№ 582
гр. Перник, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720103110 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Б. И., с ЕГН: ********** /с
последно уточнение с вх. № 20914/18.10.2022 г. досежно надлежния
ответник/, подадена чрез процесуалния й представител – адв. Р. З., срещу
„С.Г. Груп“ ЕАД, с ЕИК: ********* /правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД, с
ЕИК: *********/, в качеството му на приобратател /цесионер/ по договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 07.03.2019 г. между „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД и ответното дружество /като дружеството „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД от своя страна е било цесионер по договор за цесия с
първоначалния кредит „Райфайзенбанк България“ АД от 17.05.2013 г./, с
която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на
ответника следните суми: сумата от 14 190.37 лева, представляваща
просрочена главница по договор за банков кредит от 07.05.2008 г., сключен
между „Райфайзенбанк България“ АД като заемодател и К. Б. И. като
заемополучател, сумата от 1936.90 лева – договорна лихва за периода от
05.02.2009 г. до 19.01.2010 г., сумата от 319.06 лева – наказателна лихва за
периода от 05.03.2009 г. до 04.02.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 05.02.2010 г. до окончателното плащане на сумата, както и
сумата от 328.93 лева – разноски за държавна такса и сумата от 578 лева –
юрисконсултско възнаграждение, обективирани в заповед № 804/08.02.2010 г.
за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 08.02.2010 г.,
издадени по ч.гр.д. № 963/2010 г. по описа на Пернишкия РС и претендирани
по изп.д. № 519/2011 г. по описа на ЧСИ ИВ.Ч., поради погасяването на
сумите по давност. Претендират се и направените по делото разноски.
1
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е било образувано ч.гр.д.
№ 963/2010 г. по описа на Пернишкия РС от „Райфайзенбанк България“ АД
като в хода на същото е издаден изпълнителен лист. Посочва се, че въз основа
на изпълнителния лист по молба от 18.08.2011 г. на взискателя
„Райфайзенбанк България“ АД е образувано изп.д. № 519/2011 г. при ЧСИ
ИВ.Ч. за обективираните в изпълнителния лист суми. Уточнява се, че същите
са прехвърлени впоследствие на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД чрез
договор за цесия. От своя страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД също
цедирало задълженията в полза на настоящия ответник „С.Г. Груп“ ЕАД, с
ЕИК: ********* /правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД, с ЕИК: *********/.
Посочва се, че по изпълнителното дело е извършвано проучване на
имущественото състояние на длъжника като са налагани и запори. Излагат се
подробни доводи, че въпреки това изпълнителното дело е прекратено по
право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – на 12.12.2015 г., доколкото в
периода от 12.12.2013 г. до 12.12.2015 г. не са искани изпълнителни действия.
На следващо място се излагат и подробни доводи, че процесните суми
са погасени по давност, доколкото след приемането на Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
изпълнителни действия не са искани, а след перемцията ново изпълнително
дело не е образувано. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска
предявените исковe да бъдат уважени.
С исковата молба е представена: заповед № 804/08.02.2010 г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 963/2010 г. по
описа на Пернишкия РС.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който се прави възражение за местна
неподсъдност на спора – като се твърди, че в случая приложение следвало да
намери правилото за общата подсъдност по седалище на ответника.
По същество предявените искове се оспорват като неоснователни и
недоказани. Признава се, че процесните вземания произтичат от договор за
кредит между ищцата и „Райфайзенбанк България“ АД. Договорът за кредит
обаче не бил обслужван, поради което и банката се снабдила със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу ищцата. Въз основа на последните
банката образувала срещу ищцата било образувано изп.д. № 519/2011 г. по
описа на ЧСИ ИВ.Ч.. В хода на последното според ответника били
предприемани регулярно множество изпълнителни действия срещу
длъжника. Поради това и се поддържа, че не бил изтекъл период от пет
години на бездействие от страна на взискателя и вземанията не бил погасени
по давност. Не се оспорва, че след образуване на изпълнителното дело
задълженията били прехвърлени първоначално на „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, а след това на настоящия ответник „С.Г. Груп“ ЕАД, с ЕИК: *********
чрез поредица от договори за продажба и прехвърляне на вземания. С тези
аргументи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
2
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
разноските, претендирани от ищеца. С отговора не са представени писмени
доказателства. От праводателя на ответника обаче – дружеството „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД /първоначален ответник/ са представени договор за
продажба и прехвърляне на вземания и извлечение от приложението към
него.
В хода на производството по делото е приобщено копие от изп.д. №
519/2011 г. по описа на ЧСИ ИВ.Ч..
В съдебно заседание, проведено на 15.05.2023 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска.
Процесуалният представител на ответника не изразява допълнително
писмено становище по делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и видно от материалите по приложеното
изп.д. № 519/2011 г. по описа на ЧСИ ИВ.Ч., от праводателя на праводателя
на ответното дружество „Райфайзенбанк България“ АД е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу ищеца за вземанията, които е
предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление
районният съд е издал заповед № 804 от 08.02.2010 г. по ч.гр.д. № 963/2010 г.
по описа на РС Перник. Доколкото е допуснато незабавно изпълнение на
вземанията по делото е издаден изпълнителен лист от 08.02.2010 г. Въз
основа на последния по молба на праводателя на ответното дружество от
18.08.2011 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ ИВ.Ч., като на
последния е възложено да извърши действия по принудително изпълнение – в
това число като наложи запори и възбрани след съответни проучвания на
имущественото състояние на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело се установява,
че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение
/ПДИ/ от 23.08.2011 г. – връчена на длъжника лично на 20.09.2011 г.
Установява се също, че на 25.08.2011 г. въз основа на запорно
съобщение от ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, както и запор върху банкови сметки към две банки. От
работодателя обаче са върнати два отговора – отговор от 20.10.2011 г., че
задълженията се признават, но след това и втори отговор от 23.11.2011 г. – че
длъжникът е напуснала работа и е уволнена от 01.11.2011 г.
До длъжника повторно е изпратена ПДИ от 16.01.2012 г. – връчена чрез
залепване на уведомление.
Впоследствие на 29.06.2012 г. отново е наложен запор на трудово
възнаграждение на длъжника при друг работодател.
В хода на изпълнителното дело дружеството „Фронтекс Интернешънъл“
3
ЕАД е уведомило съдебния изпълнител, че задълженията на ищцата длъжник
са му цедирани – с молба от 31.05.2013 г. Последвала е и нова нарочна молба
от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за конституирането му като взискател по
делото от 16.08.2013 г. В тази връзка и с постановление от 21.08.2013 г.
дружеството „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е конституирано като взискател
по делото от съдебния изпълнител.
На последно място от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД са постъпили две
молби за налагане на запор върху вземания на длъжника – от 23.09.2013 г. и
от 20.11.2013 г. В тази връзка и съдебният изпълнител е наложил запор
отново на трудовото възнаграждение на длъжника на 11.12.2013 г.
На последно място липсва спор, а и от материалите по делото – договор
за цесия и извлечение от приложение е видно, че вторият взискател
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е прехвърлил процесните вземания чрез
договор за цесия на настоящия ответник по делото.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия. Изпълнителното дело е прекратено с
нарочно постановление на съдебния изпълнител на 19.01.2017 г., което няма
данни да е обжалвано. Няма данни по изпълнителното дело да са събрани
каквито и да било суми от длъжника.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 08.02.2010 г., издаден по ч.гр.д. №
963/2010 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания /като изпълнителното дело дори е прекратено с
нарочно постановление на съдебния изпълнител/.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими в
цялост. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
4
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. /в този
смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018
г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І
т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г.,
IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По делото не се установи в хода на изпълнителното производство да са
събрани каквито и да било суми от длъжника.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми
следва да се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор
относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в
случаите, когато се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от
ЗЗД и в частност относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС с кратката тригодишна давност /по тези въпроси е
постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на 3-то г.о.
на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие единствено
на заповедно производство/. В настоящия случай обаче задълженията,
предмет на производството, представляват неизпълнени задължения по
договор за кредит. По отношение на последните е налице трайна съдебна
практика, споделяна и от настоящия състав, съгласно която дори
задълженията по кредита да са разсрочени на отделни вноски, това не
превръща същите в периодични плащания. По тези съображения и когато
вземанията произтичат от договор за кредит (с изключение на вземанията за
лихви) независимо дали същите са установени с влязла в сила заповед за
изпълнение или с влязло в сила решение, то спрямо последните винаги се
прилага петгодишната погасителна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД (в този
смисъл – напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010
г., IV г. о., ГК, Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г.,
II т. о., ТК, Определение № 214 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2017
г., IV г. о., ГК и много други).
Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8
от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.
№ 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът
навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване
на изпълнителното дело, поради което и като предмет на делото не са
въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на заповедта за
изпълнение, съответно на изпълнителния лист, нито преди образуване на
изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на
5
заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист от 08.02.2010 г. по
молба на първоначалния кредитор /банката праводател на праводателя на
ответното дружество/ на 18.08.2011 г. при ЧСИ ИВ.Ч. е образувано изп.д. №
519/2011 г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата на издаване на
заповедта – 08.02.2010 г. и датата на образуване на изп.д. № 519/2011 г. –
18.08.2011 г. е изминал период от около година и половина. По делото не се
установи длъжникът да е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
Последната заедно с изпълнителния лист и ПДИ му е връчена на 20.09.2011 г.
Поради това заповедта за изпълнение следва да се приеме за влязла в сила с
изтичане на двуседмичния срок за възражение, а именно 04.10.2011 г.
На следващо място по посоченото изпълнително дело са извършени
следните действия: наложен е запор върху трудово възнаграждение на
длъжника и върху банкови сметки на длъжника – от 25.08.2011 г., наложен е
запор върху трудово възнаграждение на длъжника – от 29.06.2012 г.,
конституиран е нов взискател – с постановление от 21.08.2013 г.; новият
взискател е подал молби за налагане на запори на длъжника – на 23.09.2013 г.
и на 20.11.2013 г., наложен е запор на трудово възнаграждение – на
11.12.2013 г.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани. Липсват
данни да е образувано и последващо изпълнително дело. Липсват данни от
длъжника да са събрани суми.
По тези съображения изпълнителното производство следва да се приеме
за прекратено по закон /еx lege/ на 11.12.2015 г. / така цитираното Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС, както и Решение
№ 248/08.07.2021 г. по въз.гр.д. № 268/
2021 г. на Пернишкия ОС/, доколкото след последния запор от 11.12.2013 г.,
от взискателя не са отправени други искания за извършване на изпълнители
действия в продължение на период от две години. Следва да се отбележи че
за настъпване на това прекратяване е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил нарочен акт в този смисъл. В случая – чак на
19.01.2017 г.
При преценката дали след образуване на изпълнителното дело
процесните вземания са погасени по давност съдът намира, че следва да
съобрази разрешенията, дадени с Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на
Пленума на ВС /ППВС/. Съгласно последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД
подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително
производство представлява действие, което прекъсва давността относно
вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът
приема, че давността за процесните вземания е била прекъсната на 18.08.2011
г. – с образуването на изп.д. № 519/2011 г. Отново съгласно цитираното
ППВС тази давност обаче е била не само прекъсната, но същата е спряла и да
тече през време на изпълнителното производство по изп.д. № 519/2011 г.
относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115,
6
ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Това спиране на давността съдът приема за
преустановено едва от момента на отмяната на тълкуването на правната
норма, дадено с цитираното ППВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на
което настоящият състав на съда възприема. В същото, съобразявайки
приложимите разпоредби на ЗУС (отм.); ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.), е
прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите
тълкувателни решения се състоят от две части. С първата от тях се дава
новото тълкуване на правната норма, а с втората част се обявява за загубил
сила предшестващ тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на
постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този
момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма
ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото
тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този
момент /също – Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на 4-то
г.о. на ВКС; Решение № 363/12.11.2018 г. по в.гр.д. № 489/2018 г. на
Пернишкия ОС/.
Въз основа на тази съображения относно прекъсването и спирането на
давността за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото
исковото производство, момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото с
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б.
„в“ от ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на
прекъсването на давността с резултата от предприетите изпълнителни
действия, респ. с настъпилата перемпция на изпълнителното производство,
съдът приема, че новата погасителна давност в случая е започнала да тече от
момента на преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от
момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС тълкуване – т.е. 26.06.2015 г. В тази връзка само за пълнота
следва да се отбележи и че от 26.06.2015 г. до перемцията на изпълнителното
дело – 11.12.2015 г. по същото не са извършвани никакви действия.
Доколкото в периода между 26.06.2015 г. /когато е преустановено
спирането на давността/ и 18.10.2022 г. /когато е образувано настоящото
производство срещу надлежния ответник/ е изтекъл законоустановеният пет
годишен период по чл. 110 вр. с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, то вземанията на
ответното дружество към ищеца са погасени по давност.
С оглед гореизложеното предявените искове са изцяло основателни и
следва да бъдат уважени.
7
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са заявили и двете страни. С оглед
изхода на същото обаче основателна е само претенцията на ищеца. Същият
претендира разноски от 24 лева такса за копие от изпълнително дело и 1100
лева – адвокатски хонорар.
Посочените разноски са действително извършени – видно от платежни
нареждания и договор за правна защита и съдействие. По тези съображения и
сумата от общо 1124 лева следва да бъде присъдена изцяло.
По делото е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищеца. Последното предвид цената на иска и разпоредбата чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е неоснователно, доколкото цената на иска
възлиза на общо 17 353.26 лева.
Претенцията за разноски на ответника е неоснователна.
Същевременно съдът констатира, че с нарочно определение №
1946/02.06.2022 г. ищцата е освободена от държавни такси. Поради това и
предвид изхода на делото държавната такса от 694.13 лева следва да бъде
възложена в тежест на ответното дружество за внасяне по сметка на съда.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. Б. И., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. *****, НЕ ДЪЛЖИ на „С.Г. Груп“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес
на управление: гр. София, ул. Рачо Петков Казанджията № 4, ет. 6
/правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД, с ЕИК: *********/, в качеството му на
приобратател /цесионер/ по договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 07.03.2019 г. между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и ответното
дружество /като дружеството „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от своя страна
е било цесионер по договор за цесия с първоначалния кредит „Райфайзенбанк
България“ АД от 17.05.2013 г./ следните суми: сумата от 14 190.37 лева,
представляваща просрочена главница по договор за банков кредит от
07.05.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк България“ АД като заемодател
и К. Б. И. като заемополучател, сумата от 1936.90 лева – договорна лихва за
периода от 05.02.2009 г. до 19.01.2010 г., сумата от 319.06 лева – наказателна
лихва за периода от 05.03.2009 г. до 04.02.2010 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 05.02.2010 г. до окончателното плащане на сумата, както
и сумата от 328.93 лева – разноски за държавна такса и сумата от 578 лева –
юрисконсултско възнаграждение, обективирани в заповед № 804/08.02.2010 г.
за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 08.02.2010 г.,
издадени по ч.гр.д. № 963/2010 г. по описа на Пернишкия РС и претендирани
по изп.д. № 519/2011 г. по описа на ЧСИ ИВ.Ч., поради погасяването на
задълженията по давност.
8
ОСЪЖДА „С.Г. Груп“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на управление:
гр. София, ул. Рачо Петков Казанджията № 4, ет. 6 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на К. Б. И., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
***** сумата от общо 1124 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 3110/2022 г. на РС Перник – за адвокатски
хонорар и копие от изпълнително дело.
ОСЪЖДА „С.Г. Груп“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на управление:
гр. София, ул. Рачо Петков Казанджията № 4, ет. 6 ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд - гр. Перник на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата в размер
на 694.13 лева, представляваща дължима държавна такса.
УКАЗВА на „С.Г. Груп“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на управление:
гр. София, ул. Рачо Петков Казанджията № 4, ет. 6 да внесе възложените в
негова тежест разноски по сметка на съда, в едноседмичен срок, считано от
влизане на решението в сила, КАТО ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен
случай съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към
принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9