Решение по дело №739/2017 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

гр. Велико Търново , 26.07.2019 г.

 

                   Великотърновски районен съд, гражданска колегия , осми състав в  публично заседание на 20.06.2019   г. в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА РАДЕВА

 

при секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 739  по описа за 2017 г. на ВТРС , за да се произнесе взема предвид:

 

          Иск за делба във фазата на извършването.

 

          С Решение № 921/ 17.10.2017 г.  е допусната да се извърши съдебна делба между Д.С.Н. и Д.Г.Н.  на следния недвижим на следния недвижим имот , находящ се в гр.Велико Търново, ул. "Твер" № 6, както следва :

 

          - съгласно Нотариален акт  №25,том първи, рег.№406 дело 14, от 11.01.2006 г. на нотариус Д.Денчев - 27,16 кв.м. от УПИ VI-3735 "а", в строителен квартал 550 по ПУП на гр.В.Търново заедно с апартамент № 6 от построената в имота жилищна сграда находящ се на втори жилищен етаж със застроена площ от 87,81 кв.м. състоящ се от две спални, кухня-бокс, баня, тоалетна, тераса и отделна тераса с площ от 61,47 кв.м. при граници:изток-двор, запад-ап. №5, север-стълбище и двор, юг-ул. "Твер", отгоре-ап.№8 , отдолу-ап. №3 и №4, заедно с принадлежащото му избено помещение №6, със ЗП от 4,70 кв.м., както и 5,90 % от общите части на сградата и правото на строеж; съгласно скица на поземления имот № 15-377466-07.08.2017 г. издадена от АСГКК-СГКК В.Търново, поземления имот находящ се в гр.Велико Търново, ул. "Твер" №6 с обща площ от 461 кв.м., от които 27,16 кв.м. за страните е с идентификатор 10447.502.49 при съседи 10447.502.46; 10447.502.214; 10447.502.263;10447.502.50; 10447.502.48; 10447.502.47 . Съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15-377562-07.08.2017 г. издадена от СГКК В.Търново, обекта с идентификатор 10447.502.49.1.9 , представляващ жилище, апартамент, находящ се  в гр.В.Търново, ул. "Твер4 №6, ет.2,ап.6, находящ се в сграда №1 разположена в ПИ с идентификатор 10447.502.49, с обща площ от 149,28 кв.м. с избено помещение №6 със ЗП 4,70 кв.м. и 5,90% ид.ч от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж 10447.502.49.1.8; под обекта 10447.502.49.1.5; 10447.502.49.1.6; 10447.502.49.1.7, над обекта 10447.502.49.1.10.,  при следните квоти: 1/2 ид. част за Д.С.Н. и 1/2  ид.ч за Д.Г.Н.. 

            По делото е назначена съдебно -техническа оценъчна експертиза  за оценка и поделяемост на допуснатия до делба недвижим имот . Заключението на вещото лице е , че процесният недвижим имот е неподеляем на две самостоятелни във функционално отношение жилища, при спазване на строителните правила и норми и съобразно правата на страните. Пазарната стойност на допуснатия до съдебна делба недвижим имот е 105 160 лева.  Ответникът е поискал да му бъде възложен делбеният имот, срещу което ищцата не е възразила. Във втората фаза на делбата ищцата и ответникът са  предявили и са приети за разглеждане  сметни претенции. Ищцата претендира да и бъде заплатена сумата от 3800 евро, представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил неоснователно вследствие на факта, че тя е заплатила  21 923 евро  лични средства за погасяване на изтегления по време на брака кредит, с който е закупен процесния имот. Претендира и законна лихва, считано от 24.11.2017 г. до окончателното изплащане. Сочи, че тази сума е преведена от нея по сметката на ответника и на неговата майка, за погасяване на задълженията по кредита от 24.01.2006 г., до момента. Заявява, че общият размер на задължението на двамата, като солидарно задължени лица, е по 18 120 евро, поради което иска да и бъде заплатена надвнесената сума, явяваща се разлика от дължимото и внесено от нея за погасяване на кредита. Претендира още сумата от 2700 лева, представляваща половината от сумата, вложена от нея за изграждане на газова инсталация в жилището и представляваща нейни средства, ведно със законна лихва, считано от 24.11.2017 г., до окончателното изплащане. От своя страна ответникът също предявява сметни претенции. Изтъква, че от м. юли 2010 г. изцяло е обслужвал договора за кредит, с който е закупен процесния имот  и е продължил да го изплаща самостоятелно, включително след прекратяването на брака . Сочи, че до 24.04.2017 г. е изплатил сума от 50 548,59 лева, а до настоящия момент е платил сумата от 55 588 лева. Твърди, че това е общо задължение на двамата солидарни длъжници,  предвид което претендира ищцата да му изплати сумата от 27 794 лева. Претендира сумата от 380,75 лева, представляваща припадащата се част, дължима от ищцата от сумата от 738,46 лева, за заплатени от него данък сгради и такси битови отпадъци за периода 2013 г.- 2016 г.  Претендира сумата от 3500 лева, представляваща припадаща се част от общата сума от 7000 лева , с  които собствени средства ответникът  е изградил отоплителна инсталация в жилището и е направил ремонт на бани.  /2000 лева за подобренията, представляващи ремонт на бани и 1500 лева за подобренията за изграждане на отоплителна  инсталация/.          В съдебно заседание, ищцата признава сметните претенции относно сумата от 380,75  лева, представляваща припадаща се част от общо заплатената от ответника сума за заплащане на данък сгради и такса битови отпадъци за посочения от него период- 2013 г. -2016 г.  Не оспорва претенцията в частта относно направени подобрения от ответника за ремонт на бани, но заявява, че размера следва да бъде определен от вещо лице.    По делото като писмени доказателства са приети операционни бележки и извлечения от лични сметки , представени от двете страни във връзка със заявените сметни претенции. Заключението на вещото лице по съдебно-техническа оценъчната експертиза сочи, че стойността на разходите за изпълнение на газовата отоплителна инсталация в имота възлиза на 5400 лева. Вследствие нейното изпълнение, пазарната стойност на имота се е увеличила с 4860 лева. Стойността на разходите за извършване на подобренията в двете бани на имота възлиза на 1112 лева. Същите са увеличили  стойността на имота с 1056 лева.  Допусната е съдебно-икономическа експертиза , от заключението на която се установява следното: имотът е закупен с ипотечен банков кредит, отпуснат от "Банка ДСК" на 12.01.2006 г. на кредитополучателите- страни по делото, на стойност 40 800 евро,  капитализиран със стойността на неплатена такса и възлизащ в размер на 40 848 евро.  До 24.11.2017 г.  /датата на приемане на сметните претенции/ от кредита са заплатени 9183,18 евро /главница/. Дължимият остатък за плащане е 31 664,82 евро. От банковата сметка на ищцата  по сметка на майката на ответника са изпратени 5581,30 евро. От банковата сметка на ищцата  към сметката на ответника  е изпратена сума в общ размер от 16 343,02 евро.Получена е сумата от 16 137 евро. Общият размер на изпратените от ищцата  суми е  21 924,32 евро, а на получените- 21 718,30 евро. Сумата от 1487 евро  представлява  общ размер от направени вноски от сметка на ищцата, която не е от "Банка Сантандер" , към сметката на ответника в "Банка ДСК" ЕАД.  В допълнителното заключение на вещото лице се излага, че общата сума, дължима по кредита ведно с дължимите лихви е от 100 516, 08 евро, от които  40 800 евро главница и 59 716,08 евро лихви, на 300 вноски- 36 вноски по 250,55 евро и 264 вноски по 346,58 евро.  Към 24.11.2017 година по кредита е заплатена общо сумата от 47 699,65 евро- 9183,18 евро главница; 37 666,78 евро договорна лихва; 1,67 евро санкционираща лихва върху главницата; 139,02 евро наказателна лихва и 528 евро такса. От тази сума, ищцата  е заплатила сумата от 17 624 евро. Ответникът  е платил сумата от      30 075,65 евро. Заключенията на вещите лица, както по съдебно-техническата оценъчна експертиза, така и по съдебно-икономическата експертиза, са приети от страните без възражения. По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитана като свидетел, майката на ответника  заяви, че парите, които е получавала от ищцата, са били за отглеждане на детето им, тъй като и двамата родители  работели в чужбина. Отрича да е имала отношение към жилището им. Не помни да е получавала голяма сума от ищцата. 

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           По извършване на делбата:

           Безспорно  по делото от заключението на СТОЕ се установи, че допуснатият до делба  недвижим имот-апартамент, е  неподеляем на две самостоятелни във функционално отношение жилища, при спазване на строителните правила и норми и съобразно правата на страните. Пазарната стойност на допуснатия до съдебна делба недвижим имот е 105 160 лева. В първото по делото съдебно  заседание , след влизане в сила на съдебното решение по допускане на делбата, ответникът е направил искане за възлагане на имота. Ищцата не е направила възражения срещу искането , нито от своя страна е посочила друг способ за извършване на съдебната делба.                     От изложеното съдът намира за основателна направената претенция за възлагане по реда на чл.349,ал.1 от ГПК. Допуснатият до делба имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развода на страните. Имотът е неподеляем, като не се оспорва от ищцата обстоятелството , че ответникът няма друго жилище.  Налице са предпоставките по чл.349,ал.1 от ГПК имотът да бъде възложен на ответника, като същият уравни дела на ищцата от имота в пари. Паричното уравнение, съобразно стойността на дела на ищцата от имота -1/2 ид.част и при пазарна стойност на имота от 105 160 лева, възлиза на 52 580 лева, което  на основание чл. 349,ал.5 от ГПК, следва да се изплати ведно със законната лихва в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане.

        Относно претенциите по сметки по чл.346 от ГПК :

        Исканията и на двете страни са заявени в срок и са процесуално допустими.   По основателността:

        По делото по безспорен начин е установено, че процесният имот  е закупен по време на брака между страните на 11.01.2006 година, чрез отпуснат от "Банка ДСК" ЕАД  на 12.01.2006 г. банков ипотечен кредит.  Бракът между страните е прекратен с развод с Решение           № 409/11.11.2016 г. по гр.д.№ 891/2016 г. на ГОРС, влязло в законна сила на 2.12.2016 година. Между страните не се спори, освен това е прието в мотивите на бракоразводното решение, че съпрузите са живели при трайна фактическа раздяла, продължила около десет години преди постановяване на решението за развод. Последователната съдебна практика приема, че при делба,  по реда на чл.346 от ГПК се разглеждат сметки между бивши съпрузи , свързани с подобрения на имуществената  общност при трайна фактическа раздяла, или след развода, както и за плащания само от единият съпруг на общо задължение със средства , които нямат брачен произход.  / вж. Решение № 710/1.12.2003 г. по гр.д.№ 289/2003 г. на ВКС, първо г.о. / С оглед приложените доказателства и направеното признание от ищцата на  претенцията на ответника за заплащане на сумата от 380,75  лева, представляваща припадаща се част от общо заплатената от ответника сума за заплащане на данък сгради и такса битови отпадъци за периода  2013 г. -2016 г., съдът приема основателност на тази  претенция. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 380,75 лева главница, ведно със законна лихва върху нея, от приемане на сметните претенции- 24.11.2017 г., до окончателното изплащане.   Ищцата не оспорва още  основателността на  претенцията на ответника  в частта относно направени подобрения за ремонт на бани, като по отношение на размера счита, че същият следва да се определи от вещо лице. От заключението на вещото лице по СТОЕ, прието и неоспорено от страните и кредитирано от съда, като компетентно и обосновано се установява, че стойността на разходите за извършените подобрения в двете бани на апартамента възлиза на 1112 лева. Вследствие на тяхното изпълнение пазарната стойност на апартамента се е увеличила с 1056 лева. Тези подобрения са извършени от ответника през периода 2009 г. - 2015 г., тоест  след като двамата съпрузи вече са били фактически разделени. Според ТР № 85/68 г. на ОСГК на ВКС, когато съсобственик извършва  подобрения в общия имот, без да промени намерението си, с което държи частите на останалите съсобственици и без да има тяхното съгласие за това, отношенията им във връзка с направените подобрения се уреждат по правилата на воденето на чужда работа без пълномощие. Тоест, след като работата е предприета и в собствен интерес, което е безспорно, то ищцата следва да отговаря само до размера на обогатяването. При увеличена стойност на имота след извършения  от ответника ремонт в размер на 1056 лева, ищцата по правилото на чл. 61, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗД, ще отговаря до този размер, което съобразно квотата и в съсобствеността води до основателност на претенцията на ответника в тази и част в размер на 528 лева. Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва върху нея, считано от приемане на сметната претенция-24.11.2017 г. до окончателното изплащане. За разликата до пълния претендиран размер от 2000 лева, съобразно предявената и приета сметна претенция в тази и част, именно за сумата от 1472 лева, иска следва да се отхвърли, като неоснователен.  По отношение направеното подобрение за газова отоплителна инсталация: и двете страни предявяват претенция по сметки за това подобрение. Ищцата иска да и бъде заплатена припадащата се част от ответника от общо заплатената от нея сума от  5400 лева, като изтъква, че подобрението е извършено след фактическата им раздяла през 2006 година , с нейни средства. Ответникът от своя страна претендира сумата от 1500 лева, представляваща припадаща се част за ищцата от  извършените от него подобрения в имота, чрез изграждане на отоплителна инсталация /парно/. Заявява, че тези подобрения  са направени в периода 2009 г. -2015 г. с негови средства. В писмено становище по сметната претенция на ищцата заявява, че отоплителната инсталация е заплатена поравно от двамата съпрузи, без да посочва точна стойност на извършеното  плащане. В заключението на вещото лице по СТОЕ е прието, че стойността на това подобрение възлиза на 5400 лева. Вследствие изпълнението на газовата инсталация, стойността на апартамента се е увеличила на 4860 лева. В заключението на вещото лице още е прието, че газовата инсталация е изградена през 2006 г. , а не в периода 2009 г. -2015 г., и това не е оспорено от ответника. Доколкото ответникът не представя доказателства досежно твърдението  си за равно участие на страните при  изграждането на отоплението , нито за заплатени от него средства за същото и  то през посочения от него период  2009 г.-2015 г. г., съдът намира искането му за осъждане на ищцата да заплати сумата от 1500 лева, представляваща припадаща се част от общо заплатената от него сума /3000 лева, според сметната му претенция/,  за неоснователно,  поради което следва да бъде отхвърлено като такова, ведно с акцесорния иск  за лихва върху главницата, от приемане на претенцията до окончателното изплащане. От друга страна, при доказано извършено  подобрение в имота, чрез изграждането на тази газова отоплителна инсталация, при подробно описана от ищцата в сметната  и претенция стойност на подобрението, съответстващо и на заключението на вещото лице,  и липса на оспорване на заключението на вещото лице касателно стойността на подобрението и периода на неговото изграждане , съдът приема за доказана по основание сметната претенция на ищцата в тази и част. По отношение на дължимата сума от ответника, изложеното по-горе досежно приложение на правилата на водене на чужда работа без пълномощие важат и тук. Ответникът дължи своята част от сумата, която е по-малката от сумата, направена като разноски от подобрителя  и сумата, с която се е увеличила стойността на имота. Тоест, ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 2430 лева, представляваща припадащата му се част от общата сума от 4860 лева, съобразно дела му в съсобствения имот, подобрен с направата на газовата инсталация. Дължи се и законна лихва върху главницата от 24.11.2017 г., до окончателното изплащане. За разликата до пълния предявен размер от 2700 лева, именно за 270 лева, претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли като такава.

 

         По отношение на сметните претенциите на страните с правно основание   чл. 346 от ГПК, вр. с чл. 127,ал.2 от ЗЗД : ищцата претендира ответникът да и заплати 3800 евро, представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил неоснователно вследствие на факта, че тя е заплатила 21 923 евро  лични средства за погасяване на изтегления по време на брака кредит, с който е закупен процесния имот. Претендира и законна  лихва , считано от 24.11.2017 г., до окончателното изплащане. Сочи, че тази сума е преведена от нея по сметката на ответника и на неговата майка, за погасяване на задълженията по кредита от 24.01.2006 г. до момента. Заявява, че общият размер на задължението на двамата, като солидарно задължени лица, е по 18 120 евро, поради което иска да и бъде заплатена надвнесената сума, явяваща се разлика от дължимото и внесено от нея за погасяване на кредита. От своя страна  ответникът претендира ищцата да му заплати сумата от  27 794 лева, представляваща половината от общо внесената от него сума по кредита от 55 588 лева, общо задължение на двамата солидарни длъжници. Оспорва да дължи на ищцата претендираната от нея сума от 3800 евро. От писмените доказателства по делото и от  заключението на съдебно -икономическа експертиза безспорно се установи, че банковият кредит е изтеглен по време на брака между страните на 12.01.2006 г. , с оглед  закупуване на процесното жилище, при което е  налице  предвидената в чл. 32, ал. 2 от СК солидарност на съпрузите относно задълженията по този договор за кредит, като такива, поети за задоволяване на нужди на семейството. След закупуване на жилището между страните е настъпила трайна фактическа раздяла, както е прието и в мотивите на бракоразводното решение. При тези релевантни към спора факти следва да се съобрази възприетото  разрешение в ТР №35/71 г. на ОСГК на ВКС, че съвместния принос при настъпила фактическа раздяла на страните е изключен. Фактическата раздяла изключва всяка физическа, духовна и икономическа връзка между съпрузите , респективно, съвместният им принос за придобитото имущество през времетраенето и. Тоест, както след прекратяването на брака, така и за периода на фактическата раздяла , имуществената общност между съпрузите е прекъсната. Съгласно чл.127,ал.1 от ЗЗД, ако не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, всеки от тях дължи поравно на кредитора. В случай, че някой солидарен длъжник плати повече от своята част, той има иск срещу останалите за разликата- чл.127, ал.2 от ЗЗД.  От заключението на вещото лице по СИЕ, прието и неоспорено от страните и  кредитирано от съда, като компетентно и обосновано се установява , че към 24.11.2017 година по кредита е заплатена общо сумата от 47 699,65 евро- 9183,18 евро главница;  37 666,78 евро договорна лихва; 1,67 евро санкционираща лихва върху главницата; 139,02 евро наказателна лихва и 528 евро такса. От тази сума ищцата  е заплатила  17 624 евро, а ответникът  е платил  30 075,65 евро. В съдебно заседание вещото лице поясни, че на 24.01.2006 г. ищцата  е превела по сметка на майката на ответника  сумата от 3581,30 евро, а на 7.08.2007 г- сумата от 2000 евро. Няма данни колко евро са получени по сметката , за разлика от данните относно изпратените от ищцата суми и получени от ответника. Изпратени са общо 16 343,02 евро, а по сметка на ответника са получени общо 16 137 евро / предполага се, че са удържани банкови такси, но няма категорични данни за това/. От изложеното в съдебно заседание от вещото лице става ясно, че в  "Банка ДСК" , където е сметката на ответника , по която е отпуснат кредита, няма извършени преводи от сметка на неговата майка, към сметката на ответника.  Горното подкрепя показанията на свидетелката, които съдът цени, отчитайки факта, че е възходяща сродница на ответника. В тях тя  излага, че не е имала отношение към жилището на страните, а сумите, изпращани от ищцата са били за детето им. При липса на категорични доказателства относно основанието за превеждане на тази сума от ищцата  по сметка на майката на ответника следва да се приеме, че сумата, заплатена от ищцата за погасяване на кредита е от 17 624 евро. В тази сума влиза и сумата от 1487 евро, тъй като съдът приема, че след като е преведена по сметката на ответника, обслужваща кредита  , при това за периоди, след вероятната фактическа раздяла между страните,  същата е послужила за погасяване на ипотечния кредит.  Към 24.11.2017 г. по кредита е  платена сумата от 47 699,65 евро. Изводът от  възприетите по-горе доводи е, че  ищцата е платила 17 624 евро, а ответникът е платил 30 075,65 евро. Всеки от солидарните длъжници би следвало да понесе поравно платеното на кредитора , което в паричен израз е  по 23 849,82 евро. Според разпоредбата на чл.127,ал.2 от ЗЗД, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите за разликата. Ответникът е платил в повече сумата от 6 225,83 евро.  Следователно, сметната му претенция срещу ищцата следва да се уважи до този размер. Тъй като ответникът е предявил претенцията в лева, то иска му е основателен и доказан за сумата от    12 176,64 лева /6225,83 евро/, като за разликата до пълния предявен размер от 27 794 лева, именно за 15 617,36 лева , следва да се отхвърли, като неоснователен. С оглед изложеното по-горе, сметната претенция на ищцата за заплащане на сумата от 3800 евро се явява неоснователна и недоказана и подлежи на отрицателна санкция.  В заключение, по сметните претенции, от общо предявената сума от ищцата в размер на 2700 лева и 3800 евро , иска е основателен до размер от 2430 лева, които ответникът следва да заплати, ведно със законна лихва, считано от 24.11.207 г. до окончателното изплащане.За разликата до пълния претендиран размер от 2700 лева, именно за 270 лева и за сумата от 3800 евро, иска, като неоснователен подлежи на отхвърляне. От общо предявената от ответника сума по сметните претенции в размер на      31 674,75 лева, ищцата следва да заплати сумата от 13085,39 лева , ведно със законна лихва от 24.11.2017 г. до окончателното изплащане , а за разликата от 18 589,36 лева до пълния предявен размер от                31 674,75 лева, претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

         На основание чл. 8 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати такса 4% върху стойността на дела си. Ответникът, комуто се възлага имотът, следва да заплати ДТ в размер на 2103,20 лева, както и  ДТ върху уважения размер на сметните претенции от 97,20 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС, ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.   Ищцата следва да заплати ДТ върху паричното  уравнение на дела си в размер на 2103,20 лева и ДТ върху уважения размер на сметните претенции от 523,41 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС, ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.  

 

          По разноските:

          Ищцата , видно от материалите по делото, не е претендирала разноски, поради които такива не следва да и се присъждат. Ответникът претендира разноски съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК в размер от 1035 лева, от които 800 лева за заплатено адвокатско  възнаграждение и 235 лева заплатен депозит за вещи лица. Съгласно чл. 355 от ГПК и препратката към чл.78 от ГПК в делбеното производство, ако между страните не е било спорно, че имотите предмет на делба са съсобствени помежду им, направените от тях разходи за правна помощ, защита и съдействие, не се включват в разноските, които всяка страна има право да претендира на основание тази разпоредба. Правилата за присъждане на разноски по чл.78, ал.1 от ГПК, които включват възнаграждение за адвокат намират приложение в делбеното производство само във връзка с претенциите по сметки. В този смисъл е Определение № 335/1.07.2015 г. постановено по реда на чл.274,ал.3,т.2 от ГПК по гр.д.№ 2020/2014 г. на ВКС на РБ, ГК, първо г.о. , както и ПП №7/73 г. В случая, на ответника следва да се присъдят разноски само по искането по сметки съобразно уважената част от иска. Тъй като няма отделно пълномощно за претенцията по сметки, от общо заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника от 800 лева, съдът условно приема, че половината от него е за иска по чл.346 от ГПК. По правилото на         чл. 78,ал.1 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 262,32 лева.

 

                   Водим от горното, съдът   

 

 

 

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

        ВЪЗЛАГА  В  ДЯЛ на основание чл. 349,ал.1 от ГПК на Д.Г.Н. с ЕГН ********** *** следният  недвижим имот находящ се в гр.Велико Търново, ул. "Твер" № 6, както следва :

 

          - съгласно Нотариален акт  №25,том първи, рег.№406 дело 14, от 11.01.2006 г. на нотариус Д.Денчев - 27,16 кв.м. от УПИ VI-3735 "а", в строителен квартал 550 по ПУП на гр.В.Търново заедно с апартамент № 6 от построената в имота жилищна сграда находящ се на втори жилищен етаж със застроена площ от 87,81 кв.м. състоящ се от две спални, кухня-бокс, баня, тоалетна, тераса и отделна тераса с площ от 61,47 кв.м. при граници:изток-двор, запад-ап. №5, север-стълбище и двор, юг-ул. "Твер", отгоре-ап.№8 , отдолу-ап. №3 и №4, заедно с принадлежащото му избено помещение №6, със ЗП от 4,70 кв.м., както и 5,90 % от общите части на сградата и правото на строеж; съгласно скица на поземления имот № 15-377466-07.08.2017 г. издадена от АСГКК-СГКК В.Търново, поземления имот находящ се в гр.Велико Търново, ул."Твер" №6 с обща площ от 461 кв.м., от които 27,16 кв.м. за страните е с идентификатор 10447.502.49 при съседи 10447.502.46; 10447.502.214; 10447.502.263;10447.502.50; 10447.502.48; 10447.502.47 . Съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15-377562-07.08.2017 г. издадена от СГКК В.Търново, обекта с идентификатор 10447.502.49.1.9 , представляващ жилище, апартамент, находящ се  в гр.В.Търново, ул."Твер" №6, ет.2,ап.6, находящ се в сграда №1 разположена в ПИ с идентификатор 10447.502.49, с обща площ от 149,28 кв.м. с избено помещение №6 със ЗП 4,70 кв.м. и 5,90% ид.ч от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж 10447.502.49.1.8; под обекта 10447.502.49.1.5; 10447.502.49.1.6; 10447.502.49.1.7, над обекта 10447.502.49.1.10.,   :

        Пазарната стойност на имота е 105 160 /сто и пет хиляди сто и шестдесет/ лева.

 

        ОСЪЖДА Д.Г.Н. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Н.  ЕГН ********** *** ПАРИЧНО УРАВНЕНИЕ на дела и от възложения му недвижим имот в размер на  52 580 /петдесет и две хиляди петстотин и осемдесет/ лева, което  на основание чл. 349,ал.5 от ГПК, следва да се изплати ведно със законната лихва в 6 -месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане.

 

         ОСЪЖДА Д.Г.Н. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Н.  ЕГН ********** *** по исканията с правно основание  чл.346 от ГПК, сумата от 2430 /две хиляди четиристотин и тридесет/ лева,  ведно със законна лихва считано от 24.11.207 г. до окончателното изплащане, като за  разликата до пълния претендиран размер от 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева, именно за 270 / двеста и седемдесет/  лева, както и за претенцията от 3800 /три хиляди и осемстотин/ евро,   отхвърля иска, като  неоснователен.

        

         ОСЪЖДА Д.С.Н.  ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Н. с ЕГН ********** ***  по исканията с правно основание  чл.346 от ГПК, сумата от 13 085,39 /тринадесет хиляди  осемдесет и пет лева и 39 ст./ , а за разликата от 18 589,36  /осемнадесет хиляди петстотин осемдесет и девет лева и 36 ст./ лева, до пълния предявен размер от 31 674,75 /тридесет и една хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и 75 ст./ , отхвърля иска, като неоснователен.    

 

         ОСЪЖДА Д.Г.Н. с ЕГН ********** ***   да заплати ДТ върху възложения недвижим имот и върху уважената претенция по сметки в общ размер от 2200,40 /две хиляди и двеста лева и 40 ст./    в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС, ведно с  5 /пет/ лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

         ОСЪЖДА   Д.С.Н. с  ЕГН ********** *** да заплати ДТ върху паричното уравнение на дела си от имота и върху уважения размер от сметните претенции в общ размер от 2626,61 / две хиляди шестстотин двадесет и шест лева и 61 ст./ , в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, ведно с  5 /пет/ лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

         ОСЪЖДА Д.С.Н. с  ЕГН ********** *** "Освободител" № 34 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 262,32 / двеста шестдесет и два лева и 32 ст./  направени по делото разноски. 

 

          Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред Великотърновски Окръжен съд.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: