Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 6 януари 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IV - ти състав, в открито съдебно заседание
на 04 декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА
при участието
на секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА, като
разгледа докладваното от …………………………………... съдията административно дело № 571
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „СОЛАРС КОМ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: с. Щръклево, община Иваново, област Русе, в
качеството му на регистриран земеделски производител, против Уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013
г. (ПРСР) за Кампания 2016 г., изх. № 02-180-2600/1265 от 06.08.2019 г. на Зам.- изпълнителния директор на Държавен
фонд “Земеделие”.
С обжалвания акт жалбоподателят е уведомен за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 по ПРСР
2007-2013 г. по отношение на подадено от него Заявление за подпомагане с УИН:
18/160516/73562 за Кампания 2016 г., като оторизираната сума е 0 лева, т.е.
отказано е изцяло финансово подпомагане по мярката.
Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспорения
акт като постановен от некомпетентен орган, при нарушения на изискванията за
форма и съдържание, както и неправилно приложение на материалния закон.
Иска се отмяната на уведомителното писмо като
незаконосъобразно.
Претендира се и присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата – Заместник-изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, чрез процесуален представител
– гл. юрисконсулт при ОД на ДФ „Земеделие“ Л. Ж., оспорва основателността на
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт, приема за установено следното:
По фактите
Жалбоподателят е регистриран като земеделски
производител в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с
уникален регистрационен номер (УРН) 595360.
За кампания 2016 г. е подал заявление за подпомагане до
Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция, с УИН: 18/160516/73562 от
10.05.2016 г., коригирано със заявление със същия номер от 22.06.2016 г. (л. л.
37 – 58 и л. л. 94 - 115 от преписката), с което е заявил искането си за
плащане на финансова помощ по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ (Мярка 214),
Направление „Биологично растениевъдство“ за пет парцела земеделски земи с обща
площ от 42.81 ха. В заявлението е вписан код на мярката АП 08.
Съгласно Приложение № 1б към чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009г. за условията и реда за прилагане на Мярка
214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г. (за краткост Наредба № 11/2009 г.), този код на дейност
съответства на дейността „Биологично растениевъдство в
преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза“.
Не се спори между страните също така, че 2016 г. е
четвърта поред година от поетия от жалбоподателя ангажимент по посочената
мярка, което обстоятелство е посочено в самото уведомително писмо.
При приемане на заявлението са били извършени
автоматични проверки на въведените данни.
С оспореното уведомително писмо, изх. № 02-180-2600/1265/06.08.2019
г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
жалбоподателят бил уведомен, че оторизираната субсидия по Мярка 214 „АЕП“, Направление
„Биологично растениевъдство“ е 0 лева, т.е. изцяло му се отказва заявеното
финансово подпомагане.
В същото писмо изрично е посочено, че общата
оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от жалбоподателя заявление като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани
на основание чл.30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите
лица във връзка с чл. 68 от Наредба № 11/2009 г.
Конкретните мотиви за определяне на този нулев размер
на субсидията, представляващ фактически отказ за подпомагане, са посочени в
табличен вид на стр. 2 от уведомителното писмо и по-конкретно в колони от 4 до
7 на тази таблица, като поясненията към тези колони на таблицата съставляват
фактическото основание, на което ДФЗ отказва изцяло или частично финансово
подпомагане при съответните констатирани несъответствия.
От съдържанието на коментираната таблица на стр. 2 от
уведомителното писмо се установява, че заявени за подпомагане са пет парцела с
площи съответно 3.36 ха, 1.15 ха, 15.05 ха, 14.82 ха и 8.43 ха като също
толкова са и площите, с неспазени базови и други изисквания, отразени в колона
7 от таблицата, при което в колона 8 установената площ за всеки от парцелите е
0.
Поясненията към колона 7 имат следното съдържание:
Колона 7: Площта, за която не са били спазени базови
и/или други изисквания за съответното направление. Неспазването на базовите
изисквания е било установено чрез извършена административна проверка или
проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателната агенция. В
контролния лист от извършената проверка на място са посочени конкретните
неспазени изисквания. За резултатите от проверката на място и за изискванията,
които не са били спазени, кандидатът е уведомен с уведомително писмо.
