№ 113
гр. Бургас, 05.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно
търговско дело № 20242001000166 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивникът „Стройтек 90“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
представител.
За въззиваемото дружество „Сидоренко Холдинг“ АД, редовно
уведомено, се явява адв. З., като представя пълномощно.
Съдът докладва постъпила молба от адв. К., процесуален представител
на въззивното дружество, в която се сочи, че същият, поради заболяване, няма
да се яви в днешно съдебно заседание, но не възразява по даване ход на делото
в негово отсъствие. Моли за изпращане на съдебния протокол на посочен
адрес, сочи, че поддържа изложеното в жалбата, както и исканията в нея,
заявява, че е упълномощен да получава плащания, като посочва банковата си
сметка за такива, моли за присъждане на разноските по представения към
молбата списък, моли за възможност за писмена защита и преповтаря
искането си за назначаване на тричленна съдебно-техническа експертиза,
както и за приемане на представените от него писмени доказателства пред
въззивната инстанция.
АДВ. З.: Моля да дадете ход на делото, поради липсата на пречки за
1
това.
Съдът, като съобрази липсата на процесуални пречки пред хода на
делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение
№ 194 от 28.11.2024 г., с което е приета за допустима въззивната жалба на
„Стройтек 90“ ЕООД против Решение № 218 от 30.07.2024 г., постановено по
т.д. № 224/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, оставени са без уважение
доказателствените искания на „Стройтек 90“ ЕООД за назначаване на
тричленна съдебно-техническа експертиза и за приемане, като писмени
доказателства, на фактури за наем, приложени към жалбата и делото е внесено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
АДВ. З.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадения отговор на
въззивната жалба. Запозната съм с Ваше Определение № 194 от 28.11.2024 г. и
нямам възражения по него.
Намирам, че съдът правилно е приел, че поредна техническа
експертиза не следва да бъде допускана, тъй като становището на въззивника
се основава само и единствено на неговия пропуск да въведе като твърдение
още в първоинстанционното производство евентуално ползваната по-голяма
площ от склада на представляваното от мен дружество. По делото не е било
спорно, че ищецът, сега въззивник, е ползвал 500 кв.м. от склада. А що се
отнася до твърденията ни за невъзможност стоките, които са били описани в
исковата молба да се намират в един и същи момент върху наетата площ, сме
заявили още в отговора на исковата молба, поддържали сме го в
допълнителния отговор, за което сочат и формулираните към вещото лице
въпроси. Тези въпроси не бяха променени и при допускането на повторната
техническа експертиза, извършена по искане на ищеца. Намирам, че не са
налице основания и е неправилно тълкуването, че трябва да бъде допусната
тройна експертиза, тъй като, макар и с различни мотиви, в крайна сметка
2
вещите лица по техническите експертизи, първоначална и повторна, достигат
до един и същи извод, а именно за невъзможност стоките, в заявените
количества, да се намират в един и същи момент върху наетата площ. Затова
намирам, че Апелативен съд – Бургас правилно е отхвърлил направеното във
въззивната жалба доказателствено искане и към момента не са налице
основания за промяна на това становище.
По второто искане за фактурите, намирам, че Апелативният съд също
правилно е приел, че въпросните фактури не трябва да бъдат приемани като
доказателство по делото, тъй като това процесуално действие е преклудирано,
още повече, че съдържанието на тези документи не подкрепя твърдението за
ползването на по-голяма площ.
Що се отнася до поредното препращане към депозирано през 2019 г. по
предходно дело между същите страни мое становище, че ищецът в един
момент е започнал да ползва почти целия склад на „Сидоренко Холдинг“ АД,
то е било насочено да покаже, че изначално „Стройтек 90“ ЕООД не са
полагали грижа както към собствените си стоки и наличности, така и към
воденото от тях счетоводство, а както се оказва и към делата, които водят.
Затова представеното от мен становище, намиращо се на лист 60 от том 1 от
настоящото дело, се тълкува превратно и това не трябва да бъде допускано.
Нямам искания за събиране на доказателства.
Съдът по доказателствата и направените в молбата на процесуалния
представител на въззивника искания, като съобрази изложените в същата
съображения, намира, че не са налице основания за преразглеждане на
произнасянето си по доказателствените искания на въззивника, направено в
определението по чл. 267 ГПК.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на тричленна
съдебно-техническа експертиза, както и за приемане на приложените към
3
въззивната жалба фактури като писмени доказателства по делото.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и дава ход на устните
състезания.
АДВ. З.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
подадената въззивна жалба, като съобразите, че обжалваното решение е
частично недопустимо в частта относно разгледания иск за обезщетяване
стойността на стоката фибран, тъй като подобна претенция беше предмет на
разглеждане и произнасяне по дело, образувано между същите страни през
2019 г., първоинстанционното и въззивното решение по което са представени
като доказателство и към настоящото производство. Вярно, че тогава беше
предявен ревандикационен иск, съединен с евентуална претенция за
присъждане на стойността на част от количествата фибран, претенциите бяха
отхвърлени, като в списъка на стоките по настоящото дело се търси
обезщетение за цялото количество фибран.
Предявените претенции са неоснователни изцяло, тъй като в хода на
производството ищецът не успя чрез пълно и главно доказване да установи, че
е бил собственик на тези стоки и че тези стоки са се намирали към датата на
ограничаване на достъпа му в склада. Представени са в насипно състояние
фактури за закупуване на стоките, което е извършено в цялата страна, в т.ч. и в
Дупница, и от магазини в населени места около Кюстендил, за където
доказахме, че съпругът на управителката на ищцовото дружество е създал и
стопанисвал черешова градина като земеделски производител. Към много
малка част от фактурите вещото лице по назначената икономическа
експертиза е установило, че са приложени товарителници, които показват
стоките да са влезли в склада в Черноморец. По делото такива писмени
доказателства обаче липсват. Вещото лице по икономическата експертиза е
установило, че ищецът има само един склад, където счетоводно, т.е.
електронно са заприходявани въпросните стоки, но това не означава, че
стоките са се намирали физически там. Нелогично е дружество, което
извършва дейност като склад за строителни материали, да закупува стоки през
2012 г. и към 31.05.2018 г. тези стоки да са в този склад в непроменено
количество и с непроменена стойност. Макар и с дълга трайност, всяка една
стока променя своята стойност в рамките на годините. Затова, като е
4
установил, че не е ясно кои стоки и на каква стойност са били в склада на
„Сидоренко Холдинг“ АД към 31.05.2018 г., първоинстанционният съд по
същество е постановил правилно решение, с което е отхвърлил предявените
искове. Затова отново моля за отхвърлително решение.
По отношение на претендираните разноски. Пред първоинстанционния
съд ищецът представи списък и искане за присъждане на разноски, след
приключване на последното по делото открито съдебно заседание. Депозирала
съм изрично становище, че в подобна хипотеза искането е недопустимо, а по
същество и неоснователно, доколкото колегата се легитимира като адвокат, но
претендира юрисконсултско възнаграждение, без да представя каквито и да е
доказателства за заемането на подобна длъжност. Сега се прави същото
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, без да се
представят доказателства за заемане на такава длъжност, без да се представят
доказателства адв. К. да е служител на „Стройтек 90“ ЕООД и без да се
представят за пореден път доказателства за реално заплащане на
възнаграждение.
Поради това и с оглед тълкувателната практика на ВКС, искането се
явява неоснователно.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе решението си
в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.10 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5