Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.08.2019г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорският
районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на двадесет
и първи май 2019
година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: Р. ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско
дело номер 3185 по описа за 2018 година,
Производството е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК.
Делото е образувано по претенция за
установяване на задължение на ответника К.Д.Д. от страна на „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД – София за сумата от 1700лева неизплатена главница по
договор за паричен заем № 1712549/31.10.2013г., ведно със законната лихва за
забава от датата на заявлението в съда до окончателното заплащане на сумата,
както и 1032,94 лева договорна лихва за периода от 07.11.2012г. до
27.03.2013г., 45лева такса разходи, 1215,74лева обезщетение за забава от
08.11.2012г. до датата на завеждане на заявлението в съда.
Ответникът К.Д.Д., неоткрит
на посочения адрес ***, като въпреки залепеното уведомление същият не изпраща писмен
отговор.
В исковата молба „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр.София, излагат твърдения, че на 01.05.2013г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
1712549/31.10.2012г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД
/сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК *********, била
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
„Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на
„Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително
писмо, изх.№УПЦ-П-ИАМ/1948182 от 07.08.2017г., за станалата продажба, чрез
„Български пощи”, с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост с отбелязване върху обратната
разписка „Пратката не е потърсена от получателя". На 06.06.2018 г.
ищцовото дружество направило пореден опит да уведоми длъжника за станалата
продажба на вземания като изпратило уведомително писмо, изх.№УПЦ-
С-ИАМ/1948182/ 04.06.2018г. за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се
върнало в цялост. Към настоящата искова молба представят и молят да се приеме
копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изх. №
УПЦ-С-ИАМ/1712549/ 04.06.2018г., което да бъде връчено на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Позовават се на постановените от ВКС на
основание чл.290 и 291 от ГПК Решение №3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на
I т.о. и
Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на II т. о.,
съгласно, които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, молят да приемете, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с
исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №
987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело № 867/2011г., IVг.о. и Решение №
173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело № 788/2013г., ТК. Процесното вземане
произтича от Договор за паричен заем № 1712549 сключен на 31.10.2012г. между
„Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и К.Д.Д. /Заемател/, в съответствие
с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора
Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на
1700лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията,
при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от
Договора и Общите условия към него. Така предоставянето в собственост на
посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение
на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на
Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща
на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2732,94
лв. Така, договорната лихва по кредита, уговорена от страните била в размер на
1032,94 лева. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се
е задължил да върне кредита в срок до 27.03.2013г. на 21 равни седмични
погасителни вноски в размер на 130,14 лева всяка. С подписването на Договора за
заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях и че желае договорът да бъде
сключен. Съгласно чл.8, ал.2 от сключения Договор за паричен заем, в случай че
Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00
лева. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30-дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят
45 лева. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 45лева. На основание Закона
за потребителския кредит на длъжника била начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 8.11.2012г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 1215,74лева, който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска. Длъжникът не е извършил плащане по дължимия
паричен заем към Дружеството. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 27.03.2013г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем. Предвид изложеното, „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е
входирала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника К.Д.Д.,
като Заемател по Договор за паричен заем, сключен на 31.10.2013г. с № 1712549,
за сума в общ размер на 3993,68лева, от които главница в размер на 1700лева, ведно
със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен
съд до окончателното изплащане на задължението, довоговорна лихва в размер на 1032,94 лева, такса разходи в размер на 45 лева и обезщетение за забава в размер на 1215,74лева. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д.№4898/2017г.,
13 състав, по описа на РС – Стара Загора, издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като същият
не се явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло
правния интерес от подаването на исковата молба. Молят да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника К.Д.Д.,
ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с ЕИК *********, следните суми: 1700лева(хиляди и
седемстотин лева), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен
заем № 1712549/ 31.10.2013г.; -1032,94лева (хиляда
и тридесет и два лева и 94 стотинки), представляваща договорна лихва за периода
от 07.11.2012г. до 27.03.2013г. (падеж на последна погасителна вноска); 45 лева/четиридесет и пет лева/, представляваща такса разходи; -1215,74 лева (хиляда и двеста и петнадесет лева и 74стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.11.2012г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.Молят да им бъдат присъдени разноските направени в
хода на заповедното производство на основание чл.78 ал.8 ГПК. Молят да им бъдат
присъдени разноските направени в хода на настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лева (триста и петдесет лева) на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
На основание разпоредбата на чл.131 от ГПК назначената от
съда за особен представител адв.А.-Антонова представя отговор на искова молба.
Предявеният от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството му на
цесионер установителен иск срещу ответника К.Д.Д. бил допустим, но неоснователен. Съображенията
й за това били следните: На първо място: Към
датата на иницииране на заповедното производство по чл.410 от ГПК от страна на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството му на цесионер и
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, както и към датата
на издаване на Заповед №3255/31.08.2017г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, постановено по ЧГД № 4898/2017г. на Районен съд - гр. Стара
Загора, Гражданско отделение, XIII състав, и към датата на завеждане на
установителния иск по настоящото съдебно производство процесният Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от 16.11.2010г. заедно с
Приложение № 1 от 01.05.2013г., представляващо неразделна част от същия, не бил породил правно действие по
отношение на длъжника К.Д.Д., тъй като договорът за цесия не му бил съобщен по надлежен ред
нито от страна на цедента - „Изи Асет Мениджмънт" АД, нито от
упълномощения от него цесионер - „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Поради това обстоятелство вземането,
породено от Договор за паричен заем - „Easy Credit" № 1712549-31.10.2012г.,
спрямо ответника
не се считал за прехвърлен от стария към новия
кредитор. Нещо повече, приложеният към исковата молба препис -
извлечение от Приложение № 1/01.05.2013г., което ищеца твърди, че бил неразделна част
от процесния договор за цесия, не съдържал нито подпис на продавача, нито подпис на
купувача. Поради което същият не отговарял на
законовите изисквания за частен документ по чл.180 от ГПК и не представлявал
документ изобщо поради липса на авторство. На основание разпоредбата на чл.99, ал. 4 от ЗЗД „прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор". В този смисъл била и разпоредбата на
чл.26, ал.4 от Закон за потребителските кредити. Видно от приложените към исковата
молба писмени документи в това число пощенски и куриерски известия за доставка,
и цедента, и цесионера са направили няколко безуспешни опита да уведомят
ответника за сключения договор за цесия, обективиран в Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. и Приложение №
1/01.05.2010г. към него. Въпреки положените усилия съобщението по чл.99, ал.3
от ЗЗД не е
доведено до знанието на длъжника К.Д.Д., поради което процесният договор за
цесия му е непротнвопоставим.
Подзащитният ми в качеството си на длъжник по Договор за паричен заем - „Easy Credit" № 1712549-31.10.2012г. не е страна по
договора за прехвърляне на вземане и съответно не бил обвързан от
него. До момента на получаване на уведомление по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД
у него липсвало и знание за осъществилата се цесия между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД. Съгласно
законовата разпоредба до момента на получаването на съобщението от длъжника
негов кредитор е цедентьт - „Изи Асет Мениджмънт" АД. Именно спрямо
цедента било налице неизпълнение на договорно задължение за паричен заем от
страна на подзащитния ми, а не спрямо цесионера. Липсата на надлежно съобщаване
относно процесния цесионен договор по отношение на К.Д.Д. било напълно и
неправилно неглижирано от Районен съд - гр. Стара Загора при издаването на Заповед № 3255/31.08.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановено по ЧГД
№4898/2017г. на Районен съд - гр.Стара Загора, Гражданско отделение, XIII
състав. Същата била издадена в полза на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД без
дружеството - цесионер да било легитимирано като титуляр на вземането
по Договор за паричен заем-„Easy Credit" № 1712549-31.10.2012г. срещу длъжника.
Това представлявало сериозен и неотстраним порок в законосъобразността на
Заповед №3255/31.08.2017г. на Районен съд-гр.Стара Загора.Съгласно константната
съдебна практика задължително условие, за да е бил противопоставим на длъжника
договор за цесия, е длъжникът да бъде известен за наличието на нов кредитор.
Съобщаването на цесията обезпечава точното изпълнение от страна на длъжника
т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Напълно неправилни били изложените в исковата молба твърдения на ищеца, че
получаването на исковата молба заедно с приложено към нея уведомление по чл.99,
ал.3 от ЗЗД стабилизирало легитимацията на цесионера като титуляр на спорното
право. Видно от материалите по настоящото съдебно производство липсавало лично получаване
от страна на ответника на исковата молба и приложените към нея документи.
Поради това не било
настъпило надлежно уведомяване по чл.99, ал. 3 от ЗЗД на К.Д.Д. и
в хода на настоящия съдебен процес за извършената цесия между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД (в качеството
на правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД). Личното
получаване от длъжника на исковата молба и приложените към нея документи не се
равнява и не би могло да бъде заместено от получаването на същите от назначен
на длъжника особен представител, тъй като особеното представителство било форма
на процесуално предтавителство, което имало за цел да гарантира правото на
защита на отсъстващата страна по конкретен правен спор. Особения представител
не притежавал представителна власт да охранява интересите на лице, което не е
било открито на своя постоянен или настоящ адрес. Твърдението на ищеца, че
личното уведомяване на длъжника за извършената цесия е ирелевантно за основателността
не предявените от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу К.Д.Д.
искове противоречи на разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, както и на
утвърдената съдебна практика съгласно която „когато частното правоприемство
се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени
доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай
прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него"
- Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. На основание гореизложеното, счита, че поради липса на надлежно
уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземане (цесия) от 16.11.2010 год. заедно с Приложение №1 от 01.05.2013год. към него, не е породил правно
действие спрямо ответника, не му е противопоставим, поради което Заповед № 3255/31.08.2017 год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК постановено по ЧГД № 4898/2017 год. на Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданско
отделение, XIII състав, е незаконосъобразно издадена и следвала да бъде
отменена. На второ
място: Неоснователен бил предявеният от ищеца
установителен иск относно претендираната от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД Договорна лихва за периода
07.11.2012 год – 27.03.2017г./падеж на последната погасителна вноска) в общ размер на сумата от 1032,94лева поради изтекла погасителна давност на
вземането за договорна лихва на основание разпоредбата на чл.111, буква
„в" от ЗЗД. Съгласно посоченото нормативно правило с кратка, тригодишна давност,
се погасяват вземания за лихви и други периодични плащания.Видно от клаузите на
процесния Договор за паричен заем - „Easy Credit" № 1712549- 31.10.2012 год.
заемодателят предоставя на заемателя заемна сумата в размер от 1700,00 лева
срещу насрещно задължение на заемателя да върне същата заедно с договорна лихва
за срок от 21 седмици. Страните са постигнали съгласие всяка седмичната
погасителна вноска е в размер на сумата от 130,14 лева, дължима на фиксирана
дата - падеж. Видно от приложената към исковата молба Справка - извлечение от
системата на „Изи Асет Мениджмънт" АД за Договор за паричен заем №
1712549-31.10.2012 год. всяка от ежеседмичните погасителни вноски, които К.Д.Д.
следвал да заплати, включвали пропорционална част от главницата и съответна
част от договорената лихва, която била уговорена между страните като
възнаграждение за предоставения заем. Съгласно погасителния план падежът на
всяка една ежеседмична вноска, която включва в себе си и съответна част договорна
лихва, е моментът от който започва да тече предвидената в ЗЗД тригодишна
погасителна давност, като следва: за погасителна вноска с падеж 07.11.2012г. и
дължима лихва от 81,41лева краят на давностния срок е 07.11.2015 год.; за
погасителна вноска с падеж 14.11.2012г. и дължима лихва от 79,07 лева краят на
давностния срок е 14.11.2015г.;
за погасителна вноска с падеж 21.11.2012г. и дължима лихва от 76,63лева краят
на давностния срок е 21.11.2015г.; за погасителна
вноска с падеж 28.11.2012г. и дължима лихва от 74,07 лева краят на давностния
срок е 28.11.2015г.;
за погасителна вноска с падеж 05.12.2012г. и дължима лихва от 71,38 лева краят
на давностния срок е 05.12.2015г.;
за погасителна вноска с падеж 12.12.2012г. и дължима лихва от 68,57 лева краят
на давностния срок е 12.12.2015
год.; за погасителна вноска с падеж 19.12.2012г. и дължима лихва от 65,62 лева
краят на давностния срок е 19.12.2015г.;
за погасителна вноска с падеж 26.12.2012г. и дължима лихва от 62,53 лева краят
на давностния срок е 26.12.2015г.;
за погасителна вноска с падеж за погасителна вноска с падеж 02.01.2013г. и
дължима лихва от 59,29 лева краят на давностния срок е 02.01.2016г.;
09.01.2013г. и дължима лихва от 55,90 лева краят на давностния срок е
09.01.2016г.; вноска с падеж 16.01.2013г. и дължима лихва от 52,34 лева краят
давностния срок е 16.01.2016 год.; вноска с падеж 23.01.2013 год. и дължима
лихва от 48,62 лева краят давностния срок е 23.01.2016 год.; за погасителна
вноска с падеж 31.01.2013 год. и дължима лихва от 44,71лева краят на давностния
срок е 30.01.2016
год.; за погасителна вноска с падеж 06.02.2013 год. и дължима
лихва от 40,62 лева краят на давностния срок е 06.02.2016г.;
за погасителна вноска с падеж 13.02.2013 год. и дължима лихва от 36,34 лева
краят на давностния срок е 13.02.2016 год.; за погасителна вноска
с падеж 20.02.2013 год. и дължима лихва от 31,85 лева краят на давностния срок
е 20.02.2016 год.; за погасителна вноска с
падеж 27.02.2013г. и дължима лихва от 27,14 лева краят на давностния срок е 27.02.2016г.; за
погасителна вноска с падеж 06.03.2013г. и дължима лихва от 22,21лева краят на
давностния срок е 06.03.2016г.; за погасителна вноска с
падеж 13.03.2013г. и дължима лихва от 17,04 лева краят на давностния срок е 13.03.2016г.; за
погасителна вноска с падеж 20.03.2013 год. и дължима лихва от 11,62 лева краят
на давностния срок е 20.03.2016г.; 21. за погасителна
вноска с падеж 27,03.2013г. и дължима лихва от 5,98 лева краят на давностния
срок е 27.03.2016г. Видно от материалите по ЧГД № 4898/2017г. на Районен съд -
гр.Стара Загора, Гражданско отделение, XIII състав, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е входирано в Районен съд - гр. Стара Загора на
30.08.2017г. - почти година и половина след като е изтекла
давността на последната погасителна вноска за договорна лихва.На основание
гореизложеното, в настоящия отговор на искова молба от името на длъжника К.Д.Д. на основание разпоредбата на чл. 111, буква „в" от ЗЗД правя възражение за изтекла погасителна
давност на вземането за договорна лихва в размер от 1032,94 лева,
произходжащо от Договор за паричен заем - „Easy Credit" № 1712549- 31.10.2012 год. На трето място:Предявеният от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД установителен иск бил неоснователен и
относно претендираното обезщетение за забава в размер на сумата от 1215,74 лева
за периода 08.11.2012г. - до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда. Считам същото за погасено по давност на основание чл.111, буква „б" от ЗЗД. Както
било посочено по-горе, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
входирано в Районен съд - гр. Стара Загора на 30.08.2017год. т.е.
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава от 1215,74 лева е за
периода 08.11.2012
год. - 30.08.2017 год. Съгласно
разпоредбата на чл.111,
буква „б" от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор. На основание разпоредбата на чл.8, ал.5 от Договор за
паричен заем № 1712549-31.10.2012г. при забава за плащане на някоя от погасителните
вноски, уговорени в договора, заемателят дължи на заемодателя законна лихва за
всеки ден забава. Всяка от дължимите от ответника 21 на брой погасителни вноски
била с определен падеж. На основание чл.84, ал.1 от ЗЗД в случай на
неизпълнение на задължение с определен ден на изпълнение, длъжникът изпадал в
забава след изтичането му. Следователно К.Д.Д. бил изпаднал в забава по всяка
една от дължимите от него погасителни вноски от деня, следващ нейния падеж.
Именно от този момент започвала да тече 3-годишната погасителна
давност.Законоопределеният тригодишен давностен срок за претендираното от ищеца
обезщетение за забава за всяка една погасителна вноска по процесния договор за
паричен заем бил изтекъл много преди подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ал. 410 от ГПК от страна на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД пред Районен съд - гр. Стара Загора на 30.08.2017г.,
което правело претенцията за заплащане на обезщетение за забава напълно
неоснователна. На основание гореизложеното, в настоящия отговор на
искова молба от името на длъжника К.Д.Д. на основание
разпоредбата на чл.111, буква „б" от ЗЗД правя възражение
за изтекла погасителна давност на вземането за обезщетение за забава в размер
от 1217,74 лева за периода 08.11.2012 год. - 30.08.2017 год. С оглед всички
изложеното в настоящия отговор на искова молба правни и фактически доводи. Моли да бъде отхвърлен като
неоснователен предявеният от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД в качеството му на цесионер срещу К.Д.Д. с ЕГН: **********,***,
установителен иск и да бъде отменена като
незаконосъобразна Заповед № 3255/31.08.2017 год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, постановено по ЧГД № 4898/2017 год. на Районен съд - гр.Стара
Загора, Гражданско отделение, XIII състав, поради обстоятелството, че Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от 16.11.2010г. за заедно
с Приложение № 1 от 01.05.2013г. към него, не е породил правно действие
спрямо длъжника и не му е противопоставим поради липсата на
надлежно уведомление по чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Алтернативно в случай, че съдът
прецени, че Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от
16.11.2010г. за заедно с Приложение №1 от 01.05.2013г. към него е произвел
правно действие спрямо К.Д.Д. с ЕГН **********, моля да уважите направените от
нас възражения за изтекла погасителна давност на
претендираните от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД договорна лихва за
забава в размер от 1032,94 лева и обезщетение за забава в размер от 1215,74
лева на основание чл. 111, буква „б" и „в" от ЗЗД, като отмените в тази
част Заповед
№3255/31.08.2017год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановено по ЧГД
№4898/2017г. на Районен съд-гр.Стара Загора, Гражданско отделение, XIII състав.
В
постъпила преди съдебно заседание писмена молба, процесуалният представител на
ищцовото дружество юриск.Цветанка Петкова поддържа изцяло исковата претенция и
моли за присъждане на направените по делото разноски.
За
ответника в съдебно заседание се явява назначената й за особен представител
адв.А.-Антонова, която поддържа представения писмен отговор - моли претенцията
да бъде отхвърлена като неоснователна, а евентуално,ако съдът я приеме за
основателна – да я отхвърли като погасена по давност.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Видно от
материалите по приложеното ч.гр.д.№ 4898/2017г. по описа на Старозагорския
районен съд се установява, че на 30.08.2017г., ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника - ответник в
настоящото производство. По образуваното дело Старозагорският районен съд е
издал заповед за незабавно изпълнение № 3255 от 31.08.2017г. с която е
разпоредил на длъжника да заплати поисканите със заявлението суми, а именно: сумата
от 1700лева за главница, ведно със законната лихва върху главницата от 29.08.2017г.,
1023,94лева договорна лихва за периода от 07.11.2012г. до 27.03.2013г.,
1215,74лева лихва за забава за периода от 08.11.2012г. до 29.08.2016г., 45лева
такса разходи, както и разноски по делото - 79,87лева държавна такса и 75лева юрисконсултско
възнаграждение. Длъжникът не е открит на постоянния адрес, като в месечния срок
е заведен установителен иск.
Съдът намира, че
исковете на ищцовото дружество да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца търсените суми, са изцяло неоснователни и недоказани
и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
От договор за потребителски
кредит от 31.10.2012г. се установява, че ответникът е сключил договор с „Изи
Асет Мениджмънт"АД - № 1712549 от 31.10.2012г. като кредитодателят е
предоставил на ответника като кредитополучател кредит в размер на 1700лв., като
ответникът се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 21 анюитетни седмични вноски,
всяка от 130,14лева. По кредита не са извръшени никакви плащания от длъжника,
като срокът му е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска
-27.03.2013г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
На 16.10.2010г. между „Изи
Асет Мениджмънт”АД и „Агеция за събиране на вземания”ЕАД е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, по силата на който „Изи
Асет Мениджмънт”АД цедирал вземането си към К.Д.Д. на ищеца, като е посочено,
че вземанията, ще се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора.
Видно от Приложение № 1 от 01.05.2013г. към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/, кредитодателят е цедирал на ищеца процесното си вземането
към ответника.
С оглед изпълнение на
задължението на упълномощителя по чл.99, ал.3 ЗЗД във връзка със сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.10.2010г. „Изи Асет
Мениджмънт”АД са упълномощили ищеца да уведоми всички длъжници по всички
вземания по Рамковия договор, като на ответника е изпратено уведомително писмо
изх.№ УПЦ –С-ИАМ/1712549/ 07.08.2017г., което не е връчено на ответника с
отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установи, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт”АД е
възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор
за кредит. Въз основа на така възникналото договорно правоотношение „Изи Асет
мениджмънт”АД е изпълнило задължението си да предостави на ответника уговорената
по договора за кредит сума, като срещу това задължение ответникът се е задължил
да връща усвоените суми.Впоследствие вземанията по процесния договор за кредит
са валидно прехвърлени на ищеца в настоящото производство по силата на договор
за цесия от 16.11.2010г. Спрямо ответника цесията би следвало да има действие
от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99,ал.4 ЗЗД. От представените по делото доказателства се установява, че цедентът е
упълномощил цесионера да уведомява всички длъжници по всички вземания на „Изи
Асет Мениджмънт”АД по рамковия договор, сключен на 16.10.2010г.
По делото не са
ангажирани доказателства, че съобщението за извършената цесия е достигнало до
длъжника.
Обстоятелството, че е
изпратено писмо до получателя и същото не е връчено – отбелязано е, че пратката
не е потърсена, не е автоматично свързано с настъпването на неблагоприятни
правни последици за последния, а именно приемане, че е налице редовно връчване
на същата. Доставката на препоръчани пощенски пратки е услуга, подробно
регламентирана с Общите условия на Договора с потребители на универсалната
пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български
пощи" ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ - чл. 44 и чл. 53. Задължение на доставчика е
да връчи пратката, а в предвидените в ОУ хипотези - да остави писмено служебно
известие в пощенската кутия с покана получателят да се яви в пощенската служба.
Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския оператор не е
равнозначно на връчване, тъй като няма законодателно предвидена фикция, че
непотърсената пратка е връчена.
Действително в Договора за
кредит е уговорено, че всички извлечения, уведомления, покани и други
документи, свързани с изпълнението на договора изпратени от кредитора на
последно декларирания от потребителя адрес се считат за валидно получени от
него. В ал.2 е посочено, че кредитополучателя се задължава да уведоми
кредитодателя при промяна на данните в срок от 3 дни.
За да е в съответствие с
принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора обаче, тази
клауза следва да съдържа определени предпоставки и/или фактически констатации,
при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа. Единствената
конкретна предпоставка, съдържаща се в посочената договорна клауза, при която
би могло да се приеме, че съобщението е връчено редовно, е когато адресът на
потребителя е променен и последният не е уведомил кредитора за новия си адрес.
В настоящия случай обаче тази хипотеза не е налице, тъй като липсват
доказателства ответникът изобщо да е променял адреса си.
При липса на ясно
разписани други предпоставки, при които кредиторът може да счита, че опитът му
за връчване представлява полагане на дължимата грижа съдът приема, че не е
налице фингирано връчване на съобщения, съобразно разпоредбата на Договора за
кредит.
По тези съображения съдът
намира, че волеизявлението на цедента чрез цесионера по чл.99,ал.3 ЗЗД,
направено в периода преди образуване на ч.гр.д.№ 4898/2017г. по описа на РС-Стара
Загора не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи действие
спрямо последния.
В настоящото производство
ответникът е представляван от назначен от съда представител, след провеждане на
процедура по чл.47 ГПК, на който са били връчени съдебните книжа. Следователно,
до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето
на вземането, с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и
предаването на уведомлението на процесуалния представител на ответника не може
да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47,ал.6 ГПК,
представител.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента
за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор–ищеца, поради което правата
на същия да търси вземанията си от ответника са непротивопоставими на длъжника.
Районен съд счита, с оглед изложените съображения, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение като такива.
С оглед ангажирането на особен представител на
разноски на ищеца, разноски в производството не следва да бъдат присъждани.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ уважение като неоснователни претенциите на „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Николина
Димитрова Станчева и Мартин Деспо Деспов, чрез процесуалния представител юрисконсулт
Цветанка Петкова, съдебен адрес ***, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, против
К.Д.Д. ЕГН ********** ***, последен известен настоящ адрес и последен известен
постоянен адрес ***, съдебен адрес чрез назначената за особен представител адв.Р.Н.А.
***, съдебен адрес ***, офис 11, за признаване за установено дължимостта на присъдените
със заповед № 3255/31.08.2017г. по ч.гр.д.№ 4898/2017г. по описа на
Старозагорския районен съд суми в размер на 1700лева за главница – неизплатено
задължение по Договор за паричен заем № 1712549 от 31.10.2012г. сключен между „Изи
Асет Мениджмънт”АД и К.Д.Д. ЕГН **********, ведно със законната лихва върху
главницата от 29.08.2017г. до окончателното
заплащане на сумата, 1023,94лева договорна лихва за периода от 07.11.2012г. до
27.03.2013г., 1215,74лева лихва за забава за периода от 08.11.2012г. до
29.08.2016г., 45лева такса разходи,.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: