№ 88
гр. , 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Административно
наказателно дело № 20211860200189 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Постъпила е жалба от П. М. СТ. с ЕГН **********, гр. К., ул. „********“ № 3, вх.Г, ет.2, ап.37 против
електронен фиш серия К № ********* издаден от ОДМВР – София, с който, на основание чл.189, ал.4,
вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, му е наложена „глоба” в размер на 300,00(триста) лв. за
нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят, в депозираната жалба развива доводи, изразяващи несъгласие с
наложеното административно наказание, в съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, чрез процесуалния си представител изразява становище по делото, с
което поддържа жалбата, моли ЕФ да бъде отменен.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, чрез процесуалния си
представител заявява становище за неоснователност на жалбата и прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.„Районна прокуратура-Пирдоп не
взима становище по жалбата.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното
Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в
изпратената в цялост и в оригинал от АНО административнонаказателна преписка,
1
приложена към писмо с Рег.№ 347000-2614/26.08.2021 г. на ВПД Началник РУ на МВР
гр.Пирдоп, съдържаща писмени доказателства, а именно: Ел. фиш серия К №
*********/2020 г.; Разписка за връчен Ел. фиш серия К № *********/2020 г.; снимков
материал клип № 3774 от TFR1-M № 589; Протокол за използване на АТСС TFR1-M №
589 и Докладна записка относно резултатите от работата с АТСС TFR1-M № 589 с рег.
№ 347р-2397 от 17.03.2020 г. по описа на РУ-Пирдоп; Протокол № 2-41-20 г. . от
проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFRl-М" ; Заповед № 8121 з-172 от
29.02.2016 г. за утвърждаване на образци на ел.фишове с прикачен образец на ел. фиш
и Удостоверение относно „Одобряване на типа средства за измерване“, както и не се
спори от страните, че административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя е
образувана по повод съставения срещу жалбоподателя ЕФ за установено нарушение по
чл.21, ал.2, вр.ал.1 ЗДвП, на 13.03.2020 г. в 15:32 часа в обл. София извън населено място ГП
1-6 211 км + 50 метра местността Водопада. В ЕФ се сочи, че нарушението е установено и
заснето с АТСС. С МПС ********* вид лек автомобил регистрационен номер К2152ВК е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № TFR1-M 589, при разрешена стойност на скоростта 60 km/h, е установена
стойност на скоростта 95 km/h, като превишена стойност на скоростта 35 km/h. В ЕФ е
отразен приспаднатия толеранс от 3 %.
Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети
по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Подадената жалба е допустима, а разгледана по същество-основателна, по следните
съображения:
Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на
обжалваното Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания,
сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-
наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило
съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. Настоящият съдебен състав намира, че
издаденият ЕФ съдържа всички необходими и законоустановени реквизити, съобразно
изискванията на ЗДвП, като в достатъчна степен са описани обстоятелствата на
нарушението, същото е установено с технически изправно мобилно автоматизирано
средство, монтирано и пуснато в действие на л.а. рег.№С 0129 РМ, видно от приложените
докладна записка, протокол за използване на АТТС и протокол №2-41-20 г. Процесният ЕФ
е издаден изцяло в съответствие с нормата на чл. 198, ал. 4 от ЗДвП, както и че към датата
на нарушението, няма задължение за означение на мястото на контрол- арг. чл. 165, ал. 2, т.
7 и т. 8 от ЗДвП. ЗДвП дава възможност ЕФ да се издава и в случаите, в които нарушението
е установено с мобилно техническо средство, като наложеното на жалбоподателя наказание
2
е правилно определено. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“, се съдържа
в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие- арг. чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. Поради това, в процедурата по издаване на ЕФ, при наличие на предпоставките за
това, не важат общите правила за издаване на АУАН. Настоящият въззивен състав намира,
че в случая няма допуснати съществени нарушения при издаването на процесния ЕФ,
свързани с факта на установяване на нарушението- чрез мобилно автоматизирано средство,
монтирано и пуснато в действие върхупосочения л.а., доколкото законът изрично
предвижда възможността ЕФ да бъде издаден и след заснемане с мобилно техническо
средство. Единственото ограничение в тази насока се съдържа в нормата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
съобразно която, в случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС, във време на
движение, нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната им отговорност за извършеното нарушение; за нарушения,
установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават. От
приложената по делото адм. преписка- протокол за използване на автоматизирано
техническо средство, рег. № 3475р-2397/17.03.2020г, се установява, че към момента на
установяване на нарушението- 13.03.2020 г., в 15,32ч., използваното техническо средство-
TFR1 М 589, е било в стационарен режим на измерване, поради което настоящият състав
намира за несъстоятелни и неоснователни твърденията на жалбоподателя в тази насока.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата, за измерване на скоростта от
мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в
пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага
временно на участък от пътя. Ал.2 на разпоредбата визира случаите, при които контролът с
мобилно АТСС се осъществява във време на движение, но настоящият случай не е такъв.
Обстоятелството, че АТСС е поставено върху полицейски автомобил не означава, че
осъществяваният с него контрол е такъв във време на движение. По делото е представена
заснетата снимка, на която освен автомобила и неговия регистрационен номер, са отразени
GPS координати, датата и часа на заснемане, посоката на движение, въведеното ограничение
на скоростта, измерената скорост на движение и установената превишена такава. Няма спор
по отношение собствеността на заснетото МПС. Следва обаче да се посочи, че в съставения
Протокол за използване на АТСС изрично са отразени точното местонахождение на мястото
на контрол, съответстващо с посоченото такова в ЕФ, режимът на измерване, а именно –
стационарен, с наличие на общо ограничение на скоростта от 60 км/h, въведено с пътен знак,
посочени са начало и край на работа с АТТС, съответно номер на първото и последното
3
статично изображение/видеозапис(в докладната записка в посочения час 15,32 ч. са
въведени две превишения на скоростта, като второто от тях е посочено в ЕФ на процесното
МПС). В Протокола изрично са посочени и посоката на движение на контролираните МПС,
а именно от София към Бургас, като следва да се отбележи, че същото не е отбелязано в
обжалвания ЕФ, посочен е вида на пътя-1к първокласен път, поската за задействане-
приближаващ, при режим на измерване-Д-в движение, като не е приложена посочената като
такава изготвена дигитална снимка, отбелязана в Протокола, като
административнонаказателната преписка е изискана от настоящата инстанция и приложена
в цялост, като е посочено и разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТТС в
метри, а именно-1м. Във връзка с горното, настоящата инстанция намира, че нарушението не
е безспорно доказано, именно поради това, че от представените по делото писмени
доказателства, визирайки най-вече съставения Протокол, извършеното заснемане при
указаната в него посока, а именно „приближаване“, не е коректно измерена, поради
наличното разположение на АТТС на разстояние 1 м. от пътния знак с въведеното
ограничение на скоростта(Протокола на стр.35 от делото), което се потвърждава и от
посоката на движение на процесното МПС съобразно приложената снимка(л.34 от делото),
което предполага предстоящо възприемане от водача-жалбоподател на ограничението на
скоростта съобразно соченото такова в пътния знак, като неизготвянето на снимка на
разположението на уреда, което да опровергава посоченото в Протокола, препятства
формиране на друг, различен от настоящия извод.
Настоящият състав намира, че наложената на жалбоподателя глоба в размер на 300,00
лв. по реда на чл.189, ал.4, вр.чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП,- за нарушение на нормата на чл. 21,
ал. 2,вр.ал.1 от ЗДвП, следва да бъде отменена.
Относно разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 и 4 от ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е направил разноски за
възнаграждение на адвокат в производството и е поискано присъждането им. От
приложения договор за правна защита и съдействие, се установява, че страните са
договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по настоящото
а.н.дело, образувано във връзка с обжалването на процесния електронен фиш, в размер на
200 лв., като е отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с
оглед изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от
бюджета на органа, издал отменения електронен фиш. В случая обаче то е определено под
минималния размер от 300,00 лева, предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което настоящия въззивен състав не следва да взема предвид
възражението за прекомерност, направено от ответната страна.
4
Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, електронен фиш серия К № *********
издаден от ОДМВР – София, с който, на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП,
на П. М. СТ. с ЕГН **********, му е наложена „глоба” в размер на 300,00(триста) лв. за
нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. София, да заплати на П. М. СТ. с ЕГН ********** сумата от 200,00
лв.-разноски.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
5