В случаите на констатирано разминаване на
предоставената на фонда информация от съответното контролиращо лице за даден
земеделски парцел и заявеното от земеделския стопанин за същия парцел,
кандидатът е бил уведомен за нарушението на базовото изискване от
контролиращото лице, получило разрешение съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за
прилагане на общите организации на пазарите за земеделски продукти на
Европейския съюз, с което той има сключен договор за контрол на биологично
производство.
На основание т. V „Намаления при неспазване на базови
изисквания за дейностите по Мярка 214 от ПРСР 2007-2013“ от Методиката за
намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена на основание чл.
16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. със Заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г.,
издадена от Министъра на земеделието и храните, за парцел, за който е било установено
неспазване на базовите изисквания не се извършва плащане за 2016 г. Площта на
парцелите не се счита за наддекларирана, а за площ, за която кандидатът не е
спазил някои от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансовата помощ,
различни от тези, които засягат декларирания размер на площите.
Неспазване на изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредба
№ 11/06.04.2009 г. за условията и реда
за прилагане на Мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 е установено чрез извършване
на административна проверка.
В съответствие с т. ІV „Изчисляване и налагане на
намаленията“, абзац втори, от Методиката за намаляване и отказване на годишните
агроекологични плащания по Мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013, утвърдена със Заповед
№ РД 09-243 от 17.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, след
изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно
чл. 36, чл. 37 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне
на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета
относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти по
отношение на биологичното производство, етикирането и контрола (OB, L 250 от
18.09.2008 г.), не се предоставя финансово подпомагане за площите и пчелните
семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично
земеделие (периода на преход), като установеният размер се изключва от
избираемия за подпомагане.
Едновременно с това в таблица на стр. 3 от
уведомителното писмо е посочено, че заявената от жалбоподателя площ е 42.81 ха
(к. 2), колкото е и установената (определената) площ (к. 3) и оторизираната
площ за изчисляване на субсидия (к. 7), след което същата площ от 42.81 ха е
посочена и в колона 9 като санкционирана за неспазени базови и други изисквания
и съответно в раздела „Санкции и и редукции на субсидията в лева“ в колона 13
„Неспазване на базовите изисквания“ е посочена сумата от 61 037.56 лева.
Поясненията към колони 9 и 13, имащи отношение към
взетото от административния орган решение, са със следното съдържание:
„Колона 9: Площ, недопустима за подпомагане, поради
неспазени базови изисквания:
За неспазените изисквания за управление на заявената
от кандидата агроекологична дейност се налагат намаленията съгласно т. 8.2
„Размер на намаленията“ от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични
плащания, утвърдена със Заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г., издадена от Министъра
на земеделието и храните на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.“.
„Колона 13: Санкция за неспазени базови изисквания,
съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите
по Мярка 214 от ПРСР 2007-2013 от Методика за намаляване и отказване на
агроекологични плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от
06.04.2009 г. със Заповед № РД 09-243/23.02.2017 г., издадена от министъра на
земеделието и храните“.
В представения по делото доклад за проверка (л. л. 33
- 40 от делото) са отразени констатациите от извършена на основание Заповед №
323072 от 24.11.2016 г. на Началника на отдел РТИ - Разград проверка на място
на заявените от земеделския производител площи. Констатациите не съдържат данни
за неспазени от страна на жалбоподателя изисквания, относими към извършваната
от него агроекологична дейност.
Оспореното уведомително писмо е съобщено на
земеделския производител на 26.08.2019 г. (л. 5 от преписката), след което на 07.09.2019
г. дружеството е подало жалба до настоящия съд, въз основа на която е
образувано настоящото производство (л. 5 от делото).
По правото
Жалбата е подадена в предвидения законов срок, от
процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване е Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични
плащания“ по ПРСР 2007-2013 за Кампания 2016 г., изх. № 02-180-2600/1265 от
06.08.2019 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с
което жалбоподателят е уведомен за отказа на административния орган да изплати
исканата от земеделския производител финансова помощ за Кампания 2016 г. по
Мярка 214 „АЕП“, Направление „Биологично растениевъдство“.
Относно възражението за липса на компетентност на
органа, издал процесния ИАА
Оспореният в
производството акт е издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, гр. София.
Според чл.
20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива,
делегирани на основание чл.2д, ал. 2, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори
по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
Във връзка с
установяване компетентността на органа-издател на процесното уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013
г. (ПРСР) за кампания 2016 г., изх. № 02-180-2600/1265 от 06.08.2019 г., съдът
съобразява съдържащото се в приобщената към делото административна преписка писмено
доказателство – заверено копие на Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на
Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие” (л. л. 28 и 29 от преписката) за
делегиране на правомощия на Заместник-изпълнителен директор - Петя Д. Славчева.
В
съответствие на разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗПЗП, с цитираната заповед Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на Заместник-изпълнителния директор на
фонда – П. Д.С. конкретни правомощия, като от значение за казуса са тези по т.
1 – “да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките
за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно
чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания”.
Делегацията
по своята същност представлява предоставянето (временно и частично) на част от
правомощията на органа-титуляр на друго длъжностно лице или орган. В случая тя
е допустима – предвидена е в специалния закон с допълването на чл. 20а от ЗПЗП с
разпоредбите на ал. 3 и ал. 4, въведени
с ДВ, бр. 12 от 2015 г.
Компетентността
на делегирания орган се ограничава до изрично предоставените му правомощия. В
случая изпълнителният директор на ДФ ”Земеделие” в т. 1 от горецитираната
заповед е делегирал правомощия на издаване на актове от вида на процесния – уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, като е
ограничил това правомощие чрез препратка – само такива, касателно схемите и
мерките по чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
От
действащата към датата на издаване на процесния ИАА, редакция на визираната
разпоредба от подзаконовия нормативен акт, е видно че Мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007 –2013 (АЕП), относима за случая, не фигурира сред
изрично посочените в нормата на чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
Действително,
преди това тази мярка е била разписана в т. 29 на чл. 1 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. в редакцията на ДВ, бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г.,
при което действие на разпоредбата е издадена заповедта за делегиране на
правомощия на 27.06.2017 г., но впоследствие т. 29 е отменена с ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.
Меродавният
за казуса момент за преценка на компетентността на органа е датата на издаване
на процесния ИАА – 06.08.2019 г. Към този момент, поради очертаване на
делегираните правомощия чрез вида на акта, от една страна, и чрез препращането
към разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., от друга, се налага
изводът, че не е налице надлежно оправомощаване на органа, издал оспорения акт.
Фактът, че в
закона е предвидена възможност за делегиране на правомощия от Изпълнителния
директор на ДФ ”Земеделие” на конкретни органи (ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП),
както и фактът, че оправомощаване е извършено за актове - Уведомителни писма за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, не могат да обосноват извод за наличието на надлежно
делегирана власт за издалия оспорения акт орган. Компетентност по делегиране
чрез аналогия не може да се създава. Визираните в т.2, т.5, т.7 и т.14 от
цитираната заповед правомощия, които се отнасят до Марка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007 –2013 (АЕП), не включват издаването на уведомителни
писма за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане, какъвто акт е оспорен по настоящото дело.
За
компетентността по делегация е необходимо винаги да има първо, законова възможност
за делегиране, и второ, нарочен писмен акт, който изрично да възлага
съответната конкретна компетентност. В случая, към датата на издаване на
процесното, второто изискване не е налице по изложените по-горе съображения –
няма изричен писмен акт, който да делегира на заместник-изпълнителния директор
на ДФ ”Земеделие” правомощието да издава Уведомителни писма за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007 –2013 (АЕП), тъй като към релевантния момент т. 29 от
чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. не е била действаща.
Гореизложеното
прави оспореното пред съда Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие
на селските райони 2007 - 2013 г. за Кампания 2016 г., изх. № 02-180-2600/1265
от 06.08.2019 г. на Зам.- изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие”, издадено от некомпетентен орган.
На това основание и при съобразяване разпоредбата на чл.168, ал. 2 от АПК съдът
следва да обяви нищожността му, дори да липсва искане за това. В този случай на
основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът изпраща преписката на съответния
компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
За пълнота на
изложението, настоящият състав на съда намира за необходимо в мотивите на настоящото
решение да се посочат и указания по приложение на закона, с оглед изискването
на чл. 173, ал. 2 от АПК, които да бъдат съобразени от компетентния
административен орган при произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за
подпомагане с УИН: 18/160516/73562 и приложение за кандидатстване за
агроекологични плащания по ПРСР 2007-2013 год. за кампания 2016 г.
На първо място нормата
на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК предвижда, че административният акт
следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което
следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е
мотивиран.
Мотивите на административния
акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му
и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат
съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност,
а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание
за отмяна на издадения административен акт.
В процесния случай
фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за
финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган, се
съдържат в табличен вид в самия акт, включително и разясненията по колони на
самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо,
административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово
подпомагане изцяло, с данните в колона 7 от таблицата на страница 2 и колони 9
и 13 на таблицата на страница 4 от уведомителното писмо. Тези данни касаят
установени изисквания съгласно означението в колона 9. Поясненията към тези
колони, цитирани по-горе, по съществото си и според утвърдената съдебна
практика на ВАС, представляват мотивите за постановяване на отказа.
В конкретния случай относими към
постановения административен акт са точно доводи за превишаване на минималния
период на преход, съдържащи се едва в становището на Директора на Дирекция
„Директни плащания“, изх. № 02-180-2600/1265#2 от
26.09.2019 г. (л. л. 28 – 31 от делото), адресирано до процесуалния
представител на ответника при комплектоване на административната преписка за
представяне в съда. Едва в този документ, съставен след волеизявлението по
оспореното уведомително писмо, с който жалбоподателят не е бил запознат, се
посочва, че в случая се касае именно за заявено подпомагане на парцели в
състояние „в преход“ за четвърта поредна година от поетия ангажимент, а
съгласно чл. 24 от Наредба № 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично
производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински
продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху
производството и етикетирането (отм.), но приложима за периода на Кампания 2016
г. (Наредба № 1/2013 г.), преходният период за отглеждане на трайни насаждения,
лозя и маслодайна роза по биологичен начин е 3 години, при спазване на
разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008. Във
връзка с това несъответствие административният орган се е позовал на чл. 13, ал.
3 от Наредба № 11/2009 г., според която агроекологичните плащания за периодите
на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 се предоставят на подпомаганите лица
за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство
съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) №
889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на
биологичното производство, етикетирането и контрола.
Дори да се приеме, че цитираната част от поясненията
към колона 7 от таблицата на стр. 2, въпреки противоречието със съдържанието на
таблицата от стр. 3, представлява мотиви на оспореното в настоящото
производство уведомително писмо, то е
налице неправилно приложение на материалния закон, което обуславя и материална
незаконосъобразност на административния акт.
Правилата за осъществяване на биологично производство
са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) № 843/2007 относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 2092/91. Регламентът въвежда термина „преход“ (чл. 2, б. „з“), според
който това е преход от небиологично към биологично
земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани
разпоредбите относно биологичното производство. В Регламент (ЕО) № 889/2008 са
определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г.,
като в Глава V са включени разпоредби за прехода. Чл. 36 посочва
продължителността на периодите на преход за растения и растителни продукти като
в § 1 на този член е регламентирано, че при многогодишни култури, различни от
фуражните, този период следва да е най-малко три години преди първата реколта
от биологични продукти.
Съгласно чл. 39 от Регламент (ЕС) № 1698/2005 на
Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), държавите-членки разпределят
помощите, предвидени в член 36, буква a), iv) – плащания за агроекология, в
рамките на техните територии, съобразно специфичните си нужди (§ 1). Плащанията
за агроекология се отпускат на земеделски производители, които поемат
доброволно агроекологични задължения (§ 2). Според § 3, изр. второ на чл. 39,
ангажиментите по тази мярка се поемат за период от пет до седем години. От своя
страна изискванията за извършване на биологично земеделие са уредени по-късно в
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 и
последвалия го Регламент № № 889/2008 на Комисията за определяне на подробни
правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение
на биологичното производство, етикетирането и контрола. Съгласно чл. 17, § 1,
б. в) от Регламент (ЕО) № 834/2007 за стопанство, в което започва биологично
производство, се определят преходни периоди към биологично производство в
зависимост от вида земеделски или животински продукти. От своя страна в чл. 36,
§ 1 от Регламент № 889/2008 при многогодишни култури, различни от фуражните,
този период на преход е определен като най-малко три години преди първата
реколта от биологични продукти. Регламентът в чл. 36, § 2, б. а) допуска
компетентният орган да реши да признае със задна дата за част от преходния
период всеки предишен период, през който земеделските земи са били обект на
мерки, определени в програма, изпълнявана съобразно с Регламент (ЕО) № 1257/99,
Регламент (ЕО) № 1698/2005 или в някоя друга официална
програма, при условие че съответните мерки гарантират, че неразрешени за
биологично производство продукти не са били използвани в тези парцели. Допуска
се също така държавите членки да могат да определят както по-кратък, така и
по-дълъг от посочения в регламента период, при наличието на определени
обстоятелства. От съществено значение в тези случаи е постигането на основната
цел на регламентите – преминаване към биологично (екологично) земеделие.
Сравнителният анализ на цитираните дотук правни норми сочи, че всяка
държава-членка има право да определи, в рамките на периода на поетия
агроекологичен ангажимент, период на преход, който период е по-кратък от
периода на поетия ангажимент, но не по-малък от посочените в Регламент (ЕО) №
889/2008 периоди на преход (за биологично растениевъдство на трайни насаждения
– не по-малко от три години).
Именно в тази връзка в Раздел VІ от Наредба № 1/2013
г. (отм.) на национално ниво са приети правила за преход към биологично
производство, като с нормата на чл. 24, ал. 1, т. 3 е прието преходният период
за многогодишни култури, различни от фуражните, да е също най-малко три години
при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 843/2007 и Регламент (ЕО) №
889/2008, т.е. периодът на преход не е фиксиран, а е определена неговата
минимална продължителност, както е и в общностните норми. В същото време, с нормата
на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/20009 г., агроекологичните плащания за
периодите на преход, включително по направление биологично растениевъдство и в
частност за трайни насаждения, лоза и маслодайна роза (по ал. 1, т. 5) са
ограничени до регламентираната продължителност на периодите на преход съобразно
Регламент (ЕО) № 889/2008 – чл. 36, чл. 37, § 1 и чл. 38, § 3.
В случая по настоящия казус жалбоподателят
действително е заявил за подпомагане за четвърта година от поетия ангажимент по
Мярка 214 “Агроекологични
плащания”, Направление
“Биологично
растениевъдство”, земеделски парцели с площ 42,81 ха с код за
подпомагане „За биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и
маслодайна роза“ – АП08. Административният орган е приел, че посочването на
състояние на стопанството „в преход“ за четвърта година не отговаря на
изискванията на Наредба № 11/2009г., но при постановяване на отказа се е
позовал на неизпълнение на базови изисквания, каквото установеното
несъответствие не е. Всъщност е налице неправилно квалифициране от
административния орган на установените факти и съответно неправилно приложение
на материалноправните норми.
На следващо място съдът намира, че оспореният
административен акт противоречи и на целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК.
Според дефиницията на чл. 2, б. “з“ от Регламент (ЕО) № 834/2007 „преход" означава преход от небиологично към биологично земеделие в
рамките на определен срок по време, на който са прилагани
разпоредбите относно биологичното производство. Според съображение 23-то от преамбюла на Регламент
(ЕО) № 889/2008 на Комисията, преходът към метод на биологично производство изисква
определени периоди на адаптация на всички използвани средства като в зависимост
от предишното земеделско производство следва да се установят специфични периоди
от време за различните сектори на производство. Продължителността на периода на
преход е фактически въпрос като въвеждането на биологичното производство
изисква и по-големи по размер инвестиции, което обосновава и подпомагането през
този период на земеделските производители при по-голяма ставка на плащанията –
729 евро/ха за периода на преход съгласно чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба №
11/2009 г. при 613 евро/ха съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 от същата наредба.
Следователно изцяло нелогично и в противоречие с целта на закона е при липса на
установени нарушения от страна на земеделския производител и при стриктно
спазване от страна на последния на изискванията за поетапното въвеждане на
биологичното растениевъдство, на същия да се отказва плащане, дори в размер на
по-ниската ставка, т.е. за биологично растениевъдство след завършване на
прехода, именно поради това, че този преход фактически не е завършил. Съдът
намира, че целта на закона - на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) №
889/2008, е чрез по-високия размер на финансирането на земеделските стопанства
в преход да се осигури безпрепятствено осигуряване на периода на адаптация към
биологично производство. Щом това е така, то очевидно е, че незавършилият
период на преход, който, разбира се, следва да бъде разумен като
продължителност, ще е основание за по-високо по размер плащане, а не за отказ за
плащане. По тези съображения и разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба №
11/2009 г., с която ответникът по жалбата обосновава оспореният отказ за
плащане, противоречи на целта на Регламент
(ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, доколкото цитираната норма a priori ограничава размера на плащанията до
минималния тригодишен срок на преход. Поради установеното противоречие с
регламент на ЕС тя не следва да се прилага, на основание чл. 5, ал. 1 от АПК и
чл. 15, ал. 2 от ЗНА.
Доколкото административното производство е започнало
по заявление за подпомагане, подадено от жалбоподателя, а с оглед естеството му
делото не позволява решаването на въпроса по същество и доколкото процесният
акт се явява нищожен поради некомпетентност на органа-издател, на основание чл.
173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на компетентния
административен орган - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за произнасяне
по Заявление за подпомагане с УИН: 18/160516/73562 и
приложение за кандидатстване за агроекологични плащания по ПРСР 2007-2013 г. за
Кампания 2016 г., подадено от „СОЛАРС КОМ“ ЕООД,
ЕИК *********, с УРН 595360, съобразно указанията по приложението на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски,
съгласно представен списък на разноските с приложени писмени доказателства за реалното
им извършване (л. л. 9 - 11 от делото) за заплатена държавна такса в размер на
50 лева и платен в брой адвокатски хонорар в размер на 1 200 лева, или
общо сумата от 1 250 лева. Разноските следва да бъдат възложени в тежест
на ответника по жалбата, който като юридическо лице – чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП,
разполага с гражданска правосубектност и може да отговаря за тях. Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Същото не превишава размера, определен
по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013
г. (ПРСР) за Кампания 2016 г., изх. № 02-180-2600/1265 от 06.08.2019 г. на Зам.- изпълнителния директор на Държавен
фонд “Земеделие”.
ИЗПРАЩА преписката на компетентния
административен орган – Изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие”, гр. София за
произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН: 18/160516/73562 и приложение за
кандидатстване за агроекологични плащания по ПРСР 2007-2013 г. за Кампания 2016
г., подадено от „СОЛАРС КОМ“ ЕООД, ЕИК
*********, с УРН 595360, съобразно указанията по приложението на закона,
дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Държавен
фонд “Земеделие”, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис III” № 136, да заплати
на „СОЛАРС КОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Щръклево, област Русе, ул. „Младост“ № 56,
сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: