Решение по дело №13/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. Д. К. от ***, чрез адв. Д. срещу ЗППАМ № 23-1030-0000878/21.12.2023 на Р. П.- мл. автоконтрольор при ОДМВР Пловдив- с-р. “Пътна полиция”.

С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на К. Д. К. от гр. Пазарджик принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ – временно отнемене на СУМПС до решаване на въпроса за вината, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата бланкетно се развиват съображения за незаконосъобразност на издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че заповедта е антидатирана, че в нея липсват мотиви, както и че в заповедта липсва дължимо поведение.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява.

Ответникът по оспорването – Р. П.- мл. автоконтрольор при ОДМВР Пловдив- с-р. “Пътна полиция” редовно призован, не се явява. В писмено становище взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по делото, установи следното :

На 21.12.23 около 07,27 ч. жалбоподателят К. К. управлявал на лек автомобил “Опел” с ДКН [рег. номер], чужда собственост в гр. Пловдив, като на [улица]бил спрян за полицейска проверка. В рамките на извършената проверка, водачът бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство “Дрегер Алоктест” с фабричен № ARPM 0716, като посоченото техническо средство отчело положителен резултат- 1,09 на хиляда концентрация на алкохол в издишавия от водача въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване на кръвта с номер 283082, което не било извършено тъй като жалбоподателят не се явил в указания срок в лечебно заведание, където да даде кръв за медицинско изследване.

За посоченото административно нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателят бил съставен АУАН серия GA № 814758.

В тази връзка била издадена и ЗППАМ № 23-1030-0000878/21.12.2023 на Р. П.- мл. автоконтрольор при ОДМВР Пловдив- с-р. “Пътна полиция”, с която на жалбоподателя за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП му била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ – временно отнемене на СУМПС до решаване на въпроса за вината, но за не повече от 18 месеца.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е издаден от полицейски инспектор в РУ към ОДМВР Пазарджик в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за това със Заповед рег. № 317з-3162/15.04.2022 г., т.1.11 на директора на ОД на МВР – Пловдив.

Съгласно чл. 171, т.1 буква „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на 1000, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установени с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство, или с тест, изследван с доказателствен анализатор, или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, се прилага ПАМ „ временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за вината, но за не повече от 18 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС и след като е бил поканен да бъде тестван за наркотични вещества с техническо средство да е отказал тази проверка.

В конкретния случай се установяват всички предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Издаден е АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл. 189 ал.2 от ЗДвП не е оборена и с който е констатирано нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП- жалбоподателят, в качеството му на водач етестван за употребата на алкохол с техническо средство и е дал положителна проба над 0,5 на хиляда. Издаден му е талон за медицинско изследване на кръвта, но в указания час, жалбоподателя не се е явил в указаното му лечебно заведение.

Противно на твърденията в жалбата заповадта е мотивирана- в нея ясно и точно са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването й.

Необосновано е възражението, че заповедта е антидатирана- видно от отметка на гърба й, в която жалбоподателят саморъчно се е подписал за получаването й, същата е издадена в деня на връчването й. На същата датат е извършено и нарушението. При това положение, липсват каквито и да било данни за антидатираност на акта.

По изложените съображения, ПАМ се явява законосъобразна и жалбата като неоснователна подлежи на отхвърляне.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, Административен съд – Пазарджик, VI състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Д. К. от ***, чрез адв. Д. срещу ЗППАМ № 23-1030-0000878/21.12.2023 на Р. П.- мл. автоконтрольор при ОДМВР Пловдив- с-р. “Пътна полиция”.

 

Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.