.. Тъй като вземането за договорна лихва в размер на 84 617,92 лева се
погасява с изтичане на тригодишна давност, това вземане следва да се счита
погасено на 12.11.2017 г. Искът с правно основание чл. 439 от ГПК е
основателен в тази част.
За останалите вземания – за главницата по договора за кредит и
разноските по заповедното производство, е в сила петгодишен давностен
срок. Считано от датата на последното изпълнително действие срещу този
длъжник, срокът изтича на 12.11.2019 г. За да обоснове погасяването по
давност на тези задължения, ищецът се позовава на настъпило по силата на
закона прекратяване ex lege на изпълнителното производство. Това според
ищеца водело до невалидност на последващите изпълнителни действия, като
същите не водели до прекъсване на давността.
С изтичането на двугодишния срок от последното насочено срещу
ищеца изпълнително действие по изп. дело № 20138410411653 на ЧСИ Н.М.
на 11.11.2014 г., изпълнителното производство следва да се счита прекратено
на 12.11.2016 г. в частта му срещу ищеца като длъжник. Валидността на
изпълнителните действия обаче би била опорочена само ако действията са
били извършени след изтичане на перемпционния срок по същото
изпълнително дело. Прекратяването на изпълнителното дело по отношение на
ищеца на 12.11.2016 г. не е пречка за образуването на ново изпълнително дело
при същия или при друг съдебен изпълнител. С изпращането на
изпълнителното дело от ЧСИ Н.М. на ЧСИ А.В. по искане на взискателя, се
образува ново изпълнително производство – изп. дело № 20188130401219 на
ЧСИ А.В., по което ищецът също е длъжник. Изпълнителните действия по
изп. дело № 20188130401219 на ЧСИ А.В., насочени към имущество на ищеца
С., са били извършени не по прекратено, а по новообразувано изпълнително
производство.
От приложените по делото материали по изп. дело № 20188130401219
на ЧСИ А.В. се установява, че съдебният изпълнител е извършил опис на
собствения на ищеца недвижим имот на 15.05.2019 г., приел е оценка на
21.05.2019 г. и е насрочил публична продан на 24.06.2019 г. Тези действия са
6
извършени преди изтичането на давностния срок от последното изпълнително
действие на 11.11.2014 г. Тъй като са извършени по новообразувано
изпълнително производство по описа на ЧСИ В., тези изпълнителни действия
са валидни и водят до прекъсване на давността на основание чл. 116 б. „в“ от
ЗЗД, на 15.05.2019 г., 21.05.2019 г. и 24.06.2019 г. Поради това съдът приема,
че петгодишният давностен срок не е изтекъл за вземанията за главницата от
381 447,83 лева по договора за кредит, вземането за разноски 9321,32 лева и
вземането за адвокатско възнаграждение 3066,40 лева. Искът с правно
основание чл .439 от ГПК е неоснователен в тази част.
Според уважената част от иска – 16,7% от размера на предявения иск,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 40,48
лева. Адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА следва да се
определи по правилото на чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и е в размер 11099,07 лева. От този
размер ответникът следва да заплати на адвокат К.П. възнаграждение в
размер 1853,54 лева според уважената част от иска.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер 191,59 лева и
юрисК.ско възнаграждение в размер 374,85 лева, според отхвърлената част от
иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че Д. ИВ. С. ЕГН **********, адрес: гр.
Перник ж.к. **** НЕ ДЪЛЖИ на „А. за с. на в.“ ЕАД гр. София, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. София ж.к. „Люлин“ бул. **** офис
сграда **** сумата от 84 617,92 лева (осемдесет и четири хиляди шестстотин
и седемнадесет лева и деветдесет и две стотинки) договора лихва по договор
за кредит, за която са издадени заповед за изпълнение № 5857 от 29.10.2013 г.
и изпълнителен лист от 29.10.2013 г. по гр. дело № 7266/2013 г. на РС
Перник и образувани изп. дело № 20138410411653 на ЧСИ Н.М. рег. № 841
район СГС, изп. дело № 20188130401219 на ЧСИ А.В. рег. № 813 район ОС
Перники изп. дело № 202097520400179 на ЧСИ С.Д. рег. № 752, район ОС
Перник, поради погасяване по давност.
Отхвърля като неоснователен предявения от Д. ИВ. С. срещу „А. за с.
на в.“ ЕАД гр. София иск с правно основание чл. 439 от ГПК в частта му за
главницата от 381 447,83 лева по договора за кредит, 9321,32 лева вземане за
разноски и 3066,40 лева вземане за адвокатско възнаграждение, предмет на
изпълнителните производства.
Осъжда „А. за с. на в.“ ЕАД гр. София да заплати на Д. ИВ. С.
разноски в размер на 40,48 лева, а на адвокат К.Й. П. възнаграждение по чл.
38 ал. 2 от ЗА в размер на 1853,54 лева.
Осъжда Д. ИВ. С. да заплати на „А. за с. на в.“ ЕАД гр. София
7
разноски в размер на 191,59 лева и юрисК.ско възнаграждение в размер
374,85 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
дуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8