Решение по адм. дело №471/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на С. М., роден на [дата]., с адрес гр. Добрич, [улица], ап.4, срещу мълчалив отказ на директора на Център за спешна медицинска помощ – Добрич за произнасяне по искането за предоставяне на обществена информация, а именно агрегирани почасови данни за диспечерските екипи за периода 01.01.2022 г. - 30.06.2025 г., разделени по триажни кодове; брой дежурни екипи по смени за същия период; копие на вътрешна процедура относно използването на сирени и светлини, като желаната форма на достъп е електронен файл. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на мълчаливия отказ поради противоречие с материалния закон. Претендира се за неговата отмяна и присъждането на сторените разноски.

В законния срок е постъпило становище от административния орган, в което се посочва, че жалбата е недопустима, а при условията на евентуалност – неоснователна. Искането е отправено от неустановен електронен адресат, за който не е имало доказателства, че не е продукт на хакерска дейност и затова няма произнасяне. Към отговора е предоставена исканата информация. Настоява се за прекратяването на производството по делото, а при условията на евентуалност - за отхвърлянето на подадената жалба и присъждането на сторените разноски.

В молбата си от 15.09.2025 г. С. М. е посочил, че жалбата е основателна, като настоява за обявяването на мълчаливия отказ за незаконосъобразен и за задължаването на ответника да предостави исканата информация.

В съдебното заседание на 24.09.2025 г. процесуалният представител на ответника е отбелязал, че не е налице валидно подадена жалба и не е установено дали тя е изпратена от жалбоподателя като такъв, бидейки физическо лице; твърдяният евентуален жалбоподател не е индивидуализирал себе си като такъв от кръга на лицата, имащи право да подават искания до органи, съответно да обжалват техни мълчаливи откази; по същество на обжалването в случая има основание за непредоставянето на информация, което касае както киберсигурността на информационната система и базата данни на ответника, така и целесъобразната му преценка дали се касае за действително, надлежно подадено заявление от физическо лице, опит за хакерска атака или намеса в същата електронна информационна система на ЦСМП – Добрич; има опит да се провокират бездействия на ЦСМП – Добрич, което обаче не е с добронамерената цел за получаването на информация, а единствено и само да се достигне до това да бъде пропуснато извършването на дадено действие, за което впоследствие жалбоподателят да твърди, че е налице мълчалив отказ; начинът на комуникация както с органа, така и със съда сочи на някаква форма на заблуждаваща гражданска активност, която може би има други цели; настоява за оставянето без разглеждане, респективно за отхвърлянето на жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Неоснователни са направените от ответника възражения за липсата на индивидуализация на лицето, което е подало жалбата – според събраните по делото доказателства то е гражданин на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия и е индивидуализиран освен със своето име и със своя адрес на територията на Република България, който е гр. Добрич, [улица], ап.4, а съгласно допълнително постъпилите документи – и с датата си на раждане, която е 27.07.1975 г. Ответникът няма правен интерес да оспорва обстоятелството дали жалбоподателят владее или не владее български език, тъй като жалбата и всички подадени документи по делото са написани на български език.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Същата е насочена срещу мълчалив отказ за достъп до обществена информация, който подлежи на съдебна проверка за законосъобразност в съответствие с чл.40 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация.

Правото на всеки да търси, получава и разпространява информация е конституционно гарантирано в чл.41 ал.1 от Конституцията на Република България, а регулирането на правото на достъп до обществена информация става със Закона за достъп до обществена информация.

Според чл.4 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация всеки гражданин да има достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон. Понятието “обществена информация” е уредено в чл.2 ал.1 от същия закон – всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В обхвата на обществената информация попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани или съхранявани от организациите от обществения сектор. Съгласно чл.3 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация задължени субекти по закона са държавните органи, техните териториални звена и органите за местно самоуправление. Според чл.28 ал.2 от Закона за достъп до обществена информация заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат от органите или изрично определени от тях лица, които вземат решение за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до исканата обществена информация.

Процесното решение за достъп е следвало да бъде издадено от директора на Център за спешна медицинска помощ – Добрич като компетентно длъжностно лице съобразно чл.28 ал.2 от Закона за достъп до обществена информация.

Налице е неправилно приложение на материалния закон.

Не се спори между страните, че търсената информация е служебна обществена информация по смисъла на чл.11 от Закона за достъп до обществена информация. Тя е създадена и съхранявана във връзка с дейността на задължения съгласно чл.3 от същия закон субект и е свързана с осъществяването на неговата дейност по опазване на здравето на гражданите.

Според чл.13 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация достъпът до служебна обществена информация е свободен, като в чл.13 ал.2 от същия закон е предвидено ограничение на този принцип, когато информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации), а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Ограничаването на достъпа до служебна обществена информация обаче трябва да бъде стриктно обосновано и мотивирано, което в случая не е изпълнено. Налице е немотивиран мълчалив отказ за предоставянето на исканите документи, които са свързани пряко с правата на жалбоподателя като физическо лице, живущо на територията на град Добрич и обслужвано от Център за спешна медицинска помощ – Добрич. В рамките на съдебното производство това не се оспорва от ответника, който е представил преписи от тях с отговора на жалбата. Неоснователни са възраженията му, че поради възникнала заплаха за сигурността на неговата информационна система е било невъзможно предоставянето – веднага след отстраняването на заплахата е следвало да бъде изпратена търсената информация, с оглед на което законодателят е предвидил достатъчно дълъг срок за нейното предоставяне, който е 14 – дневен. Затова исканата информация трябва да бъде предоставена на жалбоподателя с изричен акт.

С оглед на изложеното административният орган е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон по смисъла на чл.146 т.4 от АПК. Обжалваният мълчалив отказ е неправилен и трябва да бъде отменен, като преписката бъде върната на административния орган за произнасянето с мотивирано решение в 14-дневния срок по чл.28 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация и съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в настоящото решение.

Заради изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените и поискани по делото разноски в размер на 10 лева внесена държавна такса.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2, чл.173 ал.2 и чл.174 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на директора на Център за спешна медицинска помощ – Добрич за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация от 14.07.2025 г. на С. М., роден на [дата]., с адрес гр. Добрич, [улица], ап.4, с което е поискано предоставянето на достъп до исканата обществена информация относно агрегирани почасови данни за диспечерските екипи за периода 01.01.2022 г. - 30.06.2025 г., разделени по триажни кодове; брой дежурни екипи по смени за същия период; копие на вътрешна процедура относно използването на сирени и светлини, като желаната форма на достъп е електронен файл.

ВРЪЩА делото като преписка на директора на Център за спешна медицинска помощ – Добрич за ново произнасяне по заявление за достъп до обществена информация от 14.07.2025 г. на С. М., роден на [дата]., с адрес гр. Добрич, [улица], ап.4, в 14-дневен срок, считано от датата на получаването на преписката, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ – Добрич с административен адрес гр. Добрич, [улица], представляван от директора О. Г., да заплати на С. М., роден на [дата]., с адрес гр. Добрич, [улица], ап.4, направените по административно дело №471/2025 г. по описа на ДАС разноски в размер на 10 (десет) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.